Р Е
Ш Е Н И Е № 158
гр.Кюстендил, 13.10.2017год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд, в публичното
заседание на тринадесети септември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №94 по
описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.68л, ал.1 от Закона за защита на
потребителите.
„В.Д.“ АД със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Ф.В., оспорва Заповед
№80/30.01.2017год., издадена от председателя на Комисията за защита на
потребителите, с която на осн. чл.68л, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.68в, чл.68г,
ал.4 вр. с чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП,
е забранено на дружеството при упражняване на своята дейност да използва
нелоялна търговска практика, а именно: да предоставя невярна и подвеждаща
информация на етикета на продукти „Винен оцет“ и „Ябълков оцет“, за
характеристиката им – „натурален“ продукт.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалния закон –
отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Оспорва се компетентността на органите на
БАБХ, вкл. на ОДБХ – Кюстендил, във връзка с осъществяване на контролни
проверки по отношение на продукта „оцет“
с доводи, че компетентността е предоставена на Изпълнителната агенция по лозата
и виното съгласно разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗВСН. Отрича се наличието на нелоялна заблуждаваща
търговска практика като
материалноправно основание за прилагане на оспорената ПАМ. Жалбоподателят сочи,
че етикетирането на процесните продукти с посочване, че същите са натурални
продукти, не съдържа невярна и подвеждаща информация по см. на чл.68д, ал.1 от
ЗЗП, тъй като сулфитите в оцета са естествена съставка на изходната суровина, а
не са допълнителна добавка от категорията консервант, поради което няма
несъответствие с изискванията на Регламент /ЕО/ №1924/2006г. на Европейския
парламент и на Съвета относно хранителните
и здравни претенции за храните. Прави
се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на
сторените от дружеството деловодни разноски.
Ответната страна – председателят
на Комисията за защита на потребителите,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.А., изразява писмено становище
за неоснователност на жалбата като счита оспореният акт за законосъобразен.
Твърденията са, че деянието на оспорващото дружество е нелоялна заблуждаваща търговска практика,
което се доказва от събраните в хода на извършените проверки на БАБХ
доказателства. Прави се искане за
отхвърляне на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Евентуално,
при уважаване на жалбата, е предявено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя с
искане да бъде намалено при усл. на чл. 78, ал.5 ГПК вр. с чл.144 АПК.
Кюстендилският административен съд, като
прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното фактическа
страна:
Административното производство,
приключило с издаване на оспорената заповед,
е образувано във връзка с получено в КЗП писмо
вх.№Ц-03-7379/16.09.2016г. на Българската национална асоциация „Активни
потребители“, съдържащо данни за заблуждаващи търговски практики при етикетиране на продукти, установени при
проучване на пазара на оцетни заместители.
Към писмото е приложена таблица с данни от проучването и снимки от
етикети на проверени продукти, сред които и на
кисела подправка за овкусяване и консервиране, вкл. с вкус на ябълка,
произведени от „В.Д.“ АД. Във връзка с постъпилото писмо и на осн. чл.194а от
ЗЗП, председателят на КЗП с писмо изх.№Ц-03-7379/05.10.2016г. сезира
Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ с искане за проверка на
характеристиките на стоките – овкусители, кисели продукти, оцетни заместители и
др., както и на съдържанието на етикетите им.
Следва отговор в писмо изх.№6519-КХ/02.11.2016г. на зам. изпълнителния директор на БАБХ, в
което са обобщени резултатите от извършените проверки на посочените продукти.
Във връзка с констатациите на БАБХ, с писмо изх.№Ц-03-7379/15.11.2016г. на гл.
директор на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, е поискана по-конкретна информация
относно съдържанието на етикетите на продуктите и дали не е налице заблуждаваща
търговска практика. Следва отговор на
зам. изпълнителния директор на БАБХ в писмо изх.№ 6955-КХ/21.11.2016г.,
част от съдържанието на което е информация за констатирани продукти – винен
оцет и ябълков оцет с обозначение „натурален“, което се счита за повеждащо
наименование, тъй като продукта не притежава такава хранителна претенция. Във
връзка с горната констатации, с писмо изх.№Ц-03-7379/05.12.2016г. на гл. директор на ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, са поискани по-конкретни данни за определени продукти, вкл. за винен оцет
и ябълков оцет, за производителите и търговците на същите, за проверени обекти,
за етикетирането на продуктите и дали съответства на характеристиките им. В отговор на искането на КЗП, е изпратено писмо изх.№7323-КХ/14.12.2016г.
на зам. изпълнителния директор на БАБХ, съдържащо конкретна информация от
извършените проверки. В т.2 от писмото има данни от проверка на обект „Цех за
производство на оцет и заместители на оцет“ на „В.Д.“ АД ***, при която са
установени несъответствия с изискванията за етикетиране на продуктите с
наименование „Винен оцет“ и „Ябълков оцет“, а именно във връзка с писменото означение върху
етикета „натурален“ и обявената вложена добавка сулфит при
производството, за която не е посочена
категорията „консервант“. Прието е, че обозначението „натурален“ не отговаря на изискванията на Регламент /ЕО/ №1924/2006г. на Европейския
парламент и на Съвета относно
хранителните и здравни претенции за
храните. В писмото е посочено, че данните от проверката на обекта на „В.Д.“ АД
са отразени в Констативен протокол от
13.10.2016г. на Областна дирекция по безопасност на храните - Кюстендил,
като на дружеството е издадено
Предписание №000592/17.10.2016г. /последното не е относимо към процесните
продукти и съдът не го обсъжда в настоящото изложение/.
От значение за правни спор, са
данните в Констативен протокол от
13.10.2016г. на Областна дирекция по безопасност на храните - Кюстендил в
частта по т.ІV.2 във връзка с проверката за спазване изискванията на
законодателството при производството на винен оцет и на плодов оцет. Въз основа
на технологичната документация за производството на посочените продукти
проверяващите длъжностни лица при ОДБХ – Кюстендил констатират, че не се
представят доказателства за влагане на серен диоксид в определените от
законодателството норми; че в оперативната документация по проследимост на
ябълковия и винения оцет не се отразява влагането на добавка серен диоксид; че
на етикета на винен и ябълков оцет е отразен текст „натурален“ , който текст
въвежда в заблуда потребителите поради обявеното на етикета съдържание на
сулфити; че на етикета на винен и ябълков оцет не е обявена категорията и
точното наименование на добавката „сулфити“.
Предвид горните данни в Констативния протокол от 13.10.2016г. на Областна дирекция по
безопасност на храните – Кюстендил, е
изготвена докладна записка изх.№Ц-03-7379/10.01.2017г. от гл. директор на ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП с адресат КЗП. В същата са възпроизведени посочените констатации за несъответствие с изискванията
за етикетиране на продуктите с наименование „Винен оцет“ и „Ябълков оцет“ във
връзка с писменото означение върху етикета „натурален“ и
обявената вложена добавка сулфит при производството, за която не е посочена категорията „консервант“.
Прието е, че обозначението „натурален“ не
отговаря на изискванията на
Регламент /ЕО/ №1924/2006г. на Европейския парламент и на Съвета относно хранителните и здравни претенции за храните, както и че е налице
нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предл.1 от
ЗЗП /съдържа невярна информация и
следователно подвеждаща/ вр. с чл.68г, ал.4 вр. с чл.68в от ЗЗП. В докладната
записка се сочи, че търговецът „В.Д.“ АД е използвал заблуждаваща търговска
практика, тъй като предоставената от него информация на етикета на предлаганите
продукти „Винен оцет“ и Ябълков оцет“ че са натурален продукт е невярна и
подвеждаща, но същата е от решаващо значение за потребителя, който в случая е
въведен в заблуждение да предпочете за закупуване процесните продукти поради
това, че върху етикета им е означено, че
са натурален продукт, което е
невярно.
Изготвената докладна записка,
ведно с приложените материали, е
разгледана на заседание на КЗП по Протокол №02 от 11.01.2017год., като
констатациите на контролния орган са за наличие на заблуждаваща нелоялна
търговска практика в дейността на „В.Д.“ АД, изразяваща се в предоставянето на
невярна подвеждаща информация на етикета на предлагани продукти „Винен оцет“ и
„Ябълков оцет“ за характеристиката им „натурален продукт“, прилагането на която
има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което средния потребител не бил взел без използването на търговската
практика. В мотивите към протокола са възпроизведени данни от проведената
кореспонденция и извършените проверки на БАБХ и на ОДБХ-Кюстендил относно
етикетирането и съдържанието на процесните продукти на оспорващото дружество.
Последното е уведомено с писмо изх.№Ц-03-7379/31.01.2017год. на гл. директор на
ГД „Контрол на пазара“ при КЗП за възможността да бъдат приложени разпоредбите
на раздел „Нелоялни търговски практики“ от ЗЗП.
Оспорената заповед №80 от
30.01.2017год. е издадена от председателя на КЗП, като на осн. чл.68л, ал.1 от
ЗЗП във връзка с чл.68в, чл.68г, ал.4 вр. с чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП, е забранено на „В.Д.“АД, при упражняване на
своята дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно: да предоставя
невярна и подвеждаща информация на етикета на продукти „Винен оцет“ и „Ябълков
оцет“, за характеристиката им – „натурален“ продукт. Приложената ПАМ е
мотивирана с резултатите от проверките на БАБХ и ОДБХ-Кюстендил, и конкретно с
резултатите, обективирани в Констативен
протокол от 13.10.2016г. на Областна
дирекция по безопасност на храните - Кюстендил във връзка с проверката за
спазване изискванията на законодателството при производството на винен оцет и
на плодов оцет в обект „Цех за производство на оцет и заместители на оцет“ на „В.Д.“
АД ***. Административният орган е приел, че е налице заблуждаваща нелоялна
търговска практика в дейността на „В.Д.“ АД, изразяваща се в предоставянето на
невярна подвеждаща информация на етикета на предлагани продукти „Винен оцет“ и
„Ябълков оцет“ за характеристиката им „натурален продукт“, прилагането на която
има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което средния потребител не бил взел без използването на търговската
практика. Посочено е несъответствие с изискванията за етикетиране на продуктите
с наименование „Винен оцет“ и „Ябълков оцет“ във връзка с писменото означение
върху етикета „натурален“ и обявената вложена добавка сулфит при
производството, за която не е посочена
категорията „консервант“. Прието е, че обозначението „натурален“ не отговаря на изискванията на Регламент /ЕО/ №1924/2006г. на Европейския
парламент и на Съвета относно
хранителните и здравни претенции за
храните.
Издадената заповед е съобщена на
изп. директор на дружеството на 06.03.2017год., а жалбата до съда е изпратена
по пощата на 20.03.2017год., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
В съдебното производство е прието
експертно заключение вх.№3340/05.09.2017г. на вещото лице д-р инж. Н. Г. С. –
ръководител отдел „Специализирани съвети в лозарството и винарството и
европроекти“ към „Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки“
ЕООД – гр.София, изготвено въз основа на проверка на технологичната документация
в оспорващото дружество и извършени проби от бутилиран винен и ябълков оцет,
произведени в същото. Съдът счита заключението на вещото лице за обективно и
компетентно, а страните не го оспорват.
Констатациите на съдебния експерт са следните: оцетът е продукт, получен
чрез оцетно-кисела ферментация или алкохолна и оцетно-кисела ферментация на
вино, плодове, плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход; при производството на винен и ябълков оцет от
„В.Д.“ АД е спазен технологичния процес;
при производството на винен и ябълков оцет от „В.Д.“ АД не се влага
серен диоксид /сулфит/; във виното от
грозде и ябълки се съдържат сулфити, които при оцетно-киселата му ферментация
преминават в оцета. Въз основа на горното вещото лице прави извод за това, че
произведения продукт – винен и ябълков оцет има характеристиките на натурален
продукт. При обясненията си в съдебно
заседание, в.л. С. сочи, че при
производството на процесния оцет не са вложени като добавка сулфити, поради което
върху етикета не е отразено наличие на сулфити като консервант, както и че
съдържащите се в оцета сулфити са преминали от използваните суровини за
производството и доколкото сулфитите са алергени, върху етикета задължително се
означава наличието на такива; че
съдържащите се в оцета сулфити не променят характеристиката му на натурален
продукт.
Анализът на изложените фактически
обстоятелства, обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Съдът счита жалбата за
процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК
от легитимирано лице – адресат на наложената ПАМ, което има правен интерес от
оспорване на заповедта, а последната представлява индивидуален административен
акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК.
По основателността на жалбата:
Административният съд, преценявайки
доказателствата по делото и оспорената заповед на всички основания чл.146 от АПК, счита същата за валиден административен акт, издаден в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в
противоречие с материалния закон. Налице е отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК и жалбата се приема за основателна.
Съображенията са следните:
По отношение
компетентността на органа следва да се констатира, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия
съгласно чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
При проверка на формалните
изисквания относно съдържанието на обжалвания акт, съдът констатира, че същият
съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК - изложение на фактически и правни
основания, както и разпоредителна част за налагане на забрана за използване на
нелоялна търговска практика. В заповедта има точно описание на приетата за
нелоялна търговска практика, а именно предоставянето на невярна подвеждаща информация на
етикета на предлагани от дружеството продукти „Винен оцет“ и „Ябълков оцет“ за
характеристиката им „натурален продукт“, прилагането на която има за резултат
или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средния
потребител не бил взел без използването на търговската практика. Горните изводи
административният орган е направил въз основа на Констативен протокол от
13.10.2016г. на Областна дирекция по безопасност на храните – Кюстендил, както
и на данни от проверки извършени от БАБХ.
След проверка на
административната преписка, се установи изпълнение на процедурата по чл.35 и
чл.36 от АПК за
установяване на относимите за спора факти чрез събиране и проверка на допустими
доказателствени средства. Обратно на
поддържаното от жалбоподателя, съдът счита, че фактическите констатации за
правнорелевантните факти са извършени от компетентни органи на БАБХ, вкл. на
ОДБХ – Кюстендил. Съгласно чл.28 от Закона за храните, същите са органи на
официален контрол по Закона за храните, на които са възложени контролни правомощия по изпълнение на
Наредбата за изискванията за
етикетирането и представянето на храните /арг. §4 от ЗР на Наредбата/. В
случая фактическо основание за прилагане на оспорената забрана е именно
нелоялна търговска практика, свързана с невярна информация върху етикетите на
двата вида оцет, който е храна по
смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от Закона за храните, респ. заповедта не е
издадена поради отклонения от изискванията при производството на оцет,
когато контролът би бил по реда на
Закона за виното и спиртните напитки, каквито претенции заявява
жалбоподателят. От друга страна,
констатациите на органите на БАБХ при упражняване на контролните им правомощия
са обективирани с надлежно съставени протоколи, които представляват писмени
доказателства и допустимо доказателствено средство в административното
производство за установяване на всички относими факти и обстоятелства /арг.
чл.40, ал.1 вр. с чл.39, ал.1 АПК/.
Изводите на съда са за липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед.
Обжалвания административен акт е
постановен в противоречие с материалноправните норми на Закона за защита на
потребителите - при отсъствие на предвидените в нормата на чл.68л, ал.1 вр. с
чл.68г,ал.4 вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП предпоставки. Налице е отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК. При горната преценка съдът е ограничен от изложените от административния орган фактически
и правни основания в оспорената заповед.
Както се посочи по-горе, със същата е наложена забрана на оспорващото
дружество при упражняване на своята
дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика. Фактическият
състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика изисква кумулативно
наличие на три обективни елемента: да е налице търговска практика, свързана с
предлагането на стоки и услуги; тази търговска практика да съдържа невярна
информация, която да е подвеждаща и тази търговска практика да има за резултат
или да е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което
потребителят не би взел без използване на търговската практика.
В случая, от съвкупната и обективна оценка на събраните
доказателства и конкретно от заключението на съдебно-технологичната експертиза,
съдът счита, че пазарното поведение на
жалбоподателя, като търговец на процесните продукти, не осъществява
състава на заблуждаваща търговска
практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика. Няма спор
по делото, че дейността на оспорващото дружество представлява търговска
практика по смисъла на §13, т.23 от ДР на ЗЗП, поради което е налице първия кумулативен елемент от състава на
деянието. Анализът на доказателствата обаче сочи на отсъствие на останалите два
елемента. Административният орган е характеризирал дейността на жалбоподателя
като заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д,
ал.1, предл.1 от ЗЗП вр. с чл.68г, ал.4 от с.з. Съгласно разпоредбата на
чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП, търговската практика е заблуждаваща когато
съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и има за резултат или да
е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което следният
потребителят не би взел без използване на търговската практика. Видно от фактическите основания в оспорената
заповед, нелоялната търговска практика
на „В.Д.“ АД е конкретизирана по следния начин: предоставяне на невярна и подвеждаща
информация на етикета на продукти „Винен оцет“ и „Ябълков оцет“, за
характеристиката им – „натурален“ продукт. Посочено е несъответствие с
изискванията за етикетиране на продуктите с наименование „Винен оцет“ и
„Ябълков оцет“ във връзка с писменото означение върху етикета „натурален“ и
обявената вложена добавка сулфит при производството, за която не е посочена категорията „консервант“.
Прието е, че обозначението „натурален“ не
отговаря на изискванията на
Регламент /ЕО/ №1924/2006г. на Европейския парламент и на Съвета относно хранителните и здравни претенции за храните.
Преценката на събраните по делото
доказателства сочи, че горните изводи на административния орган са неправилни,
което е довело до неправилно приложение на материалния закон. От експертно
заключение вх.№3340/05.09.2017г. на вещото лице д-р инж. Н.
С. , което съдът счита за обективно и компетентно, се установява по
категоричен начин, че произведеният от „В.Д.“ АД продукт – винен и ябълков оцет има
характеристиките на натурален продукт и съдържащите се в него сулфити са
преминали от използваните суровини за производството му, като не променят характеристиката му на натурален
продукт. Следователно, обратно на
приетото от административния орган, на
етикета на продуктите „Винен оцет“ и „Ябълков оцет“ не е предоставена невярна и подвеждаща
информация за характеристиката им –
„натурален“ продукт.
Съдебният експерт опровергава
верността и на другите фактически
основания в оспорената заповед, а имено за
несъответствие с изискванията за етикетиране на продуктите с наименование
„Винен оцет“ и „Ябълков оцет“ във връзка с писменото означение върху етикета
„натурален“ и обявената вложена добавка сулфит при
производството, за която не е посочена категорията
„консервант“. Вещото лице обяснява горното означение върху етикета на
процесните продукти с технологията на производство и използваните суровини,
като сочи, че при производството на винен и ябълков оцет от „В.Д.“ АД не се
влага серен диоксид /сулфит/, а във виното от грозде и ябълки се съдържат
сулфити, които при оцетно-киселата му ферментация преминават в оцета. Въз
основа на горното вещото лице прави извод за това, че в произведения продукт –
винен и ябълков оцет не са вложени като добавка сулфити, поради което върху
етикета не е отразено наличие на сулфити като консервант. Доказва се коректно и точно изпълнение на изискванията за етикетиране,
респ. отсъствие на нарушение на нормативните правила, вкл. на цитирания от
органа Регламент /ЕО/ №1924/2006г. на Европейския парламент и на Съвета относно хранителните и здравни претенции за храните. При прегледа на
съдържанието на последния не се установява наличие на относими към казуса
разпоредби както дефиниращи понятието натурален продукт, така и във връзка с
етикетирането на продуктите. Не е
осъществен вторият елемент от състава на нелоялната заблуждаваща търговска
практика – оспорващото дружество не
предоставя невярна и подвеждаща информация на етикета на продукти „Винен оцет“
и „Ябълков оцет“, за характеристиката им – „натурален“ продукт, а отсъствието
на този съставомерен признак има за
последица отсъствие и на третия признак,
а именно вземането на търговско решение в резултат на заблуждаващата търговска
практика.
Следователно, по делото не се доказа оспорващото търговско
дружество при упражняване на дейността си
да е използвало нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г,ал.4 вр. с чл.68д, ал.1
от ЗЗП, поради което председателят на КЗП необосновано и в противоречие с
материалния закон е наложил забраната по чл.68л, ал.1 от ЗЗП. Оспорената заповед е
незаконосъобразна в хипотезата на чл.146, т.4 от АПК и съдът постановява
решение за отмяната и.
Предвид изхода по делото, в полза на оспорващия съдът присъжда сторените деловодни разноски в
размер на 1058, 80лв, от които 50,00лв. - държавна такса, 508,80лв. –
възнаграждение за вещо лице и 500,00лв. – възнаграждение за адвокат. Размерът
на адвокатското възнаграждение
съответства на посочения в чл.8, ал.3 от
Наредба №182004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и възраженията за прекомерност на същото, заявени от пълномощника на ответника
са неоснователни.
Водим от изложеното и на
осн.чл.172, ал.2 от АПК, Административният
съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№80/30.01.2017год., издадена от председателя на Комисията за защита на
потребителите, с която на осн. чл.68л, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.68в, чл.68г,
ал.4 вр. с чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП, на „В.Д.“ АД *** с ЕИК *********, е забранено
при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска
практика, а именно: да предоставя невярна и подвеждаща информация на етикета на
продукти „Винен оцет“ и „Ябълков оцет“, за характеристиката им – „натурален“
продукт.
ОСЪЖДА Комисията за
защита на потребителите – гр.София, пл.“С.“ №**, да
заплати на „В. Д.“
АД със седалище и адрес на управление
***, деловодни разноски в размер на 1058, 80лв, от
които 50,00лв. - държавна такса, 508,80лв. – възнаграждение за вещо лице и
500,00лв. – възнаграждение за адвокат.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: