Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …........................ 2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Теодора Чавдарова и прокурора Александър
Атанасов, разгледа
докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД № 1986/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Община Вълчи дол, срещу Решение
№ 1032/27.07.2022 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по АНД №
2316/2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
НЯСС-52/28.02.2022 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на Община Вълчи дол, на основание чл.
201 ал. 12 и чл. 200 ал. 1 т. 39 от Закон за водите /ЗВ/ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.
190а ал.2 от Закон за водите.
Релевират
се доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради
постановяването му в нарушение на закона и при допуснато нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че при
ангажиране на наказателната отговорност са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
като се позовава на Тълкувателно решение № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г.
на ВКС и ВАС. Сочи, че язовир „Щипско“, като малък язовир попада сред
изключенията по реда на чл.106 ал.1 от НАРЕДБА за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние/Наредбата/.
Пояснява, че същият попада извън обхвата на задължението от цитираната
разпоредба. Отправеното до съда искане е за отмяна на оспореното решение и на издаденото
наказателно постановление, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Председателят на „Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор“ София, в депозиран чрез процесуален
представител писмен отговор на касационната жалба, счита същата за
неоснователна и моли решението на ВРС да се остави в сила като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство. Отправя искане за произнасяне по юрисконсултското възнаграждение
на касатора при условията на чл. 63д ал. 2 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства и
наведените касационни основания, както и становищата на страните, и след извършване
на служебна проверка съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
211 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, и отговаря на изискванията на
чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което производството по нея е процесуално
допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното пред ВРС наказателно постановление Община Вълчи дол е санкционирана за това, че на 13.07.2021 г. служители в
ДАМТН – регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ –
Североизточна България, са извършили проверка на язовир „Щипско“, находящ се в
имот № 84022.20.174 по КК на с. Щипско, общ. Вълчи дол. Същият е собственост на
Община Вълчи дол, съгласно Акт за общинска собственост № 446/27.12.2000 г. За
извършената проверка е съставен Констативен протокол № 05-01-54/13.07.2021 г.,
връчен на 15.06.2021 г. В следствие на проверката, чрез обход и оглед на малка
язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от
експлоатацията е установено, че липсва представен инвестиционен
проект-заснемане, одобрен по реда на чл.145 ал.5
от ЗУТ, т.е., че Община Вълчи дол е проявила бездействие, като в качеството си
на собственик на язовира, не е изпълнила задължителното предписание на
комисията от проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация
на язовирна стена и съоръженията към нея, назначена със Заповед № РД-20-7712-6/21.05.2020
г. на Областния управител на област Варна, свързано с безопасната експлоатация
на язовирната стена и на съоръженията към нея дадено в протокол № 26/09.06.2020
г. Срокът за изпълнение е бил първоначално 30.10.2020 г., удължен от Областния
управител на област Варна до 30.04.2021 г. За констатираното е съставен АУАН на
31.08.2021 г., с който на Община Вълчи дол в т. 2 е повдигнато
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 190а ал. 2 от Закона
за водите. Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН и правната квалификация
на деянието, административнонаказващият орган /АНО/ е издал атакуваното пред
районния съд наказателно постановление, с което, на основание чл. 200 ал. 1 т.
39 от Закон за водите е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
При
така установената фактология ВРС е приел от правна страна, че вмененото на Община
Вълчи дол административно нарушение е доказано и правилно квалифицирано от АНО,
както и че размерът на санкцията е съобразен с фиксирания такъв в санкционната
норма на чл. 200 ал. 1 т. 39 от Закон за водите, поради което е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление.
Решението е правилно. При постановяване на
съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства.
Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства.
Съгласно чл. 34 ал. 1 ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. Първият от сроковете
/тримесечният от откриване на нарушителя/ е свързан с момента на установяване/откриване
на нарушението и е най-ранният такъв, от който съответните компетентни органи
да са в състояние да възприемат съставомерните обстоятелства относно
конкретното нарушение и нарушител, а вторият /едногодишният/ е свързан с
извършване на административното нарушение. В случая изпълнителното деяние се
осъществява чрез бездействие. Датата на извършване на нарушението е 01.05.2021
г. – първият ден след изтичане на определения срок за изпълнение на
предписанието. Именно това е и посочената дата на извършване на нарушението в
АУАН и в НП. От 01.05.2021 г. е започнал да тече едногодишният срок по чл. 34
ал. 1 ЗАНН. Тримесечният срок от същата норма е започнал да тече от 13.07.2021
г. – датата на извършване на проверката, при която е констатирано
неизпълнението на даденото задължително предписание, тъй като на тази дата
компетентните длъжностни лица са установили извършването на нарушението от
страна на Община Вълчи дол, респ. са открили нарушителя по смисъла на чл. 34
ал. 1 ЗАНН. Същият изтича на 13.10.2021 г., а АУАН е съставен на 31.08.2021 г.,
т. е. в рамките на сроковете по чл. 34 ал. 1 ЗАНН.
Предписанието е индивидуален административен акт, подлежащ
на самостоятелно оспорване по реда на АПК, като с издаване на предписанието не
се повдига административнонаказателно обвинение на лицето и не се установява
извършването на административно нарушение. Към датата на даване на предписанието
не е налице осъществен състав на административно нарушение, поради което няма и
нарушител, който да бъде открит по смисъла на чл. 34 ал. 1 ЗАНН. След изтичане
на срока, определен за изпълнение на задължителното предписание и констатиране
от страна на контролните органи на бездействието на адресата на предписанието
да изпълни същото, е възможно установяването на нарушението и нарушителя.
Не се споделят доводите в касационната жалба, че от
събраните по делото доказателства не се установило по безспорен начин, че
язовир „Щипско“ попада в язовирите, подлежащи на проверка по реда на Закона за
водите, а не попада в хипотезата на чл. 141а ал. 3 от същия. Видно от
представеното пред районния съд и прието като доказателство по делото
Класифициране по степен на потенциална опасност, съгласно чл.141б от Закон за
водите на Областния управител на област Варна, ведно с Приложение № 1 по чл. 10
ал. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, касаещо процесния
язовир „Щипско“, е видно, че същият е класифициран като І степен „Първа висока
степен на потенциална опасност – при изпълнение на един от следните критерии“ –
засегнати елементи от инфраструктурата, водещи до отрицателни последствия за
обществото и човешкото здраве и стопански такива от първа и втора категория по
смисъла на чл. 2 и чл. 4 ал. 5 от Наредба №1 за номенклатурата за видовете
строежи. Съгласно чл. 141а ал. 3 от ЗВ на контрол по реда на този закон и
наредбата по чл. 141 ал. 2 подлежат всички язовири по ал. 1 и ал. 2, с
изключение на малките язовири, за които при класифицирането им по отношение на
тяхната потенциална опасност е установено, че нарушаването на конструктивната
цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не
застрашават критична инфраструктура и отговарят поне на едно от посочените в т.
1 – т. 4 на същата алинея условия. В Класифициране по степен на потенциална
опасност, касаещо язовир „Щипско“, за който са дадени предписания с цитирания по-горе
констативен протокол е отразено, че този язовир е с първа висока степен на
потенциална опасност. Редът за класификация, критериите и компетентните за това
органи са уредени в разпоредбата на чл. 141б от ЗВ, като според ал. 1 на същият
текст, язовирите се класифицират в три степени на потенциална опасност в
зависимост от възможно най-лошите последици от освобождаването на съхраняваните
в язовира води поради разрушаване или неправилна експлоатация на язовира: 1.
първа висока степен на потенциална опасност; 2. втора значителна степен на
потенциална опасност; 3. трета ниска степен на потенциална опасност. Към датата
на издаване на предписания с Констативния протокол № 26 от 09.06.2020 г.,
съответно и към датата на съставяне, а и на връчване, на АУАН № 05-190/31.08.2021
г., въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, са
налице данни, че процесният язовир „Щипско“ е надлежно класифициран по този
ред. Към датата на издаване на атакуваното наказателно постановление, а и към
датата на постановяване на оспорения в настоящото производство съдебен акт,
вече е била налична такава класификация на този язовир, надлежно извършена по
посочения ред, същият е бил класифициран като такъв с първа висока степен на
потенциална опасност – засегнати елементи от инфраструктурата, водещи до
отрицателни последствия за обществото и човешкото здраве и стопански такива от
първа и втора категория по смисъла на чл.2 и чл. 4 ал. 5 от Наредба №1 за
номенклатурата за видовете строежи.
Не всички малки язовири са изключени от контрол по ЗВ, дори
и да отговарят поне на едно от условията, посочени в т. 1 до т. 4 на ал. 3 на
чл. 141а от ЗВ, а само тези, които са били класифицирани по отношение на
тяхната потенциална опасност и за които безспорно е установено, че нарушаването
на конструктивната цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки
жертви или не застрашават критична инфраструктура, каквото класифициране, както
вече се посочи, в случая е налице към датата на съставяне на АУАН. Предвид тези
съображения касационната инстанция в настоящия състав намира за неоснователни
тези доводи, развити в касационната жалба.
В случаят законосъобразно е ангажирана отговорността на
касатора, поради което и законосъобразно е определена административната
санкция.
С оглед този изход на спора разноски се дължат на ответника,
който в писменото становище е направил своевременно искане за тяхно присъждане.
Съобразно нормата на чл. 63 ал. 5, вр. с ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от ЗА, вр. с чл.
27е от Наредбата за правната помощ и според характера и тежестта на производството,
в полза на ДА МТН – София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
На
основание чл. 221 ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
в сила Решение № 1032/27.07.2022 г. на Районен съд – Варна,
постановено по АНД № 2316/2022 година.
ОСЪЖДА Община Вълчи дол, Булстат *******, да заплати в
полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор-София, сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.