МОТИВИ към нова присъда по ВНОХД № 321 по описа на Варненски окръжен съд за
2017 г., Наказателно отделение
Предмет на въззивното
производство е присъда № 45/9.2.2017г. по НОХД № 3095/2016г. на Районен съд - Варна, наказателно
отделение, III състав, с която подсъдимият Р.Е.Г.
е признат за виновен в
това, че на 16.02.2016 год. в гр. Варна, при
условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот - два броя секретни брави на входна врата на магазин за бельо
„Лъки", находящ се в Централен подлез гр.Варна,
отнел чужди движими вещи - сумата от 16 лева, 33 бр. мъжки боксери „Спико", 7 бр. мъжки боксери „Джеронимо"
и 10 чифта мъжки чорапи „Престиж" на обща стойност 508 лева, от владението
на А.Х.Г. и Д.Д.З., без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.З вр. чл.194
ал.1 от НК и чл.54 от НК му било
наложено наказание "Лишаване от свобода" за
срок от три години, което на основание
чл. 60 ал. 1 и чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС следвало да бъде изтърпяно при първоначален
строг затворнически режим. Подс. Г. бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 100.00 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна, на сума в размер
на 200.91 лв. в полза на ОД на МВР и на 350.00 лв. в полза на НБПП-София.
Въззивното производство е образувано
по жалба на подс. Г., в която се твърди, че постановената осъдителна присъда почива на
негодни доказателства и доказателствени средства, тъй
като същите са събрани в разрез с изискванията на НПК. Прави искане за отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на ВРС със задължителни
указания по приложението на закона или за постановяване на нова присъда, с
която подсъдимият да бъде оправдан, поради липса на доказателства в подкрепа на
обвинението. Алтернативно моли съда да намали така наложеното му наказание,
прилагайки чл. 55 от НК.
В съдебно заседание пред настоящия състав на ОС-Варна, подс. Г. се явява лично и със служебно назначения си защитник
от първата инстанция - адв. Д. Д., който поддържа жалбата на подс.
Г. си в частта, в която е обсъдено нарушението на процесуалните правила при
събирането и съхранението на веществени доказателства. Счита, че единственото относимо доказателство е намерената дактилоскопна
следа, открита в магазина. Останалите доказателства намира за косвени. Моли за
отмяна на така постановената присъда и постановяване на нова, с която да бъде
оправдан, поради липса на доказателства в подкрепа на обвинението.
Подс. Г. представя в писмен вид изложение,
в което цитира практика на американски съдилища, ВКС и други съдилища на РБ.
Посочва, че решенията на Европейският съд за правата на човека са задължителни
за всички съдилища в Република България без да се позовава на някое конкретно.
Твърди, че първоинстанционната присъда е постановена в нарушени чл. 13 и чл. 14
от НПК, както и че е сгрешена правната квалификация на деянието. Счита, че не
се касае за кражба по чл. 196 от НК, а за влизане в чужда собственост без
позволение на собственика.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна моли съда да потвърди първоинстанционната присъда
като правилна и законосъобразна.
В
последната си дума пред настоящата инстанция подс. Г.
моли съда да се произнесе по справедливост.
Настоящият
състав на ОС – Варна, като съобрази становищата на страните, изразени в хода на
въззивните съдебни прения и на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери за установено следното:
В Районен съд-Варна на 22.06.2016 год.
е било образувано НОХД № 3095/16 год. въз основа на внесен обвинителен акт в
съда срещу подсъдимия Р.Е.Г. за извършено от него деяние по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.З вр. чл.194 ал.1 от НК, за това, че на 16.02.2016 год. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив и при квалифициращи обстоятелства извършил кражба на
мъжко бельо и пари от магазин в Централен подлез гр. Варна, на обща стойност 508 лева, от владението на А. Г.и Д.З..
След провеждане на съдебно следствие, съдът счел, оценявайки доказателствената
маса, че следва да признае подсъдимия за виновен по това обвинение, като му е
наложил съответното наказание.
Настоящата инстанция прие за установени несъмнено следните факти.
Подсъдимият
Г. е многократно осъждан, основно за кражби, притежание на наркотици и
управление на МПС без СУМПС. Присъдите
изтърпявал в Затвора- Варна и други места за лишаване от свобода. Към
началото на февруари 2016г., освободен от половин година преди това от затвора
и макар да имал постоянен адрес, не
живеел на него, а се подвизавал в СУПЦ/ с приют за бездомни към него/, в гр.
Варна, кв. Победа. Той бил безработен,
нямал никакви средства за препитание и наркозависим
от хероин. В други периоди от време бил включен в метадонова
програма и съответно със синдром на зависимост от метадон.
На 16.02.2016 год. за времето около 02,18 – 02,20 часа в гр. Варна, след проверка на запис от видеокамери в района на ул. "Русе",
сградата на театъра, по посока на Община Варна, както и в района на
централния подлез, полицейският служител К. Д.,
видял на тези записи лице, за което преценил с голяма вероятност, поради
специфични белези, че е подсъдимия Р.Г.,
Свидетелките
А. Г., Д.З. и Н. СЛ. били съдружнички в ДЗЗД „ Лъки“. Имали магазин за бельо в
централния подлез на Варна. Магазинът се охранявал със СОТ. На същата дата св. Н. СЛ., след приключване
на работния ден, в 19,10 ч. заключила
магазина и включила СОТ. В магазина освен стоката имало и две саморъчно
облепени картонени кутии, едната за банкноти, а другата за монети, които
останали в магазина. През нощта била задействана аларма, като на място
пристигнали служители на охранителната фирма. Не могли да се свържат с никоя от
свидетелките, а на сутринта към 8 часа била уведомена св. А. Г., която
пристигнала на място. Там й заявили, че
сигналът бил получен между 02 и 03 часа и те били през цялото време пред
магазина, за да го охраняват, тъй като бил разбит. Св. Г. се обадила в
полицията, на място пристигнали
служители на І РУ. Било установено че липсва част от стоката- мъжко
бельо, чорапи и пари, които се намирали в една от облепените с тиксо кутии.
Другата кутия с монети била на пода в магазина и наоколо имало разпиляни монети.
Експерт от БНТЛ-Варна направил фотоснимки и иззел дактилоскопни
следи, които по-късно били предадени на вещо лице, също от БНТЛ. При
експертизата било установено, че те принадлежат на подс.
Г.. Било извършено и видеотехническо и лицево
–идентификационно изследване на видеофайлове от охранителни камери, но поради
липса на достатъчно информация на изследваното изображение, позволяващо
визуализация на външни анатомични белези, било прието, че файловете не са годни
за идентификация.
В отличие от
установеното от настоящата инстанция, районният съд е приел за безспорно
доказана следната фактическа обстановка: На инкриминираната дата подсъдимият
отишъл в подлеза, там застанал пред магазина на „Лъки“ ДЗЗД. Набил със сила в ключалката на стъклената врата отвертката, която носел, и така взломил патронника. Вратата останала полуотворена, подсъдимият се промъкнал в търговския обект,
взел едната кутия с банкноти- 16 лева оборотни пари. Втората кутия хвърлил на земята, като монетите се разпиляли, а
от щандове и закачалки в магазина награбил мъжко бельо - 33 бр. боксери „Спико", 7 бр. мъжки боксери „Джеронимо" и 10 чифта мъжки чорапи „Престиж". С отнетите пари, бельо и чорапи подс. Г. напуснал бързо помещението на магазина и, преминавайки с бавна походка край съседната кафе-сладкарница, напуснал подлеза.
За да приеме за установени тези факти, районният съд се е позовал
на свидетелските показания, в хода на съдебното следствие от А. Г., Д. З.
и Н. Савова, както и тези на свид. Г. и Савова,
приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, показанията
на свидетелите К. Д., К. Т.а, Я. Т. и М. М., видеозаписите от охранителни камери, заключенията на СОЕ, СПЕ, дактилоскопна експертиза,др. писмени доказателства.
При приетите от настоящата
инсатнция факти и анализът на доказателствената съвкупност,
възраженията във въззивната жалба/ с множеството допълнения към нея/ на подсъдимия,
се явяват основателни. При проверката на доказателствата от районния съд са
допуснати нарушения, поради
което и не намира, че приетата от него фактическата
обстановка е установена несъмнено,
по начина и със средствата
на НПК, и при спазване на правилата
на чл.14 от НПК. Доводите на съда не доказват, че са резултат на
обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствените
средства по делото, поради което не могат да постигнат изискуемия съобразно чл.
107 ал.5 от НПК стандарт за внимателна
проверка на доказателствата.
Районният съд не е подложил на
внимателна преценка показанията на трите свидетелки- собственички на магазина,
на второ място- неправилно е включил към доказателствата показанията на
експерт-технически специалист, както и е счел, че иззетата следа е годно
веществено доказателство, което е било обект и на експертиза, въпреки че е
изключил протокола за оглед, в който е обективирано
изземването на следата. И на последно място, позовал се е на наличие единствено
на улики, за да постанови присъдата си. За да може да стори това обаче, вътрешното
убеждение на съда от субективна страна трябва да изключва съмнения и колебания
по фактите, тъй като както осъдителната, така и оправдателната присъда не могат
да се базират на предположения. От обективна страна вътрешното убеждение е
съзнателна увереност, основана на доказателствените
материали, събрани и проверени по надлежен ред / според Ст.П., Наказателен
процес на НРБ, 1979 г. стр. 168 и сл./ Така,
първостепенният съд е посочил в мотивите си, че са налице улики, като
всяка една от тях обсъдена във връзка с останалите, дава доказателствена
основа за осъждането на подсъдимия. Този подход е неправилен.
Като гласни доказателствени
средства по делото са налични, на първо място, показанията на св. А. Г.,
Д. З. и Н.
СЛ., които
първоинстанционният съд правилно е кредитирал в цялост като обективни,
последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с доказателствения
материал. С тези свидетелски показания се установява мястото, на
което са съхранявали кутиите, в които поставяли парите от оборота в магазина;
че след инцидента е липсвала тази от тях, в която е имало оставени оборотни
средства в размер на 16 лева /в банкноти/, а другата, изработена от св. СЛ. за поставяне на
монети – е била видяна на пода в магазина пред един от стилажите,
както и вида и количеството на инкриминираните вещи. Тези свидетелки също
заявяват, че са видели от къде/от кои предмети/ са изземвани дактилоскопни следи за
изследване. Всъщност при по-внимателен анализ на заявеното от свидетелката А.Г.
се установява, че те/следите/ са иззети от вратата, без да се уточнява от коя
страна, от кутийката за монети, от работния плот. Г. също така счита, че
кутийката липсва от направените фотоснимки, защото по това време била взета за
обработване от полицаите. Другите две свидетелки- СЛ. и З. също са видели
изземването на дактилоскопни следи, първата -
вземането на следа от кутийката за монети, а втората- само от щанда.
Независимо от тези гласни
доказателства обаче, не може да се приеме, че следите, обект впоследствие и на дактилоскопната експертиза, са иззети надлежно, по
предвидения в НПК ред, доколкото са налице нарушения при изготвяне на писмено доказателствено средство- протокол за оглед на
местопроизшествие. Аргументиран е изводът на съда, че то следва да се
изключи от доказателствения
материал, при наличие на нарушения по чл. 137 ал.1 от НПК, поради заявеното от поемните лица К. Т.а и Я. Т. в
съдебно заседание, че те не са присъствали при извършването на следственото
действие, не са наблюдавали действията на полицейските служители и са подписали
документ, който им е бил предложен, без да се запознаят с неговото съдържание
или да се поинтересуват за естеството му, както и в какво качество го подписват. Първоинстанционният съд е приел, че тяхното присъствие при
това следствено действие е било абсолютно формално, като те само са подписали
протокола за оглед на местопроизшествие, без да наблюдават действията на
полицейските служители, включително и по изземване на дактилоскопни следи. За това ВРС правилно е преценил, че
писменото доказателствено средство
– протокол за оглед от 16.02.2016 год., не следва да се приобщава към доказателствения материал, защото при изготвянето му е допуснато
процесуално нарушение по смисъла на чл.137 ал.1 от НПК, което компрометира достоверността му.
Действително,
от формална гледна точка този протокол отговаря на изискванията на закона -
подписан е от разследващия и от двете поемни лица, но
това не е достатъчно условие за годността
му. За да бъде ценен като валидно писмено доказателствено
средство, е предвиден определен формален
ред за изготвянето му, съгласно чл. 131 от НПК, но е необходимо преценката да е
не само по формален критерий, от външната страна на обективиращия
действието по разследването протокол, но и с оглед законосъобразността на
самото действие по разследването, резултатите от което са закрепени в
съответния протокол. В настоящия случай в протокола за оглед се закрепват съществени
обстоятелства относно деянието, както и свързани с доказването авторството на
деянието- вещта, от която е иззета дактилоскопната
следа, както и самото й изземване – все съществени елементи от предмета на
доказване по делото. При първоначален оглед на местопроизшествието, което е от
категорията на неотложните следствени
действия, които не могат да се повторят в по-късен момент/ а и разбира
се, в останалите предвидени в закона хипотези/, функцията на поемните лица като участници в действията по разследването
е да осигурят граждански контрол по законосъобразното извършване на следственото
действие. Тяхното присъствие и лично възприятие е необходимо с оглед
доказването на определени факти, които интересуват наказателния процес, затова
годността на съответния протокол се определя не от формалното наличие на подпис
на протокола, а от действителното участие на едно лице в съответното действие
по разследването. При заявеното и от двамата свидетели, че са постояли малко
пред магазина/ вътре в който е провеждан огледа/, после се прибрали в техния
обект, подписали някакви документи, не стояли през цялото време, а единият от
тях ясно заявява, че не е наблюдавал какво са правили полицаите при огледа на
магазина. /л.56-гръб и л.57-гръб/, то е налице сериозно съмнение за годността
на протокола като доказателствено средство, което не може
да се отстрани по никакъв начин.
Безспорно
е, че съдът е направил такъв опит, като е разпитал техническия помощник М. М.
като свидетел, но този разпит неправилно е ценен наред с останалите
доказателства. Той, съобразно отразеното в протокола за
оглед, е бил експерт - технически специалист, изготвил фотоснимки от
местопроизшествието, както и е снел дактилоскопни следи
от кутия за монети, облепена с черно
фолио. Тази кутия впрочем е останала в
магазина и не иззета като веществено доказателство, възможност, останала
подценена от разследващите. Съдът е счел, че М. е оказвал чисто техническа
помощ, че не е извършвал действия по разследване, поради което при съобразяване
с изключенията по чл.118 ал.1 т.3 от НПК
е приел разпитът му за допустим. Настоящата инстанция счита това виждане на
районния съд за неправилно. М. е участвал в наказателното производство в конкретно
качество - на специалист - технически помощник, съгласно чл. 126 ал.2 от НПК.
За него съществува забраната по ал.3 на
същия текст, а именно - не може да
изпълнява функция на технически помощник лице измежду изброените по чл. 148
ал.1 от НПК / валидно и за вещи лица/. А това са включително и свидетели по
делото/ чл. 148 ал.1 т. 2 от НПК/ и
поради аргумент за по- силното основание, за техническия помощник също е
валидно ограничението по чл. 118 от НПК, макар и да не е изрично сред
изброените в този текст. В този смисъл е
Решение № 179/17.07.2009 г. по н.д. № 156/2009 г. на ВКС, 2 н.о., в което се
приема, че процесуалното качество по чл. 126 ал.2 от НПК на лицето, / в настоящия случай изводимо от
отразеното в протокол за оглед на л. 14 от ДП/ препятства възможността да се
разпитва като свидетел, съгласно чл. 118 ал.1 от НПК. По тези съображения настоящата
инстанция не намери за възможно приобщаване на показанията и съответно оценката
им наред с останалите доказателства.
При тези
обстоятелства настоящата инстанция намира, че действително само от формална
страна е спазено изискването за оформяне на протокола, но не и реда за провеждането на съответния оглед и поради това протоколът не може да се цени
като писмено доказателствено средство, отразяващо действително
констатирани факти и обстоятелства. Резултатите от извършването на следственото
действие не могат да служат за доказателствена основа не само за фактическите изводи на
съда, но и за изготвянето на експертните заключения, конкретно- дактилоскопна експертиза,
с предмет изследване на иззета дактилоскопна
следа именно при това срледствено действие.
ВРС правилно е ценил като обективни показанията на свидетеля
К. Д. относно видяното от него на видеозаписите от камери - на съседния търговски обект и от видеонаблюдението на Община-Варна за
часовите интервали, в които Р.Г. е бил
заснет, както и за белезите, по които е възприел лицето на тях именно като
подсъдимия, като обяснява, поради какви причини счита, че видяното от него лице
е именно Г.- специфична походка поради счупен крак и много приведена вървежна стойка. Макар и да не е могъл да види лицето му,
то с голяма степен на категоричност заявява, че според него това е именно
подсъдимият. Качеството на свидетел на Д., който е служител на МВР, не е в
разрез с нормата на чл.118 ал.1 т. 3 от НПК, защото той не е тъй като същият не
е извършвал действия по разследване в наказателното производство. Видеозаписите от охранителни камери, ВРС е възприел като индиции
за посоката на движение на подсъдимия преди и след извършване на
престъплението. Съдът е отчел и че съобразно показанията на св. К. Д., те не
могат да бъдат средство за идентифициране на подсъдимия с абсолютна сигурност,
макар и самият подсъдим да не отрича, че е било възможно в този момент да се е
намирал в централната част на града. Сами по себе си тези обстоятелства не
могат да формират еднозначен извод за авторството на деянието.
Съдът е възприел като
достоверно заявеното от две от свидетелките- Г. и Савова, че те неведнъж преди инкриминираната
дата са виждали подсъдимия, който дори е влизал в магазина и разглеждал изложените стоки – съществено
обстоятелство, от значение да внесе основателно съмнение, че именно Г. е
оставил следа по предмети в магазина на инкриминираната дата по време на
кражбата.Те твърдят също така, че мястото, на което
тази кутия се е съхранявала, е практически недостъпно за случайни лица, но
това обстоятелство само посочва обичайното местоположение на кутиите и от него
не може да се прави косвено извод за вината на подсъдимия.
Както бе обсъдено по –горе, при наличието на огледен
протокол, който е съставен при съществени нарушения на процесуални правила, то
и иззетите следи- с номера 2 и 3, за които вещото лице е дало заключение, че са оставени от ляв среден пръст и десен безименен на подс. Г.,
също не могат да се ценят, а и сам по себе си този факт не е достатъчен за
постановяване на осъдителна присъда.
Поради
изложеното дотук, настоящият състав не възприема становището на ВРС, че
наличният доказателствен материал
представляващ "улики", при съвкупното им обсъждане е основание за обоснован извод за авторство
на деянието. Съгласно задължителната съдебна практика
на ВКС (Решение №
20 от 19.02.2009 г. по н. д. № 636/2008 г., ВКС, Решение № 360 от 06.07.2010 г.
по н. д. № 236/2010 г., ВКС, Решение № 128 от 04.07.2012 г. по н. д. № 131/2012
г., н. к., ВКС) осъдителната присъда може да почива и само на косвени
доказателства, но те трябва да са в такава система и единство, че да водят до
неопровержим и логично обоснован извод за виновността на подсъдимия. Настоящият въззивен състав на ОС-Варна констатира, че постановената от
първоинстанционният съд присъда не се базира на годни доказателствени
източници, въз основа на които да се направи категоричен и безспорен извод за
авторството на деянието.
Липсата
на безспорни доказателства, обвързващи поведението на подсъдимия с деянието,
налага отмяна на осъдителния първоинстанционен съдебен акт и постановяване на нова присъда, с
която подсъдимия Г. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение
по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 от НК.
Следва
да се отбележи, че останалите възражения на подсъдимия, въведени във въззивната
жалба и уточнителните молби към нея, са
неоснователни. Настоящият състав намира, че наказателното производство е било
разгледано от безпристрастен състав, съдебно-оценителната експертиза е била
компетентно изготвена и приета от ВРС, а от цитираната от подсъдимия практика,
задължителни за съдилищата са единствено решенията на ВКС и европейското
законодателство, като конкретни отговори на възражения за допуснати процесуални
нарушения, са изложени по-горе .
По изложените съображения,
настоящият състав на ОС-Варна, на основание чл. чл.336,
ал.1, т.3 от НПК отмени постановената от Районен съд гр.Варна присъда изцяло,
като вместо това постанови нова, с която призна подсъдимия Р.Е.Г. за невиновен по обвинение по чл. 196
ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр.
чл.194 ал.1 от НК, за извършена от него кражба при опасен рецидив и разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот.
Водим от изложените
съображения, въззивният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.