Решение по дело №172/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 110

гр. Видин, 29.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

втори ноември

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

172

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на В.М.П. *** против Решение № 1040 – 05 – 20 от 12.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което е потвърдено разпореждане № ********** / 11.03.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Видин, с правно основание чл.118,ал.1 от КСО.

Поддържа се от жалбоподателя, че решението на административния орган е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не са налице основания за издаването му, тъй като не е взето предвид обстоятелството, че той има две експертни решения, по които му е направена оценка на работоспособността – 80% трайно намалена работоспособност, като твърди, че има две болести, за които следва да получава отделни пенсии. Според него размерът на пенсията му е неправилно определен.

Иска, чрез процесуалния си представител, съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Видин и потвърденото с него разпореждане.

Ответникът по жалбата - Директора на ТП на НОИ - Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва същата, като неоснователна. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Моли съда да го потвърди.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Доказателствата от административната преписка и събраните допълнително такива по делото, установяват, че с Решение № 1040 – 05 – 20 от 12.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ Видин е отхвърлена, като неоснователна жалбата против разпореждане № ********** / 11.03.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Видин. По силата на това разпореждане на жалбоподателя е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО за 80 на сто трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане за периода до 01.06.2022г. В същото разпореждане е посочено, че с ЕР № 825/ 20.02.2020г. ТЕЛК е определила 80 на сто трайно намалена работоспособност до 01.02.2023г.

Със заявление вх. № 3966 от 22.03.2006г. жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

С разпореждане № ********** от 25.04.2006г. на Ръководител „ПО” при РУ”СО” - Враца на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 22.03.2006г. за намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто. Според същото разпореждане датата на инвалидизиране е 29.08.2002г., като осигурителния му стаж до тази дата е 5г., 08м. и 09 дни.

Впоследствие пенсията е изменяна многократно с различни разпореждания.

Със заявление № 12098 от 12.06.2012г. до РУ”СО” - Враца жалбоподателят поискал преизчисляване на личната си пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Представени са допълнителни доказателства за трудов стаж на лицето.

С разпореждане от 08.10.2012г. е определен размер на пенсията с нов индивидуален коефициент 0.721 и срок на инвалидността до 01.01.2013г. за 60 на сто трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане.

Видно от доказателствата по делото е, че на лицето е зачетен осигурителен стаж, както следва: за периода от 24.06.1977г. до 11.07.1977г. – 17 дни в „Заводски строежи“ АД, Козлодуй ; от 06.10.1978г. до 25.12.1980г. – 02 г., 02 м. и 19 дни – военна служба; от 17.03.1982г. до 27.06.1982г. – 3 м. и 10 дни в ПК „Козлодуйски бряг“, гр.Козлодуй; от 20.08.1982г. до 10.10.1982г. – 1м. и 20 дни, от 12.11.1982г. до 10.01.1983г. – 01 м. и 28 дни и от 01.01.1984г. до 01.02.1984г. – 1 месец в „Енергостроймонтаж“АД, гр.Враца ; от 09.07.1984г. до 31.07.1984г. – 22 дни и от 01.12.1984г. до 25.02.1985г. – 2 м. и 24 дни в „Жилищно строителство 74“ ЕООД, гр.Козлодуй; от 24.01.1986г. до 24.03.1986г. – 2 м. в ГБС „Енергостроймонтаж“ АД, гр.Враца; от 15.04.1986г. до 30.04.1987г. – 1 г. и 15 дни и от 08.09.1987г. до 08.12.1987г. – 3 м. в ПК „Козлодуйски бряг“, гр.Козлодуй ; от 14.12.1987г. до 01.04.1988г. – 03 м. и 17 дни в община Криводол; от 01.07.1988г. до 07.08.1988г. – 1 м. и 6 дни в МК „Гаврил Генов“, гр.Враца; от 10.08.1988г. до 14.02.1989г. – 6 м. и 4 дни в ПК „Козлодуйски бряг“, гр.Козлодуй; от 27.03.1989г. до 01.05.1989г. – 01 м. и 04 дни в „Хранинвест ХМК“ АД, гр. Стара Загора; от 01.01.1997г. до 31.05.1997г. – 5 месеца и от 01.03.1999г. до 31.03.1999г. – 01 м. в община Козлодуй. След направена справка в Регистъра на осигурените лица е зачетен и осигурителен стаж за периода от 25.09.2006г. до 30.11.2006г. – 02 м. и 6 дни в „Хидростройкомплект 97“, с.Хърлец.

С ЕР № 668 от 18.02.2013г. ТЕЛК е определила 61,50 на сто трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане, с дата на инвалидизиране 29.08.2002г. и срок на определения процент до 01.02.2016г.. То е потвърдено с решение № 1431 / 07.03.2013г. на Медицинска комисия при ТП на НОИ Враца.

При следващото преосвидетелстване с ЕР № 380 от 08.02.2016г. на ТЕЛК при МБАЛ Козлодуй ЕООД оценката на работоспособността е променена на 73 % при същата дата на инвалидизиране и със срок до 01.02.2019г. Решението отново е потвърдено с Решение № 1085 / 26.02.2016г. на МК при ТП на НОИ Враца.

Въз основа на последното решение, с разпореждане от 01.03.2016г. на длъжностното лице по „ПО“ личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване е увеличена, като са взети предвид новата оценка на работоспособността и срока.

Във връзка с молба на В.П. от 20.09.2016г. поради влошено здравословно състояние, е извършено предсрочно преосвидетелстване с ЕР № 2142 / 21.06.2017г. на ТЕЛК за Общи заболявания гр.Видин. При това преосвидетелстване е определена оценка на трудоспособността / вид и степен на увреждане 83,5 % и със срок до 01.06.2019г. То също е потвърдено с решение № 1940 / 10.07.2017г. на МК при ТП на НОИ Видин. Въз основа на последното решение е определен същия размер на пенсията, като срокът ѝ е продължен.

Впоследствие с разпореждане от 03.10.2017г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Видин, на лицето е зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 06г., 02 м. и 06 дни, както и 02 месеца и 06 дни след датата на инвалидизиране, съответно общ осигурителен стаж от 06 години, 04 месеца и 12 дни. Допълнителният осигурителен стаж до датата на инвалидизиране е зачетен след справка в регистъра на осигурените лица, както и стажът от 02 м. и 06 дни. Лицето е било уведомено за изчисленията на осигурителния му стаж, както преди инвалидизирането, така и след това, видно от кореспонденцията, приложена по делото, като всички събрани данни за това са взети предвид при изчисляване на размера на пенсията му.

Ново преосвидетелстване на жалбоподателя е извършено с ЕР № 2209/ 10.06.2019г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Петка“ АД, гр.Видин, поради изтичане на срока на пенсията. С това решение е продължен срокът на инвалидността на лицето до 01.06.2022г. и е определена оценка на работоспособността му на 80 % трайно намалена работоспособност при същата дата на инвалидизиране и със същата диагноза. ЕР е потвърдено с решение № 1914 от 19.06.2019г. на МК при ТП на НОИ Видин, след което личната му пенсия е определена на основание чл.75 от КСО и чл.30,ал.3 от НПОС със срок до 01.06.2022г.

На 01.09.2019г. жалбоподателят е направил искане за предсрочно преосвидетелстване, във връзка с което е постановено ЕР № 825 / 20.02.2020г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Петка“ АД, гр.Видин. С него отново е определена 80 % трайно намалена работоспособност при същата дата на инвалидизиране – 29.08.2002г. и със същата диагноза „Болести на очната ябълка“. Последното решение е потвърдено с Решение № 749 / 02.03.2020г. на МК при ТП на НОИ Видин, като изплащането на пенсията за инвалидност е със срок до 01.02.2023г. въз основа на разпореждане от 11.03.2020г., отново определена на основание чл.75 от КСО и чл.30,ал.3 от НПОС.

Във всички представени експертни решения, включително и в последните две, а именно - ЕР № 2209/ 10.06.2019г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Петка“ АД, гр.Видин и ЕР № 825 / 20.02.2020г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Петка“ АД, гр.Видин водещата диагноза е една и съща „Болести на очната ябълка“. Един и същ е и определеният процент трайно намалена работоспособност – 80 %.

Действително видно от описанията на заболяването на лицето във второто ЕР на ТЕЛК от 20.02.2020г. освен водещата диагноза „Болести на очната ябълка“ е добавено и общо заболяване „коксартрозис бил. етгонартрозис бил. спондилозис деформанс.. увреждане на междупрешленни дискове в поясния отдел на гр.стълб с радикулопатия“, но видно от същото решение на ТЕЛК е, че водещата диагноза е същата, както и определеният процент на трайно намалена работоспособност – 80 %. Това решение е във връзка с преосвидетелстването на лицето и не се отнася за друго негово заболяване, което да води до друга инвалидизация, тъй като видно от същото е, че датата на инвалидизириздане е същата като при предишните решения – 29.08.2002г. От всичко описано по – горе става ясно, че в случая заболяването, довело до инвалидизиране на лицето и във връзка, с което е определен процентът на трайно намалената му работоспособност е едно – „Болести на очната ябълка“, с определен процент трайно намалена работоспособност 80 %, начална дата на инвалидизиране – 29.08.2002г. и срок на определения процент трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане до 01.02.2023г.. Въпреки множеството експертни решения става въпрос за едно и също заболяване, с една и съща начална дата на инвалидизиране и един и същ процент на трайно намалена работоспособност при последните две експертни решения – 80 %.

Въз основа на така описаните факти е издадено и разпореждане № **********/ 11.03.2020г., с което на жалбоподателя е определена пенсия в същия размер – 230,40 лева и на основание чл.75 от КСО и чл.30,ал.3 от НПОС. С последното разпореждане е определен същия размер на пенсията, тъй като той получава такава за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО за 80 % трайно намалена работоспособност, а с ЕР № 825/ 20.02.2020г. ТЕЛК отново е определила 80 на сто намалена работоспособност / вид и степен на увреждане, като срокът е удължен до 01.02.2023г.

Жалба срещу разпореждане № **********/ 11.03.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Видин е била подадена до АС Видин. Поради неспазване на установения ред за обжалване на административния акт по чл.117,ал.1 от КСО производството по адм.д. № 144/ 2021г. по описа на АС Видин е прекратено и жалбата е изпратена на Директора на ТП на НОИ Видин, по подведомственост.

Във връзка с определението на съда по повод обжалването на разпореждане № **********/ 11.03.2020г., по реда на чл.117,ал.2 от КСО е постановено Решение № 1040 – 05 – 20 / 12.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което разпореждането е оставено в сила. В мотивите на решението административният орган е приел, че пенсията за инвалидност поради общо заболяване на лицето е правилно определена по реда на чл.75 КСО и чл.30,ал.3 от НПОС. Прието е, че с двете цитирани решения на ТЕЛК, а именно ЕР № 2209 / 10.06.2019г. и ЕР № 825 / 20.02.2020г. процентът трайно намалена работоспособност е един и същ – 80 %, при една и съща дата на инвалидизиране – 29.08.2002г. и при същата водеща диагноза „Болести на очната ябълка“. Тези обстоятелства не дават основание за определяне на различен размер на пенсията, респ. за увеличаването ѝ.

Ответникът е приел, че в настоящия случай не е налице хипотеза за определяне на по – висок размер на получаваната от жалбоподателя пенсия, след въпросните две експертни решения, тъй като и с двете се определя еднакъв процент на трайно намалена работоспособност – 80 %. Прието е, че в случая не намира приложение хипотезата на чл.101,ал.2 от КСО, тъй като определеният процент е един и същ и в двете експертни решения.

Решение № 1040 – 05 – 20 / 12.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ Видин е надлежно изпратено и получено от жалбоподателя. Жалбата до административния съд е подадена на 18.08.2021г.

Пред настоящият съд не са ангажирани допълнителни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като се обжалва административен акт - Решение на Директора на ТП на НОИ Видин, с което се потвърждава Разпореждане № **********/ 11.03.2020г. на Ръководител на отдел „Пенсионно осигуряване” при РУ”СО” – Видин и е подадена от субект, имащ правен интерес от обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл.168,ал.1 от АПК при проверката за законосъобразност на един административен акт съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл.146 от АПК.

При осъществяване на контрол на административния акт в описания по – горе обхват, според съда обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган и в предписаната от закона форма. Актът съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми се по чл.59,ал.1 и 2 от АПК. В него са изложени правните и фактически основания за издаването му. В разпоредителната му част са съобразени разпоредбите на чл.97,ал.1 и 2 от АПК, съответно и разпоредбата на чл.117,ал.3 от КСО.

В производството по издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на обжалваният акт или да накърняват правото на защита на жалбоподателя.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Не се оспорва приетата по делото фактическата обстановка, която се свежда до това, че на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 22.03.2006г. по негово заявление. Отпусната е поради общо заболяване с водеща диагноза „Болести на очната ябълка“, с начална дата на инвалидизиране – 29.08.2002г. и при трайно намалена работоспособност от последните ЕР на ТЕЛК – 80 %. Според последното такова срокът е до 01.02.2023г.

От доказателствата по делото се установява също така, че осигурителният стаж на лицето, който е и зачетен от органите по пенсионно осигуряване до датата на инвалидизиране е 06 години, 02 месеца и 06 дни, както и 02 месеца и 06 дни след датата на инвалидизиране, съответно общ осигурителен стаж от 06 години, 04 месеца и 12 дни.

Безспорно е също така и че многократно жалбоподателят е бил преосвидетелстван във връзка с описаното по – горе заболяване, като личната му пенсия е и актуализирана в съответствие с установените промени в % трайно намалена работоспособност, със срока на инвалидизация, като е съобразен и зачетеният му осигурителен стаж.

Въпреки твърденията на жалбоподателя за неправилно определен размер на личната му пенсия за инвалидност, то тя е правилно определена от административния орган. В разпореждането и впоследствие в решението на Директора на ТП на НОИ Видин е посочено, че пенсията му е определена на основание чл.75 от КСО и чл.30,ал.3 от НПОС. Според разпоредбата на чл.75,ал.1 от КСО размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. А според ал.2,т.2 когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл.68,ал.1, разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години, и възрастта по чл.68,ал.1 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 0,7. В ал.4 на чл.75 от КСО е предвидено, че размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от: т.2 за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 105 на сто от минималния размер по чл.70,ал.12 от същия кодекс, като считано от 01.01.2021г. сумата, посочена и от административния орган е в размер на 315 лева, какъвто е и размерът на пенсията, получавана от жалбоподателя.

При произнасянето си административният орган се е съобразил и с разпоредбата на чл.30,ал.3 от НПОС, според която разпоредба преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване, а когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната.

В конкретния случай е видно, че жалбоподателят е подал едно заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и то е за така описаното по – горе такова, а именно „Болести на очната ябълка“ и с начална дата на инвалидизиране – 29.08.2002г. Въпреки многократното му преосвидетелстване, включително и по негови молби, друго заболяване, което да води до инвалидизирането му, респ. във връзка, с което той да има правото да получава друга лична пенсия за инвалидност за друго страдание, няма. Заболяването, довело до инвалидизирането му и във връзка, с което му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е само това - „Болести на очната ябълка“ и с посочената начална дата на инвалидизиране. В този смисъл и няма как да му бъде отпусната друга лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионално заболяване или по някаква друга причина да му бъде определен по – висок размер на получаваната от него пенсия.

По описаните по – горе съображения няма как за двете последни ЕР, а именно ЕР № 2209 / 10.06.2019г. и ЕР № 825 / 20.02.2020г. и двете на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Петка“ АД, гр.Видин, да му бъдат определени отделни пенсии или да бъде увеличен размерът на получаваната вече такава. Така направеното искане е несъстоятелно по следните съображения : от една страна в случая и в двете ЕР става въпрос за една и съща диагноза, както бе вече посочено, а от друга страна и в двете ЕР е определен еднакъв процент на трайно намалена работоспособност – 80 %.

Според разпоредбата на чл.101,ал.2 от КСО, когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, се определя най-голямата по размер, макар че в случая не става въпрос за такава хипотеза, тъй като няма как да се приеме, че лицето има право на повече от една пенсия. Видно е, че в случая личната пенсия за инвалидност е отпусната във връзка с диагнозата „Болести на очната ябълка“, която е и единствената диагноза във връзка с която лицето е инвалидизирано, става въпрос за една и съща дата на инвалидизация и във връзка, с която му е определен процент трайно намалена работоспособност, поради което и няма как да намери приложение хипотезата за правото на повече от една пенсия с различен процент на инвалидност, поради различни страдания и в различен размер.

Следва да се има предвид и следното :

Разпоредбите на чл.101,ал.1 и ал.2 от КСО предвиждат изключения от общото правило на ал.3а от същия член /уреждаща при правото на повече от една пенсия да се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите/, като в ал.1 изчерпателно са изброени различните видове лични и наследствени пенсии, които не могат да се получават едновременно, а в ал.2 е уредена хипотеза, касаеща само личните пенсии за инвалидност за различни страдания. Според тази разпоредба, когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, се определя една – най-голямата по размер. Цитираната разпоредба визира всички лични пенсии за инвалидност, включително тези за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и за общо заболяване. Извън тези изключения, приложение намира чл.101,ал.3а от КСО, съобразно която при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Очевидна е липсата на обвързаност между ал.2 и ал.3а на чл. 101 от КСО, доколкото първата разпоредба се явява специална по отношение на втората и поради това изключва нейното приложение.

В случая не е спорно, че жалбоподателят има право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, но по делото няма доказателства за това той да има право на каквато и да било друга пенсия, за да може да се преценява дали тя да бъде спирана, респ. коя да бъде спирана или да бъде получавана в пълен размер или 50 на сто. Дори и да имаше право на повече от една пенсия, то те не биха могли да бъдат получавани в пълен размер едновременно. Макар, че в случая няма как да намерят приложение тези хипотези дотолкова доколкото по делото е видно, че лицето има право само на една лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която и към момента получава.

Видно от административната преписка е, че административният орган многократно е изяснявал на жалбоподателя всички обстоятелства във връзка с отпускането и определянето на размера на пенсията му, срокът за получаването и, както и всички други допълнителни обстоятелства, предвид кореспонденцията, която е водена и се намира по делото.

Оказва се, че обжалвания административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в установената писмена форма, поради което и подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Изложените съображения налагат извода, че Решение № 1040 – 05 – 20 от 12.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което се отхвърля жалбата на В.М.П. ***, като неоснователна и се потвърждава разпореждане № ********** / 11.03.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Видин, е правилно и законосъобразно, поради което жалбата, като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.П. *** против Решение № 1040 – 05 – 20 от 12.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което се отхвърля жалбата, като неоснователна и се потвърждава разпореждане № ********** / 11.03.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Видин, като неоснователна.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :