Р Е
Ш Е Н
И E
№ 148
22.04.2020 г. гр.
Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, на двадесет и втори април две хиляди и двадесета година, в закрито съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
секретар: ……………………..………………………………………………………………...
прокурор……………………………………………………………………………………......,
като разгледа докладваното от председателя съдия Дечева в.гр.д. № 405 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Токуда Банк” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георг Вашингтон” № 21, против разпределение на суми по изп. д. № 1023/2015 г. на ЧСИ Самуил Пеев – рег. № 874, предявено на 31.01.2020 г. В жалбата се сочи, че разпределението е извършено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, същото е неясно и направените в него изчисления са необосновани. Конкретно жалбоподателят не е доволен от начина, по който е определен размера на таксата по чл. т. 26 от ТТРЗЧСИ, събрана от съдебния изпълнител за изпълнение на паричното вземане. Посочва се, че таксата се дължи пропорционално на събраната за взискателя сума. Това следвало както от текста на т. 26 от Тарифата, така и от чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, съгласно които разпоредби таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събирали в процент според материалния интерес. Следователно, сумите по изпълнителния лист на взискателя се включвали в базата при изчисляването на таксата по т. 26 от Тарифата, за разлика от заплатените от взискателя такси по изпълнението, които не се включвали в тази база. На стр. 3, т. 1.1. от атакуваното разпределение било постановено да се разпредели сумата от 5389.22 лв. с първа привилегия, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД като дължима такса на основание т. 26 от Тарифата. Съдебният изпълнител определил таксата за цялото вземане на взискателя в размер на 7212.48 лв. и събрал част, съответстваща на събраната сума от публичната продан, която според него възлизала на 5389.22 лв. или съответстваща на 74.68 % събрано вземане за взискателя, а това не се потвърждавало със сумата, разпределена в полза на банката за погасяване на вземането й по изпълнителния лист. Жалбоподателят смята, че таксата по т. 26 е изчислена неправилно в негова вреда. Видно от т. 1.1. от разпределението материалният интерес на взискателя по изпълнителното дело бил в размер на 305 455.21 лв., а съгласно т. 3 от разпределението събраната по изпълнителния лист за взискателя сума е в размер на 133 219.46 лв., което представлявало само 43.61 % от вземането му. Посочва се, че от получената продажна цена след разпределяне на суми с привилегия по чл. 136, т. 1 ЗЗД за разноски по изпълнението без тези по т. 26 – в размер на 521.50 лв. в полза на ЧСИ и 12 452.84 лв. в полза на взискателя, както и по чл. 136, т. 2 ЗЗД за данък върху недвижимите имоти – 687.48 лв. в полза на Община Хасково и също 82.50 лв. по т. 26 в полза на ЧСИ, остава за разпределяне сума от 138 605.68 лв. От тази сума следвало да се разпредели с привилегия по чл. 136, т. 3 ЗЗД в полза на взискателя сумата от 135 408.39 лв. вместо 133 219.46 лв., а действително дължимата към съдебния изпълнител такса по т. 26, съответстваща на събраната сума, следвало да възлиза на 3197.29 лв. (което се явявало 44.33 % от 7212.48 лв.), вместо определената такава в размер на 5386.22 лв. Отправя се искане да се отмени разпределението в обжалваната част и да се постанови неговото изменение или алтернативно същото да бъде върнато на съдебния изпълнител със съответни указания в същата насока.
Във връзка с подадената жалба е постъпило обяснение от органа по принудителното изпълнение, в което се заявява, че при изготвяне на разпределението са спазени всички законови изисквания, като крайният размер на събраната по т. 26 от ТТРЗЧСИ такса съответствал на събраната сума.
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, поради което се явява допустима. Не са постъпили отговори от останалите страни в изпълнителното производство.
След като се запозна с твърденията на жалбоподателя, доводите на частния съдебен изпълнител и представеното копие от изпълнителното дело, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 28.07.2015 г. по ч.гр.д. № 43771/2015 г. по описа на Софийски районен съд въз основа на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Съгласно изпълнителния лист длъжникът „Мегапак Индъстрийс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Беловодски път № 15 – 17, ет. 3 и длъжникът „София Парк Уест” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Беловодски път № 15 – 17, ет. 3 са осъдени да заплатят на кредитора „Токуда Банк” АД сумата от 199 409.38 лв. главница, ведно със законна лихва за периода от 24.07.2015 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 4062.55 лв. за периода от 20.04.2015 г. до 29.06.2015 г., наказателна лихва в размер на 2700.33 лв. за периода от 30.06.2015 г. до 23.07.2015 г., комисионна в размер на 2.17 лв., и 7746.11 лв. разноски по делото, а именно: 4123.49 лв. държавна такса и 3622.62 лв. възнаграждение за адвокат. За обезпечаване на задълженията е учредена договорна ипотека с нотариален акт № 179, том 4, рег. № 6321, дело № 477 от 27.08.2014 г. на Нотариус с № 353 върху имоти, собственост на ипотекарния длъжник М* Й.Д., действащ в качеството си на ЕТ „Вива Арго Браво – М*Д.” върху поземлен имот № 000267 с площ от 11 дка, находящ се в местността „Т* Т* с*” по плана за земеразделяне на село В*, Община Х*, ведно с построените в имота седем сгради със стопанско предназначение и един трансформаторен пост. С постановление от 11.08.2015 г. е приета за събиране сумата от 3900 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита на взискателя по изпълнителното дело, такси за ЧСИ в размер на 330 лв. с ДДС и пропорционална такса в размер на 9022.07 лв. с ДДС. Ипотекираният недвижим имот е изнасян многократно на публична продан – общо петнадесет пъти, като всички продани са обявени за нестанали поради неявяването на купувачи. В хода на производството е установено, че ипотекарния длъжник – физическо лице, действащ в качеството си на едноличен търговец, починал и е оставил за наследници В.Д. и Д.П., управляващи и представляващи двете дружества – длъжници. Двамата са конституирани като длъжници – физически лица. Последната публична продан е обявена в периода от 23.09.2019 г. до 23.10.2019 г. На 24.10.2019 г. е отворено единственото постъпило наддавателно предложение, подадено от името на общо пет лица – И*н А*в, И* Х*в, Ж* У*в, Д* Д* и А*с А*. Поради липса на други наддавателни предложения посочените лица са обявени за купувачи за сумата от 152 350 лв. Сумата е внесена по банков път. Издадено е постановление за възлагане на недвижим имот от 01.11.2019 г., срещу което е подадена жалба от В.Д. с твърдения за допуснати процесуални нарушения по обявяването на публичната продан, връчването на съобщения и призовки. С решение № 8 от 10.01.2020 г. по в.гр.д. № 931/2019 г. на Окръжен съд – Хасково жалбата е оставена без уважение, като считано от същата дата постановлението за възлагане е влязло в сила. Съдебният изпълнител е уведомен, че Община Хасково има публични вземания във връзка с изнесения на публична продан недвижим имот, представляващи данък върху недвижимите имоти в размер на 687.48 лв. и такса битови отпадъци в размер на 62.82 лв. Страните в производството („Токуда Банк” АД и Община Хасково) са уведомени, че на 31.01.2020 г. в канцеларията на съдебния изпълнител ще бъде предявено разпределение на постъпилата сума. В деня на разпределението съдебният изпълнител е издал удостоверение за размера на дълга – общо 329 612.97 лв., от които 199 409.38 лв. главница, 14 511.16 лв. неолихвяема сума, 3700 лв. юрисконсултско възнаграждение, 91 534.67 лв. законна лихва, 5280.40 лв. такси и разноски по изпълнителното дело, 3982.44 лв. такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ и 11 194.92 лв. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С постановление от 31.01.2020 г. съдебният изпълнител е разпределил сумата от публичната продан, като е определил по чл. 136, т. 1 ЗЗД сума за разноски за ЧСИ съгласно тарифата в размер на 5907.72 лв., от които:
- такса по т. 4 – 24 лв.;
- такса по т. 5 – 312 лв.;
- такса по т. 10 – 18 лв.;
- такса по т. 12 – 36 лв.;
- такса по т. 13 – 36 лв.;
- такса по т. 26 – 5386.22 лв.
По отношение на последната такса е посочено, че същата е изчислена върху материалния интерес в общ размер на 305 455.21 лв., като върху този размер е изчислена пропорционалната такса от 11 194.92 лв., след това от нея е приспадната такса опис по т. 20 ТТРЗЧСИ в размер на 3982.44 лв. и от получената разлика 7212.48 лв. е определен крайният размер от 5386.22 лв. След това са определени дължимите суми към взискателя „Токуда Банк“ АД, представляващи разноски по изпълнителното дело, дължимите суми към Община Хасково и накрая дължимите суми по чл. 136, т. 3 ЗЗД в полза на взискателя.
Основният спорен въпрос в настоящото производство се свежда до правилното разпределяне на постъпилата сума, и по-конкретно до мястото и начина на определяне на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. След като съдът се запозна с постановлението за разпределение, намира, че жалбата на взискателя се явява неоснователна по следните съображения. Съгласно чл. 460 ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Доводите на жалбоподателя могат да бъдат разделени на две категории – първо, той възразява срещу събирането на таксата по т. 26 в първия ред на разпределението, заедно с останалите дължими суми по чл. 136, т. 1 ЗЗД, и на следващо място, възразява срещу конкретния метод за изчисляване размера на таксата. В тази насока следва да се има предвид, че разпределението се извършва в резултат събирането на суми в полза на взискателя, а това от своя страна се извършва по негово искане с насочването на принудителното изпълнение върху определени вещи или вземания от имуществото на длъжника. Таксата по т. 26 представлява възнаграждението на съдебния изпълнител за извършването на тези действия, с които той е осигурил събирането на дълга и удовлетворяването на кредитора (взискателя). Или по аргумент за противното, ако съдебният изпълнител не бе извършил тези действия, то нямаше да бъде и събрана сума, която да подлежи на разпределение и от която да се удържат дължимите към него такси по изпълнението. Следователно, мястото на таксата по т. 26 е именно наред с вземанията от първия ред по чл. 136, т. 1 ЗЗД, т.е. наред с всички останали разноски за съдебния изпълнител, при което той получава възнаграждението за извършените от него действия по събирането на сумите.
В обжалваното разпределение правилно таксата по т. 26 е включена в реда на вземанията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД дължимата на ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В случая с първа по ред законова привилегия се ползват дължимите на съдебния изпълнител разноски по изпълнителното дело. Такива разноски на първо място включват и дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която не се събира предварително от взискателя на основание т. 29, б. „б“ ТТРЗЧСИ. И тъй като не се събира предварително от него, редно е нейното място да бъде именно в първия ред на погасените вземания.
Оплакването на
банката относно изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата е
неоснователно. Таксата се събира върху събраната сума, без предварително от
събраната сума да се приспадат разноските по изпълнението, ползващи привилегия
по т. 1 на чл. 136 ЗЗД. Тези разноски също са вземане и то привилегировано,
защото без тях не би се стигнало до реализация на имота и нямаше да има никакви
постъпления. Предложеният от взискателя вариант би довел и до неправилно
приложение на чл. 460 и чл. 462 ГПК, тъй като прилагането на подобен подход, ще
доведе до разделяне на разпределението и извършването на повторно
преразпределяне - веднъж съдебният изпълнител ще разпредели сумите за разноски
по чл. 136, т. 1 ЗЗД в първи ред и остатъка ще бъде определен в полза на
ипотекарния кредитор (взискателя „Токуда Банк“ АД), а след това върху този
остатък ще се начисли такса по т. 26, която обаче пак би трябвало да отиде в
първи ред на привилегиите. Така би се извършило преразпределение на
разпределението, каквато не е целта на процесуалния закон.
По силата на т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената разпоредба се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, както и суми, дължими на основание, извън предмета на изпълнителното производство, върху които такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи.
Относно определянето на таксата, дължима на основание т. 26 ТТРЗЧСИ, съдът взе предвид уточнението в забележка № 1 към същия текст, че при частично събиране на паричното вземане, тя се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума.
Общо материалният интерес, върху който е формирана дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, е вземането в размер на 305 455.212 лв. След това в обжалваното разпределение съдебният изпълнител е съобразил обстоятелството, че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума. Спрямо общият размер на дълга е приложена б. „е“ на т. 26 и така е получена сумата от 4109.10 + 5220 = 9329.10 лв. без ДДС. Когато към нея е прибавено и дължимото ДДС (20 %), тогава е получен размера на таксата, който е дължим за общия размер на дълга 11 194.92 лв. (1865.82 лв. + 9329.10 лв.). Оттам нататък съдебният изпълнител е приспаднал таксата по т. 20 и е изчислил таксата по т. 26 в размер на 5386.22 лв.
Пропорционалната такса в размер на 5386.22 лв. е изчислена именно съобразно забележка 1 към т. 26 - определена за целия дълг, но събрана част, която съответства на събраната сума. Към разпределението е приложена и т. нар. сметка за размера на дълга, в която е посочен и общият му размер, и оттам съдебният изпълнител е извършил всички останали изчисления.
Когато се събират суми за частично погасяване на вземането, а не на пълния му размер, при всяко разпределение се определя за конкретната събрана сума колко е размера на таксата по т. 26 така, че дори и накрая да се сумират всички такси по т. 26 ТТРЗЧСИ, получената сума е по-малка от номинално дължимата такса по тази точка в общ размер, още повече, че от тази сума следва да се извърши приспадане и на сумата по т.20 от Тарифата. Отделно от това нормата на т. 26 ТТРЗЧСИ регламентира таксата като имаща възнаградителен характер за съдебния изпълнител при удовлетворяване на притезание на взискателя, следователно, тя се дължи само тогава, когато е налице постигнат резултат от събирането на съответната сума. Ето защо смисълът на тази норма е да се събере изискуемата такса за изпълнение на паричните вземания на взискателите в размерите, посочени в нея, като при частично събиране на вземанията определената пропорционална такава е на база размера на полученото вземане, а при окончателното изпълнение на задължението се извършва изравняване между определените такси върху изпълнените в хода на изпълнителното производство суми и дължимата окончателна такава. При всяка следващо частично събиране на дължимата сума и извършване на разпределение в тази база не се включва изчислената първоначално от съдебния изпълнител такса, тъй като това ще доведе до ситуация, при която върху самата такса по т. 26 ще се изчисли нова такса по т.26.
Както се посочи, в случая не е допуснато превишаване размера на възнаградителната такса, защото същата е редуцирана с размера на таксата за опис на имущество по т. 20 и това е така, тъй като от текста на т. 26, заб. 4 от тарифата се прави извод, че от определения размер на таксата по т. 26 трябва да се приспадне събраната такса по т. 20 за извършване на опис на имущество. Това действия е процесуално задължително, тъй като по този начин се гарантира, че съвкупното възнаграждение на съдения изпълнител от всички разпределения по изпълнителното дело за сметка на длъжника ще бъде в размера на пропорционалната такса по т. 26 от тарифата и няма да го превиши.
Така изложените съображения водят до извода, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като извършеното разпределение отговаря на изискванията на закона и тарифата.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
с вх. № 1271 от 04.02.2020 г. от „Токуда Банк” АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Георг Вашингтон” № 21, против разпределение
на суми от публична продан по изп. д. № 1023/2015 г. на ЧСИ Самуил Пеев – рег.
№ 874, предявено с постановление от 31.01.2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.