Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №191
гр. ВРАЦА,27.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение, в
публичното заседание на 26.06.2020г., в
състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар В.Вълкова
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N` 231 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от
ЗД“БУЛ ИНС“ АД гр.София,чрез адв.М.Г. ***,срещу решение на РС гр.Враца от
28.10.2019г.,постановено по гр.д.№ 1672/2019г.,с което са отхвърлени
предявените от въззивника искове с правно основание чл.500 ал.1 т.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Поддържа се във въззивната жалба,че решението е неправилно,необосновано
и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния
закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.Иска се отмяната му,и решаване на спора по същество от
настоящата инстанция с уважаване на предявените от въззивника искове.С
въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.
Противната
страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
основателна.
Пред
първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове от ЗД „БУЛ ИНС”
АД, гр.София против Г.В.М. ***, с които по реда на регресната отговорност се
иска осъждането му да заплати сумата 6059,99 лв., представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение за щети, причинени от ответника при станало
ПТП, мораторна лихва в размер на 979,69 лева за периода 28.07.2017г. до
01.03.2019г., както и законната лихва върху главницата от предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане.Поддържа се в исковата молба, че ответникът
при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма е причинил ПТП, от което последвали материални щети за друго
МПС.Твърди се, че ищецът е изплатил на пострадалия застрахователно обезщетение
по сключена със собственика на автомобила, причинил щетите застраховка
„Гражданска отговорност”, възлизаща на исковата сума и я претендира от
ответника с присъждане на законната лихва върху главницата от предявяване на
исковата молба.
Исковете са с правно основание чл.500 ал.1 т.1 от КЗ вр. чл.86 ЗЗД и са
процесуално допустими.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, редовно призован, не е представил писмен
отговор. Не се явява и представлява и в с.з.,както и пред въззивната инстанция.
По делото са събрани писмени доказателства.
Представена е застрахователна полица № 0306С, сключена на 15.11.2015г., със
срок 12 месеца, валидна за периода 16.11.2015г. до 15.11.20168г., по силата на
която „ЗАД „Армеец”, гр.София е застраховал джип, модел „Командер” с рег.№ ВР ***
АН, собственост на „Строител Криводол” ЕООД, гр.Криводол по комбинирана
застраховка „Каско и Злополука”.
Установено е,че на 16.04.2016г. в гр.Криводол на ул.”Освобождение” № 21А е
реализирано ПТП между застрахования автомобил и л.а. „Фолксваген голф” с рег.№
ВР *** ВМ, управляван от ответника Г.В.М., собственост на К.М.. Причинени са на
застрахования автомобил джип, модел „Командер” с рег.№ ВР *** АН имуществени
вреди. Видно от протокол за ПТП № 1612402/16.04.2016г. на сектор ПП КАТ на РДВР
Враца водачът на л.а. „Фолксваген голф” с рег.№ ВР *** ВМ при управление с
несъобразена скорост блъска паркирания автомобил джип, модел „Командер” с рег.№
ВР *** АН и причинява ПТП с материални щети по двата автомобила.Отразено е в
протокола за ПТП,че ответникът – водач на л.а.“Фолксваген голф“ е управлявал
лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила.
Установено е също,че собственикът на увредения автомобил джип, модел
„Командер” е предявил претенцията си за обезщетяване на причинените вреди в ЗАД
„АРМЕЕЦ” АД. В дружеството била образува щета № **********/2016г., изготвени
опис-заключение по щета и опис-заключение по претенция и доклад, въз основа на
които дружество с възлагателно писмо до „ТИТ” ООД възложило извършването на
ремонт на ППС рег. № ВР *** АН. В писмото е посочено, че изпълнителят следва да
предостави оферта за съгласуване стойността на ремонта, който ще започне само
след изрично съгласие от страна на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД. Представени са 2 бр.
платежни нареждания за извършени банкови преводи на сумата от 852,58 лв. на
18.07.2016г. в полза на „ТИТ” ООД и за сумата 5177,41 лева на 11.08.2016г. в
полза на „ТАНДЕР КОРПОРАЦИЯ” ЕАД.
Видно от приемо-предавателен протокол, „ТИТ” ООД е предал на 23.06.2016г.
МПС джип „Командер”, рег.№ ВР *** АН във връзка с щета №
16016030100091/20.0.2016г. и автомобилът е приет без възражения от С.С. -
представител на собственика.
С регресна покана изх.№ ОК-336461/28.06.2017г. ЗД„БУЛ ИНС” АД е уведомило
ответника Г.М., че в резултат на настъпилото ПТП на 16.04.2016г. в гр.Криводол,
съставен протокол за ПТП и заведена щета по застраховка „Гражданска
отговорност” е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 6069.99 лв.
Отправено е искане към ответника в срок от 5 работни дни от получаване на
писмото да се обади за уточняване начина на погасяване на задължението му към
ЗД„БУЛ ИНС” АД.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд приел предявения главен иск за неоснователен и
недоказан и го отхвърлил.Изложил е,че липсват доказателства ответникът при
реализиране на ПТП-то да е управлявал с канцентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон.Като акцесорни и следващи съдбата на главния иск отхвърлил и обективно
съединените искове.
Въззивната инстанция не споделя крайните фактически и правни изводи на
първата,и намира,че решението и е постановено при неправилно приложение на матер5иалния
закон и доказателствата по делото.
Правилни са изводите на
първоинстанционния съд,че фактите, на които се позовава ищеца, обуславят
приложение на материалната норма на чл. 500 ал.1 т.1 КЗ, съгласно която освен в случаите по чл. 433 т. 1 застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона
за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
Неправилни са изводите,обаче,че в цитирания протокол за ПТП № 1612402/16.04.2016г.,като
причина за ПТП е посочена единствено несъобразена скорост на управление на л.а.
от страна на ответника, в различие от твърдяното от ищеца „управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма”.Видно от съдържанието
на протокола,представен по делото,ответникът при реализиране на ПТП-то,освен,че
е управлявал л.а.с несъобразена скорост,е управлявал същия и под въздействие на
алкохол с концентрация над 1,2 промила,като му е издаден и талон за кръвна
проба.Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и се ползва с
материална доказателствена сила относно отразените в него факти.Т.е.установено
е по категоричен начин при липса на оспорване от страна на ответника на
протокола за ПТП и доказателства в обратна насока,че при реализиране на ПТП-то
ответникът е управлявал МПС с концентрация над допустимата по ЗДвП.Т.е.установява
се причиняване на процесното ПТП от ответника в хипотезата на чл.500 ал.1 т.1
от КЗ, което е изцяло в доказателствена тежест на ищеца. Налице са
предпоставките за реализиране регресната отговорност на ответника.В полза на
ищеца съществува регресно притезание по смисъла на цитираната разпоредба от
КЗ.По силата на застраховка „ГО“ ищецът е изплатил на застрахователя на
увреденото МПС стойността на щетите при станалото ПТП.Предявеният главен иск се
явява основателен и доказан и следва да се уважи.Основателни при това положение
се явяват и акцесорните искове за лихва за забава и законна лихва върху
главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
При така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба се явява
основателна.Като такава следва да се уважи,като първоинстанционното решение се
отмени и вместо него се постанови друго,с което исковете се уважат.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца-въззивник
деловодни разноски пред първата инстанция в размер на лв.269,59 лв. и 134,80 лв.за въззивната
инстанция,представляващи внесени държавни такси.С исковата молба и въззивната
жалба се претендира и адвокатско възнаграждение,но доказателства за сторени
такива разноски не са представени.
Водим от горното,ВрОС
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решението на РС Враца от 28.10.2010г.,постановено по гр.д.№ 1672/2019г.,и
вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.В.М., ЕГН ********** *** да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр.София с ЕИК ********* на основание чл.500 ал.1
т.1 от КЗ сумата 6059,99 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по причинено от ответника на 16.04.2016г. в гр.Криводол ПТП при
употреба на алкохол и образувана щета № **********, мораторна лихва в размер на
979,69 лева за периода 28.07.2017г. до 01.03.2019г.,ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на исковата молба – 05.03.2019г.до
окончателното й изплащане,както и сумата 269,59 лв.-разноски - внесена д.такса
за първа инстанция и 134,80 лв.- разноски - внесена д.за въззивно обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяване на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........