РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Монтана, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Търговско дело №
20221600900013 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 625 от ТЗ.
Молителят „М.Б.“ ЕООД, представлявано от управителя К.Х., твърди в молбата си,
че на основание чл. 17, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието е заместил арендодатели по
договори за аренда, сключени с Кооперация „И.“, ЕИК *, след като е придобил правото на
собственост върху арендуваните земеделски земи. Също така е придобил и право на
собственост върху земеделски земи, за които преди това е имало сключени и вписани в АВ
договори за наем с наемател длъжника. За периода от стопанската 2013-2014 г. до
стопанската 2019/21 година длъжникът не е изпълнил задълженията си да плати годишните
арендни плащания, сътов. наемната цена по договорите, като общият размер на
задълженията възлиза на 5 399,99 лв. Плащанията по договорите са годишни и с изтичането
на сроковете за плащане за всяка стопанска година длъжникът е изпаднал в забава, поради
което върху посочената сума се дължи и обезщетение за забавено плащане, което също има
характера на вземане по търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал.1, т. 1 от ТЗ. Като
твърди, че длъжникът е неплатежоспособен, тъй като е в невъзможност да изпълни
посочените изискуеми и ликвидни задължения по търговски сделки, то моли да се обяви
неговата неплатежоспособност , да бъде определена начална дата на неплатежоспособността
31 декември 2020 г., да бъде открито производство по несъстоятелност и назначен временен
синдик на дружеството.
Присъединеният кредитор „Б.А.“ ЕООД, представлявано от управителя К. Х.,
твърди, че има вземания спрямо ответната кооперация в общ размер на 2805,77 лв.
Легитимира се като кредитор по четири договора за аренда на земеделски земи, които е
придобил след сключване на договорите. Поддържа молбата за откриване на производство
по несъстоятелност на длъжника поради изпадането му в неплатежоспособност .
Длъжникът „ Кооперация „И.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: област
*, община *, с. *, п.к. *, представлявано от председателя С.Г. чрез процесуалния си
1
представител адв.Д. , оспорва исканията на двамата кредитори за откриване на производство
по несъстоятелност. На първо място твърди,че вземането на кредиторите не е установено
по размер, тъй като в договорите за аренда е уговорено плащане в натура-14 % от добива
,поради което и не става ясно как е остойностена претенцията на същите ,още повече, че
такова вземане не фигурира и в счетоводството им . На второ място прави възражение за
погасяване на част от вземанията по давност: 3- годишният давностен срок по чл. 111, б. „в“
от ЗЗД по отношение вземанията за стопанските 2015/16, 2016/17 и 2017/18 години е изтекъл
преди предявяване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Твърди,че
не е спазена разпоредбата на чл.17,ал.3 от ЗАЗ ,тъй като не е надлежно уведомление от
страна на кредиторите за извършеното правоприемство.Поддържа,че от извършената
експертиза се установява също така,че кооперацията разполага с достатъчно имущество,за
да погасява своите задължения ,поради което и не се намира в състояние на
неплатежоспособност.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е заключение по съдебно-счетоводна
експериза.
Съдът,като обсъди доводите на страниет във връзка със събраните доказателства и
приема за установено следното:
Отношенията между двамата кредитори и длъжника се основават на договори за
наем на земеделски земи и за аренда на земеделски земи. Те са сключени в кръга на
упражняваната от тях дейност, поради което имат характера на търговски сделки.
Молителят „М.Б.“ ЕООД се легитимира като кредитор на длъжника три Договора за
предоставена земя в кооперацията за съвместна изработка ,съответно от 14.02.2011 г.,
22.01.2013г. и 17.03.2013г. и Договор за аренда от 10.02.2009 г. Кредиторът е встъпил в
договорите като наемодател, съотв. арендодател ,след като е придобил право на собственост
върху имотите-предмет на тези договори. От това следва, че „М.Б.“ ЕООД има срещу
кооперацията изискуемо вземане по търговска сделка, което обосновава активната му
легитимация по чл. 625 от ТЗ.
Безспорно е установено от доказателствата също така,че присъединеният кредитор
„Б. А.“ ЕООД е придобил правото на собственост върху част от арендуваните имоти,
поради което на основание чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ е заместил кооперацията. Твърдението на
молителя е в насока,че ответната кооперация не е заплатила дължимата рента в размер на
2805,77 лв. „Б.А.“ ЕООД се явява кредитор с изискуемо вземане по търговска сделка,
поради което е активно легитимиран да заяви искане за откриване на производство по
несъстоятелност.
В случая обаче по отношение вземането на кредиторите следва да се има предвид
следното:
Както бе посочено по-горе, заплащането на арендната цена е уговорено в натура, а
именно 14 процента от добива.Кредиторите са посочили някакви дължими суми, но липсват
каквито и да е доказателства относно начина на изчисляването им ,както и че същите
съответстват именно на дължимите 14 %.Нещо повече, в счетоводството на молителите тези
вземания не са отразени.
На второ място, съгласно разпоредбата на чл. 17,ал.3 от ЗАЗ приобретателят е длъжен
да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване.В настоящата хипотеза по
отношение на молителя „М. Б.“ ЕООД липсват такива доказателства-представените
Уведомителни писма са от 2016г.,а приложените към същите обратни разписки са от 2015 г.
Основателно е и твърдението на процесуалния представител за погасяване на част
от вземанията на основание чл.111, б.”в” ЗЗД. Съобразно задължителните за съдилищата
2
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на
ОСГК на ВКС, съдът приема, че вземанията на арендодателя по договор за аренда се
погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, тъй като представляват периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. В посоченото тълкувателно решение е прието, че
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая,
процесният договор за аренда на земеделски земи е сключен за срок от 10 стопански години,
като съгласно § 2, т.3 ДР на ЗАЗ „стопанска година” е времето от 01 октомври на текущата
година до 01 октомври на следващата година; страните са определили падежа за изпълнение
за всяка стопанска година,както и размерът на задължението . Следователно, в случая е
налице единен правопораждащ факт – договор за аренда, по който ответникът дължи
предаване на пари или рента в натура в точно определен размер, като уговореният падеж на
задължението по договора настъпва през предварително определен интервал от време. Ето
защо и с оглед задължителната съдебна практика, съдът намира, че вземанията на
кредиторите представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и на
това основание същите се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна
давност, т.е. погасени са всички плащания ,възникнали до 07.01.2018 г.
Дори и да се приеме,че кооперацията има някакви задължения към
кредиторите,съдът намира,че в случая тя не е в състояние на неплатежоспособност по
следните съображения :
За да бъде открито производство по несъстоятелност, трябва да е констатирана
неплатежоспособността на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ ,както и да се
установи, че затрудненията на длъжника не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност е обективно и трайно и имуществото на длъжника да не е достатъчно
за покриване на задълженията му (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).От назначената съдебно-
счетоводна експретиза се установява безспорно,че ответната кооперация е в състояние да
покрие натрупаните задължения, който извод се основава на определените коефициенти за
обща ликвидност на длъжника -1,0594, коефициентът за бърза ликвидност е 1,103125,
коефициентите за незабавна и за абсолютна ликвидност са 1,1032. Показателите за
ликвидност са количествени характеристики на способността на предприятието да изплаща
текущите си задължения с наличните текущи активи. Коефициентът на обща ликвидност
отчита съотношението между текущите активи и текущите задължения и общоприетата
минимална стойност е 1. В случая този коефициент е 1,0594, което означава, че текущите
активите значително надвишават задълженията. Тъй като обаче за платежоспособността е от
съществено занчение търговецът да е в състояние да покрие задълженията си в срок, то
важно е активите да бъдат и реализируеми. В този смисъл показателен е коефициентът за
абсолютна ликвидност, който отчита способността на предприятието с наличните си пари
да изплати незабавно към даден момент краткосрочните си задължения. Препоръчително е
стойността му да не пада под 0,3, т.е. за да е ликвидно предприятието, във всеки момент
трябва да поддържа парични наличности, покриващи около 30% от текущите му задължения.
Относително високият коефициент на абсолютна ликвидност на кооперацията показва,че
същата разполага с бързоликвидни активи - финансови активи, краткосрочни вземания и
материални запаси, които при необходимост могат да се трансформират в пари за
относително кратко време. Останалите посочени от вещото лице коефициенти също сочат
на извода,че кооперацията е в стабилно икономическо състояние . Констатира се
3
достатъчно имущество у длъжника за покриване на задълженията му, а интересите на
кредиторите не са подложени на риск. Налице са условията на чл. 631 от ТЗ за отхвърлянена
молбата за откриване на произовдствопо несъстоятелност.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не е налице състояние на
неплатежоспособност , тъй като неплащането на задължения на търговеца не в резултат на
трайна и обективна негова невъзможност да покрива паричните си задължения, поради
което съдът отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „
Кооперация „И.“, ЕИК *.
В тежест на молителя следва да се присъдят сторените от ответника разноски в
размер на 1 001,20 лв. съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
На основание горното Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *, и присъединен кредитор „Б.А.“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище в гр. *, ул. „*“ № *и представлявани от К.Х., за откриване
производство по несъстоятелност на Кооперация „И.“, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: област *, община *, с.*, п.к. *, представлявано от председателя С.Г..
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *да плати на „ Кооперация „И.“, ЕИК *сумата
1 001,20 лв . разноски по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
4