Решение по дело №120/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 68
Дата: 11 май 2021 г. (в сила от 11 май 2021 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20213300500120
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Разград , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500120 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. С. С. чрез пълномощник против Решение № 121/
19. 03. 2021 г. по гр. д. № 20203330100051/21 г. по описа на РС Разград, с което е уважена
молбата на К. Г. К. да бъде прието за установено, че на 06. 01. 2021 г. в с. Гецово е извършен
акт на домашно насилие спрямо нея от страна на С. С. С., като са определени мерки за
защита, подробно описани в обжалваното решение. В жалбата се излагат доводи, че
решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни
изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона,
както и че е постановено при непълнота на доказателствата. Моли решението да бъде
отменено и молбата на К. да бъде оставена без уважение.
Депозиран е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата К. Г. К. чрез
пълномощник. Оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество е неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
1
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Безспорно е установено от изявленията и признанията на страните, направени пред
районния съд, че са живели на фактически съпружески начала от 2005 г. до края на 2018 г.
Предвид изложеното, съдът приема, че страните по делото са били във фактическо
съпружеско съжителство по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, поради което молбата за защита,
подадена от К. Г. К. е процесуално допустима.
От гласните и писмени доказателства, както и от изложението в Декларацията на К.
Г. К. по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установява, че на 06. 01. 2021 г. малолетното дете на страните
по делото Никол пребивавала в дома на баща си С.С. в с. Гецово, където живеело и по-
голямото им дете А.. Вечерта на 06. 01. 21 г. К. отишла с автомобила си в с. Гецово, за да
прибере дъщеря си. Докато чакала да излезе, пред къщата излязъл ответника и започнал да я
обижда и да й нанася удари. Молителката опитала да потегли с автомобила, но тъй като
вратата й била отворена, ответникът завъртял волана и автомобилът се ударил в насрещния
стълб. Ответникът я издърпал, съборил на земята и продължи да й нанася побой. К. успяла
да се отскубне и побягнала към магазина, за да потърси помощ. Магазинът бил затворен и К.
прескочила оградата на съседната къща, собственост на св. Н.. Почукала на прозореца. Св.
Н. и съпругата му излезли, видели, че е уплашена и трепери, дотолкова, че не могла да им
обясни какво е станало. Св. Н. й дал телефона си и К. се обадила на тел. 112. Пристигнала
патрулна полицейска кола, пристигнала и линейка, тъй като К. се оплакала от нанесения й
побой.
Аналогичната фактическа обстановка възприета и от районният съд, се споделя и от
въззивната инстанция, както и изложените въз основа на нея правни изводи, че молбата за
защита е основателна и доказана. От събраните по делото гласни и писмени доказателства,
се установява твърдението на молителката - въззиваема, за което е подала декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, че С.С. на 06. 01. 2021 г. й е нанесъл побой. Повредил и автомобила й, като
по този начин упражнил физическо и психическо насилие спрямо нея по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от ЗЗДН. Според показанията на св. Н., когато излязъл от къщата, К. била толкова
уплашена, че дори не успяла да обясни какво е станало. Полицейските служители,
пристигнали на мястото на инцидента – св. И. Н., В. дават показания, че молителката била
много изплашена, заради случилото се, като им разказала за нанесения й побой. Същото е
съобщила и при прегледа й от лекар към ЦСМП, за което е издаден фиш за СМП. От
издаденото съдебномедицинско удостоверение на 08. 01. 21 г. са установени множество
кръвонасядания по различни части на тялото на К., които могат да бъдат получени при
удари с юмруци и ритници и чрез издърпване от автомобила по времето, за което е
съобщила. Видно от съставения Констативен протокол от РУ на МВР Разград за оглед и
приложения снимков материал в албума по заведената преписка, автомобилът на К. е
намерен ударен в бетонен стълб, което потвърждава заявените в подадената от нея
2
декларация обстоятелства. От събраните по делото, макар и косвени гласни и писмени
доказателства, анализирани в своята съвкупност, може да се направи обоснован извод, че
молбата за защита от домашно насилие е основателна. Показанията на св. С.а са
непоследователни и противоречиви, поради което не следва да се кредитират като
доказателство, опровергаващо твърденията на молителката. Заявила е, че не е имала добра
видимост. Същевременно дава показания, че видяла мъжа, който си говори с човек вътре в
колата и после колата тръгнала, завила и се ударил в стълба. Жената слязла от колата и се
претърколила, изправила се и тръгнала надолу. Житейски нелогични са тези показания за
описания от свидетелката механизъм на инцидента, при който са получени нараняванията от
молителката и удара на автомобила в стълба, още повече, че от показанията на св. Христова
е установено, че мястото пред къщата не е било осветено.
Налице са предпоставките по чл. 2 и по чл. 3 от ЗЗДН за налагане на мерки по чл. 5 от
с. з. С оглед на установените форми на домашно насилие, наложените от районния съд
мерки за защита са адекватни. Продължителността, за която мярката се налага се определя в
зависимост от тежестта на деянието, от условията, при които то е извършено, от личността
на пострадалия и на извършителя, от отношенията между страните. Във всички случаи
конкретният срок на мярката, който съдът определя с решението си, трябва да изиграе
своята роля, като прояви предупредително и възпиращо въздействие с цел избягване на по-
нататъшни конфликти. Ръководейки се от естеството и интензитета на осъщественото
домашно физическо и психическо насилие, който относително се отличава с висока тежест,
въззивната инстанция приема, че е подходящ определения от районния съд срок на мерките
за защита от една година, в който страните да обмислят отношенията си и жалбоподателят
да прецени последиците от своето поведение и да му повлияе предупредително и
възпиращо. Явно е, че отношенията между двамата са лоши, изострени. Според настоящия
състав задължително е налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, доколкото безспорно
се установява в производството, че поведението на ответника е целенасочено. Същият
очевидно не осъзнава, че с дискредитирането на фигурата на майката и на създаването на
негативно отношение спрямо нея, влияе негативно и върху детската психика. Ответникът се
нуждае от специализирана подкрепа в отношенията си с молителката, затова и следва да
бъде задължен да посещава специализирани програми на осн. чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН. Както
и при определяне на мерките на защита, така и при определянето на размера на глобата,
съдът следва да вземе предвид характера и тежестта на нарушението. В случая,
съобразявайки тези обстоятелства, както и че ответникът се грижи за децата, районният съд
е определил обосновано глобата в минимално предвидения от закона размер.
Въз основа на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121/ 19. 03. 2021 г. по гр. д. № 20203330100051/21 г. по описа
на РС Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4