Р Е Ш Е Н И Е
№1908/7.5.2019г.
гр.Варна 7.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав в открито съдебно заседание проведено на девети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№9733/2018г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
молба ищецът „Т****“ ЕООД твърди, че по заявление на „Б****
ДСК“ ЕАД е образувано заповедно производство по ч.гр.д.№ ****/2011г. по
описа на РС –Варна за вземане по Договор за кредит за текущо потребление от
13.08.2007г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010г. към Договора за
кредит срещу лицата М**** Ж**** Ж****, Ц**** Н**** И****-поръчител и П**** К**** М****-поръчител. Твърди се, че лицето П*** М**** не се е намирал в
облигационна връзка, включително и като поръчител с банката по отношение на процесното вземане претендирано с
Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г., но въпреки това по
делото е издадена Заповед № **** за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която освен
кредитополучателя и действителния му поръчител Ц**** И****, е осъден в
качеството му на поръчител и П**** К**** М**** да заплати на Б**** ДСК ЕАД, сума в общ размер на 14 456,39лв.
произтичащи от Договор за кредит от 13.08.2007г. Твърди се, че по издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №****
при ЧСИ Р**** Т***, рег.№*** срещу П**** К**** М**** и на 14.07.2011г.
му е връчена покана за доброволно изпълнение. Сочи се, че П**** М**** не е подал
възражение срещу издадената заповед, поради което тя е влязла в сила, като е наложен
запор върху трудовото му възнаграждение. Твърди се, че ответното дружество е
конституирано като взискател по изпълнителното дело
поради настъпило частно правоприемство на вземането
по силата на сключен с първоначалния взискател
Договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г. Твърди, че ответното
дружество е образувало в качеството си на частен правоприемник ч.гр.д№ **** по описа на Районен съд-Варна за вземане по договор
за кредит за текущо потребление от 23.11.2007г. отпуснат на М**** Ж**** Ж****, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.06.2011г, с
която П*** М**** е осъден да
заплати в качеството му на поръчител на Банката сума в общ размер на
16 296,12лв. по договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2007г.
след запознаване с двете заповедни производства и образуваните изпълнителни
дела П**** М**** е разбрал, че е
плащал чуждо задължение, за което не се е съгласявал да поръчителства.
Вследствие на подадено от ищеца възражение по ч.гр.д.№ ****на ВРС е било образувано гр.д.№**** по описа на ВРС, като с влязло в сила съдебно
решение изпълнително дело №**** е било прекратено
по отношение на П**** М****. Ищецът твърди, че ответното дружество е
продължавало недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави, съзнавайки че П**** М**** никога не е
поръчителствал за вземането по изп.д.№ ****принудително да се удолетворява
от трудовото му възнаграждение. Твърди се, че вследствие на постъпилите от
удръжките от трудовото възнаграждение на П****
М****, изп.д.№***** е приключено поради пълно погасяване на дълга по
него. Твърди се, че още през 2013г. ответното дружество посредством свои
служители е узнало за обстоятелствата, че П****
М**** не е поръчителствал за дълга на М**** Ж**** по Договора от
13.08.2007г. Ищецът счита, че поведението на ответника съставлява злоупотреба с
процесуални права по чл.3 от ГПК, както и че има вземане към ответното
дружество в размер на 386,16лв., представляващо вреда от удръжка на трудовото му възнаграждение през месец юни
2014г. настъпила в резултат на злоупотреба с процесуални права от страна на
дружеството изразяващо се в принудително изпълнение по изп.д.№
****по описа на ЧСИ Р****
Т**** за вземане срещу П****
М***** при знание, че то не съществува използвайки
формално наличното изпълнително основание заповед № ****
за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 07.02.2011г.
издаден по ч. гр.д.№ ****по
описа на ВРС. Твърди се, че горното вземане е прехвърлено на ищеца с договор
за покупка и прехвърляне на вземане от 28.03.2018г., като на длъжника е
изпратено уведомление по чл.99 от ЗЗД, като е дадена възможност за доброволно
заплащане на процесната сума в 14 дневен срок от
получаването. Твърди се, че в отговор на поканата длъжника е изпратил
становище, с което е уведомил ищеца че няма да извърши плащане на процесната сума, поради което ищеца предявява искане, съдът
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 386,16лв. представляващо: вреда от удръжка от трудовото
възнаграждение през месец юни на П**** М**** настъпила в резултат на злоупотреба с процесуални
права от страна на ответника изразяваща се в принудително изпълнение по изп.д.№ *****по описа на ЧСИ Р**** Т**** за вземане срещу П**** К**** М**** при знание че то не съществува/ при знание на
факта, че П**** К**** М**** не се е задължил да отговаря за задължението на М**** Ж**** Ж**** по Договор за кредит за текущо потребление сключен
на 13.08.2007г. с Б**** ДСК ЕАД,
използвайки формално наличното изпълнително основание-заповед № **** за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист от 07.02.2011г. издадена по ч. гр.д.№ ****по описа на ВРС. Моли се, да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 386.16лв. удържани в полза на
ответника в рамките на изп.д.№***** по описа на ЧСИ Р.Тодорова с район на действие ОС
Варна образувано за събиране на вземане възникнало по договор за кредит за
текущо потребление от 13.08.2007г. за което е издаден изпълнителен лист в полза
на ответника възоснова на заповед за изпълнение по
гр.д.№**** на ВРС, ХХV състав.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор срещу подадената искова молба, в който счита
предявения иск за неоснователен. Възразява против подадената искова молба,
като твърди, че процесния договор за цесия от
28.03.2018г. е нищожен поради невъзможен предмет. Възразява, че твърдяната от
ищеца вреда от удръжката от трудовото възнаграждение на П**** М**** по изп.д.№ ****по описа на ЧСИ Р****
Т**** за месец юни 2014г. в размер на
386,16лв. няма характер на прехвърлимо вземане.
Възразява, че липсват предпоставките за реализиране на претендираната
от ищеца отговорност за непозволено увреждане. Твърди неоснователност на
твърденията на ищеца за наличие на претърпени от П****
К**** М**** имуществени вреди
вследствие на неправомерно поведение от страна на ответника. Твърди, че по
силата на Договора за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г. Б**** прехвърля на ответното дружество пакет от вземания,
ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности сред които е и
това срещу П**** К***** М*** в качеството му на
задължено лице по влeзли
в сила изпълнителни титули -Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
от 02.02.2011г. издадени по ч.гр.д.№ ****по описа на ВРС. Твърди, че
ответника като частен правоприемник на цедента се
ползва от издадените в полза на Банката и влезли в сила преди цесията Заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.02.2011г.
издадени по ч. гр.д.№**** по описа на ВРС,
въз основа на които по искане на Банка ДСК ЕАД е образувано изп.д.№
****по описа на ЧСИ Р**** Т****. Твърди,
че след получаване на поканата за доброволно изпълнение на 14.07.2011г.
лично от П**** М****, същият не е
упражнил правата си по чл. 414 от ГПК и възможността за възражение е преклудирана за него. Твърди че пропускането от страна на П**** М**** на възможности
които са му предоставени по закон не е основание да се приема че ответното
дружество с поведението си е злоупотребило с права. Възразява, че предприемането на принудително изпълнение
за вземане, с което кредитора разполага с влязъл в сила изпълнителен титул не
съставлява противоправно поведение. Възразява, че
запорът върху трудовото възнаграждение на П*****
М**** е поискано от предходния взискател
по изпълнителното дело Б**** ДСК ЕАД, поради
което счита че не е налице причинно- следствена връзка между поведението на
ответника и твърдените от ищеца вреди. Моли да се отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание в чл.49 от ЗЗД.
Съдът,
след като се запозна с изложеното в исковата молба и становището на ответника и
като прецени при условията на чл.235, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
По
делото след изискване е приложено ч.гр.д.№***
на ВРС, а ищеца е представил и копие от изп.л. от 7.02.20111г., молба от „Б*****“
ЕАД до ЧСИ за образуване на изп.д. по посочения
изпълнителен лист с вх.№****, запорно съобщение, молба от ответника за конституирането му
по изп.д., молба за образуване на изп.д.
вх.№*** изп.л. от 14.06.2011г.,
заповед по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№****
договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г.допълнително
споразумение от 30.06.2010г. и договора за поръчителство от същата дата.
От
представените два изпълнителни листа от 7.02.2011г. и от 14.06.2011г. се
установява, че и по двата кредитор е „****“ ЕАД, като по този
издаден на 7.02.2011г. по ч.гр.д.№**** на ВРС като длъжници са записани М****
Ж****, Ц**** И**** и П**** М****, а като основание за задължението е посочен договор
за текущо потребление от 13.08.2007г. Другият изпълнителен лист е отново срещу
М.Ж*** и П**** М****, като е посочено, че основанието за него е договор
за текущо потребление от 23.11.2011г. Видно е от приложеното заповедно
производство ч.гр.д.№**** на ВРС, че праводателя на ищеца е посочен като длъжник в заявлението с
което съдът е сезиран по реда на чл.410 от ГПК, като то е съпроводено с копие
от договор за кредит за текущо потребление и извлечение от счетоводните книги
на кредитора „Б****“ ЕАД, като П**** М**** действително не
фигурира в договора, но е посочен от банката в извлечението като длъжник и е
записан като такъв в заявлението, като това е станало и причина заявлението да
бъде уважено от решаващия състав по начина по който е представено. Ответника не
оспорва, че праводателя на ищеца не е бил страна по
конкретния заемен договор, като твърденията и представените в тази насока
доказателства, че П**** М**** е бил страна по друго кредитно договорно отношение
с „Б****“ ЕАД са неотносими към
спора.
Решаващия
състав съобразявайки представените доказателства за извършени цесии приема, че
всяка от двете страни в настоящото производство е правоприемник както следва
ищеца „Т.“ ЕООД на П**** М****, а „О****“ ЕАД на „Б**** ДСК“ ЕАД.
Липсва
спор между страните, че по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№**** на ВРС е образувано изпълнително дело срещу праводателя на ищеца в рамките на което е бил наложен запор
на трудовото възнаграждение на М***, а от
представената по делото разпечатка-извлечение от изп.д.№**** се установява, че сумата от 386.16лв. е удържана от
трудовото възнаграждение на праводателя на ищеца.
При
изложената фактическа обстановка решаващия състав от правна страна приема, че
се е установило, че П**** М**** не е бил страна по договорно кредитно отношение с „****, а е бил поръчител по друго договорно отношение от
23.11.2007г. допълнено на 30.06.2010г., като неправилно е вписан от служител на
банката кредитор в извлечението от счетоводните книги по кредита от
13.08.2007г. и събраната от него сума за погасяване на този кредит е недължимо
платена, като неправилното вписване на П****
М**** като длъжник в посочения документ представлява противоправно действие на служител на банката в следствие
на което тя е нанесла щета на физическото лице възлизаща на посочената сума и
поради това следва претенцията на ищеца в качеството му на правоприемник на
това лице да се уважи изцяло като се присъди посочената сума от 386.16лв.
Воден
от горното решаващия състав приема, че предявеният иск следва да бъде уважен,
като се присъдят и сторените от ищеца разноски възлизащи на 350лв.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
„О**** ***, да заплати на „Т****
със седалище и адрес на управление *** сумата от 386.16лв. представляваща вреда
от неправомерно поведение изразяващо се посочване на неверни данни в извлечение
от счетоводните книги на „Б****“ ЕАД представено
като извънсъдебно основание за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.417
от ГПК пред РС Варна по ч.гр.д.№**** предприетите възоснова на това действия за събиране на вземането, на осн.чл.49 от ЗЗД и 350лв. разноски по делото на осн. чл.78 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: