МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 38/07.10.2019 ГОД.
ПО НОХД № 198/2018 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното
производство е образувано по внесен от Р.п.– К. обвинителен акт
срещу подсъдимия А.С. ***, за това, че на 03.12.2017 г. в с. Юпер, обл. Разград, е причинил
средна телесна повреда на Т.С.П. ***, изразяваща се в счупване на далечния край
на лъчевата кост на дясна предмишница, довело до
трайно затруднение движенията на десен горен крайник, за срок повече от 30 дни
на пострадалата Т.С.П. – престъпление по чл. 129, ал. 1, във
вр. с ал. 2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението, така както е било възведено с обвинителния акт. Заявява, че
събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства,
установяват по безспорен начин авторството на А.С.И. в извършване на
инкриминираното деяние. Пледира на подсъдимия да бъде наложено предвиденото за
това престъпление наказание лишаване от свобода, близо до минимума – шест
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване бъде отложено за тригодишен
изпитателен срок, а гражданският иск да бъде уважен в пълен размер.
Пострадалото лице Т.С.П., в срока
по чл. 77, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 от НПК депозира искане да участва в
наказателния процес като частен обвинител и граждански ищец, като предявява
граждански иск за сумата 5 600 лева – обезщетение за причинени
неимуществени вреД.от престъплението, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Съдът е
уважил молбата и е конституирал пострадалия като частен обвинител и граждански
ищец. Повереникът му пледира за постановяване на осъдителна присъда, с оглед
събраните по делото безспорни доказателства установяващи авторството на
подсъдимия, както и за налагане на предвиденото за извършеното престъпление
наказание над минимума и близо до средния размер с оглед високато степен на обществена
опасност на деянието. Моли съда да уважи исковата претенция в пълен размер като
основателна и доказана.
Подсъдимият А.С.И. както на
досъдебното производство, така и в съдебно заседание не се признава виновен в
извършване на деянието, за което е обвинен. Признава, че на посочената дата и
място е бил заедно с жената, с която съжителства в къща в с. Юпер, предоставена
за ползване от приятеля на тъща му, но отрича да е извършил каквото и да било
действие спрямо нея, в резултат на което тя да е получила счупването на десния
горен крайник. Обратно на това твърди, че той е бил нападнат от италианския
гражданин и отрича да е нанасял удари и на него. Защитникът му пледира за
постановяване на оправдателна присъда, поради това, че по делото не са събрани
единни доказателства, установяващи подзащитния му да е причинил телесното
увреждане. Според тях противоречивите показания на разпитаните свидетели и
липсата на категорични доказателства сочещи на това, че подсъдимият е
извършител на деянието, за което е обвинен, обосновават постановяване на
оправдателна присъда. Алтернативно моли съда да приеме, че подсъдимият е
действал в условията на чл.132, ал. 1 от НК, силно раздразнен от поведението на
пострадалата и съжителстващия с нея мъж. Пледира гражданският иск да се
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.А.С.И. е 39-годишен, с българско
гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен.
Подс.И. съжителствал на семейни
начала със св. Н.Б., като от това съжителство имали родени две деца.
Майката на Б. – св.Т.П. повече от
десет години живеела на семейни начала с италианския гражданин К.Д.В., с който
се установили в България, в с. Юпер, в дома на П. ***. Св. Д.В. закупил няколко
имота в същото село, които ремонтирал с цел последващата им продажба.
Поради това, че св. Б. и
подсъдимия били в затруднено финансово положение, и двамата били безработни, с
малки деца, през лятото на 2017 г. св. Д.В. им предоставил една от
ремонтираните къщи в селото, която била обявена за продажба. През есента на
същата година се намерил купувач на имота, който ползвали И. и семейството му,
поради което италианският гражданин ги помолил да напуснат до месец тази къща и
да се нанесат в друга, тъй като новият собственик щял да водили кучето си там.
На 03.12.2017 г. св. Т.П. и св.Д.В.
***, и пътувайки свидетелката подвънила на дъщеря си, за да разбере дали са освободили къщата и да вземе ключа. Б.
обяснила, че била счупена бравата на вратата.
П. и свидетелят Д.В. *** и се
отбили в дома, в който вече се преместили семейството на подсъдимия. Св. П.
влязла първа, а след нея италианският гражданин. Влизайки в стаята, където била
дъщеря й, П. й направила забележка, че не е редно да рушат имота на човека, който
ги е приютил. Тогава Б. избутала майка си в другата стая, където бил подс. И.,
а последния я хванал за ръцете, и със сила блъснал върху подредени столове, при
което П. загубила равновесие и паднала върху тях, а после и на земята. Изпитала
силна болка в областта на дясната ръка и извикала на италиански език приятеля
си, който се приближил, но в момента, в който помогнал на свидетелката да се
изправи, И. го ударил, а Д.В. отвърнал с юмручен удар. П. се развикала и
казала, че трябва да напуснат и тази къща щом имат такова поведение, при което
на излизане ударила с лявата си ръка прозореца.
Св.Д.В. откарал пострадалата в
болнично заведение в Русе, където била прегледана и направена рентгенография,
която показала наличието на закрито счупване на долния край на лъчевата кост на
десен горен крайник. Ръката й била гипсирана около 45 дни.
По доказателствата:
От заключението на изготвената по
ДП (л.40-л.42) съдебно-медицинската експертиза се установява, че при инцидента
от 03.12.2017 г. на пострадалата Т.П. е причинено счупване на далечния край на
лъчевата кост на дясната предмишница. По своято медико-биологична
характеристика описаното увреждане обуславя трайно затруднение движенията на
десен горен крайник, за срок повече от 30 дни и представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК. Такъв вид счупване
в далечния край на лъчевата кост може да се получи от падане с упор на
екстензирана (отведена) ири флектирана (преведена) ръка, както и при падане
върху длан. Работоспособността се възстановява след 1,5-2 месеца.
По ДП са били изготвени СМЕ на
св.Д.В. и на подс.А.И., от чиито заключения се
установява, че Д.В. и И. взаимно са си причинили леки телесни повреди по
смисъла на НК.
На съдебното следствие е
изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, която дава
заключение, че към момента на инцидента подсъдимият не е бил в състояние на
физиологичен афект.
Съдът намира, че събраните по
делото доказателства сочат безпротиворечиво, че подсъдимият е автор на
престъпното деяние - умишлено е причинил средна телесна повреда на
пострадалата.
В хода и на ДП, и на съдебното
следствие се събраха две групи гласни доказателства. Първата група включва
обясненията на подсъдимия и съжителстващата с него жена Б., а втората група –
показанията на пострадалата и съжителстващия с нея италиански гражданин.
Обясненията на подсъдимия и показанията на св. Б. са единни относно това, че И.
с никое свое действие не е предизвиквал падането на пострадалата и не е
докосвал същата, както и отричат той да е нанасял удари на св.Д.В.. Тези техни
твърдения остават изцяло недоказани и се опровергават категорично от
показанията на пострадалата, съжителстващия с нея мъж и от СМЕ. Съдът дава вяра
на показанията на св. П. и св. Ди В., тъй като показанията им са последователни
и логични. Майката на св. Б. е била недоволна от поведението на дъщеря си и зет
си, тъй като на протегнатата от Ди В. ръка същите са отговорили с повреждане на
жилището му. Именно поради това и подсъдимият е насочил противоправните си действия
към нея, защото тя е била тази, която ги е упрекнала, че не са опазили
имуществото на италианския гражданин. От там логична е и реакцията на св. Ди В.,
който за да преустанови действията на И., се е намесил, удряйки го, след което
е последвала и размяна на удари между двамата. В подкрепа на показанията на
свидетелите П. и Д. В. са и обективните находки в СМУ и в СМЕ, от които по
несъмнен начин се установява причиняването на средната телесна повреда на
пострадалата. В подкрепа на тези доказателства са и показанията на св.М. и св.В.,
които заявяват, че са чули И. да се хвали, че е пребил П. и Д. В., а се
установи, че и двамата свидетели са потърсили медицинска помощ за причинените
им телесни увреди.
Между така анализираните
доказателства, събрани на съдебното следствие – показания на свидетелите П., Д.
В., М. и В., обективните находки в медицинското освидетелстване и
съдебно-медицинската експертиза съществува обективна връзка, а направеният и единствено
възможен извод е, че именно подсъдимият А.С.И. е автор на инкриминираното
деяние, за което е обвинен.
От правна страна:
По описания начин с деянието си
подсъдимия А.С.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК, тъй като на 03.12.2017 г. в с. Юпер, обл. Разград, е причинил
средна телесна повреда на Т.С.П. ***, изразяваща се в счупване на далечния край
на лъчевата кост на дясна предмишница, довело до трайно затруднение движенията
на десен горен крайник, за срок повече от 30 дни на пострадалата.
От обективна страна елементите от
състава на изпълнителното деяние са налице: след като подсъдимият хванал за
ръката пострадалата я блъснал към прозореца, където били наредени столове, при
което тя паднала върху тях и получила счупване на далечния край на лъчевата кост на дясната
предмишница. По своята медико-билогична характеристика счупването обуславя трайно затруднение движенията на десен горен крайник за
повече от 30 дни - средна телесна повреда. Този вредоносен резултат
е в пряка причинно-следствена връзка с
поведението на подсъдимия.
Деянието подсъдимият е
осъществил умишлено, с ясното съзнание за противоправността на извършеното, за
опасността от увреждания, които може да получи св.П. при блъскането й, но воден
от желанието да се саморазправи с нея и да демонстрира надмощието си, се
съгласил с този резултат.
Съдът намира, че не са налице
и условията на чл.132 НК по следните съображения: Съгласно съдебната практика
на ВКС, физиологичният афект е състояние на силно раздразнение, породено от
външни или вътрешни фактори, при което съзнанието на дееца е силно стеснено и
макар да има възможност да оценява адекватно обстановката и да взема правилни
решения, тази възможност е значително снижена. Това състояние на силно
раздразнение следва да е предизвикано от пострадалия. Съдът намира, че
подсъдимият не следва да се ползва от привилигирования състав, поради заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, което сочи, че подсъдимият не е
бил в състояние на физиологичен афект. Подсъдимият не е бил в състояние на страхов
физиологичен афект и без съмнение блъскането на пострадалата, не е мотивирано
от него, водещ в съзнанието на подсъдимия не е бил страхът, а е израз на
агресивност и искане за саморазправа, демонстрация на надмощие и арогантност.
По наказанието:
Предвид
изложеното съдът призна подс.А.С.И. за виновен в
извършване на престъплението по чл.129, ал.1 във вр.с ал.2 от НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази: смекчаващи отговорността
обстоятелства: чисто съдебно минало; отегчаващи отговорността
обстоятелства: няма. С оглед изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради
което отмери шест месеца лишаване от свобода. Съдът отчете, че с оглед
чистото съдебно минало на дееца и предвид това, че определеното наказание не е
над три години лишаване от свобода, изпълнението на наложеното наказание следва
да се отложи за тригодишен изпитателен срок считано от влизане в сила на
присъдата.
Така
определеното наказание съдът намира за справедливо и съобразено с целите на чл.36 НК: ще въздейства
предупредително и ще го накара да преосмисли поведението си, да отчете и оцени
постъпката си, ще го мотивира за в бъдеще да се въздържа от противообществени
прояви и да се съобразява с общоприетите принципи на морала и форми на
общуване.
ПО ГРАЖДАНСКИЯТ
ИСК
Гражданският иск в размер на 5
600.00 лева претендиран за обезвреда на причинените неимуществени вреди е
доказан по своето основание и размер. Деянието на подсъдимия представлява
непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да репарира
вредите, които пострадалата е понесла. Съдът като отчита тежестта на
увреждането – касае се увреждане в областта на дясната ръка, с която основно си
служи пострадалата, дискомфорта и неудобството, което е преживяла повече от 45
дни, когато е била имобилизиран десния горен крайник от китката до лакътя,
понесените болки и страдания, оздравителния срок, необходимостта от
физиотерапия за възстановяване мускулната сила и моториката на движение, приема,
че за репариране на понесените неимуществени вреди сумата от 5600.00 лева се
явява справедлива. Сумата се дължи считано от датата на увреждането –
03.12.2017 г. Претенцията за присъждане на разноски се явява основателна и
доказана в размер на 400.00 лева.
Подсъдимият
А.С.И. дължи на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото, като следва
да заплати в полза на ОД на МВР – Разград сумата 252.19 лева – разноски на досъдебното
производство и по
сметка на Районен съд гр.
Кубрат сумата 795.60 лева – разноски на съдебното
следствие
и сумата 224.00 лева –
държавна такса върху уважения граждански иск.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
Председател: /П/
Ал. Великова