О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
N …….
гр. София, 21.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Д.Янева
в.ч.гр.д № 1300 по
описа на СГС за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от С.К.Й. против разпореждане от 13.08.2019 г. по чгр.д. № 24579/2019 г. СРС, ГО, 73 състав, с което е отхвърлено заявление по чл.417 от ГПК на
жалбоподателя срещу С.Д.Т.за вземания по договор за заем
от 23.08.2018 г.
Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност
на разпореждането, поради следните съображения: съдът приел, че към заявлението
е приложено копие на договора за заем от 23.08.2018 г., без да даде указания на
жалбоподателя да представи оригинала на договора; съдът приел, че не са
представени доказателства заемната сума да е била преведена по банкова сметка ***,
без да съобрази обстоятелството, че в самия договор за заем /последен параграф/
страните посочили, че парите били предадени от заемодателя на заемополучателя. Моли
съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на районния съд „със
задължителни указания на основание неправилно възприета фактическа
обстановка".
Съдът, като обсъди
изложените от жалбоподателя доводи и прецени събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок
и е допустима.
Разгледана по същество – неоснователна,
поради следните съображения:
С разпореждане от 13.08.2019
г. по чгр.д. № 24579/2019 г. СРС, ГО, 73 състав, е отхвърлил заявление по чл.417
от ГПК на С.К.Й. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу С.Д.Т.за
сумата от 5000 лв./главница/ и 21 % договорна лихва, считано от 01.03.2019 г.
до изплащане на вземането, дължими въз основа на прекратен договор за заем от
23.08.2018 г. с нотариална заверка на подписите. В мотивите към разпореждането
съдът е приел, че заявлението следва да бъде отхвърлено, тъй като не е представен
оригиналът на документа, на който се основават вземанията – договорът за заем с
нотариална заверка на подписите, и не са представени доказателства по чл.418,
ал. 3 от ГПК заявителят да е предоставил заемната сума на заемополучателя по
банков път, макар да е поел задължение за това с договора за заем.
Разпореждането следва да
бъде потвърдено, макар мотивите на настоящия състав да не съвпадат изцяло с
мотивите на Софийския районен съд.
Със заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
от 03.05.2019 г. С.К.Й. е поискал да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение срещу С.Д.Т.за сумата от 5000 лв. – главница по прекратен договор за
заем от 23.08.2018 г., ведно с дължима договорна месечна лихва в размер на 21 %, считано 01.03.2019 г.
до окончателното изплащане.
Към заявлението Й. е
приложил копие на договор за заем от 23.08.2018 г. с нотариална заверка на
подписите.
Съгласно чл.418, ал.2 от ГПК, вр чл.417 от ГПК, към заявлението
следва да бъде приложен оригиналът на документа, когато се иска издаване на
заповед по чл.417 от ГПК.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че съдът следвало да му даде указания да
представи оригинала на договора за заем. Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК съдът е длъжен да даде указания на
заявителя за отстраняване на нередовности по заявлението, ако искането не
отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК, а чл.410, ал.2 от ГПК предвижда, че
заявлението следва да отговаря на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. В този смисъл съдът е длъжен да
даде указания, в случай, че заявлението не отговаря на чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. В конкретния случай подаденото заявление отговаря
на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. /посочен е
съда, до който е адресирано; посочени са името и адреса на заявителя и
длъжника, както и единните им граждански номера; посочена е цена на вземането; заявлението
съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава; посочено е в какво
се състои искането; заявлението съдържа подпис; представен е документ за
внесена ДТ/. В този смисъл не е било необходимо Софийският районен съд да оставя
заявлението без движение. Когато се иска издаване на заповед въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, оригиналът на документа следва да е приложен към
заявлението към момента на подаването му, за да може съдът да се произнесе
незабавно, като направи надлежна отметка върху оригинала, в случай, че искането
е основателно. Разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК по недвусмислен начин
установява, че при подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, заявителят следва да представи оригинала на документа. Той е необходим,
за да бъде извършена преценка дали върху гърба на документа няма отбелязване за
вече издаден ИЛ или за извършени плащания по него. Съдът е длъжен при издаване
на заповед за незабавно изпълнение самостоятелно и непосредствено да извърши
преценка на редовността на документа от външна страна, а не да се доверява на
преценката на други лица - заявител, негов
пълномощник или нотариус, на които законът не е предоставил възможност
за такава преценка. Не е предвидена процесулана възможност заявлението по
чл.417 от ГПК да бъде оставено без
движение за представяне на оригинала на документа. Неизпълнението на това
задължение само по себе си е достатъчно основание да бъде отхвърлено
заявлението.
На второ място Софийският
районен съд е приел, че не са представени доказателства по чл.418, ал.2 от ГПК
заемната сума от 5000 лв. да е била предоставена на заемополучателя. Съгласно
чл.2 от договора за заем, заемната сума е трябвало да бъде предадена от
заемодателя на заемополучателя на 23.08.2018 г., а, според чл.3 от договора,
предаването на сумата е следвало да се извърши по банкова сметка ***, която не
е посочена в договора. Едва в последния абзац на договора, след текста
„Настоящият договор се състави в два еднообразни екземпляра - по един за всяка
от страните и се подписа от тях“ е посочено, че с поставянето на подписите се
документира, че парите са предадени от заемодателя на заемополучателя. Така самият
договор за заем съдържа взаимноизключващи се текстове – в чл.3 от договора
страните изрично са посочили, че предаването на сумата следва да се извърши по
банкова сметка ***, а в последния абзац е посочено, че сумата е предадена. Ако
сумата е била предадена на 23.08.2018 г., в деня на подписване на договора, не
е ясно защо в него е останал текстът на чл.3, според който сумата е следвало да
бъде преведена по банкова сметка.
***, не може да се приеме,
че документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по
смисъла на чл.418, ал.2 от ГПК, което също е основание да се отхвърли
заявлението по чл.417 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба на С.К.Й., ЕГН **********, от гр.София, кв.“**********против разпореждане от 13.08.2019 г. по чгр.д. № 24579/2019 г. СРС, ГО, 73 състав.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: