№ 17194
гр. София , 17.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Частно гражданско дело №
20211110128764 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК от Д. Г. КР. срещу /фирма/ за сумата 522,40 лева, част от
претенция в общ размер на 1772,46 лева, събрана по изпълнително дело № 1986/2018 г. на
ЧСИ с рег. № 863, която сума подлежи на връщане поради погасяването на вземанията по
давност.
Видно от представеното от заявителя удостоверение, по описаното в заявлението
изпълнително дело в полза на взискателя /фирма/ е разпределена сума в общ размер на
1772,46 ;лева, от които 54 лева – предплатени такси; 932,47 лева – главница, 378,86 лева –
законна лихва; 180,89 – мораторна лихва, 50 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение по изпълнителното дело, 153,97 лева – разноски за ЮВ по съдебното дело,
23,27 лева – разноски за държавна такса по съдебното дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 3 ГПК. Целта на препращането към чл.
127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК е чрез индивидуализация на процесното вземане същото да бъде
отграничено от други спорни правоотношения между страните, което ще направи възможна
преценката на длъжника относно дължимостта на конкретното вземане /от гледна точка на
неговото основание и размер/ и упражняване срещу него на правото на възражение
/включително относно възможното погасяване на вземането по давност/. Ето защо,
изискването да бъдат посочени фактите, на които се основава искането, е първостепенно и
при неспазването му съдът следва да приложи санкционната последица на чл. 411, ал. 2, т. 1
ГПК, като откаже издаването на заповед за изпълнение.
1
В случая заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК,
доколкото не е посочено каква част от всяка от разпределените на длъжника суми по
изпълнителното дело /в общ размер на 1775,46 лева/ претендира. При липса на тези
твърдения длъжникът не би могъл да се защити /например, ако срокът на погасителна
давност по всяко от вземанията, чието връщане иска, не е еднакъв, ако някоя от посочените
суми не му е действително разпределена по ИД и т.н./. Ето защо заявителят ясно следва да
посочи връщане на кои точно разпределени на кредитора вземания претендира, макар и в
случая това да се претендира само част от тях. Предвид горното и на основание чл. 101 ГПК
и по арг. от 411, ал. 2, т. 1 ГПК, с разпореждане от 03.6.2021 г., съдът е дал указания на
заявителя в тридневен срок от съобщението да отстрани нередовностите, като
конкретизира исканията си и ясно посочи каква част от всяка от разпределените на
длъжника суми по изпълнителното дело /в общ размер на 1775,46 лева/ претендира –
например претендира 1 лев, частично от главницата от 932,47 лева, 1 лев частично от
законната лихва от 378,86 лева и т,н. за всяка от сумите, които твърди да подлежат на
връщане в рамките за заявения размер от 522,46 лева. Указано му е, че при неизпълнение
заявлението ще бъде отхвърлено. С уточнителна молба от 16.6.2021 г. заявителят е отказал
да изпълни указанията, поради което с разпореждане от 02.8.2021 г. му е дадена повторна
възможност, като отново са му указани и последиците от неизпълнението. С молба от
09.8.2021 г. заявителят е изложил твърдения. че вземането „придобива друг правен
характер“ след като е събрано по ИД. Съдът обаче не споделя това становище на заявителя,
включително и предвид факта, че за остатъка от сумата вече има влязла в сила заповед за
изпълнение. Според настоящия състав на съда длъжникът трябва да е наясно връщане на коя
точно получена от него сума се иска, за да прецени дали тя е погасена по давност /както
твърди заявителят/ или не, дали реално я е получил или не и т.н. В противен случай не може
да се защити. Предвид, че указанията не са изпълнени и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК
заявлението следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 5937/21.5.2021 г. Д. Г. КР. срещу /фирма/.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2