Решение по дело №121/2019 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 91
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 12 ноември 2019 г.)
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20194410200121
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 07.06. 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря _Янка Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_121_ по описа на съда за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

      

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Образувано е по жалба от „***" ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. *** №*, представлявано от И. Г. Д., против наказателно постановление №15-0000977/08.02.2019г., издадено от директора на Дирекция „***“  - П., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

С жалбата са изложени съображения за нарушение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, че в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Описаната фактическа обстановка не припокривала посочените законови разпоредби, които според наказващия орган били нарушени.

Иска се НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

            Ответната страна по жалбата – Дирекция „***“ –П. чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна.

Излага подробни съображения, че от представените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин е доказано констатираното от контролните органи на Дирекция „***“ нарушение.

Моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Същата е депозирана в срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 16.01.2019г. е извършена проверка на обект „Ремонт, реконструкция и осъществяване на мерки за енергийна ефективност” на сградата на СОУ „***”, намиращ се в гр. Л., на ул. Ал.*** №**. При извършената проверка бил установено лицето Н. А. Й.,  работещ на длъжността „общ работник строителство”, който в момента на проверката извършвал почистване на сградата на училището, преди да му  предостави преди постъпването на работа на копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция по приходите.

Констатирано е, че уведомлението по чл. 62, ал.3 е издадено от ТД на НАП на 16.01.2019г. в 12:47 часа, т.е. след часа на извършената проверка в обекта.

Съставен бил АУАН №15-0000979/22.01.2019г. за нарушаване от дружеството – жалбоподател на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, за това, че допуснал до работа лицето Н. А. Й.,  работещ на длъжността „общ работник строителство”, който в момента на проверката извършвал почистване на сградата на училището, преди да му предостави преди постъпването на работа копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция по приходите.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган издал обжалваното наказателното постановление, с което наложил на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ на „***" ЕООД имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушаване на чл.63, ал.2 от КТ, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И.М.Д. и Б.А.Н., както и писмените доказателства,  които бяха кредитирани, като неоспорени от страните.

Свидетелите дават логични, последователни, вътрешно непротиворечиви показания за непосредствените възприятия по време на изпълнение на служебните си задължения, които съответстват на събраните по делото писмени доказателства, непротиворечиви са - вътрешно и помежду си, взаимно се допълват и са в съответствие с писмените доказателства по делото.

Поради изложените съображения съдът ги кредитира като достоверни.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че към датата на извършване на проверката, посоченото в АУАН лице Н. А. Й. – на длъжност „общ работник строителство” към момента на извършената проверка е извършвал почистване на сградата на училището.

При така събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че безспорно се установи, че жалбоподателят, в качеството си на работодател е осъществил състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, като на 16.01.2019г. е допуснал до работа като „общ работник строителство” лицето Н. А. Й., преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ, както и сроковете за издаване на НП.

АУАН и НП съдържат задължителните реквизити съгласно ЗАНН. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП, обуславяща неговата незаконосъобразност.

За извършеното нарушение административнонаказващият орган на основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв., при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1500 до 15000 лв. При определяне на размера на наложената имуществена санкция административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ предвижда, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 и ал.3 и чл. 63, ал.1 и ал.2. С оглед цитираната императивна разпоредба АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с материално правната разпоредба. Специалният състав на  чл. 415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.

В случая е неприложим и привилегированият състав на чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй като както бе посочено, тъй като извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажно нарушение по смисъла на цитираната разпоредба.

 В този смисъл, макар и уведомлението по чл. 62, ал.3 да е издадено на 16.01.2019 г. – в деня на извършената проверка, по изложените съображения не може да се приеме, че осъщественото административно нарушение е маловажно.

Безспорно е установено, и с оглед на представения сключен трудов договор, че Н. Й. е бил допуснат до работа без да му бъде връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ. Разпоредбите на закона предвиждат, че в този случай при липса на получено уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ, Н. Й. не е следвало да бъде допускан до работа от работодателя.

В случая отговорността на дружеството – жалбоподател за нарушението по чл. 63, ал.2 от КТ е безвиновна и при преценката дали е извършено нарушение наказващият орган не следва да взема предвид наличието или липса на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма, единствено и достатъчно за ангажиране на административно наказателната отговорност е установяване на поведение, което представлява нарушение на законови задължения.

В настоящото производство не се събраха доказателства, които да оборят изложените факти в акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира, че нарушението и в АУАН и в НП е формулирано пълно, ясно и точно, като е налице съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация. Извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя е доказано по несъмнен и безспорен начин. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят констатациите, изложени и в АУАН и в НП.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение.

Предвид изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно.

Предвид изложеното, съдът

 

                                                                  РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №15-0000977/ 08.02.2019г., издадено от директора на Дирекция „***“  - Плевен, с което на „***" ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. *** №**, представлявано от И. Г. Д., е наложена на основание чл. 416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН ЛЕВА, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: