Мотиви към Присъда №21 от 27.07.2020г., постановена по НОХД
№431/2019г. по описа на РС - Левски.
В Районен съд – гр.Левски е внесен обвинителен акт, с който
на А.К.А. *** е повдигнато обвинение за
това, че на 06.07.2018г., около 19.00 часа, в село Асеновци, община Левски,
област Плевен, пред жилищен дом на ул.„Стадиона” №14, чрез нанесен удар със
сабя, причинил на К.К.Н. от с.с., средна телесна повреда, изразяваща се в
порезна/посечна рана на лявото рамо с нарушаване целостта на два големи мускула
на раменния пояс и израстък на лопатъчната кост, довели до трайно затруднение
на движението на левия горен крайник – престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск за осъждане на основание чл.45 от ЗЗД
на подсъдимия А.К.А., да заплати на
гражданския ищец К.К.Н. ***, сумата от 20000лева, представляваща обезщетение за
причинените му в резултат на престъплението по чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на непозволеното увреждане – 06.07.2018 г., до окончателното изплащане
на вземането.
В проведеното по делото съдебно заседание прокурор от Районна
прокуратура – Плевен поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Излага
подробни съображения, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт,
се установява от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Излага аргументи, че от
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, както и че с оглед
заключението на изготвената по делото експертиза, подсъдимият не е действал в
състояние на афект или друго особено състояние, което може да бъде приравнено
към краткотрайно разстройство на съзнанието. Пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода при
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, в размер
близък до средния такъв, предвиден в НК за съответното престъпление, като в
случай, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК същото да бъде
отложено с изпитателен срок.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец К.К.Н. –
адв. М.С. – ПлАК, заявява, че поддържа обвинението, като същото се доказва по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Навежда подробни доводи,
че осъщественото от подсъдимия деяние не може да бъде квалифицирано като
неизбежна отбрана. В подкрепа на така изложеното прави анализ на събраните по
делото доказателства и навежда довод, че не може да се позовава на неизбежна
отбрана този, който провокира нападение. Излага аргументи, че деянието е
извършено умишлено. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му
бъде наложено справедливо наказание, което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок. Моли гражданският иск да бъде уважен, като доказан по своето
основание и размер от събраните по делото доказателства, както и подсъдимият да
бъде осъден да заплати направените от частния обвинител и граждански ищец
разноски.
Защитникът на подсъдимия – адв.Р.Р. навежда подробни
доводи, че осъщественото от подсъдимия деяние не е общественоопасно на
основание чл.12 НК, тъй като представлява неизбежна отбрана. Прави анализ на
събраните по делото доказателства, като посочва, че подсъдимият е действал в
границите на необходимото, за да отблъсне осъществено спрямо него и баща му
противоправно нападение от страна на пострадалия и неговите роднини. Излага
съображения за противоречивост и непоследователност на свидетелските показания
на роднините на пострадалия, както и за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на досъдебното при извършения оглед и иззетите с него
веществени доказателства и при разпита на свидетелите. Изразява становище, че
предходните конфликти между подсъдимия и пострадалия са неотносими към процесното
престъпление. Моли подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимия адв. Б.П. – ПлАК навежда доводи за
приложимост на института на неизбежната отбрана по отношение на процесното
деяние. Излага съображения за установено от доказателствата по делото
противоправно нападение, срещу което подсъдимият е осъществявал защита.
Позовава се на задължителна съдебна практика относно института на неизбежната
отбрана по чл.12 НК. Прави анализ на свидетелските показания, като пледира да
не бъде кредитирана тази група от тях, която сочи като противоречаща на
останалия доказателствен материал. Поддържа доводите за процесуални нарушения,
допуснати в хода на досъдебното производство. Моли подсъдимият да бъде признат
за невиновен.
Подсъдимият поддържа изложеното от своите защитници.
Заявява, че защитавал себе си и родителите си и не искал да наранява никого.
При упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума моли да
бъде оневинен.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият А.К.А. е роден на ***г***, с постоянен адрес ***,
с настоящ адрес в *********, българин, с българско гражданство, със
средно-специално образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН:**********.
Около месец преди процесния случай свидетелят К.К.Н. и свидетелят
П.К.Н. – негов братовчед, се намирали в заведение „***“, на центъра на село А**,
заедно със свидетеля Ю. С.. В заведението дошъл и свидетеля К.Г. – баща на
подсъдимия, като между него и св. Ю. С. възникнал конфликт относно парична
сума, която С. дължал на св.К.Г.. В конфликта се намесили и свидетелите К.Н. и П.Н.,
като между тях и св.К.Г. били разменени нецензурни реплики и закани за
саморазправа. Свидетелите К.Н. и П.Н. се намесили в конфликта, като понечили да
нанесат удари върху св.Г.. Боят бил предотвратен от св.А.М..
На 06.07.2018г., следобед, подсъдимият се движел с
автомобила си в центъра на село Асеновци. Там същият видял свидетеля К.Н. и тъй
като бил научил за възникналия конфликт между него и бащата на подсъдимия,
слязъл от автомобила, за да му потърси сметка. Между подсъдимия и свидетеля К.Н.
възникнало словесно пререкание и А.А. нанесъл на св.К.Н. удари с юмрук в
областта на лицето, в резултат на което последният получил кръвотечение от носа
и счупване на носните кости. Подсъдимият си тръгнал и се прибрал се в дома си,
където предстояло тържество по случай рождения ден на баща му – св.К.Г., на
когото споделил за случилото се.
След нанесените му удари свидетелят К.Н. се прибрал в дома
си. Споделил за случилото се на родителите си – свидетелите К.Н. и Д.И.. Около
19,00 ч. на същия ден, свидетелите К.Н., К.Н., Д.И., П.Н. – брат на К.Н. и Н.П.
– братовчед на К.Н., се отправили към дома на подсъдимия, за да потърсят сметка
за нанесените от него удари на св.К.Н.. Носили със себе си дървета, вили и
колове. По пътя към тях се присъединил и свидетелят Г.П. – братовчед на св. К.Н..
По същото време, подсъдимият А.А. се
намирал в двора на обитаваната от него къща, в село А****, където било
започнало тържеството по случай рождения ден на св.К.Г.. На същото, освен
подсъдимия и баща му, присъствали още св.В.З.А., св.К.Б.Д., св.Р.Й.И., св.Ж.Г.
– майка на подсъдимия, както и други, неустановени по делото лица.
Когато пострадалият и неговите роднини стигнали до дома на
подсъдимия, св.К.Н. ударил по паркиран в близост до портата бус. Намиращите се
в дома на подсъдимия лица чули шума от удара по буса и видели св.К.Н. и
неговите роднини пред портата на къщата. Подсъдимият А. и св.К.Г., излезли пред
къщата, за да разберат какво се случва, а след тях и свидетелите Ж.Г. и В.А.. Започнала
размяна на удари. С металната част на намираща се у него вила, свидетелят К.Н.
нанесъл удари върху свидетеля К.Г., в резултат на което му причинил
повърхностни прободни рани, като свидетелят Г. паднал на земята. За да
предотврати удари по себе си и роднините си, св.В.А. взел носената от св.Д.И.
мотика, както и вила, намираща се у св.К.Н., която прибрал в къщата. Когато
видял, че баща му е ударен и паднал на земята, подсъдимият А. влязъл в двора на
къщата и взел сабя (самурайски меч), поставена върху барбекю в двора на къщата.
Със същата подсъдимият замахнал към св.К.Н., който се опитал да се предпази,
вдигайки ръката си, но не успял, като в резултат на нанесените му от подсъдимия
удари му била причинена порезна/посечна рана на лявата ръка с нарушаване
целостта на гръдния кош и на раменния/делтоидния мускули в ляво и счупване на
израстък на лопатъчната кост, както и порезна рана на дясната ръка. В резултат
на нанесените му удари св.К.Н. паднал на земята и ударил главата си.
Непосредствено след нанесения на св.К.Н. удар, подсъдимият нанесъл със сабята
удар и върху св.К.Н., в резултат на който му причинил порезни/посечни рани в
областта на лявата раменна става. След като видели, че св.К.Н. е на земята и
сериозно наранен, размяната на удари била прекратена. На място пристигнал екип
на ФСМП – Левски, който транспортирал пострадалия К.Н. до болнично заведение.
Нанесената на К.Н. порезна/посечна рана
на лявото рамо с нарушаване целостта на два големи мускула на раменния пояс и
израстък на лопатъчната кост му причинили трайно затруднение движението на
левия горен крайник за не по-малко от месец и половина – два, при нормално
протичане на оздравителния процес. Порезната рана на дясната му ръка му
причинала разстройство на здравето временно и неопасно за живота. Същият
приемал болкоуспокояващи лекарства и ходил за раздвижване на ръката около
месец. Вдигал кръвно, не се чувствал добре психически, посещавал психолог.
По
доказателствата:
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от
следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени
средства - показанията на свидетелите К.К.Н. /частично/, К.А.Г. – дадените в
хода на съдебното следствие /частично/ и депозираните на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. чл.281, ал.1, т.1 от НПК
/л.38-39 ДП/, Н.Й.П. – дадените в хода на съдебното следствие /частично/ и
депозираните на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.1,
т.1 от НПК и чл.281, ал.4, вр. чл.281, ал.1, т.1 НПК, Г.Й.П. /частично/, К.П.Н.
/частично/, В.З.А. – дадените в хода на съдебното следствие и депозираните на
досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.5, вр. чл.281,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, П.К.Н. /частично/, Е.И.А., Д.А.И. /частично/, Ж.З.Г., Р.Й.И.,
А.С.С., Ю. Л. С., Т.С.А. – дадени в хода на досъдебното производство и
прочетени на основание чл.281, ал.5, вр. чл.281, ал.1, т.6 НПК, К.Б.Д., А.Д.М.
– дадените в хода на съдебното следствие и депозираните на досъдебното
производство, прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. чл.281, ал.1, т.1 и т.2
от НПК, И.А.С., дадените от подсъдимия А.К.А. обяснения /частично/; писмени
доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, съдебно медицинско удостоверение
№358/2018г. на К.Г., съдебно медицинско удостоверение №359/2018г. на А.А., 2
бр. листове за преглед, епикриза на К.П.Н., епикриза на К.К.Н., медицински
документи от Спешно отделение на К.Г., медицински документи от Спешно отделение
на А.А., протокол за доброволно предаване; заключение на вещо лице по
съдебно-медицинска експертиза на А.К.А., заключение на вещо лице по
съдебно-медицинска експертиза на К.К.Н., заключение на вещо лице по
съдебно-медицинска експертиза на К.П.Н., заключение на вещо лице по
съдебно-медицинска експертиза на К.А.Г., заключение на вещите лица по
комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, приобщените веществени
доказателства: Обект №1 – 1 бр. мъжка платнена обувка от оглед на
местопроизшествие от 06.07.2018 г. с.**** – от оглед на местопроизшествие от
06.07.2018 г. с.***** – 1 бр. дървен сап с дължина 85 см. с лепенка ВД с подписи
на поемни лица и експерт;Обект №3 – от оглед на местопроизшествие от 06.07.2018
г. ****” – 1 бр. вила със сап с обща дължина 163 см. с лепенка ВД с
подписи на поемни лица и експерт; Обект №4 от оглед на местопроизшествие от
06.07.2018 г. с.****” – 1 бр. вила със сап с дължина 160 см. с петна от червена
течност по дръжката с лепенка ВД с подписи на поемни лица и експерт; Обект №5
от оглед на местопроизшествие от 06.07.2018 г. с.*** – 1 бр. дървен кол с
дължина 130 см.
с лепенка ВД с подписи на поемни лица и експерт; Обект №6 от оглед на
местопроизшествие от 06.07.2018 г. с.А*** – 1 бр. самурайски меч с дължина 1 метър с лепенка ВД с
подписи на поемни лица и експерт; Обект №7 от оглед на местопроизшествие от
06.07.2018 г. с.*** – 1 бр. марлен тампон с червено кафява течност в книжен
плик с лепенка ВД с подписи на поемни лица и експерт; Обект №8 от оглед на
местопроизшествие от 06.07.2018 г. с.***” – 1 бр. марлен тампон с червено
кафява течност пред гараж в книжен плик с лепенка ВД и подписи на поемни лица и
експерт; Обект №9 от оглед на местопроизшествие от 06.07.2018 г. с.***” – 1 бр.
марлен тампон с червено кафява течност от петна пред входната врата на №14 в
книжен плик с лепенка ВД с подписи на поемни лица и експерт; Обект №10 от
06.07.2018 г. – 1 бр. мъжка обувка лява, тип платненка, предадена с протокол за
доброволно предаване от Л. Т. Л..
По делото се обособяват две основни групи свидетели, които
са в противоречие помежду си. Налице са определени противоречия и в показанията
на отделните свидетели, част от едната или другата група. При преценката си
относно кредитирането на събраните гласни доказателствени средства съдът ги
съпостави помежду им и с доказателствените находки по делото от обективен
характер, като даде вяра само на онази част от свидетелските показания, които
са в съответствие помежду си и със събраните доказателства от обективен
характер, като взе предвид и възможната заинтересованост на част от свидетелите
от изхода на делото, предвид близката им роднинска връзка с подсъдимия или
пострадалия.
Безспорно се установява от събраните гласни доказателствени
средства, че преди процесното деяние е имало два предходни конфликта – между
пострадалия и бащата на подсъдимия около месец преди деянието и между
подсъдимия и пострадалия в деня на процесния инцидент. От показанията на
свидетелите К.Н., К.Г., П.Н. и Ю. С., както и тези на К.Н. и Д.И., които макар
и производни, подкрепят първичните такива, се установява възникналия конфликт
между Ю. С. и К.Г., в който са се намесили и братята К. и П. Н., като между тях
и св. К.Г. е имало размяна на заканителни и обидни реплики, по отношение на
които обстоятелства показанията на посочените свидетели са в съответствие
помежду си и съдът ги кредитира. Установява се, че братята са посегнали да
ударят св.Н., но боят е бил предотвратен.
Показанията на свидетелите К.Н. и Е.А. са еднопосочни
относно възникналия между пострадалия и подсъдимия конфликт по-рано, в деня на
процесното деяние, при който подсъдимият нанесъл удари на Н. в областта на
лицето. В подкрепа на посочените гласни доказателствени средства са и тези на
свидетелите Н.П., Г.П., П.Н., Д.И. и К.Н., които възприели пострадалия с
окървавен нос непосредствено след инцидента, като обяснявайки им случилото се, К.Н.
им съобщил същите факти, като тези, изложени непосредствено пред съда от
свидетелите очевидци. В тази им част, показанията на свидетелите Н.П., Г.П., П.Н.,
Д.И. и К.Н. се явяват производни такива, но като съответстващи на първичните,
служат за проверка на тяхната достоверност, предвид на което съдът ги цени. В
подкрепа на показанията на посочените свидетели са и тези на св.К.Г., дадени в
хода на съдебното следствие и на досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК, в които заявява, че подсъдимият му разказал за
възникналия инцидент, макар нанесените удари да са квалифицирани като „два-три
шамара“. В същия смисъл са и дадените от подсъдимия обяснения, като в тази им
част съдът ги кредитира, като годни гласни доказателствени средства, а не само
като израз на правото му на защита, освен по отношение на заявеното от него, че
ударил няколко шамара, като опровергано от свидетелските показания и
заключението на вещото лице. Гласните доказателствени средства, които
установяват приетите от съда факти, са в унисон със заключението на вещото лице
по изготвената съдебно-медицинска експертиза на К.Н., съгласно което на същия е
причинено счупване на носните кости в резултат на тъпа травма, което може да е
причинено от удари с юмрук в лицето.
Събраните по делото гласни доказателствени средства са
еднопосочни и безпротиворечиви и по отношение на времето и мястото на
процесното деяние. Безпротиворечиво се установява, че на процесната дата
свидетелите К.Н., К.Н., Д.И., П.Н., Н.П., Г.Н., отишли пред дома на подсъдимия
и неговото семейство, провокирани от нанесения удар на пострадалия по-рано
същия ден. В този смисъл са показанията на свидетелите – очевидци на инцидента:
К.Н., К.Н., Д.И., П.Н., Н.П., Г.Н., К.Г., В.А., Ж.Г., К.Д., както и тези на
свидетелите А.А. и Т.С. – които възприели отиващите към дома на подсъдимия
лица.
Съдът прие за установено, че роднините на пострадалия са
носили в себе си дървета, вили, колове. Такива факти се установяват от
показанията и на двете групи свидетели - К.Н., К.Г., Н.П., К.Н., В.А., П.Н., Ж.Г.,
Р.И., А.А., К.Д., както и от дадените от подсъдимия обяснения, които в тази им
част съдът кредитира, като неопровергани от останалия доказателствен материал.
В подкрепа на гласните доказателствени средства са и приобщените веществени
доказателства – 1 бр. дървен сап с дължина 85 см., 1 бр. вила със сап с
обща дължина 163 см,
1 бр. вила със сап с дължина 160
см., 1 бр. дървен кол с дължина 130 см. От показанията на
свидетелите К.Н., Н.П., В.А., се установява, че пострадалият е носил в себе си
вила. Не се кредитираха показанията на свидетеля Г.П., в частта им, в която
заявява, че никой не е носил нищо, не е видял някой да носи вила, св.Д.И., в
частта им, в която заявява, че когато тръгнала не видяла никой нищо да носи,
видяла само Н. с „качамилка“, не видяла К. и К. да носят вила – като
опровергани от посочените по-горе гласни и веществени доказателства и предвид
възможната им заинтересованост от изхода на делото, като близки роднини на
пострадалия, както и показанията на св. И.С., в частта им, в която заявява, че
Криситофър бил с кол – като изолирани.
От показанията на свидетелите Н.П. и Д.И. се установява, че
пристигайки пред дома на подсъдимия, пострадалият К. ударил по паркиран в
близост бус, като в резултат на възприетия шум пред портата излезли подсъдимият
А. и свидетелите К.Г., Ж.Г. и В.А.. Показанията на всички свидетели,
присъствали на тържеството са еднопосочни, че са възприели силен шум от удар и викове,
което била причината подсъдимия и роднините му да излязат, поради което съдът
кредитира посочените гласни доказателствени средства в тази им част. Не се
кредитираха показанията на свидетелите К.Н. и П.Н., в частта им, в която заявят,
че не са видяли някой да удря по буса, като изолирани и опровергани от
посочените по-горе гласни доказателства.
Съдът прие за установено по делото, че между двете групи
лица е имало размяна на удари преди подсъдимият да нанесе такива с процесния меч
на пострадалия и неговия баща. По отношение на тази част от фактическата
обстановка – преди нанесените на пострадалия и баща му порезни рани,
показанията на двете групи свидетели са изключително противоречиви помежду си и
вътре в групата.
От една страна са показанията на пострадалия К.Н. и
свидетелите Н.П., Г.П., К.Н., П.Н., Д.И., които твърдят, че свидетелят К.Г.
излязъл със синджир, с който нападнал свидетеля К.Н.. В показанията си
свидетелката Д.Г. заявява още, че св.К.Н. бил ударен от св.К.Г., както и че
вуйчото на подсъдимия ударил сина й П.. Свидетелят П.Н. също твърди, че вуйчото
на подсъдимия се опитал да му нанесе удар с трион. Св. К.Н. заявява, че баща
му, брат му и братовчед му били нападнати и се отбранявали с дървета. Свидетелят
Н.П., заявява, че пострадалият и роднините му удряли, който им попадне, но К. и
Г.П. не успели да ударят никого, не видял Д. дали е ударила някого. Свидетелят Г.Н.
заявява, че не видял никой да удря св.К.Г., той не бил падал на земята и по
него нямало кръв. В показанията си свидетелите К.Н., Г.Н. и П.Н. заявяват, че св.К.Н.
посегнал с вилата към св.К.Г., но не успял да го намушка.
От друга страна са показанията на свидетелите К.Г., Ж.Г., Р.И.,
В.А., К.Д., И.С., както и дадените от подсъдимия обяснения. В показанията си
свидетелите К.Г. и Р.И. заявяват, че св.К.Н. надупчил св.К.Г. с вила и същият
паднал на земята. Свидетелката Ж.Г. заявява, че видяла К.Н. надвесен над мъжа й
с вилата, а св. И.С., че видял св.К.Г. ударен, но не и от кого. Свидетелят К.Д.
заявява, че К.Н. бил надупчен с вили от К. и П. Н.. В показанията си свидетелят
К.Г. посочва, че К. го ударил с дърво, че К. и баща му го налагали с вили, че
роднините на пострадалия започнали да атакуват кой както намери с вили и
дървета. Свидетелите Ж.Г. и В.И. заявяват, че в ръцете си св.Д.И. носила
мотика, с която посегнала да удари св. Ж.Г.. Свидетелят В.А. заявява, че взел
мотиката от ръцете на св.Д.И. и вилата, която държал св.К.Н., за да предотврати
удари и ги прибрал вътре. В дадените от
него обяснения подсъдимият заявява, че св.К.Н. и синовете му налагали баща му с
вилите, а по-големият брат на К. ударил него.
Съдът прие за безспорно установено от събраните по делото
доказателства, че бащата на подсъдимия – свидетелят К.Г. е бил ударен от лицата,
носещи дървени колове, както и с металната част на вила от свидетеля К.Н.. По
отношение на този факт се даде вяра на показанията на свидетелите К.Г., Р.И., В.А.,
К.Д., И.С., които са еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на това, че са
възприели К.Н. да удря с вилата св.К.Г.. В тяхна подкрепа са и показанията на
свидетелката Ж.Г., която заявява, че видяла К.Н. надвесен над мъжа й с вилата. Посочените
гласни доказателствени средства се подкрепят от заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза на св.К.Г., от която се установява,
че на същия са причинени охлузвания и кръвонасядания по лицето, гръдния кош,
корема, горните крайници, както и повърхностни прободни рани – две на предната
коремна стена, не проникващи в коремната кухина и една на лявото бедро, като
същите са в резултат от тъпи травми и според вида и разположението си отговарят
да са причинени от удари с дърво и металната част на вила. В тази връзка съдът
не даде вяра на показанията на свидетелите Г.Н., К.Н., Г.Н. и П.Н., които
твърдят, че св.К.Н. не успял да намушка бащата на подсъдимия с вилата, тъй като
противоречат на доказателствата по делото от обективен характер – заключението на
вещото лице.
Относно участието на пострадалия, твърдения се съдържат
само в показанията на свидетелите К.Г. и К.Д., които са противоречиви вътрешно
и помежду си, както и в дадените от подсъдимия обяснения. В показанията си св.К.Г.
заявява, че К. го ударил с дърво, а след това, че двамата с баща му го налагали
с вили. Свидетелят К.Д. заявява, че К.Н. бил надупчен с вили от К. и П. Н.. В
обясненията си подсъдимият заявява, че баща му бил налаган с вили от св.К.Н., К.
и брат му. Посочените гласни доказателствени средства не съответстват с
кредитираните от съда свидетелски показания, посочени по-горе, от които се
установява, че св.К.Г. е лицето, нанасяло удари с вила по бащата на подсъдимия,
когато последният влязъл в къщата и взел предмета на престъплението. От друга
страна, съдът даде вяра на показанията на свидетеля В.А. – вуйчо на подсъдимия,
в които заявява, че взел от ръцете на К. вилата и я прибрал в къщата, същото
направил и с държаната от св.Д.И. мотика. Същите факти свидетелят е изложил и в
прочетените показания, дадени на досъдебното производство. По отношение на св.В.А.
не е налице възможна заинтересованост от изхода на делото в полза на
пострадалия, а в съответствие с неговите показанията са тези, дадени преди него
от К.Н., в които заявява, че вилата била взета от ръцете му от чичото на
подсъдимия, както и показанията на свидетелката Ж.Г., съгласно които св.В.А.
взел от св.Д.И. мотиката, с която същата посегнала да удари Г..
Не се даде вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им,
в която заявява, че към момента на нанасянето на удар на К., последният държал
в себе си вила, която подсъдимият взел от ръцете му, като опровергани от
посочените по-горе кредитирани от съда доказателства. Дадените от подсъдимия
обяснения не съответстват и на механизма на нанасянето на удари на К.Н.,
установен от свидетелските показания, от които се изяснява, че пострадалият
хванал с ръката си меча, за да се защити, след което му бил нанесен удар в
областта на другата ръка. Посоченото се потвърждава от заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза, съгласно което освен
посечната рана на лявото рамо, причинило му трайно затруднение движението на
левия горен крайник, пострадалият има и порезна рана на дясната ръка. Предвид
на изложеното, съдът цени обясненията на подсъдимия в тази им част единствено
като израз на правото му на защита.
Даде се вяра на обясненията на подсъдимия, в които заявява,
че е бил ударен от по-големия брат на пострадалия, доколкото същите не се
опровергават от останалия доказателствен материал, а се подкрепят от
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза,
съгласно което на подсъдимия са установени охлузвания и кръвонасядания по
гръдния кош и корема, оток, охлузвания, охлузни рани по левия горен крайник,
охлузвания по десния горен крайник, които са в резултат на тъпи травми и може
да са причинени по начин и време, както се съобщава – удари с дърво, с
металната част на вила.
По отношение размяната на удари от останалите участници в
процесния инцидент показанията на двете групи свидетели, посочени по-горе, са вътрешно
и помежду си противоречиви, а свидетелите – Р.И. и А.М., не дават показания за
нанесени удари от конкретни лица, поради настъпилата суматоха и пристигането
след инцидента.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите К.Г., К.Д., И.С.,
в частта им, с която заявяват, че след като подсъдимият видял баща си паднал на
земята, намушкан с вилата от св.К.Н., същият влязъл в двора на къщата и взел
процесната сабя /самурайски меч/. По отношение на този факт същите са еднопосочни,
а в съответствие с тях са и показанията на бащата на пострадалия – К.Н., който заявява,
че докато бил посегнал към св.К.Н., А. отишъл да вземе сабята. В този смисъл са
и дадените от подсъдимия обяснения, които бяха кредитирани в тази им част като
годни гласни доказателствени средства, тъй като не се опровергават от останалия
кредитиран доказателствен материал, а са в съответствие с него. Не се
кредитираха показанията на свидетелите К.Н., П.Н. и Д.И., които твърдят, че
подсъдимият държал сабята в себе си още, когато излязъл, като изолирани от
останалите кредитирани от съда свидетелски показания и в противоречие
включително с показанията на св.К.Н., като ги цени и с оглед възможната
заинтересованост на лицата от изхода на делото.
Не съществува противоречие в показанията на разпитаните по
делото свидетели относно обстоятелството, че след като взел процесния меч,
подсъдимият нанесъл удари на пострадалия К.Н., както и на свидетеля К.Н..
Еднопосочни в този смисъл са показанията на свидетелите К.Н., Н.П., Г.П., К.Н.,
П.Н., Д.И., като същите не се опровергават от останалите разпитани по делото
свидетели. Наличието на противоречие в показанията на част от посочените
свидетели относно обстоятелството на кого пръв подсъдимият е нанесъл удар, не
представлява съществено такова, което да води до некредитиране на показанията в
тази им част, като съдът го отдаде на изминалия значителен период от време от
събитието, за което дават показания. В подкрепа на посочените гласни
доказателствени средства са и дадените обяснения от подсъдимия, който признава
за нанесените удари на К.Н., след това и на К.Н., като в тази им част съдът ги
цени като годни гласни доказателствени средства, тъй като не са опровергани от
останалия доказателствен материал. В подкрепа на свидетелските показания и
обясненията на подсъдимия са и заключенията по изготвените съдебно-медицински
експертизи. От същите се установява, че на пострадалия К.Н. е била причинена
порезна/посечна рана на лявата ръка с нарушаване целостта на гръдния кош и на
раменния/делтоидния мускули в ляво и счупване на израстък на лопатъчната кост,
както и порезна рана на дясната ръка, като същите са резултат от действието на
предмет с остър, режещ ръб, със значителна сила и според вида и разположението
си отговарят да са от удар със сабя. Установява се, че на свидетеля К.Н. е
причинена порезна/посечна рана на лявата раменна става с частично нарушаване
целостта на триглавия мускул и раменния /делтоидния/ мускули в ляво, като
същите са резултат от действието на предмет с остър, режещ ръб, със значителна
сила и според вида и разположението си отговарят да са от удар със сабя.
Кредитирани бяха показанията на свидетелите – К.Н. и Д.И.,
от които се установява, че след инцидента пострадалият изпитвал силна болка,
страх, вдигал високо кръвно и не се чувствал добре физически и психически,
приемал лекарства за болката, ходил на раздвижване на ръката, посещавал
кардиолог и невролог, като неопровергани от останалия доказателствен материал.
Освен в посочените по-горе части, по отношение на които
съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, като опровергани, в останалата им
част съдът ги цени като годни гласни доказателствени средства, освен като израз
на правото му на защита, тъй като не се опровергават от останалия
доказателствен материал.
Даде се вяра на заключенията на вещите лица по изготвените
съдебно-медицински и комплексна психолого-психиатрична експертизи, като
изготвени от компетентни лица, обосновани и отговарящи точно на поставените
задачи.
Кредитирани бяха и писмените доказателства по делото, като
официални документи, изготвени от компетентни длъжностни лица и неоспорени от
страните.
По отношение на направеното от защитата възражение за наличието
на процесуални нарушения при изготвянето на протокола за оглед, в частта му, с
която е иззет обект №6 – сабя, съдът намира същото за основателно. Макар да е
описано, че огледът е извършен на улица „***“, пред дом №25, от където са
иззети останалите веществени доказателства, установява се, че съгласно
посоченото в протокола, обект №6 е иззет от двора на къщата, при което не са
спазени изискванията на чл.161 и чл.162 от НПК. Средството за извършване на
престъплението обаче се явява безспорно установено от свидетелските показания,
както и от дадените от подсъдимия обяснения. При извършения в съдебно заседание
оглед на посоченото веществено доказателство, подсъдимият потвърди, че това е
процесният меч. В наказателния процес не са налице доказателства и
доказателствени средства с предварително установена сила и стойност, предвид на
което всеки един факт, включен в предмета на доказване, може да бъде установен
с всички предвидени в НПК доказателствени способи.
По отношение на останалите наведени от защитата доводи за
наличието на процесуални нарушения във връзка със събирането на гласни
доказателства в хода на досъдебното производство, следва да се посочи, че
същите са отстранени в съдебната фаза на процеса, заемаща централно място в
наказателния процес, чрез непосредствения разпит на свидетелите от съда.
От правна
страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се
налага изводът, че подсъдимият А.К.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна, на 06.07.2018г., около 19.00 часа, в
село Асеновци, община Левски, област Плевен, пред жилищен дом на ул.„Стадиона”
№14, чрез нанесен удар със сабя, причинил на К.К.Н. от с.с., средна телесна
повреда, изразяваща се в порезна/посечна рана на лявото рамо с нарушаване
целостта на два големи мускула на раменния пояс и израстък на лопатъчната кост,
довели до трайно затруднение на движението на левия горен крайник.
Изпълнителното деяние подсъдимият осъществил чрез нанасяне
на удар със сабя в областта на лявата ръка – раменната област.
От заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-медицинска експертиза се установява, че порезната/посечна рана на
лявото рамо с нарушаване целостта на два големи мускула на раменния пояс и
израстък на лопатъчната кост са причинили на пострадалия трайно затруднение на
движението на левия горен крайник за не по-малко от месец и половина – два при
нормално протичане на оздравителния процес, което покрива критерия за трайност
– повече от един месец, приет в съдебната практика /ППВС №3/79г./.
Съдът намира за неоснователен наведения от защитата довод,
че осъщественото спрямо пострадалия деяние не е общественоопасно, тъй като е
извършено при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК.
Съгласно цитираната разпоредба, не е общественоопасно деянието, което е
извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено
противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата
на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в
рамките на необходимите предели. За да е приложим институтът на неизбежната
отбрана в процесния случай, следва от доказателствата по делото да бъде
установено, че инкриминираното деяние спрямо пострадалия е осъществено, за да
бъде защитена личността на подсъдимия или неговите близки от непосредствено
нападение от страна на К.Н.. Съгласно т.4 от Постановление №12 от 29.XI.1973г.
по н.д.№11/73г. на Пленума на ВС, неизбежната отбрана е допустима, само когато
нападението е непосредствено, като в този момент нападателят има право на
самоотбрана. Неизбежна отбрана не се допуска при предполагаемо, бъдещо или
завършено нападение, защото такова в момента обективно не съществува.
Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица,
когато нападателят сам се е отказал от него или го е завършил и др. В процесния
случай, от събраните по делото доказателства не се установява към момента на
нанасяне от страна на подсъдимия на удари спрямо пострадалия К.Н., същият да е
осъществявал непосредствено нападение спрямо личността на подсъдимия или негови
близки. Установено по делото е, че пострадалият е бил въоръжен с вила, както и
че между двете групи лица е имало размяна на удари, при което са били нанесени
такива на подсъдимия и неговия баща. Безспорно установено от доказателствата по
делото е, че бащата на пострадалия – св.К.Н. е нанесъл удари с вила по бащата
на подсъдимия, като го повалил на земята. Установява се, включително от
дадените от подсъдимия обяснения, че възприемайки осъщественото спрямо баща му
нападение, същият взел меча, с който нанесъл удари по пострадалия и негови
баща. Същият заявява, че спрямо него удари са били нанесени от по-големия брат
на пострадалия. При така сложените факти следва да се приеме, че нанасяйки
удари спрямо св.К.Н. подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана,
за да защити от осъщественото от последния нападение личността на своя баща. Такъв
извод обаче не може да бъде направен по отношение на нанесените спрямо К.Н.
удари. От показанията и на едната и на другата група свидетели не се установява
към момента на инкриминираното деяние К. да е осъществявал нападение спрямо
подсъдимия или баща му. От обсъдените по-горе доказателства, кредитирани от съда
се установи, че държаната от пострадалия вила е била взета от ръцете му от
свидетеля В.А., който я прибрал в къщата. С оглед на това, дори и да е бил в непосредствена
готовност да осъществи такива или участвал при първоначалната размяна на удари,
нападението е било преустановено, а срещу прекратено нападение не могат да
бъдат извършени защитни действия. По аргумент от изложеното, нанасяйки му
удари с меча, подсъдимият не е действал при условията на неизбежна отбрана.
Същата е приложима само когато увреждането се причинява на нападателя, но не и
когато увредените са трети лица. В този смисъл Решение №323 от 1991г., ВК,
Решение №278
от 16.09.2015г. по н.д. №751/2015 г. на ВКС, 3-то н. о., съгласно
което недопустимо е правоприлагане на материалноправната норма на чл.12, ал.1 от НК при предприет
отбранителен акт по отношение на трети лица, неучаствуващи в общественоопасното
деяние, предхождащо защитата. С оглед на изложеното съдът прие, че
осъщественото спрямо пострадалия деяние изпълва от обективна страна състава на
престъплението по чл.129, ал.1 НК.
Само за пълнота на изложението съдът намира за необходимо
да посочи, че не може да бъде прието, че в процесния случай е налице провокация
към нападение, при което неизбежна отбрана е недопустима, с оглед предходно
нанесените от подсъдимия удари спрямо пострадалия, доколкото същите са били
осъществени и преустановени в интервал от време от няколко часа преди
процесното деяние. С т.3 на постановление №12/73 г. на Пленума на ВС
действително е прието, че не може да се позовава на неизбежна отбрана този,
който провокира "нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна
повреда другиму". Има се предвид обаче не всяка провокация и предизвикване
скарване и сбиване, а само провокацията, с цел да се извърши след това
престъпление против личността - убийство или телесни повреди.
Налице е причинно-следствена връзка между противоправното
деяние на А., изразяващо се в нанасяне на удари спрямо пострадалия и нанесената
му средна телесна повреда, която е безспорно установена от кредитираните гласни
доказателствени средства и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза на пострадалия.
Авторството на деянието е установено от кредитираните от
съда свидетелски показания и обяснения на подсъдимия.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл. А. е съзнавал, че нанасяйки удари по пострадалия несъмнено
ще накърни телесния му интегритет и ще му причини телесно увреждане от
определен характер, като е целял именно този престъпен резултат – пострадалият
да претърпи телесно увреждане.
От заключението на вещото лице по изготвената комплексна
психолого-психиатрична експертиза се установява, подсъдимият А.К.А. не страда
от психиатрично заболяване. Към момента на инкриминираното деяние същият е бил
със съхранена способност да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си. По време на извършване на деянието действията му са
били целенасочени във връзка с външен повод, не е прекъсната връзката с
действителността, разпознавал е правилно другите лица и фактическата
обстановка, не е тълкувал налудно действия или събития или експонирал в сетивни
измами. Запазена е била способността да долавя особеностите на ситуацията и
промените, настъпващи в нея. Вещите лица са дали заключение, че отхвърлят
възможността А. да е бил в състояние на физиологичен афект или друго особено
състояние на съзнанието, което може да бъде приравнено на краткотрайно
разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 НК. Макар агресивното поведение
да не е доминантен отговор при подсъдимия, в процесния случай външните условия
– нападението на външни лица над баща му, както и неговата емоционална реакция
на остро настъпилата стресова ситуация е подбудила мотив за включване в
увреждащи поведения и този агресивен подтик е довел до извършване на
нападението срещу пострадалите.
По
наказанието:
За престъплението по чл.129, ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като
отегчаващи отговорността обстоятелства високата степен на обществена опасност
на конкретното деяние, предвид начина и средствата на извършването му, както и нанесените
на пострадалия други телесни повреди, извън инкриминираните такива. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало,
както и мотивите, подбудите и емоционалното му състояние към момента на
извършване на деянието, установени от свидетелските показания и заключението на
вещото лице по изготвената психолого-психиатрична експертиза – подсъдимият е
бил провокиран от действията на пострадалия и неговите роднини, които са дошли
въоръжени пред дома му, както и от нанесените удари спрямо баща му, които
действия са способствали за вземане на решение за извършване на деянието.
Като взе предвид степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът намери, че справедливо и от естество да постигне
индивидуалната и генералната превенция е наказание лишаване от свобода в размер
на осем месеца.
Съдът намери, че за постигане на поправителен и
възпитателен ефект не се налага така определеното наказание да се търпи
ефективно. Подсъдимият е неосъждан, с добри характеристични данни, установява
се от назначената психолого-психиатрична експертиза, че агресивното поведение
при него не е доминантен отговор. Предвид на изложеното, съдът отложи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три
години, като намери, че самият изпитателен срок и възможността отложеното
наказание да бъде търпяно ефективно ще има необходимия поправителен и възпиращ
ефект спрямо личността му.
Относно
гражданския иск:
Предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършване
на престъплението по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК, основателен се явява
предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск за осъждане на основание чл.45 от ЗЗД на подсъдимия А.К.А., да заплати на
гражданския ищец К.К.Н. обезщетение за причинените му в резултат на
престъплението по чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане
до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В чл.52 ЗЗД е предвидено, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Безспорно доказано е по делото наличието на претърпени от пострадалия
неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с извършеното
престъпление. Съдът намери, че с оглед конкретно установените от свидетелските
показания и заключението не вещото лице неимуществени вреди – болки, страдания,
стрес, затруднение при движението на крайника, както и периодът, през който са
търпени, справедливо се явява обезщетение в размер на 5000 лв. Предвид на
изложеното, съдът уважи предявения граждански иск, като основателен и доказан
до сумата в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 06.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като
отхвърли иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от
20000 лв.
Относно
разноските:
Предвид постановената осъдителна присъда и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия А.К.А. да заплати по сметка на ОД
МВР- Плевен направените на досъдебното
производство разноски в общ размер на 987,12 лв. за изготвени 4 бр.
съдебно-медицински експертизи и 1 бр. психолого-психиатрична експертиза, по
сметка на Районен съд – Левски направените в хода на съдебното производство
разноски в общ размер на 192,95 лв. – за възнаграждение, пътни и дневни
разноски на вещите лица и в общ размер на 284,52 лева – за възнаграждение за
съдебни заседатели, както и държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск в размер на – 200 лева. Осъди на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият да заплати на частния обвинител и граждански
ищец К.К.Н. направените от последния
разноски в размер на 1000 лева за
адвокатско възнаграждение.
Относно
веществените доказателства:
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отне в полза на
държавата средството за извършване на престъплението – обект № 6 от оглед на
местопроизшествие от 06.07.2018 г. с.Асеновци, ул.”Стадиона” – 1 бр. самурайски
меч с дължина 1 метър
с лепенка ВД с подписи на поемни лица и експерт. Веществените доказателства: Обект
№1 – 1 бр. мъжка платнена обувка от оглед на местопроизшествие от 06.07.2018 г.
с.Асеновци, ул.”Стадиона”, обувката е син фон на бели цветя с дължина на
подметката 29 см.;
Обект №2 – от оглед на местопроизшествие от 06.07.2018 г. с.Асеновци,
ул.”Стадиона” – 1 бр. дървен сап с дължина 85 см. с лепенка ВД с подписи
на поемни лица и експерт; Обект №3 – от оглед на местопроизшествие от
06.07.2018 г. с.Асеновци, ул.”Стадиона” – 1 бр. вила със сап с обща дължина 163 см. с лепенка ВД с
подписи на поемни лица и експерт; Обект №4 от оглед на местопроизшествие от
06.07.2018 г. с.Асеновци, ул.”Стадиона” – 1 бр. вила със сап с дължина 160 см. с петна от червена
течност по дръжката с лепенка ВД с подписи на поемни лица и експерт; Обект №5
от оглед на местопроизшествие от 06.07.2018 г. с.Асеновци, ул.”Стадиона” – 1
бр. дървен кол с дължина 130 см. с лепенка ВД с подписи на поемни лица и експерт; Обект №10 от 06.07.2018
г. – 1 бр. мъжка обувка лява, тип платненка, предадена с протокол за доброволно
предаване от Л. Т. Л., съдът постанови да
останат на съхранение при домакин в РУ-Левски и да се отнемат в полза на
Държавата на основание чл.112, ал.1 НПК, в случай, че в едногодишен срок от
влизане на присъдата в сила не бъдат потърсени. По отношение на
веществните доказателства: Обект №7 от оглед на местопроизшествие от 06.07.2018
г. с.Асеновци, ул.”Стадиона” – 1 бр. марлен тампон с червено кафява течност в
книжен плик с лепенка ВД с подписи на поемни лица и експерт; Обект №8 от оглед на местопроизшествие
от 06.07.2018 г. с.Асеновци, ул.”Стадиона” – 1 бр. марлен тампон с червено
кафява течност пред гараж в книжен плик с лепенка ВД и подписи на поемни лица и
експерт; Обект №9 от оглед на местопроизшествие от 06.07.2018 г. с.Асеновци,
ул.”Стадиона” – 1 бр. марлен тампон с червено кафява течност от петна пред
входната врата на №14 в книжен плик с лепенка ВД с подписи на поемни лица и
експерт, съдът постанови след влизане
на присъдата в сила да се унищожат, като вещи без стойност.
Предвид на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: