№ 460
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Т. Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора Т. Ив. З.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100602818 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.
С присъда от 15.12.2023г.по нохд № 3154/2022г. по описа на СРС, НО, 12
състав, подсъдимият М. И. И. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.343,ал.3, пр.6 , б. „а“ вр. ал.1 б“б“, пр.2 вр .чл.129, ал.2, пр.2, алт.2 вр. чл.342,а1 пр.3
от НК като при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено на основание
чл.66, ал. 1 от НК за срок от три години.
С присъдата на основание чл.343г от НК подсъдимият И. е „лишен от право
да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
С присъдата подсъдимият И. е осъден да заплати направените по делото
разноски в хода на досъдебното производство и от съда..
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпила жалба и
допълнение към жалбата от частния обвинител Л. Р., чрез повереника й с искане за
изменение на първоинсатнционния съдебен акт, в частта относно наложеното
наказания и присъждане на направените от нея разноски по делото. В жалбата и
допълнението се развиват съображения относно явната несправедливост на
1
наложеното наказания на подсъдимия И.. Прави се искане същото да бъде увеличено
до средния, предвиден в закона размер, тъй като според жалбоподателя наложеното
наказание на подсъдимия не съответства на целите, съгласно чл.36 от НК. В
допълнението към жалбата се развиват оплаквания за липсата на анализ в мотивите на
съда на събраните по делото доказателства. Изцяло са игнорирани свидетелските
показания на пострадалата относно механизма на настъпилото ПТП и поведението на
подсъдимия, поради което фактическите изводи не съответстват на събраните
доказателства. Именно тези неправилни фактически изводи, е посочено в
допълнението към жалбата, служат на съда при индивидуализация на наказанието на
подсъдимото лице. Твърди се , че по същество поведението на И. към пострадалата не
може да бъде преценено като хуманно. В този смисъл прилагането при
индивидуализация на наказанието на разпоредбата на чл.55 от НК е в нарушение на
материалния закон. В жалбата и допълнението не се прави искане за събиране на
доказателства от въззивната инстанция.
В закрито съдебно заседание на 19.05.2023 г. въззивният съд по реда на
чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия, свидетели и изслушване на експертизи.
В хода на съдебните прения повереникът на частния обвинител поддържа
жалбата и допълнението към нея и иска постановяване на присъда от въззивната
инстанция, с която да бъде увеличено наказанието на подсъдимия И. и да бъдат
присъдени направения от частния обвинител разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Представителят на СГП излага становище за законосъобразна и правилна
присъда, с оглед на което иска същата да бъде потвърдена.
Защитата на подсъдимия пледира за потвърждаване на присъдата, като
счита, че жалбата на частния обвинител по делото, с която се иска увеличаване на
размера на наложеното наказание на И. е неоснователна. Според защитата в мотивите
към присъдата е отговорено от съда на възраженията на страните, като не се
констатират пороци в доказателствената дейност, която да ги постави под съмнение.
Поведението на подсъдимия е конкретно преценено и правилно при определяне на
наказанието същото е сторено от съда при условията на чл.55 от НК. Обръща се
внимание на процесуалното поведение на И., признаването на вината за настъпилото
ПТП , изразеното желание делото да бъде разгледано в производство по чл.371, т.2 от
НПК. Защитата посочва, че подсъдимото лице е с добри характеристични данни,
неосъждан млад човек, с едно единствено нарушение по ЗДвП от 2010г, когато е
придобил правоспособност, до инкриминираната датата. Защитата намира, че
обжалването на присъдата е формално и като се цели присъждане в тежест на
подсъдимия на разноските по делото, направени от частния обвинител.
2
Подсъдимият И. поддържа изложеното от защитника си и иска от съда
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХII -ти въззивен състав след като обсъди
доводите в жалбата и допълнението към нея на частния обвинител, подадена чрез
повереника й, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното:
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е
анализирал логично и подробно събрания по делото доказателствен материал, като не е
ограничил страните в упражняване на правата им да правят относими доказателствени
искания. След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото
въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, сходна с тази, приета от
първоинстанционния съд:
Подсъдимият М. И. И. е роден на ****г в гр.Берковица, българин, с
българско гражданство, неосъждан, неженен, със средно образование, роботи като
настройчик металообработващи машини в „И.Е.Е.“, с ЕГН ****. Подсъдимият живее в
гр. Своге, ул. *******.
Подсъдимият И. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС за
категория В и АМ от 08.01.2010г. Същият има регистрирано едно нарушение по ЗДвП
на 13.08.2012г .
На 13.11.2020г. малко преди 18.00ч подсъдимият управлявал лек автомобил
„Опел“, модел „Зафира“ с рег № СО **** СМ, като се движел по ул. Дунав , в гр.
Своге с посока на движение от гр. Маздра към гр. София. На около 100 метра след
бензиностанция „Лукойл“ спрял на пешеходна пътека, по която от дясно на ляво по
посока движението на автомобила предприел пресичане свидетелят М.. Пешеходната
пътека била обозначена с пътен знак „ Д-7“, както и с пътна маркировка
Същевременно от ляво на дясно пострадалата Х. също предприела пресичане на
пътното платно по пешеходната пътека, като се уверила че няма движещи се
автомобили в посока от гр.София към гр.Мездра.
След като М. преминал пред автомобила, управляван от подсъдимия, той се
разминал с Х. в лявата пътна лента за движение посока движението от гр. Мездра към
гр. София /посока на движение на управлявания от подсъдимия автомобил/.
Същевременно подсъдимият потеглил, вследствие на което ударил пострадалата с
предната средна част на автомобила Х., в резултат на което жената била отхвърлена
напред по посока на движението и паднала на пътното платно на около 5 метра от
автомобила на лявата си страна. Веднага след удара подсъдимият спрял и отишъл при
пострадалата, която била в съзнание и се оплаквала от болки в крака. И. позвънил в
17.58 на тел 112, като съобщил, че има пострадала жена от ПТП, която се нуждае от
медицинска помощ.
3
На място бил изпратени служители на РУ -Своге, свидетелите К. и П. И.,
които запазили местопроизшествието, където впоследствие бил извършен и оглед.
Подсъдимият бил изпробван за алкохол, като техническото средство „Алкотест
Дрегер“ 7410 отчел отрицателен резултат
Пострадалата Х. била закарана до УМБАЛСМ „Пирогов“ от екип на ЦСМП,
където било установено счупване на долното рамо на лявата срамна кост, вследствие
на ПТП. Полученото травматично увреждане е реализирало медико-биологичния
критерий „трайно затруднение движението на левия долен крайник за период от време,
по-дълъг от 30 дни „
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните от първата
инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: справки за
съдимост, протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, протокол за
химическо изследване, талон за изследване, протокол за вземане на биологични проби
за употреба на алкохол, Справка за регистрация в ЦПР, справка за водач, протокол за
доброволно предаване, медицински документи, обясненията на подсъдимия И.,
свидетелските показания на Х., М., К. и И.., аудиозаписи на телефонни разговори до
национален телефон 112 и видеозапис от охранителни камери, инкорпорирани в
оптични носители дискове; и способи на доказване 1). заключения на АТЕ, Видео-
техническа експертиза, СМЕ, Техническа експертиза.
Извършеният от СРС анализ на доказателствата до голяма степен се
подкрепя от настоящата инстанция, която не намира за необходимо да го преповтаря
изцяло, а само ще внесе нужните уточнения и допълнения във връзка с доводите,
развити във въззивната жалба и допълнението към нея.
Настоящият състав намира възраженията на поверника на частния
обвинител, че районният съд не е отчел противоречията в обстоятелствата съобщени
от пострадалата и подсъдимия относно поведението на последния след настъпване на
ПТП, за неоснователни. В посочените гласни доказателствени средства не се
констатира съществени различие относно случилото се, като интерпретирането на
всеки един от участниците в ПТП, кои на кого какъв въпрос е отправил, е без
съществено значение относно фактите от значение на квалифициране на деянието. В
случая, безспорно е установено, че водачът е потеглил без да пропусне движещата се
по пешеходната пътека Х., спрял е непосредствено след настъпилото ПТП и е отишъл
при пострадалата за да се осведоми за състоянието й, като се е обадил на тел.112 и е
съобщил за настъпилия инцидент и е поискал помощ. Това са обстоятелствата, които се
установяват чрез доказателствата по делото и които рамкират обвинението и неговата
правна квалификация.
На следващо място въззивният съд, подобно на първостепенния, се довери
изцяло на заключението на изготвената АТЕ, ВТЕ, СМЕ и ТЕ, които са обективни,
4
подробни, ясни, компетентно изготвени и в пълнота отговарящи на поставените
задачи, за които се изискват специални знания. От прочита на АТЕ и СМЕ се
установява, че за да изпълни задачата, вещите лица са ползвали събраните по делото
доказателства
Доводът на частния обвинител във въззивните жалби, че е налице
тенденциозен и еднопосочен прочит единствено на доказателствените източници,
събрани в полза на подсъдимия, но не и на тези, които разобличават нехуманното му
отношение към пострадалата непосредствено след настъпилото ПТП, без съдът да
оцени и кредитира доказателствените източници, които носят сведения в този смисъл,
са неоснователни. Настоящият случай не е от тези ,при които при доказването в хода
на проведеното съдебно следствие да се формират различни групи от доказателствени
средства, които да съдържат противоположни на другата група възприятия за
фактическите данни, свързани с обстоятелствата по делото и допринасящи за тяхното
изясняване. Същевременно съдът по фактите е суверенен да формира вътрешното си
убеждение като проверява и цени доказателствените източници за тяхната
достоверност, мотивирайки се защо ги кредитира или отхвърля като недостоверни.
Съставът на СРС е провел прецизно съдебно следствие, поради което не може да бъде
упрекнат в еднопосочно събиране и проверяване на доказателствените източници в
подкрепа на подсъдимия. В случая, спрямо съдът не е била налице необходимост да
анализира съобщеното от частния обвинител и дадените от подсъдимия обяснения, тъй
като в същите по отношение на фактите подлежащи на доказване на се констатират
противоречия.
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, правилно
първоинстанционният съд е обосновал своите правни изводи.
При така установеното при анализа на доказателствената съвкупност,
първоинстанционният съд е достигнал до верен и законосъобразен извод, че
подсъдимият М. И. И. е осъществил престъпление по чл.343,ал.3, пр.6, б.“а“, пр.2 вр.
ал.1,б.“б“,пр.2 вр. чл.129,ал.2 пр.2, алт.2 вр. ч.342, ал.1 пр.3 от НК.
От обективна страна подсъдимият на 13.11.2020г. малко преди
18.00ч
в
гр. Своге, на улица Дунав, на около сто метра от бензиностанция „Лукойл“ с посока на
движение от гр.София към гр. Мездра, при управление на МПС – лек автомобил
„Опел Зафира“ с ДК №СО **** СМ, на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-
17 от ППЗДвП и с пътна маркировка М-8.1 е нарушил правилата за движение , а
именно чл.119, ал.1 от ЗДвП и не е пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от
ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила Л. Л. Х. , в резултата на
което настъпила ПТП между предната средна част на автомобила и Х., при което й е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долно рамо на лявата
5
срамна кост, причинило й трайно затруднение в движението на левия долен крайник за
период по -дълъг от 30 дни.
От субективна страна деянието е извършен от подсъдимия по
непредпазливост при условията на небрежност. Този състав се съгласява с извода на
първата инстанция, че абсолютно неоснователно твърдението на частния тъжител Х. ,
че подсъдимият я е видял. Обстоятелството че същият е имал възможност да я види не
налага подобен извод. Подсъдимият е следил движението на свидетелят М. и след като
е възприел , че същият е преминал пред автомобила му, е потеглили без да се увери, че
на пътното платно пред него няма други пешеходецът, с което именно е нарушил и
разпоредбата на чл.119 от ЗДвП.Причините за настъпването на ПТП са свързани с
пренебрегване на правилата за движение по пътищата, като И. е следвало преди да
потегли, да се убеди, че при преминаването му през пешеходната пътека с
управлявания от него лек автомобил, няма да създаде опасност за останалите
участници в движението в случай, пресичащата Х. от ляво на дясно по посока на
движението му.
При индивидуализацията на наказанията по повдигнатото на подсъдимия И.
обвинение, първостепенният съд правилно е отчел процесуалното поведение на
подсъдимото лице, което признава вината и фактите по делото, характеристичните му
данни, липсата на осъждания, трудовата му ангажираност, установеното по безспорен
начин поведение на И. непосредствено след настъпването на ПТП, а именно
сигнализиране на тел .112 за необходимостта от оказване на медицинска помощ на
пострадалата. Противно на възраженията на частния обвинител по делото, въззивната
инстанция също намира, че наказанията следва да бъдат определени при условията на
чл.55, ал.1 т1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи обстоятелства/,
изброени по –горе/, даващи основание да се приеме, че определяне на наказание в
установения от закона срок, спрямо подсъдимия И. се явява несъразмерно тежко.
Подсъдимият разбира вината си, същият е неосъждан, без криминални регистрации, с
констатирано едно единствено нарушение на ЗДвП от 2010г. до момента на
настъпването на ПТП, като именно тези данни за личността му позволяват да бъде
направен и извод, че с налагане на наказание при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено
за срок от три години и “Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца, са напълно достатъчни за постигане на целите на наказанието , посочени в
чл.36 от НК. В тази връзка въззивният съд намира, че наказанието „Лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца е законосъобразно и правилно индивидуализирано,
както и отлагането на изтърпяването на същото за срок от три години, поради което
искането на частния обвинител по делото, за увеличаване на наказанието „Лишаване от
свобода“, наложено на М. И. се явява неоснователно.
Правилно като резултат от осъждането, на подсъдимия е възложено да заплати
6
направените по делото разноски, в хода на досъдебното и съдебното производство-
По отношение претендираното възнаграждение от повереника на частния
обвинител по делото, съдът намира, че произнасяне дължи първоинстанционния съд по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. Това е така, защото въззивното решение не подлежи
на обжалване, поради което се отнема и възможността на страните да обжалват същото
в частта за разноските, ако те останат недоволни. Възможност да защитят своите права
и интереси се предоставя именно в производството по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от
НПК, тъй като определението на първоинстанционният съд е обжалваемо.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
Потвърждава присъда от 15.12.2022г по НОХД. № 3154/2022г., СРС, НО,12-ти
състав.
.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7