РЕШЕНИЕ №
гр.
Пазарджик, 11.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание
на четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1673 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Теленор България“ ЕАД чрез
пълномощника си адвокат Г. твърди, че между него и ответника А.И.А. е
съществувал договор за мобилни услуги от 16.02.2018 г. за мобилен номер
********** с избрана абонаментна програма Тотал 24.99
лв. и срок на действие до 16.02.2020 г., както и договор за лизинг от 16.02.2018
г. с предмет мобилно устройство Nokia,
модел 2 Black
с
възможност за придобиване на собствеността върху
лизинговата вещ.
Твърди, че за периода от 25.04.2018 г. до 24.05.2018 г. ответникът е потребил
мобилни услуги на стойност 53.29 лв., която е
заплатил частично. Оставала дължима сума в размер на 23.29 лв. Поради
неплащане на задълженията по договора за мобилни услуги твърди, че е прекратил
едностранно договора за предоставяне на мобилни услуги и е начислил неустойка
за предсрочното му прекратяване в размер на 192.23
лв.,
включваща стойността на три месечни абонаменти такси на
ползваната програма
без ДДС – 62.46 лв., и разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от абоната
при предоставянето му – 129.78 лв. Твърди също така, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги
дължимите месечни лизингови вноски в размер на 58.71 лв. (включващ 18 бр.
лизингови вноски за периода от месец юли 2018 г. до месец януари 2020 г. и
допълнителна сума за придобиване собствеността върху устройството в размер на 3.09
лв.) са обявени за предсрочно изискуеми в съответствие с общите условия, приложими за договори за лизинг. За стойността на
незаплатените мобилни услуги, дължимата неустойка и незаплатените лизингови
вноски ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 418/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
моли да бъде установено в отношенията между страните съществуването на вземане
за незаплатени мобилни услуги по договор за мобилни услуги, сключен с
ответника, в размер на 23.29 лв. за периода от 25.04.2018 г. до 24.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното заплащане на сумата, вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги в размер
на 192.23 лв. и вземане за незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг за
периода от месец юли 2018 г. до месец януари 2020 г. в размер на 58.71 лв. Претендира
присъждане на разноските в исковото производство.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът А.И.А. чрез особения представител адвокат В. намира исковата молба
за неоснователна и я оспорва по основание и размер. Оспорва получаването на
мобилните услуги от ответника и начина на формиране на цените на направеното
потребление. Заявява, че ответникът не е получил фактурите и те не са подписани
от него. Оспорва правилното отчитане на измервателните средства на доставчика
на услугите. Счита, че договорът не е надлежно прекратен, поради което няма
основание за начисляване на неустойка. При условията на евентуалност счита, че
клаузите в договора за мобилни услуги и в общите условия относно неустойката са
нищожни поради неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 14 от ЗЗП. С
оглед начина на попълване на договорите, счита, че клаузата не е индивидуално
уговорена между страните. Сочи, че клаузата накърнява добрите нрави и
добросъвестността в гражданските и търговските отношения и противоречи на
принципа на справедливостта, тъй като дава възможност на търговеца да получи
цената на цялата услуга, независимо, че такава не е предоставена поради
прекратяване на договора. Моли да отхвърляне на исковете. Не сочи
доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
Установява
се от представения по делото договор за мобилни услуги, че на 16.02.2018 г. страните са сключили договор за предоставяне
на мобилни услуги, по силата на който ищецът „Теленор България“ ЕАД се е задължил
да предоставя на ответника А.И.А. мобилни услуги с абонаментен план Тотал 24.99 лв. с неограничени национални минути и роуминг в ЕС за предпочетен
номер +359********* за срок от 24 месеца, а ответникът се е
задължил да заплаща стойността на доставените услуги.
На същата дата страните са сключили и договор за лизинг, по силата
на който лизингодателят „Теленор България“ ЕАД се е задължил да предостави на
лизингополучателя А.И.А. за временно и възмездно ползване мобилно устройство Nokia, модел 2
Black, а ответникът се е задължил да заплати обща лизингова цена в
размер на 131.07 лв. с включен ДДС, платима както следва: първоначална вноска в
размер на 60 лв., платима към датата на сключване на договора, и 23 броя
месечни вноски, всяка от които в размер на 3.09 лв. с включен ДДС, фактурирани
от лизингодателя и заплащани от лизингополучателя съгласно сроковете, условията
и начина на плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг с подписване на
договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му
предава устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и
съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован
с цялата документация, включително гаранционна карта.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребители на мобилни телефонни услуги при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. Според чл. 75 във връзка с чл. 19б, б. „в“ от Общите
условия при неплащане от потребителя на дължимите суми след изтичане на
сроковете за плащане операторът може да прекрати едностранно индивидуалния договор
с потребителя. С декларация-съгласие от 16.02.2018 г. потребителят е
декларирал, че е получил подписан от представител на оператора екземпляр от
Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребители на
мобилни телефонни услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва.
Установява се от заключението на съдебно-техническата
експертиза, че за периода от 25.04.2018 г. до
24.05.2018 г. „Теленор България“ ЕАД е
предоставил, а потребителят е потребил мобилни услуги, както следва: международни
разговори – потребени 26 минути от предоставени 100 минути, мобилен интернет –
потребени 2 984,88 МВ от предоставени 7 000 МВ, и услуги извън пакета
– гласова поща – 1 минута, други услуги (номера 0700/0800/00800) – 4 минути, разговори
към други национални мобилни мрежи – 10 минути, разговори към „Грижа за
клиента“ – 1 минута, разговори с „Теленор“ – 97 минути.
Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза за
периода от 25.04.2018 г. до
24.05.2018 г. „Теленор България“ ЕАД е
фактурирал ползваните от потребителя услуги, като е издал фактура № **********/25.05.2018 г. на стойност 58.66 лв. с ДДС и
кредитно известие № **********/25.06.2018 г. за отчетен период от 25.05.2018
г. до 24.06.2018 г. на стойност 53.29 лв. с ДДС. След приспадане на частично
платената от абоната на 28.12.2018 г. сума в размер на 30 лв. остава непогасено
задължение в размер на 23.29 лв. Размерът на неплатените лизингови вноски
включват дължимите лизингови вноски от 6-та до 23-та вноска (18 вноски х 3.09
лв. = 55.62 лв.) и допълнителна сума за невръщане на устройството – 3.09 лв.
или общо 58.71 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалноправните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК,
тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата
молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предявени
са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от ТЗ за съществуване на вземания за
незаплатена цена по договор за мобилни услуги, неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг.
Уважаването на главния иск предполага
съществувало между страните валидно облигационно правоотношение по договор за
мобилни услуги, по който ищецът е изпълнил задължението си да предостави на
ответника мобилни услуги, на иска за неустойка – предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на ответника при валидно уговорена
неустоечна клауза, а на иска за лизингови вноски – съществувало между страните
валидно облигационно правоотношение по договор за лизинг, по който ищецът е
изпълнил задължението си да предостави на ответника лизинговата вещ и
настъпване на изискуемост на лизинговите вноски.
Съществуването на валидни облигационни правоотношения между
страните по договор за мобилни услуги и договор за лизинг се установява по
несъмнен начин от ангажираните от ищеца писмени доказателства – договор за
мобилни услуги и договор за лизинг, които са съставени в писмена форма, подписани
са от двете страни в правоотношението и съдържат всички съществени елементи на
този вид правоотношения. Поради това съдът намира, че договорите обективират валидно
направени изявления, насочени към сключването им и настъпване на правните им
последици, а страните са надлежно обвързвани от тях.
По иска за незаплатени мобилни услуги:
От съвкупната преценка на ангажираните от ищеца писмени
доказателства и приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-техническата експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно и
обосновано, се установява изпълнението от страна на ищеца на задължението му да
предостави на ответника мобилни услуги през исковия период, което е породило
насрещното задължение на ответника да заплати стойността на потребените услуги.
Срокът за плащане, указан във фактурата съгласно чл. 27 от Общите условия, е
09.06.2018 г. Ответникът
не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил ползваните мобилни услуги
нито преди, нито след тази дата, поради което в полза на ищеца следва да бъде
признато съществуването на вземане за незаплатени мобилни услуги за периода от
25.04.2018 г. до 24.05.2018 г. в размер на 23.29
лв. съгласно заключението на съдебно-икономическата
експертиза, прието без възражения от страните по делото.
По иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги:
На първо място с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК,
задължаваща съда да следи за наличие на неравноправни клаузи в договори,
сключени с потребители, съдът намира, че претендираната от ищеца неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
е недължима, тъй като се основава на неравноправна клауза. Клаузата, на която
се позовава ищецът, предвижда при едностранно прекратяване на договора за
мобилни услуги, потребителят да заплати освен трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му
(в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща
на оставащия срок на договора. Тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП,
тъй като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. При размер на месечния абонамент от 24.99 лв.
с ДДС и ползване на мобилни услуги в рамките на един месец – от 25.04.2018 г.
до 24.05.2018 г., е начислена неустойка в размер на 192.23 лв., което е със
129.77 лв. повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаментни
вноски. По този начин за предоставяне на мобилни услуги за един месец
потребителят трябва да заплати неустойка, възлизаща на 769.23 % от месечния
абонамент и 32.05 % от общата стойност, която потребителят би заплатил, ако
беше ползвал мобилни услуги през целия период на договора. Този размер на
неустойката е прекомерен с оглед вредите, които кредиторът търпи вследствие на
неизпълнението на договора за мобилни услуги. Така уговорена неустойката накърнява принципа за справедливост, добросъвестност и
еквивалентност в гражданските и търговските отношения, поставя в
неблагоприятно положение потребителя като страна по договора и не защитава
интересите му. По делото няма
данни неустоечната клауза да е индивидуално уговорена с потребителя. Напротив
от начина, по който е представено съдържанието на договора, може да се
предположи, че същият е бил изготвен предварително от търговеца и в този
вид е бил предложен на потребителя. Поради това когато е сключвал договора, потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. По тези съображения съдът
намира, че неустоечната клауза е
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Нищожните
клаузи не могат да породят желаните от страните правни последици, в т.ч. и
задължението на потребителя да плати неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги.
На следващо място съдът намира, че неустойката не се дължи и
поради обстоятелството, че не е осъществен фактическият състав, който я
поражда.
Съгласно договора за мобилни
услуги неустойка се дължи в случай на прекратяване на договора преди изтичане
на срока, посочен в т. 11 по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него,
в т.ч. приложимите Общи условия.
Следователно задължението за заплащане
на неустойка възниква само, ако договорът е бил предсрочно прекратен преди
изтичане на уговорения срок.
Предсрочното прекратяване
на договора за мобилни услуги по правната си същност представлява разваляне на договора по смисъла на чл.
87, ал. 1 от ЗЗД. С правото да развали договора разполага единствено изправната
страна по един двустранен договор. То се упражнява с отправяне на изявление до
неизправния съконтрахент, съдържащо по ясен и недвусмислен начин волята на
изправната страна за разваляне на договора. Тази законова разпоредба не е
дерогирана от волята на страните, доколкото нито в договора за мобилни услуги,
нито в общите условия е предвиден друг ред за разваляне на договора. Нещо
повече – според чл. 19б и чл. 75 от Общите условия едностранното прекратяване
на сключен индивидуален договор не настъпва автоматично поради изпадане на
потребителя в забава, а само дава право на оператора да прекрати договора.
По делото не са ангажирани доказателства
за достигане до ответника на писмено изявление на кредитора за разваляне на
договора, каквото е необходимо съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД щом договорът е
сключен в писмена форма. Неспазването на това изискване опорочава твърдяното от
ищеца разваляне на договора по вина на абоната, което би имало за последица
задължение за заплащане на неустойка. Разбира се съдебната практика приема, че
е допустимо развалянето на двустранен договор с исковата молба, в която волята
на ищеца за разваляне на възникналото между страните договорно правоотношение е
точно и ясно изразена – в този смисъл е Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д.
№ 60/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. В случая препис от исковата молба и приложенията
към нея е връчен на ответника чрез особения му представител на 09.11.2020 г.,
т.е. след изтичане на срока на договора – 16.02.2020 г., поради което не може
да има за последица възникване на задължение за неустойка. Основанието за
заплащане на неустойка е „прекратяване на договора преди изтичане на срока,
посочен в настоящия раздел“, т.е. преди изтичане на първоначалния срок на
договора – 16.02.2020 г. По делото липсват доказателства за разваляне на
договора преди тази дата, поради което следва да се отрече дължимостта на
неустойката. Не би могло да се приеме, че абонатът е уведомен за развалянето на
договора за мобилни услуги още в хода на заповедното производство, тъй като
заповедта за изпълнение не съдържа изявление на кредитора в този смисъл, а
самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не се връчва на длъжника,
а и в случая заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
и на практика не е достигнала до знанието на длъжника. За дължимостта на
неустойката е без значение и обстоятелството, че между страните е уговорено
след изтичане на първоначалния срок на договора същият да се превърне в
безсрочен, тъй като щом е изтекъл срокът на договора, то очевидно същият не е
бил прекратен предсрочно, респективно не се е осъществил фактическият състав,
пораждащ задължението за неустойка.
При тези данни съдът приема, че
сключеният между страните договор за мобилни услуги не е бил прекратен (развален по
смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД) преди изтичане на уговорения срок. Липсата на
твърдяното от ищеца едностранно предсрочно прекратяване (разваляне) на договора
за мобилни услуги води до извод за недължимост на претендираната неустойка,
поради което искът за съществуване на вземане за неустойка се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска
за неплатени лизингови вноски:
Ищецът е изпълнил задължението си по лизинговия договор да
предостави на ответника за ползване мобилен апарат, за което свидетелства
клаузата на чл. 4 от договора за лизинг, съгласно която с подписване на
договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят е предал
лизинговото устройство във вид, годен за употреба, функциониращ изрядно и
съответстващ напълно на договорените технически характеристики и комплектован с
цялата документация, включително гаранционна карта. Предоставянето на
лизинговата вещ е породило насрещното задължение на лизингополучателя да
заплати лизинговите вноски в уговорените размери и срокове. Настъпил е
крайният срок за заплащане на лизинговите вноски – 16.01.2020 г. (23 месеца
след датата на сключване на договора – 16.02.2018 г.) и макар да не е настъпила
предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, при липсата на доказателства
ответникът да ги е заплатил или да е върнал мобилното устройство, в полза на
ищеца следва да се признае съществуването на вземане за лизингови вноски за периода от месец юли 2018 г. до месец януари 2020 г. в установения от
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза размер – 58.71 лв.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сторените разноски в исковото и заповедното
производство съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да му бъдат
заплатени разноските по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете, но не
е направил искане за това, а и липсват доказателства да е сторил разноски по
делото.
По изложените съображения Районен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.И.А., ЕГН ********** *** дължи
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК …., седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
„Младост …“, Бизнес П. С., сграда …, представляван от пълномощника адвокат В.П.Г.,
сумата от 23.29
лв., представляваща незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги за периода от 25.04.2018 г. до 24.05.2018 г. по договор за
мобилни услуги от 16.02.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 10.02.2020 г., до окончателното заплащане, и сумата от 58.71 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за
периода от месец юли 2018 г. до месец януари 2020 г. по договор за лизинг от 16.02.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за съществуване на вземане в размер на 192.23 лв., представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 16.02.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 418/2020
г. по описа на Районен
съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН ********** ***
да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ….., седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. „Младост…“, Бизнес П. С., сграда 6, представляван от пълномощника
адвокат В.П.Г., разноски в исковото производство в размер на 37,38 лв. държавна
такса, 164,46 лв. депозит за възнаграждение на особен представител, 119,61 лв. депозит
за вещи лица и 35.88 лв. адвокатско възнаграждение, както и разноски в
заповедното производство в размер на 7,47 лв. държавна такса и 53.82 лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: