Решение по дело №254/2020 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 260017
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Анелия Ангелова Димитрова
Дело: 20201450200254
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                   Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

    

Година

09.10.2020

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

Съд

 

І-ви наказателен

състав

На

Пети октомври

 

Година

2020

В публичното заседание в следния състав:

Председател

АНЕЛИЯ Д.

Съдебни заседатели

 
Секретар

   Е.Г.

 
Прокурор                                                                     

 

 
Като разгледа докладваното от

Съдия Д.

 

АНХ

дело номер

254

По описа за

2020

година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 06-001335/09.06.2020 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., с което на нарушителя “М.” АД гр.С., със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от неговият Изпълнителен директор Г.М.Ш. е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 2 000  /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

МОТИВИ:

“М.” АД гр.С., със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от неговият Изпълнителен директор Г.М.Ш. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-001335/09.06.2020 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован не се явява,нито пък се представлява. От същият е постъпило Писмено становище, с което счита, че атакуваното НП е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на процесуалния и материалния закон, както и в противоречие с реалната фактическа установка. Акцентува се, че наказващия орган не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, както и че е издал НП в нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, като не е посочил формата на вината.

 Ответникът се представлява от старши юрисконсулт М.К.. Последната взема становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се визира, че същото е издадено при спазване изискванията на материалния и процесуалният закон и съдържа всички реквизити по ЗАНН. В тази насока е приложена и Писмена защита по делото. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт в размер на 120 лева и се оспорват поисканите разноски на жалбоподателката, с оглед прекомерността на същите.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок, процесуално допустима е и е основателна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено от жалбоподателя на 19.06.2020 год., а жалбата е входирана пред ответника на 29.06.2020 год., съответно е изпратена на 26.06.2020 г., като в тази насока е електронно изявление с фискален бон от 26.06.2020 г. От същата е видно, че чрез куриерските услуги на „Е.Е.” жалбата е изпратена в срока за обжалване на атакуваното НП, т.е. на 26.06.2020 г., а обратната разписка е върната на 29.06.2020 г. и безспорно същата е в срок.

Акт № 06-001335/29.05.2020 год. е съставен на „М.” АД гр.С., със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от неговия Изпълнителен директор Г.М.Ш., затова че при извършена проверка в Д „ИТ” гр.В. на „М.” АД гр.С. на 29.05.2020 г. от представените ведомости за заплати и разплащателни документи, както и от изготвената на 29.05.2020 г. справка за начислени, изплатени и дължими суми на наетите в „М.” АД за обект кариера при с.В., община М. и поименен списък с дължими възнаграждения за м.февруари 2020 г. се е усатновило, че работодателя не е изпълнил дадено с Протокол № 2009558 от 23.04.2020 г. задължително предписание № 4 със срок за изпълнение на предписанието 26.05.2020 г., а именно работодателя „М.” АД гр.С. да заплати пълния размер на трудовото възнаграждение на наетите по трудово правоотношение лица за м.февруари 2020 г. на кариерата при с.В. на обща стойност 1 171.23 лева, съгласно изискванията на чл.128 т.2 от КТ,  като нарушението е извършено на 27.05.2020 г. в първия работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание в с.В., община М.. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: с НП № 06-001335/09.06.2020 г., АУАН № 06-001335/29.05.2020 г., Протокол за извършена проверка ПР № 2009558/09 и 23.04.2020 г., Протокол за извършена проверка ПР № 2013069/29.05.2020 г., Справка за начислените, изплатените и дължимите суми на наетите в „М.” АД от 29.05.2020 г., Поименен списък на дължими възнаграждения към 29.05.2020 г.,  Справка за начислените, изплатените и дължимите суми на наетите в „М.” АД от 23.04.2020 г., Поименен списък на дължими възнаграждения към 23.04.2020 г., Платежна ведомост за месец 02.2020 г. на „М.” АД, копие от Разписка от „Е.” за получаване на Жалба срещу Наказателно постановление, Справка от Дирекция „Инспекция по труда” гр.В. под изх.№ 20055792/10.07.2020 г., копие от електронно изявление с Фискален бон от 26.06.2020 г., обратна разписка с транспортен етикет от 29.06.2020 г., заверени копия от АУАН № 06-001335/29.05.2020 г., АУАН № 06-001352/29.05.2020 г., АУАН № 06-001379/29.05.2020 г., АУАН № 06-001354/29.05.2020 г., АУАН № 06-001353/29.05.2020 г., НП № 06-001335/09.06.2020 г., НП № 06-001352/09.06.2020 г., НП № 06-001354/09.06.2020 г., НП № 06-001379/09.06.2020 г. и НП № 06-001353/09.06.2020 г. Съответно са разпитани свидетелите Д.И., К.П. и Т.И., всички главни инспектори към Д „ИТ” гр.В.. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че при проверка на  09 и 23.04.2020 г. са констатирани нарушения, подробно изброени в 6 точки и са дадени предписания също в 6 точки за различни по вид нарушения, включително изплащане на неизплатени трудови възнаграждения по чл.128 т.2 от КТ, с конкретно изброени лица по всяко от дадените предписания, като срока за изпълнение по 5 от тях е еднакъв, а именно 26.05.2020 г. При последваща проверка е установено неизпълнение на дадените предписания в 5 точки. Въз основа на тези констатации са съставени актове и са издадени 5 броя Наказателни постановления, в които е описано неизпълнението на предписанието. Акта и Наказателното постановление са издадени затова, че работодателя не е изпълнил дадено задължително предписание, с което е нарушил разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ. Извършеното нарушение се изразява в неизпълнено задължително предписание № 4, което е дадено с Протокол от проверка № 2009558 от 23.04.2020 г., а именно работодателя „М.” АД гр.С. да заплати пълния размер на трудовото възнаграждение на наетите по трудово правоотношение лица за м.февруари 2020 г. на кариерата при с.В. на обща стойност 1 171.23 лева, съгласно изискванията на чл.128 т.2 от КТ. На работодателя е даден краен срок, а именно до 26.05.2020 г. да изпълни даденото предписание, а към момента на проверката на 29.05.2020 г. същото не е изпълнено. Датата на извършване на нарушението е отразена на 27.05.2020 г., като това е първия работен ден след изтичане срока на даденото предписание, от който момент работодателя е в забава. Посочените констатации на свидетелите по делото се подкрепят и от писмените доказателства, а именно: Протоколите от извършените проверки, копие от справка за начислени, изплатени и дължими суми на наетите в „М.” АД, ведно с поименен списък, копие от ведомост за заплати за м.февруари 2020 г., заверени на 23.04.2020 г. и на 29.05.2020 г. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на акта, подписал го и му бил връчен препис от него, като същият не направил възражения по акта.

И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Съгласно КТ правомощията за осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство са делегирани на ИА ”ГИТ” към Министъра на труда и социалната политика чл.399 от КТ. Инспекционната дейност се осъществява от инспектори, чрез извършване на проверки на местата, където се осъществява трудова дейност, както и чрез проверки на документи. Съгласно УП на ИА „ГИТ” гр.С. и по-точно в раздел VІ  е визирано, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в определени нормативни актове. В чл.21 от УП на ИА „ГИТ” е посочено, че при установяване на нарушение на законодателството инспекторът съставя АУАН и образува административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.1 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Изпълнението или не на дадените предписания не се отразява на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК, съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Допустимо е да се издаде задължително предписание и едновременно с това да се състави АУАН, тъй като ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания са по прилагане на нейната санкция. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатираното нарушение преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП.

Както в акта, така и в НП е точно описано и извършеното нарушение, а именно: неизпълнено дадено с Протокол № 2009558 от 23.04.2020 г. задължително предписание № 4 със срок за изпълнение на предписанието 26.05.2020 г., а именно работодателя „М.” АД гр.С. да заплати пълния размер на трудовото възнаграждение на наетите по трудово правоотношение лица за м.февруари 2020 г. на кариерата при с.В. на обща стойност 1 171.23 лева, съгласно изискванията на чл.128 т.2 от КТ, като нарушението е извършено на кариера в с.В., община М. на 27.05.2020 г. - в първия работен ден след изтичане на определения срок за изпълнение на даденото предписание.

Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че съобразено с действащите нормативни правила и основно с разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ работодателят е длъжен да изплати в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Следва да се отбележи, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работниците или служителите се дължи изплащане на трудовите им възнаграждения, допълнителните им възнаграждения и командировъчни пари в предвидените от закона случаи. Работниците и служителите имат привилегировани вземания и няма оправдание или смекчаващо вината обстоятелство, които да оневинят неизплащането на дължими трудови възнаграждения, обезщетения и командировъчни пари на работници и служители по КТ. Дали работодателят е осъществявал или не и откога не е осъществявал търговска дейност е също неотносимо към правния спор, тъй като трудовите правоотношения са могли да бъдат прекратени по-рано, преди той да изпадне в неплатежоспособност, за да не се трупат такива. Веднъж породени обаче, те следва да бъдат изплащани своевременно, като неплащането им освен до гражданска отговорност води и до административнонаказателна такава, тъй като в случая не се касае за неизпълнение на обикновено гражданско парично задължение, а за липса на изпълнение на защитено трудовоправно такова, за което КТ предвижда специални санкции. Неизпълнението на влезли в сила задължителни предписания пък съставлява самостоятелно административно нарушение, като в случая такова безспорно е налице и деецът следва да носи отговорност за това си противоправно поведение.

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесната фирма не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала нарушения в тази насока, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в от КТ озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева.

Наличието на такава специална норма изключва приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН. Настоящият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Видно от приложените по делото доказателства - протоколи от проверки и справка за начислени, но неизплатени задължения към персонала, дружеството е извършило не само едно нарушение, а няколко такива, което ясно говори за нежеланието му да спази изискванията на трудовото законодателство и да реализира задълженията си към наетия от него персонал, което прави цялостното му поведение такова със сравнително висока степен на обществена опасност.

В Наказателното постановление изрично е посочено, че се налага имуществена санкция на дружеството, което се представлява именно от Изпълнителния директор представляващ работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ. Самото изплащане на трудовите възнаграждения се предхожда от нареждане на длъжностното лице, което подписва платежните нареждания и което в настоящия случай е Изпълнителния директор на дружеството. Предвид това законодателя е предвидил в разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ както имуществена санкция, която се налага на юридически лица и Еднолични търговци, така и глоба, която се налага на физически лица, които управляват същите. Работодателят е юридическо лице и той действа, чрез своите органи. Не може да се твърди, че предписание, дадено на юридическо лице се изпълнява от самото юридическо лице, след като юридическото лице извършва действие, чрез своите органи, а в случая това е Управителя.

Въпреки изложените доводи настоящия съдебен състав намира, че воденото административнонаказателно производство е незаконосъобразно. В тази насока следва да се отбележи, че в разглеждания случай с Протокол за извършена проверка от 29.05.2020 г. служителите на Д „ИТ” гр.В. са приели, че не са изпълнени пет от точките в даденото задължително предписание с Протокол № 2009558 от 23.04.2020 г. Въз основа на тази констатация са съставени 5 броя актове и въз основа на тях са издадени 5 броя Наказателни постановления, включително атакуваното НП, с което на дружеството са наложени пет отделни имуществени санкции. В тази насока, по делото са приложените заверени преписи от актове и Наказателни постановления, въз основа на които са образувани АНХД № 254/2020 г., АНХД № 256/2020 г. , АНХД № 257/2020 г., АНХД №258/2020 г. и АНХД №259/2020 г., всички по описа на МРС. Настоящият съдебен състав се солидаризира с изложеното , че след като е дадено едно предписание, макар и разбито на точки, неизпълнението на предписанието, съответно изцяло или частично, следва да се счита за едно нарушение, а не за няколко отделни нарушения. В тази насока следва да се отбележи, че наказващия орган незаконосъобразно е  издал няколко Наказателни постановления за неизпълнение на задължението на процесното дружество. По този начин издаденото НП противоречи на материалния закон и на неговите цели и безспорно следва да бъде отменено. Споделят се доводите, че с незаконосъобразното налагане на отделни имуществени санкции работодателя не се превъзпитава, а напротив поставя се в още по-голямо затруднение да изпълни задълженията си към работниците и служителите. Предписанието по чл.404 ал.1 т.1 от КТ съставлява една принудителна административна мярка, която се обективира в един административен акт и неизпълнението на същата може да доведе само до една санкционна правна последица. Верни са изводите, че щом формирания от наказващия орган извод е за деяние, изразяващо се в неизпълнение на дадено предписание, постановено в един административен акт, то следва и неговата воля да ангажира административнонаказателната отговорност за това нарушение да се изрази именно в един санкционен акт. Деянието безспорно е едно и то се изразява в неизпълнение на предписание на контролен орган. Провеждането на отделни административнонаказателни производства и налагането на различни санкции за неизпълнението на отделни части от дадено предписание по реда на чл.404 ал.1 т.1 от КТ представлява съществено нарушение, което винаги води до незаконосъобразност на Наказателното постановление. Отново следва да се подчертае, че съдебната практика на Административен съд гр.В. е категорична в разбирането си, че предписание, макар и конкретизирано в отделни точки представлява един административен акт и в този смисъл административнонаказващия орган следва да проведе само една административнонаказателна процедура със съставянето на един акт и съответно издаването на едно Наказателно постановление, като в съответствие с тежестта на нарушението, следва да се определи и размера на санкцията.

Затова и съда ОТМЕНИ обжалваното Наказателно постановление № 06-001335/09.06.2020 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. В. на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

     

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: