№ 50
гр. Благоевград , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500086 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по жалба от Дирекция за
национален строителен контрол срещу Разпореждане от 16.11.2020 година по изпълнително
дело № 32/2015 г. по описа на ДСИ при РС-Сандански, с което на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК е отказано продължаване на производството по делото.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да се отмени изцяло. Счита, че в случая не е налице хипотезата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК тъй като не е осъществен фактическия състав на цитираната правна
норма. Твърди, че в случая не е налице бездействие на взискателя за период по-дълъг от две
години. Сочи на молби от 03.02.2017г. и 25.04.2017г., с които взискателят е поискал
предприемане на действия по налагане на запор върху вземане на длъжника в банка. Твърди
за бездействие на ДСИ след 03.02.2017г. и 25.04.2017г. до 10.04.2019 г., когато взискателят е
уведомен, че длъжникът не е клиент на изрично посочени в писмото банки. Твърди, че в
противоречие с данните, че длъжникът има активна банкова сметка в Общинска банка АД
/писмо № 470/09.03.2017г./, с писмо № 699/27.02.2019г. ДСИ е уведомил взискателя, че не е
наложен запор на банкова сметка на длъжника в Общинска банка АД, тъй като последният
не е клиент на банката. Счита, че поради това бездействие на ДСИ взискателят не дължал
искане на други изпълнителни действия. Счита, че правото на жалба по чл.435, ал.1, т.1 ГПК
не е обвързано със срок и докато то съществува перемпция не може да настъпи.
С горното обосновава искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на
изпълнителното дело на ДСИ в СИС при РС-Сандански за продължаване на действията.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК другата страна – длъжник по изпълнението, не е депозирала
писмени възражения.
1
ДСИ е изложил мотиви по обжалваното действие като е посочил, че жалбата е
неоснователна. Сочи, че от исканото от взискателя изпълнително действие, направено с
писмо вх.№ 397/28.04.2017г. във връзка с молба вх.№ 1382/14.11.2016г., за налагане на запор
върху вземане по установена банкова сметка на длъжника до последващото такова,
направено с молба вх.№ 1027/21.10.2020 г. за извършване на справка в РБСС към БНБ са
изтекли повече от две години. Счита, че бездействието на взискателя през
законоустановения двугодишен срок, изтекъл в случая на 28.04.2019 г., има за последица
погасяване на процесуалното правоотношение по делото по силата на закона и
недействителност на извършените след това изпълнителни действия. Счита за ирелевантно
по отношение настъпването на перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК обстоятелството, че
взискателят е подавал молби за извършване на справки по хода на производството и такива
до горестоящ административен орган с копие до ДСИ. Счита за неоснователно възражението
на жалбоподателя за неуведомяване за резултатите от извършените справки. Твърди, че
взискателят е бил незабавно уведомяван за резултатите от предприетите действия,
респективно от изисканите от ТБ справки. Обосновава становището си с позоваване на т.10
от Тълкувателно решение №2/2015г. по т.д. № 2№2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и обясненията на ДСИ, и извърши проверка
на материалите по изпълнителното дело, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от
легитимирано лице – взискател по изпълнението, срещу подлежащо на обжалване по чл.435,
ал.1, т.1 ГПК действие на съдебния изпълнител – отказ да извърши исканото от взискателя
действие.
Разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнително дело № 32/2015 г. по описа на ДСИ при РС-Сандански е образувано на
07.09.2015 г. по молба на Дирекция за национален строителен контрол и изпълнителен лист,
издаден по реда на чл.418 на 13.01.2012 г. по ч.гр.д. № 74/2012 г. по описа на РС-Сандански,
с който К. В. З., ЕГН ********** от гр.Сандански е осъден да заплати на молителя сумата от
769.80 лева за възстановяване на разходи по премахване на незаконен строеж, ведно със
законната лихва върху сумата от 10.01.2012 г. до изплащане на вземането, както и 25.00 лева
съдебни разноски.
След образуване на делото до длъжника са изпратени покана за доброволно изпълнение
/редовно връчена на 25.09.2015г./ и препис от заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК
/редовно връчена на 09.11.2015г./. По искане на взискателя /молба вх.№ 1155 от 14.10.2015
г./ е изискана и приложена справка от НАП, ТД-София, сочеща на съществуващи публични
вземания на НАП от длъжника З. в размер на 26 869.11 лева. До длъжника е изпратено
надлежно уведомление, редовно връчено на 09.11.2015 г.
С уведомление от 13.10.2015 г. взискателят е уведомен, че поради наличието на данни за
публични вземания от длъжника Държавата се счита за присъединен взискател по делото.
На 02.08.2016 г. взискателят е депозирал молба пред ДСИ с искане да бъде уведомен за
предприетите действия, вкл. за постъпили плащания от длъжника. В отговор до взискателя е
изпратено съобщение /от 03.08.2016 г./ с уведомяване, че по делото няма постъпили
плащания от длъжника, както и че по делото няма събрани данни за трудови договори и
данни за осигуряване на длъжника. Съобщението е редовно връчено на 19.08.2016 г.
С молби от 30.08.2016г. /вх.№ 1073/ и 19.10.2016 г. /вх.№ 1256/ взискателят е поискал от
ДСИ информация относно събрани по делото данни за декларирано от длъжник имущество
/МПС и недвижима собственост/, върху което да се насочи принудителното изпълнение. В
2
отговор ДСИ е уведомил взискателя с нарочни съобщения /връчени редовно на
27.09.2016г./03.11.2016г./, че в събраните по делото справки от НАП липсват данни за
регистрирани на името на длъжника МПС, респективно декларирана на името на длъжника
недвижима собственост.
С молба от 14.11.2016 г. /вх.№1382/ взискателят е поискал от ДСИ продължаване на
действията по делото чрез налагане на запор върху вземане по сметка на длъжника, след
установяване наличието на такава по делото. В тази връзка до взискателя е изпратено
нарочно съобщение /редовно връчено на 25.11.2016г./ в едноседмичен срок да
индивидуализира ТЗЛ/ТБ за налагане на искания запор, респективно да направи искане за
справка за установяване на банкови сметки на длъжника.
С молба вх.№ 8/04.01.2017 г. взискателят е представител доказателство за платена
държавна такса за извършване на справки във всички банки на територията на гр.Сандански
по изп.дело № 32/2015г. с длъжник К.З., която е оставена без движение, а на основание
чл.101 ГПК са дадени указания на взискателя за индивидуализиране на банките, от които да
се изискат справки. Съобщението е надлежно връчено на 19.01.2017 г.
С молба вх.№ 106/07.02.2017г. взискателят е изпълнил указанията на ДСИ. В тази връзка
през 02.2017 г. са изискани справки от ТБ за наличието на открити банкови сметки с
титуляр –длъжника по делото.
В отговор по делото е получено писмо вх.№ 177/27.02.2017 г., с което Общинска банка
АД, клон Сандански уведомява ДСИ за активна към 23.02.2017 г. разплащателна сметка в
банката с титуляр длъжника З.. Взискателят е уведомен за получената информация
/съобщение, лист 48 в делото/, което е редовно връчено на 30.03.2017 г..
На 21.04.2017 г. взискателят е депозирал пред ДСИ молба вх.№ 367, в която сочи, че
представя доказателство за платена държавна такса за налагане на запор по установената на
длъжника банкова сметка. Доказателството е приложено към молба от взискателя с вх. №
397/28.04.2017 г. С разпореждане от 28.04.2017 г. ДСИ е наложил запор върху банковата
сметка на длъжника в Общинска банка АДФЦ-Сандански, във връзка с което до банката е
изпратено /на 02.05.2017 г./ запорно съобщение, редовно връчено на 03.05.2017г. Същото е
върнато в цялост с отбелязване, че лицето-длъжник не е клиент на банката.
Уведомление за наложения запор е изпратено и до длъжника, което е редовно връчено на
05.05.2017 г.
С молби от 19.02.2019 г. /вх.№ 186/ и от 10.04.2019 г. /вх.№ 459/ взискателят е сторил
искане пред ДСИ да бъде уведомен за резултатите от предприетите по делото действия и
събрани справки от ТБ. В отговор до взискателя са изпратени съобщения, че запор не е
наложен запор, тъй като длъжникът не е клиент на Общинска банка АД ФЦ Сандански,
както и че по делото не е установено длъжникът да е клиент на другите посочени от
взискателя банки.
С молба вх.№ 1027 от 21.10.2020 г. взискателят е поискал ДСИ да извърши справка в
регистъра на банковите сметки и сейфове в БНБ и в случай, че се установи налична банкова
сметка на длъжника да се наложи запор.
С молба вх.№ 1096 от 16.11.2020 г. взискателят е представител на ДСИ документ за
внесена държавна такса във връзка с поискана справка от регистъра на БНБ.
С разпореждане от 16.11.2020 г. на ДСИ при РС-Сандански е постановен отказ за
продължаване на производството по изп.дело № 32/2015 г. по описа на СИС при РС-
Сандански на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради изтичане на двугодишен срок, считано
3
от 28.04.2017 г. и погасяване на процесуалното правоотношение по делото.
Обжалваният отказ на ДСИ е правилен.
Съгласно мотивите към т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес съществува доколкото чрез него се
осъществяват един или повече изпълнителни способи за удовлетворяване на взискателя.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело – тук следва да имат предвид
същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване на вземането му, в
продължение на повече от две години, изпълнителното дело се прекратява. Прекратяването
на изпълнителното производство на основание цитираната правна норма настъпва по силата
на закона като съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото
вече прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Изтичането на двугодишният срок води до прекратяване на започналото
изпълнително производство, но не води до погасяване на материалното право и след
неговото изтичане може отново да започне ново изпълнително производство. Срокът за
прекратяване на изпълнителното производство започва да тече от последното валидно
извършено действие.
Имайки предвид гореизложеното, както и несъмнено установените по делото данни
относно времето на последно извършеното релавантно по отношение на перемпцията
същинско изпълнително действие на взискателя - заявеното с молба вх.№ 367/21.04.2017 г. и
молба вх.№ 397/28.04.2017 г. искане за налагане на запор върху вземане на длъжника по
установената в Общинска банка АД ФЦ-Сандански от 27.04.2017 г., както и последно
предприетото от ДСИ същинско изпълнително действие – налагане на запор върху
установената банкова сметка на длъжника на 28.04.2017 г. , следва че до подаване на молба
вх.№ 1096/16.11.2020 г. от взискателя / във връзка с която е постановено обжалваното
разпореждане/ са изминали повече от две години, считано от 28.04.2017 г., в продължение на
които взискателят не е поискал, респективно ДСИ не е извършил същинско изпълнително
действие, поради което и по силата на закона, считано от 29.04.2019 г. процесното
изпълнително правоотношение, респективно изпълнителното производство е прекратено ex
lege.
Предприетите от взискателя в периода 28.04.2017г. – 28.04.2019 г. действия – молби с вх.
№ 186/19.02.2019 г. и вх.№ 459/10.04.2019 г., по естеството си представляват искания за
справки за резултатите от предприетите от ДСИ действия и искания за проучване на
имущественото състояние на длъжника, които действия не прекъсват двугодишния
давностен срок, както изрично е посочено в горецитираното тълкувателно решение. По
отношение действията на взискателя, предприети след 28.04.2019 г. / молба вх. №
1027/21.10.2020 г. и молба вх.№ 1096 / 16.11.2020 г./ съдът приема, че са извършени без
правно основание доколкото не почиват на съществуващо и валидно изпълнително
производство. В тази връзка счита за несъстоятелни доводите на жалбоподателя за проявена
4
от същия активност в изпълнителния процес, препятствала възникването на основанието по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Съдът счита за несъстоятелни и доводите на жалбоподателя за бездействие на ДСИ.
Материалите по изпълнителното дело сочат, че ДСИ е предприел всички възможни действия
по установяване имущество на длъжника, срещу което да се насочи принудителното
изпълнение с цел удовлетворяване вземането на взискателя, т.е. водят до извод за
добросъвестно и точно изпълнение на служебните задължения от съдебния изпълнител.
Следователно в казуса се установи по несъмнен начин бездействие на взискателя в
продължение на предвидения в закона двугодишен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК , с което е
осъществен фактическия състав на посочената правна норма и конкретното основание за
постановяване на обжалвания отказ. В този смисъл постановения на 16.11.2020 г. от ДСИ
отказ да продължи производството по изп.дело № 32/2015 г. поради настъпила перемпция е
правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 16.11.2020 година по изпълнително дело № 32/2015 г.
по описа на ДСИ при РС-Сандански, с което на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е
постановен отказ за продължаване на производството по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5