Р Е Ш Е Н И Е
Номер 954 /08.04.2020г. 20.03.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
шести граждански състав
На двадесети февруари през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 9749 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на М.Т.Г., ЕГН: **********,***, с която е предявила срещу ответницата- нейна сестра Д.Т.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** искове с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД за осъждането й да заплати на ищцата сумата от общо 16 000 лв. –главница, представляваща претендирана от ищцата парична сума, получена от ответницата /нейна сестра/, съставляваща наследствен дял на ищцата от остойностеното наследствено имущество на общия им наследодателя им Т.Н.А., поч. 11.12.2016г. съгласно постигнато доброволно споразумение, наименовано „декларация“ от 28.09.2019г., от която сумата от 3000 лв. –главница, представляваща останалата част от полагащата се на ищцата парична стойност от размера на наследствения й дял от 22 000 лв. от наследството на наследодателя й Т.Н.А., поч. 11.12.2016г. /брат на майката на страните - З.Т.Ч./, и сумата от 13 000 лв. - главница, представляваща полагащата се на ищцата парична стойност съобразно наследствения й дял от ½ ид.ч. от наследството на общия наследодател на страните –тяхната майка З.Т.Ч., поч. 05.09.2018г., с които суми ищцата твърди, че ответницата се е обогатила за нейна сметка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 04.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Aнгажира доказателства. В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа исковете си и моли съдът да ги уважи. Ангажират доказателства. Представят писмени бележки.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който е оспорила исковете. Оспорено е твърдяното в исковата молба, че лицата в доброволно споразумение от 28.09.2019г. са наследници на Т.Н.А., като се твърди, че негов единствен законен наследник е неговата сестра З.Т.Ч.. Твърди се, че т.нар. споразумение е нищожно поради обстоятелството, че в нея са участвали лица, които не са били законни наследници на починалия наследодател Т.Н.А.. Ответницата е оспорила автентичността на декларацията от 28.09.2019г. по отношение на подписа на З. Т.Ч., по съображения, че същата към този момент вече е била починала – на 05.09.2018г. Оспорила е и истинността на същата декларация и в частта относно вписаната забележка от ищцата, по съображения, че същата е направена след подписването й от ответницата, без знанието и съгласието на последната. Ответницата твърди също, че не е получила посочената в исковата молба сума от 26 000 лв., тъй като тази сума не е била оставена в наследството на майката на страните З.Т.Ч., нито към датата на смъртта й на 05.09.2018г., нито към момента на съставяне и подписване на декларацията от 28.09.2018г. Твърди се, че преживе между ответницата и майка й З.Ч. е било налице неформално споразумение цялата парична сума, полагаща се от наследството на последната от Т.Н.А. да бъде дарена на ответницата- нейна дъщеря заради получаваните от нея ежедневни грижи, осигуряване на лекарства и медицинска помощ, тъй като ищцата – другата й дъщеря е била изцяло дезинтересирана от нея. Сочи, че за целта майката З.Ч. е снабдила ответницата с пълномощно от 27.07.2018г., като фактическия състав по сключения помежду им в неформална форма договор за дарение на паричните влогове от наследството на Т.Н.А. е завършен на 14.08.2018г. чрез предаване на наследените от майката на страните парични суми, получени от наследството на на Т.Н.А. на ответницата. Твърди се, че договора за дарение е сключен под тежест –поемане от ответницата на задължение за осигуряване на грижи, лекарства, лекарска помощ и др. По гореизложените съображения ответницата възразява, че след дарението, липсват други наследствени имуществена от наследството на Т.Н.А., поради което декларацията от 28.09.2018г. се явява нищожна. Претендира присъждане на разноските по делото. По изложените съображения, моли за отхвърляне на исковете. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ответницата, чрез упълномощените си по делото адвокатски представители поддържа писмения отговор и моли съдът да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че страните са сестри, като тяхната майка З.Т.Ч., поч. на 05.09.2018г. е леля по бащина линия на Т.Н.А., поч. на 11.12.2016г. Установява се също така, че към момента на смъртта си Т.Н.А. не е оставил низходящи, възходящи, съпруга, както и братя и сестри и техни низходящи по смисъла на чл. 5- чл. 8,ал. 3 от ЗН.
Видно от представеното удостоверение за наследници на Т.Н.А., същият е имал две лели и трима чичовци по бащина и майчина линия – Е. Т. А., З.Т.Ч., Б. Т. К., И. Т. Д. и Г. Т. Д., от които обаче към датата на смъртта му на 11.12.2016г. всички от тях са били починали, с изключение на лелята по бащина линия З.Т.Ч., поч. впослествие на 05.09.2018г. – майка на страните по делото.
Ответницата твърди, че между нея и нейната майка З.Ч. преживе е било налице неформално споразумение, по силата на което тя е искала цялата парична сума, полагаща се от наследството й от Т.Н.А. да бъде дарена на ответницата заради полаганите от последната ежедневни грижи, осигуряване на лекарства и медицинска помощ, като се основава на издадено от пълномощно от 25.07.2018г.
По делото са ангажирани свидетелски показания, от които се установява, че след смъртта на Т. А. неговите 10 първи братовчеди – като деца на починалите преди наследодателя негови лели и чичовци са взели решение за разпределяне на имущество ну на общо 10 дяла, като впоследствие е бил определел още един 11-ти дял за З.Ч.- лелята на наследодателя. Установява се, че първите братовчеди на Т. А. и леля му З.Ч. са снабдили единият от братовчедите – Г. Т. да осребри наследственото имущество. Свидетелите на ищцата – св. Т. и св. М. сочат, че преживе З.Ч. е заявила, че иска дела й от наследството на Т.А. да се подели поравно между дъщерите й, за което тя изрично вписала волята си в пълномощното, което дала на Г. Т. Установява се, че имуществото на Т. А. след остойностяването му било разпределено на 11 дяла, като дължимата на ищцата сума не била изплатена напълно от ответницата. В показанията си свидетелите на ответницата заявяват, че З.Ч. преживе е искала да дари цялото си наследство на дъщеря си Д. от благодарност заради положените от нея грижи към нея, затова й дала пълномощно да я представлява пред нотариус, като казала пред нотариус Б.., адвокат А. и пред сина си – св. Николов, че тези имоти и пари ще ги остави на ответницата. Установява се, че след като на 17.05.2018г. З. получила инсулт, грижи за нея полагала само дъщеря й, тъй като била трудно подвижна, засегнат бил говора й, като в последните месеци преди да почине била на легло. В свидетелските си показания св. Н.- съседка на З.Ч. заявява, че още през 2017г. З. й споделила, че искала да остави всички пари, които има да получава на дъщеря си от благодарност, че се грижи за нея, като и след инсулта З. с жестове й показвала, че е толкова благодарна на дъщеря си Д., че всичко дава за нея.
По делото са представени две пълномощни от 16.05.2018г. с нотариална заверка на подписите на посочените в тях упълномощители, между които и З.Ч., като всички лица са посочени като наследници на Т.А., с които пълномощни те са упълномощили единият от „наследниците“ Г. И. Т. със следните права: с първото пълномощно да ги представлява пред Банка „ДСК“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД, като изтегли и закрие партидите на наследодателя Т.А. по сметките му в тези банки, както и да разпредели сумите между „наследниците“ или на посочените от тях лица, а с второто пълномощно да ги представлява при продажбата на описаните наследствени имоти- дворно място с къща и гараж и земеделски земи, притежавани преживе от Т.А.. В съдържанието и на двете пълномощни, упълномощителката З.Ч. изрично е записала волята си полагащата й се сума от наследството на Т.А. от банковите му сметки и от продажбите на наследствените имущества да бъде разпределена по равно между децата й –страните по делото.
По делото е представено последващо пълномощно от 25.07.2018г. с нотариална заверка на отпечатъка от палеца на З.Т.Ч., с което тя е упълномощила дъщеря си ответницата Д.Н. да я представлява пред нотариус и държавни и общински органи при продажбата на съсобствените й идеални части от наследствен имот в гр. Айтос, представляващ дворно място, жилищна сграда и гараж, както и да я представлява в качеството й на наследник на Т.А. пред всички банки в Р. България, както и да получи всички суми от наследството му в брой или по банков път.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба от 26.07.2018г. на нотариус Бисер Демирев, с район на действие -РС-Айтос, по силата на който З.Ч., заедно с останалите описани в акта лица- всички посочени като наследници на Т.А. са продали на трети лица останалите от наследството на последния 2/3 ид.ч. от дворно място и сградата върху него, ведно с 2/3 ид.ч. от гараж срещу заплащане на сумата от 51 000 лв., от която 11 000 лв. е преведена в обща сметка на З.Ч. и Георги Иванов, а остатъка купувачите е следвало да преведат по банков път до 31.07.2020г.
С оглед изявлението на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК с протоколно определение от 16.01.2020г. съдът е приел за безспорно е ненуждащо се от доказване помежду им, че от наследството на Т.А. е събрана сумата от 147928.08лв. – от негови банкови сметки и продажба на земеделски имот в с. Люляково, като тези суми са постъпили по банковата сметка на ответницата на части на 14, 15 и 17.08.2018г., както и, че недвижимия имот в гр. Айтос реално е продаден за 140 000 лв. /вместо посочената цена в нот.акт/, която сума е преведена по банковата сметка на Г.И.Т.– първи братовчед на страните, от която сумата от 100 000 лв.- след продажбата, а сумата от 40 000 лв.- след завеждане на настоящото дело.
По делото е представена писмена декларация от 28.09.2018г., с която ответницата Д. Н. и нейният първи братовчед Г.И.Т.са декларирали, че остойностеното към този момент наследствено имуществото на Т.Н.А. възлиза в размер на 247 860.64 лв., от която по сметката на ответницата е постъпила сумата от 147 860.64 лв., а по сметка на Г.И.Т.– сумата от 100 000 лв. /които обстоятелства са обявени за безспорни между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК/, като всеки от тях се е задължил да изплати дяловете на посочените в декларацията „наследници“ на Т.Н.А.. В декларацията е записано, че сумата от 247 860.64 лв. е разпределена между първите братовчеди на наследодателя Ашиков /в т.ч. и страните по делото/, като е включен и дял за починалата към момента на подписване на декларацията негова леля З.Т.Ч. на общо на 11 равни дяла по 22 000 лв. за всяко от посочените в декларацията лица – „наследници“ срещу подпис. По делото не се спори, че всички първи братовчеди на страните, посочени в декларацията са получили по банков път посочените в нея суми като наследствени дялове от наследството на Т.А..
Що се касае до ищцата, в декларацията е посочено, че нейният дял от 22 000 лв. е следвало да се изплати от сметката на ответницата. Видно от съдържанието на текста досежно ищцата в празното поле след третата страница тя тя е изписала ръкописно, че е получила 19 000 лв., както и, че й е отнета неправомерно сумата от 3000 лв. Видно от приложеното извлечение от банково извлечение от сметката ответницата, същата е изплатила на ищцата на 19.09.2018г. по банков път сумата от 19 000 лв. с посочено основание – „плащане на наследствен дял от наследство“, като на същата дата ответницата е изтеглила „на каса“, т.е. в брой сумата от 3000 лв. без посочено основание за теглене и без данни тази сума да е получена от ищцата.
Що се касае до починалата към момента на съставяне на декларацията З.Ч., в декларацията за нея е посочено, че сумата от 26 000 лв. е й изплатена по банкова сметка, ***. и авансово получена сума от 4000 лв. като част от делът й от общо 40 000 лв. от продажбата на имота в гр. Айтос. В графата „получил сумата“ за З.Ч., страните не спорят, а видно от съдържанието се установява, че ответницата е изписала ръкописно имената си и се е подписала. Независимо от този очевиден и безспорен факт посочената декларация е оспорена от ответницата по съображения, че в същата невярно е записано, че З.Ч. се е подписала лично /след като вече е била починала/ и сочи, че е документ с невярно съдържание. Видно от данните по делото сумата от 26 000 лв.- посочена в декларацията като наследствен дял за З.Ч. е преведена от ответницата Д.Н. от общата разплащателна сметка в личната й банкова сметка ***.08.2018г.
По делото е представен и нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 31.07.2018г., съгласно който З.Ч., чрез пълномощника си адв. Желязко Андреев /съгласно пълномощно с нот.заверка от 25.07.2018г./ е прехвърлила на дъщеря си Д.Н. правото си на собственост върху собствените си ¾ ид.ч. от правото си на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Б….., ап. ляв срещу задължението на ответницата да поеме пожизнено издръжката и гледането на прехвърлителката, при запазено от последната пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърлените ид.ч. от имота.
От гореустановената фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
По делото е установено, че страните са сестри, които са наследили тяхната майка З.Т.Ч., поч. на 05.09.2018г. съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН при равни квоти. Установява се също така, че към момента на смъртта си Т.Н.А. не е оставил низходящи, възходящи, съпруга, братя и сестри и техни низходящи по смисъла на чл. 5- чл. 8, ал. 3 от ЗН, както, че към момента независимо, че е имал и други лели и чичовци, жива към датата на смъртта му е била единствено неговата леля по бащина линия -З.Ч.- наследодателката на страните по делото.
Предвид това и с оглед твърденията, че отношенията между страните досежно претендираната от ищцата наследствена сума, произтичат от наследственото правоприемство на тяхната майка и наследодателя й Т.А., от една страна и наследството правоприемство между страните и майка им, от друга страна, след като последната е наследила племенника си Т.А. съдът намира, че предявените обективно съединени искове следва да се квалифицират с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД, което счита, че с оглед дадените указания и разпределената доказателствена тежест на страните не променя подлежащите на доказване от тях факти и обстоятелства.
С оглед установяване кръгът от наследници на Т.А. съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗН, съгласно която когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, какъвто е процесния случай, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Изречение второ сочи, че по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.
С посочената разпоредба на чл. 8, ал. 4 от ЗН е образуван нов четвърти ред наследници по закон, включващ съребрени роднини от III до VI степен включително, като изр. второ създава правилото за подреждане в новия, четвърти ред на роднини от еднаква степен на родство, но от различни съребрени линии, като законът зачита линията, от която идва степента на съребрено родство, давайки предимство на по-близката съребрена линия пред по-далечната, като установява правилото: низходящият на по-близък по степен изключва по-далечния по степен роднина.
Съгласно
указанията по тълкуване на нормата на чл. 8, ал. 4, изр. второ от ЗН, дадени в ТР № 3
от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК, с посочения законов текст не се допуска наследяване по право
на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително, а се
създава правила за подреждането на тези роднини в новия четвърти ред съгласно
принципа, че по-близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен с
допълнението, че и низходящият на по-близък по степен изключва по-далечния по
степен роднина. В приложното
поле на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН попадат случаите,
в които между по-далечен по степен роднина и низходящ на по-близък по степен роднина
не би могло да има конкуренция, защото възходящият на последния е от по-близка
по степен родство.
От горното следва, че при липса на низходящи и
съпруг, както и ако бащата, майката, бабата и дядото, братята и сестрите и
техните низходящи са починали преди наследодателя, какъвто е процесния случай,
то тогава наследството се получава от роднините от съребрена линия от четвърти
ред, като в случай, че някой от тях е починал преди наследодателя нормата на чл. 8, ал. 4, изр. второ от ЗН не
разрешава наследяване по
право на заместване.
В настоящия случай това означава,
че посочените в удостоверението за наследници първи братовчеди на Т.А. /деца на
починалите преди него лели и чичовци/ не могат да го наследят едновременно заедно
с преживялата му леля Елена Ч.. В случая наследявА само тя, тъй като е съребрен
роднина от трета степен, а първите братовчеди, макар и низходящи на починалите
лели и чичовци, няма да наследят, нито ще я изключат, защото са от четвърта
степен на съребрено родство, тъй като техните възходящи и лелята Елена Ч. са
роднини на наследодателя от еднаква степен на родство.
С оглед горната нормативна уредба следва, че единствен законен наследник на Т.Н.А., поч. на 11.12.2016г. съгласно правилото на чл. 8, ал. 4 от ЗН е неговата леля по бащина линия -З.Т.Ч., поч. впоследствие на 05.09.2018г., която е майка на страните по делото. След смъртта й, като нейни законни наследници са останалите нейните деца- страните по делото, които са я наследили съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН в равни квоти, в т.ч. и досежно наследеното от нея преживе наследство на Т.Н.А..
С оглед гореустановеното наследствено правоприемство, съдът счита, че в случая без правно значение за възникналото по закон наследствено правоприемство спрямо наследодателя Т.А. е обстоятелството, че част от осребреното му имущество е разпределено /вероятно по грешка/ между лица, които не са били негови наследици по смисъла на закона. В тази връзка следва да се отбележи, че декларацията от 28.09.2018г., подписана от непризованите към наследяване лица /братовчедите на страните/ не е могла да породи правни последици, освен да удостовери неизгодните за направилите изявления лица, че всеки от тях е получил суми от наследството на Т.А.. Досежно тях е налице друг процесуален ред за защита, по който действителните законни наследници могат да искат възстановяване на неправилно получените от тях суми. Що се касае до страните, тъй като към момента на разпределението на получените от наследството суми с декларацията от 28.09.2018г. единствения наследник на Т.А.- негова леля З. Чобанкова вече починала /05.09.2018г./, това означава, че оставеното в патримониума й имущество, включващо и наследството на наследодателят й Т.А. е наследено от нейните деца- страните по делото по равно.
Установява се, че ответницата е била тази, която е следвало да разпредели наследствената сума досежно ищцата, като последната е видно, че е получила от наследството на майка си /включващо наследството на Т.А./ само сумата от 19 000 лв., а ответницата е получила като свой личен дял сумата от 22 000лв., както и сумата в размер на 26 000 лв., определена като дължима на майка й З.Ч..
Досежно възраженията на ответницата, че няма оставени парични суми от наследството на З.Ч., тъй като същата преживе й ги е дарила, съдът намира за недоказани твърденията на ответницата, че между нея и майка й З.Ч. преживе е било налице неформално споразумение цялата парична сума, полагаща се от наследството на последната от Т.Н.А. да бъде дарена на ответницата.
Съгласно чл. 225 от ЗЗД с договора
за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го
приема, като дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с
нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния
начин за прехвърлянето им.
Дарението е едностранна и безвъзмездна двустранна сделка, по силата на която дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава, като срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя.
В случая от съдържанието на пълномощните от
16.05.2018г. изрично е записана волята на ищцата сумата от наследството на Т.А.
да бъде разпределена по равно между децата й, каквито са законните им
наследствени права съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН. Такова дарствено намерение,
съобразено с равните наследствени квоти на страните се установи от показанията
на свидетелите на ищцата, като в тази връзка същите съотвестват на волята на З.Ч.
в двете пълномощни от 16.05.2018г. Що се касае до свидетелите на ответницата,
същите заявяват, че дарственото намерение на З.Ч. да надари с парите от
наследството на Т.А. само ответницата е било още през 2017г. заради положените
от последната грижи. Тези показания обаче не кореспондират със съдържанието на
пълномощните от 16.05.2018г., а по-скоро имат връзка с пълномощното от
25.07.2018г., дадено от З. Чобановна на адв. Андреев да я представлява по
сключения на 31.07.2018г. около месец преди смъртта й /05.09.2018г./ договор, с който е прехвърлила на ответницата в нотариална форма
своите ид.ч. от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Твърдяното
от ответницата дарение на парични средства не се установява и от съдържанието
на даденото пълномощно на ответницата от 25.07.2018г. с нотариална заверка, тъй
като в същото ясно е изразена волята на наследодателката единствено за
упълномощаване по мандат, а именно ответницата от нейно име и за нейна сметка
да продаде частите от наследственото й имущество на Т.А., в.т.ч. и да
получи продажната цена в брой или по
банков път , както и да я представлява пред банките за получаване на всички
суми от съответния полагащ се дял от наследството на Т.А.. Упълномощаването е
едностранна правна сделка, която в случая с оглед предоставените правомощия на
ответницата по никакъв начин не сочи на дарствено намерение у наследодателката З.Ч..
От друга страна превеждането от ответницата по своя сметка на парични
суми, принадлежащи на З.Ч. въз основа на пълномощното от 25.07.2018г. само по
себе си не доказва дарствено намерение у последната, тъй като не всяко безвъзмездно даване на нещо е
дарение, а само когато е установена взаимна воля на страните за такъв договор -
чл. 225, ал. 1 ЗЗД.
В тази връзка видно от платежното нареждане от 17.08.2018г. за сумата от
26 000лв., представляваща делът на З.Ч. съгласно декларацията от
28.09.2018г., която ответницата е получила, превеждайки я по своя лична сметка
като основание е посочено „плащане на дял от наследството“, а не дарение, а що
се касае до сумата от 3000 лв., видно от банковото извлечение същата е
изтеглена от ответницата в брой без посочено основание за това. От друга страна наличието на твърдяното дарение на парични
суми от Ч. в полза на ответницата не е противопоставено на ищцата при изплащане
на сумата от 19 000 лв. след подписване на декларацията от 28.09.2018г. Липсват
данни също така, независимо от намеренията си, до смъртта си З.Ч. да е
извършвала каквото и да е дарения на парични средства на която и да е от двете
си дъщери. Затова съдът приема, че с оглед дадените с пълномощното от
25.07.2018г. права на ответницата, същата е следвало да извърши отчетна сделка
по мандатното правоотношение по смисъла на чл. 284 от ЗЗД между нея и наследодателката,
а след смъртта на последната - по отношение на ищцата като наследник с равни на
ответницата квоти от наследството на тяхната майка.
Тъй като в случая по делото се установява, че наследствените права на страните са равни, те е следвало да получат равни по размер парични средства от наследственото имущество на Т.А., което са наследили чрез наследственото правоприемство от майка си З.Ч.. В случая ответницата е получила цялата наследствена на майка й сума от 26 000 лв., поради което след смъртта на последната, дължи заплащане от нея на половината /чл. 5, ал. 1 от ЗН/ в размер на 13 000 лв. в полза на ответницата като низходящ нейн наследник, а що се касае до определените лични дялове от по 22 000 лв. за всяка от страните по делото, към момента на подписване на декларацията от 28.09.2018г. страните вече са придобили качеството наследници, както на майка си, така, че са придобили също по равно наследството на Т.А., от което ответницата също дължи на ищцата плащане на сумата от 3 000 лв. за допълване на получената сума от 19 000лв. до сумата от 22 000 лв., равна на получената на ответницата сума. Тъй като предмет на настоящото производство са само предявените с горепосочените размери суми, съдът не следва да обсъжда и да се произнася каква е действително дължимата на всяка от страните от наследството на Т.А. парична сума след осребряване на имуществото му.
По делото въпреки доказателствената тежест, която носи ответницата не доказа, че е платила на ищцата или погасила по друг начин дължимите й наследствени суми, поради които исковете за осъждането й да ги плати на ищцата се явяват основателни и следва да уважат изцяло, ведно с аксецорната претенцията за присъждане на обезщетение за забава на плащането на главницата в размер на законната лихва, считано от този подаване на исковата молба - 04.09.2019г. до окончателното им изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
поради изцяло уважаване на предявените искове в полза на ищцата следва да се
присъдят направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в общ размер от 1640 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Т.Н., ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Г.,
ЕГН: **********,***, на основание чл.
284, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД сумата от общо 16 000 лв. –главница, представляваща наследствения й дял от
остойностеното наследствено имущество на общия наследодател на страните- Т.Н.А.,
поч. 11.12.2016г., чийто наследник е майката на страните - З.Т.Ч., поч.
05.09.2018г. съгласно доброволно споразумение, наименовано „декларация“ от
28.09.2019г., от която сумата от 3000 лв. –главница, представляваща останалата част от полагащата й се парична
стойност от размера на определения й наследствен дял от 22 000 лв., и
сумата от 13 000 лв. - главница,
представляваща половината от полагащата се на ищцата парична стойност от сумата
от 26 000 лв., съобразно
наследствения й дял от наследството, ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 04.09.2019г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80
от ГПК направените по делото
разноски в общ размер от 1640 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/.Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.