РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 27.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря КОНА ДОЧЕВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 147 по описа за 2018 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 2143/20.12.2017 г. по гр.д.№ 1140/2017 г. о
описа на ПлРС е отхвърлен предявеният от Печатница *** ЕООД със седалище
гр.Плевен против А.В.И. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на вреди:
главница в размер на 14 800 лв., от които: претърпени загуби имуществени
вреди 14 000 лв. (10 000 лв. обезщетение по споразумение, 800 лв. адвокатско
възнаграждение за постигане на споразумение и 200 лв. защита в производство по
образуваната преписка) и неимуществени вреди в размер на 3 000 лв.; пропуснати ползи 800 лв.
за издателска дейност; и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата в размер на 200 лв. за периода 14.04.2014 г. до 13.02.2017 г.
като неоснователни и недоказани.Осъдена е Печатница *** ЕООД да заплати на А.В.И.
разноски по делото в размер на 1 180 лв.Решението е постановено при участието
като трето лице помагач Б.Д.С..
Депозирана е въззивна жалба от Печатница *** ЕООД със седалище
гр.Плевен, чрез пълномощник, срещу решение № 2143/20.12.2017 г. по гр.д.№ 1140/2017
г. по описа на ПлРС, което се обжалва изцяло.Въззивните оплаквания са за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - относно
проекто - доклада и доклада по делото, относно правната квалификация, относно
тежестта за доказване, нарушение на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК - не са преценени
всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение и
решението не е основано върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и закона, маркирал откъслечно съдържанието на становище от 15.05.2017 г.
на проф. д - р Б.Д., не е обсъдил заявеното от ответника по реда на чл.176 ГПК,
не го е съпоставил и ценил с останалите
събрани доказателства - писмени и гласни, не е обсъдил процесуалните последици
от непредставянето от ответника на исканите от ищеца доказателства, за които го
е задължил.Съдът е допуснал редица фактически и правни грешки.Съществените
процесуални нарушения са довели и до материално - правни нарушения, като
неправилно е прието, че е бил сключен договор за изработка.Дружеството е
действало като издател и е действал съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Закона за
задължителното депозиране на печатни и други произведения.Заявената съгласно
онлайн и съгласно Общите условия за издаване на книга, не е сред обектите,
неподлежащи на задължително депозиране, съгласно чл.4 от закона, тъй като не е
издадена за лично или вътрешноведомствено ползване.ISBN се присъжда за издадени авторски
произведения.Неправилно е прието, че юридическото лице не може да търпи
неимуществени вреди.Неправилен е материално -правният извод, че последният от
изброените елементи по чл.45 ЗЗД - причинна връзка между деянието и вредата
липсва.Относно необосноваността на решението се излагат доводи, че необоснован
се явява изводът на съда, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.Осъществен е деликт
съобразно иманентната му характеристика и следва да бъде понесена от
делинквента отговорност за обезщетение за вредите спрямо увреденото лице -претърпени
значителни имуществени и неимуществени загуби и пропуснати ползи.Прави се
искане да се отмени изцяло обжалваното решение и да се присъдят сторените и за
това производство разноски.
За въззиваемата
страна – А.В.И. процесуалният представител изразява становище, че с въззивната
жалба се поддържат оплаквания за неправилност, необоснованост и допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяване на първоинстанционното
решение.Развитите с въззивната жалба оплаквания за процесуални нарушения са
изцяло неоснователни.Неоснователни са оплакванията за необоснованост и
неправилност на първоинстанционното решение.Правилен е и изводът на съда, че
изцяло неоснователен е искът за неимуществени вреди на юридическо лице, каквото
е Печатница *** ЕООД с посочена практика на ВКС.Несъстоятелно е оплакването
относно формирания от съда извод, че направената от въззиваемия поръчка е изцяло
за негово лично ползване.Попълнил е заявка в онлайн платформата на въззивника
единствено с цел получаването на един екземпляр от книга, който му е бил
необходим във връзка с неговото обучение по специалността
„Книгоиздаване“.Изрично с разпоредбата на чл.4 от Закона за задължително
депозиране на печатни и други произведения е определено, че не е налице
изискване за такова депозиране, когато се касае за произведения за лично или за
вътрешно—ведомствено ползване.Действието по изпращане на екземпляри в
Националната библиотека е решение на ищеца, което е довело впоследствие до
всички описани в обстоятелствената част на исковата молба факти.Прави се искане
да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно, обосновано и
законосъобразно и бъдат присъдени направените в производството разноски.
За
въззиваемата страна Б.Д.С. не е изразено становище.
Въззивната жалба е процесуално
допустима.
Въззивната инстанция, като
съобрази събраните по делото доказателства - писмени, свидетелски показания,
съдебни експертизи, приема за установено следното от фактическа страна.
Не е спорно между страните,
че на 14.04.2014 г. въззиваемият А.И. е подал поръчка за издаване на книгата „*********
***“ чрез попълване на онлайн платформа, прикачвайки собствен файл, набран от
него и корица, също изпратена от него.Не е спорно, че на корицата на файла е
записано като автор А.И..
Не е спорно, че въззивникът е
издал ISBN, отпечатал е книгата във вида, в който му е възложено и е изпратил три екземпляра от
нея в Националната библиотека.
Не е спорно, че след
постъпването й в библиотеката е
установено, че книгата е обект на авторско право, тъй като е била издавана и
неин автор е проф.Б.Д., който е бил уведомен за това на 21.03.2015 г.Не е
спорно, че той е автор на книгата „************“, която за първи път е била
издадена през 2005 г., а след това през 2007 г. е била преиздадена под
заглавието „************ и митът за Батак“, тъй като е била допълнена, като и
двете издания на книгата са били осъществени от издателство „*******“.Не е спорно,
че съдържанието на издадените през 2005 г. и през 2014 г. е идентично, като за
отпечатването на последната са използвани елементи от корицата и е сменен
шрифта.Последният е променен с оглед на осъществената кореспонденция между
печатницата и поръчващия.
Не е спорно, че след като авторът на книгата
проф.д - р Д. узнал, че неговата книга е отпечатана в печатницата и като автор
е посочено друго лице, е била образувана преписка по негова жалба от 24.03.2015 г. в МВР, която на 21.10.2015 г.
е била изпратена в Министерство на културата, дирекция „********“.Не е спорно ,
че на 27.11.2015 г. управителят на дружеството въззивник е трябвало да се яви в
министерството за изясняване на случая.
Не
е спорно също така обстоятелството, че проф.Д. публично чрез печатни и
електронни медии се е оплакал, че плевенското издателство Печатница *** е
препечатало дословно и пуснало в продажба книгата му „************“ с автор А.И..
Не е спорно
също така, че на 15.05.2015 г. е сключено споразумение между Печатница *** ЕООД
и проф.д - р Б.Д., че издателството се е задължило да изплати на автора
еднократна сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените щети и пропуснатите ползи вследствие на нарушение на авторски
права на автора от неправомерно издадената книга „************“ и автор А.И..
Не е
спорно също така, че сумата в размер на 10 000 лв. е била изплатена на
20.05.2015 г. от въззивника на проф.Д., видно и от приложеното преводно
нареждане.Не е спорно, че за авторскоправна консултация за постигане на
споразумението е заплатена сумата в размер на 800 лв. от въззивника, видно от
фактурата от 08.04.2015 г., както и сумата от 200 лв., видно от договора за
правна защита и съдействие от 27.11.2015 г. за защита в производството по
образуваната преписка.
Спорни
пред настоящата инстанция са въпросите допуснати ли са от първоинстанционния
съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сключен ли е договор
за изработка чрез поръчка за отпечатване на произведение в една бройка за лична
употреба или е сключен издателски договор, каква е правната квалификация на
предявения иск, ако е чл.45 от ЗЗД осъществени ли са всички елементи от фактическия му състав и дължи ли въззиваемият
А.И. обезщетение за претендираните от
въззивника имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени
вреди.
Относно
доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
относно проекто - доклада и доклада по делото, правната квалификация и тежестта
на доказване, настоящата инстанция намира за установено следното.
Първоинстанционният
съд с определение от 20.03.2017 г. с проекта си за доклад по делото е приел, че
е сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и е указал на ищеца, че носи
доказателствената тежест и следва да докаже претендирани вреди в претендирания
размер, както и че вредите са в причинна връзка с противоправното поведение на
ответника.В с.з. на 22.05.2017 г., след като е дал възможност на страните да
заявят становище по проекта за доклад от 20.03.2017 г., е приел изготвения с
определението от 20.03.2017 г. доклад по делото.В с.з. на 12.06.2017 г. е
допуснато изменение на правната квалификация на предявения иск, който е прието,
че е с правно основание чл.82 от ЗЗД, като е разпределена отново
доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти, а на
20.10.2017 г. е прието, че правната квалификация е по предявен иск по чл.45 от ЗЗД, разпределена в предходно съдебно заседание доказателствена тежест.
Неправилната
правна квалификация на иска съставлява
нарушение на материалния закон, което, когато е допуснато още в доклада по чл. 146 от ГПК
на първоинстанционния съд, води и до нарушения на съдопроизводствените правила
- относно надлежното съдържание на доклада по делото.В процесния случай не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Първоначално
приетия доклад по делото от
22.05.2017 г.
включва изясняване на обстоятелствата, от
които произтичат претендираните права, правната
квалификация на правата, насрещните права и възражения на ответника и
признаваните от него права и обстоятелства, нуждаещите се от доказване факти и
обстоятелства, указания за разпределение на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти, както и указание за това кои от твърдените от страните
факти се нуждаят от доказване, а те не сочат доказателства, има необходимото
съдържание по чл.146, ал.1 ГПК.Правната квалификация е променена с
определението от 12.06.2017 г., но е изготвен нов доклад по делото със съответните реквизити по чл.146, ал.1 от ГПК.В с.з. на 20.10.2017 г. е определена като правна квалификация на предявения
иск чл.45 от ЗЗД.Тази правна квалификация е възприета и в обжалваното съдебно
решение.
Когато нарушението е допуснато още в
доклада по чл. 146 ГПК
от първоинстанционния съд - докладът е неточен, непълен или липсва доклад, се
квалифицира като нарушаване на съдопроизводствените правила, като в процесния
случай не са допуснати такива, защото в последния такъв се препраща към
първоначално изготвения доклад по чл.146, ал.1 ГПК, който е пълен. Изменението на доклада направено в съдебно заседание
относно правната квалификация на иска по чл. 82 ЗЗД не
се е отразило върху правата на страните за защита, върху пълнотата на събраните по делото
доказателства от значение за изхода на спора.Първоинстанционният съд може да променя
правната квалификация на спорното
материално право, след като веднъж е била определена с доклада по чл. 146 ГПК, тъй като задължение на съда е да квалифицира спорното
материално право, но следва да
предостави възможност на страните да организират защитата си. С последния
доклад съдът е определил точната правна
квалификация на спорното право,
разгледал е иска, с който е бил сезиран, не се е налагало преповтаряне на
извършените процесуални действия.Видно е, че съдът е изпълнил задължението си
да квалифицира естеството на спорното право, приложил е точно разпоредбата на чл. 146 ГПК и е разгледал иска, с който е бил сезиран.
Неправилната правна
квалификация е порок, водещ до неправилност на решението, като постановено в
нарушение на материалния закон, но в процесния случай такова не е извършено,
тъй като е определена правилно правната квалификация на предявения иск - чл.45
от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е
приел, че за да е основателен предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗЗД,
следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно дейние,
вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, като липсата на една от
тях води до неоснователност на предявения иск.
Определянето
на вида на сключения между страните договор е от изключителната
правораздавателна дейност на съда.Настоящата инстанция приема, че между
страните не е сключен договор за изработка, а издателски договор.
Договорът за изработка по чл.258 ЗЗД е
неформален договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи
нещо, съгласно поръчката на другата страна, а тя - да заплати възнаграждение,
като писмената форма не е условие за действителността му.
С издателския договор съгласно
чл.43 ЗАПСП авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи
произведението, а издателят се задължава да извърши тези действия и да заплати
на автора възнаграждение, като съгласно чл.46 от ЗАПСП издателският договор се
сключва в писмена форма, която е условие за действителност.
Възможно ли е двата договора да бъдат сключени чрез онлайн - платформа,
при Общи условия?
Съгласно чл.298 ТЗ търговецът
може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки, а когато
за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от
търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са и били предадени при
сключването.
Отговорът на горепосочения
въпрос би следвало да бъде положителен и за двата вида договори.
В заключението на Вл от
техническата експертиза е посочено, че при подаването на заявката е съществувал
посочения адрес:**************.При подаване
на заявка от бъдещ клиент, касаеща услугите „издаване“ или „печат“, се
изисква регистрация в сайта, като регистрацията изисква отметка в реда
„Съгласен съм с Общите условия за ползване на страницата“ и ако тази отметка не
е направена, не може да се направи регистрацията, както и не може да се премине
през следващите стъпки.Фирмата получава заявката, на която дава номер на
поръчка и връща мейл към подателя, в който се предлага ваучер за безплатна
книга, в случай, че е подадена заявка „*********“, като ваучерът се потвърждава
от профила на заявителя ******
Ето защо въз основа на
гореизложеното следва да се приеме, че между въззивникът и първия въззиваем е
сключен издателски договор в писмена форма при общи условия.В резултат на
изпълнението на поръчката се е стигнало до засягане на чужди авторски права -
тези на проф.Д., който е автор на книгата „************“.Поведението е
противоправно, изразяващо се в накърняване на общото задължение да не се вреди другиму,
настъпили са вреди без основание, които да оправдаят настъпването им.Налице е и
вина, тъй като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното, като презумпцията не е оборена.
Относно
причинната връзка между деянието и вредата, настоящата инстанция приема, че
такава е налице, след като е сключен издателски договор между въззивника и
първият въззиваем и последният се е посочил като автор на книгата, а
действителният автор на книгата е проф.Д..
Въз
основа на съдебно - техническата експертиза и показанията на свидетелката
Иванова правилно първоинстанционният съд е приел, че първият въззиваем се е
посочил като автор на книгата.Както се посочи по - горе, според ВЛ, за да бъде
поръчано отпечатването на книгата, възложителят е следвало да мине през
последователни стъпки в онлайн - платформата.От показанията на свидетелката И.
които следва да се кредитират като обективни, първият въззиваем е поръчал един
брой от книгата, която им изпратил като файл.При попълване на онлайн - платформата
има поле, в което се отбелязва автора на книгата и там е попълнено неговото
име.Видно е и от изпратената от него корица на книгата, в която е посочено
неговото име като автор на книгата.Взел е книгата, не е заплащал при
получаването й.Впоследствие се установило, че автор на книгата е проф.Д., на
когото печатницата заплатила обезщетение от 10 000 лв.Според показанията
на свидетеля Д., които следва да се кредитират също, е видно, че някакво момче поръчало
в печатницата книга като негова авторска, но впоследствие се е оказало, че
автор на книгата е Б.Д..С печатна дейност се за***ват много отдавна, а с
издаването е изграден сайт.От доказателствата по делото се установява, на
корицата на поръчаната книга като неин автор е посочен първият въззиваем, като
е заличено издателство Ком.
Въз основа на обясненията на А.И. по чл.176 ГПК, данните от студентската му книжка,
от която е видно, че е имал изпит по „**************“ на 26.04.2014 г.,
а от разменената онлайн кореспонденция е видно, че книгата му е трябвала за
25.04.2014 г., би могло да се приеме, че той е искал да поръча отпечатване на
книгата за лично ползване във връзка с учебен проект, но е избрал услугата „*************“
при попълване на онлайн платформата, в резултат на което се е стигнало до издаване
на книга, чийто автор е друго лице - проф.Д..
Въззивникът, действайки като
издател, въз основа на Общите условия и онлайн платформата, е субект на
задължително депозиране, съгласно чл.5, ал.1, т.1 от Закона за задължителното депозиране на
печатни и други произведения (ЗЗДПДП); задължен е
количеството на подлежащите на депозиране печатни и други произведения,
определено в чл.6,ал.1 от закона - три екземпляра и депозиране на печатно
произведение - издадена книга, която притежава международен стандартен номер на
изданието (**********.Поръчаната
книга подлежи на задължително депозиране, тъй като няма данни да е поръчана за
лично ползване.
Ето защо съдът счита, че при
доказани горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, е доказан и последния по отношение на претърпените от въззивника
имуществени вреди в единия вид - претърпени загуби в размер на 11 000 лв.,
от които 10 000 лв. обезщетение по споразумението от 15.05.2015 г.,
сключено между проф.Б.Д. като автор на издадената преди това книга, и Печатница
***, заплатено на 20.05.2015 г.; заплатената сума от 800 лв. за авторскоправна
консултация на 08.04.2015 г. и сумата от 200 лв., заплатена по договор за
правна защита и съдействие от 27.11.2015 г.
По отношение на решението в
обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу първия
въззиваем иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на вреди: пропуснати
ползи 800 лв. за издателска дейност, не са налице основания за отмяна на
обжалваното решение в тази му част и същото следва да бъде потвърдено поради
липсата на доказаност на последния елемент.
Понятието „пропусната полза“ се
дефинира като пропускане на една реална възможност за придобиване (увеличаване) на имущество, като
основателността на претенцията предполага установяването на две кумулативни
предпоставки: реалната възможност за увеличение на имуществото и стойността (размера) на пропусната полза.Следва да
бъде установено от въззивника, че ако не би бил налице деликта от 14.04.2014 г.,
той със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта
на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с издателската
му дейност, които са били осуетени от действията на първия въззиваем - делинквент.Наличието
на такива правоотношения не се установява.Свидетелката Иванова сочи, че от
сключването на споразумението до настоящия момент, преди е имало много повече
поръчки и много повече автори са ги търсели, за да си издадат труда, сега вече
не е така, много по - малко са поръчките и онлайн поръчките и авторите, които
ги търсят.Свидетелят Д. сочи, че в този период от 2015 г. досега работата им
върви зле, спаднала е работата.
От заключението на ВЛ Илиева,
неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се
установява, че Печатница *** осъществява 2 дейности - печатна и търговска
дейност, както и издателска дейност, за която дружеството е регистрирано в
Националната библиотека с код на издател 978 – 619 - 162, като последната се
извършва изцяло онлайн чрез страницата izdavam.com.ВЛ е изготвило справка за всички
поръчки за периода от 01.2014 г. - 04.2014 г., които са на обща стойност 2
340.30 лв. и за периода от 14.04.2014 г. - 02.2017 г., които са на обща
стойност 59 672.33 лв., като ВЛ е изготвило и приложение към
експертизата относно поръчките от
15.04.2014 г. до 01.02.2017 г.В с.з. ВЛ е пояснило, че на 14 април е събитието,
затова месец април е разбит, има го и в двете таблички, до 14-ти април и след
14 април и не вижда да има намаление.
От доказателствата по делото е
видно, че проф.Д. е узнал за случилото се с неговата книга на 21.03.2015 г., а
споразумението за сумата от 10 000 лв. е сключено на 15.05.2015 г.
От
изготвената от ВЛ справка е видно, че за м.април 2014 г. поръчките са на обща
стойност 685.13 лв., за периода м.март 2015 г. - м.май 2015 г. са съответно 1
576.07 лв., 1 406.21 лв. и 1 296.43 лв., а от м.юни 2015 г. до м.02.2017 г. за
всеки месец поотделно стойностите на поръчките на над горепосочената сума за
м.април 2014 г.
В стойностно изражение не се
забелязва намаление на поръчките за издателска дейност.
Въз
основа на гореизложеното съдът счита, че не е доказано наличието на
горепосочените две кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на
предявения иск.
По отношение на обжалваното решение в частта
му, в която е отхвърлен предявеният иск от Печатница *** срещу А.И. за
заплащане на вреди, съставляващи неимуществени такива в размер на 3 000 лв., се
споделят от настоящата инстанция изцяло изложените доводи от първоинстанционния
съд, че юридическо лице не може да търпи неимуществени вреди.Позовал се е
решение № 47/10.09.2010 г. по дело № 625/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и е приел,
че неимуществените вреди са несъвместими
с правната същност и начин на възникване на търговеца.Присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди по правилото на чл.52 ЗЗД на юридическо лице
търговец е лишено от основание.Увреждането на доброто име на търговец има
всякога само конкретни имуществени измерения, поради което не подлежи на
обезщетяване по чл.52 ЗЗД.Вредите, които търговското предприятие търпи, се
отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен
еквивалент.То няма неимуществени активи и пасиви.Чл.52 ЗЗД не намира приложение
за юридическите лица - те формират воля чрез органите си, нямат психика,
физическа сетивност и здраве, както физическите и не могат да търпят морални
вреди.Следователно не са налице основания за отмяна на обжалваното решение в
тази му част и следва да бъде потвърдено в същата.
Въз основа на гореизложеното
съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, в
която е отхвърлен предявеният от Печатница *** ЕООД против А.И. иск с правно
основание чл.45 ЗЗД за заплащане на вреди: главница в размер на разликата над 3
800 лв. до 14 800 лв., т.е. за сумата от 11 000 лв., от които: претърпени
загуби имуществени вреди за разликата над 3 000 лв. до 14 000 лв.,
т.е. за сумата от 11 000 лв. ( 10 000 лв. обезщетение по
споразумение, 800 лв. адвокатско възнаграждение за постигане на споразумение и
200 лв. за защита в производство по образуваната преписка ) и вместо него постановено ново
по съществото на спора в тази му част.
Тъй като с оглед на
гореизложеното предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД е основателен и
доказан по размер в тази му част, то следва да бъде осъден А.И. да заплати на
Печатница *** ЕООД тези вреди: главница в размер на 11 000 лв., от които :
претърпени загуби имуществени вреди 11 000 лв. (10 000 лв. обезщетение по
споразумение, 800 лв. адвокатско възнаграждение за постигане на споразумение и
200 лв. защита в производството по образуваната преписка), ведно със законната лихва върху
главницата от 11 000 лв., считано от 13.02.2017 г. - датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на решението в
обжалваната му част, в която е отхвърлил иска с правно основание чл.86 ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата в размер на 200 лв. за периода от 14.04.2014 г.
до 13.02.2017 г. като неоснователен, то същият е акцесорен спрямо иска с правно
основание чл.45 ЗЗД.Тъй като съдът счита искът с правно основание чл.45 ЗЗД за
основателен за сумата от 11 000 лв. главница, то искът с правно основание чл.86 ЗЗД се
явява доказан по основание и размер за горепосочения период от време.
Това налага да бъде отменено
обжалваното решение в тази му част и вместо него постановено друго по
съществото на спора, с което да бъде осъден А.И. да заплати на Печатница ***
ЕООД на основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва върху главницата в размер на 200 лв. за периода 14.04.2014 г.
до 13.02.2017 г.
С
оглед изхода на спора следва да бъде потвърдено решението и в обжалваната му
част по отношение на сумата от 228 лв., която е осъдена Печатница *** да
заплати на А.И., а за разликата над сумата 228 лв. до 1 180 лв., т.е. за сумата
от 952 лв., следва да бъде отменено същото.
По
отношение на дължимите разноски за въззивната инстанция, от въззивника е
направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от първия въззиваем.Възражението е
неоснователно.Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № */************* г. за ми***лните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове за всеки едни от тях поотделно.В процесния случай се
претендират обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати
ползи), обезщетение за неимуществени
вреди и мораторна лихва.С оглед на чл.7, ал.2, т.1, т.2 и т.4 от тази наредба,
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 885 лв. не е прекомерно.
При
този изход на процеса са дължими от първият въззиваем на въззивника разноски по делото по
компенсация за настоящата инстанция в размер на 809.24 лв.
За
първата инстанция са дължими в полза на въззивника от първия въззиваем разноски
в размер на 1 913.26 лв.
Ето
защо следва да бъде осъден първият въззиваем да заплати на въззивника разноски
по делото общо за двете инстанции в размер на 2 722.50 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № ****/****.2017 г.
по гр.д.№ ****/2017 г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваните му
части, в които е отхвърлен предявеният от „*********** ***“ЕООД ЕИК *************
със седалище и адрес на управление гр.******* ул.******* № ** против А.В.И.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на вреди:
главница в размер за разликата над 3 800 лв. до 14 800 лв., т.е. за сумата
от 11 000 лв., от които: претърпени загуби имуществени вреди за разликата над 3
000 лв. до 14 000 лв., т.е. за сумата от 11 000 лв. (10 000 лв. обезщетение по
споразумение, 800 лв. адвокатско възнаграждение за постигане на споразумение и
200 лв. защита в производство по образувана преписка),
и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата в
размер на 200 лв. за периода 14.04.2014 г. до 13.02.2017 г., като неоснователни
и недоказани, както и в обжалваната му част, в която е осъдена Печатница ***
ЕООД да заплати на А.И. разноски по делото за разликата над 228 лв. до 1 180
лв., т.е. за сумата от 952 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТЕЗИ МУ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда на основание чл.45 ЗЗД А.В.И.,
ЕГН **********, да заплати на „******** ***“ ЕООД ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр.**, ул.***** № ** вреди: главница в размер на 11 000 лв., от
които: претърпени загуби имуществени вреди 11 000 лв. ( 10 000 лв. обезщетение по
споразумение, 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. за защита в
производството по образуваната преписка), ведно със законната лихва върху
тази главница от 11 000 лв., считано от 13.02.2017 г. - датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда на основание чл.86 ЗЗД А.В.И.,
ЕГН **********, да заплати на „*/*** ***“ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.**, ул.** № **, мораторна лихва върху главницата в размер на 200 лв.
за периода 14.04.2014 г. до 13.02.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
2143/20.12.2017 г. по гр.д.№ 1140/2017 г. по описа на Плевенски районен съд в
останалите му обжалвани части.
Осъжда А.В.И., ЕГН **********, да
заплати на „Печатница ***“ЕООД ЕИК ****************със седалище и адрес на
управление гр**, ул.******* № ********, разноски по делото общо за двете
инстанции в размер на 2 722.50 лв.
Решението в частта му, в която е
потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. не
подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Решението в останалите му части
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване
на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: