Определение по дело №81/2018 на Окръжен съд - Разград

          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

                                                 Гр.Разград, 11.04. 2018 г.

 

Разградският окръжен съд в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:  Анелия Йорданова

    Членове:      Рая Йончева 

                         Диляна Николова                        

като разгледа докладваното от съдия Николова в.гр.д.  №  81 по описа за 2018 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК

            Постъпила е жалба от  ЕТ „Ира-Йордан Панчев“-гр. Разград срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д. Д., рег. № 762 на КЧСИ с район на действие ОС Разград по изпълнително дело № 2018762040079 по описа на същия ЧСИ, по което жалбоподателят е длъжник. Жалбоподателят обжалва разпореждане от 22.02.2018г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да вдигне запор на вземанията му по банкова сметка *** „Българо-американска кредитна банка“ с  IBAN***.

            Депозирано е обяснение от ЧСИ Д. Д., в което излага становище, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

            Постъпило е възражение от „Сортови семена” ЕАД, в което се излагат доводи, че жалбата е процесуално недопустима, а по същество е неоснователна.

            Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

ЕТ „Ира-Йордан Панчев“-гр. Разград е длъжник по изп. д. № 2018762040079 по описа на ЧСИ Д. Д.. Производството по изпълнителното дело е било образувано по молба на „Сортови семена” ЕАД въз основа на издаден изпълнителен лист от 04. 01. 18 г. по гр. д. № 282/17 г. на Районен съд - Разград против ЕТ „Ира-Йордан Панчев“ за сумата 474,44 лв. разноски, представляваща заплатена държавна такса по гр.д.№282/2017г. по описа на РРС, 942 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д.№282/2017г. по описа на РРС, 947,44 лева разноски по ч.гр.д.№2542/2016г. на РРС и 942 лева разноски за въззивно производство. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника  до размера на задължението  в „Сибанк“ ЕАД, „Търговска банка Д“ АД и„Българо-американска кредитна банка“ АД. Поканата за доброволно изпълнение, съдържаща съобщение за наложения запор е връчена на длъжника на 24.01.18 г. чрез прокуриста  Иваничка Панчева, според приложената на л. 17 по изпълнителното дело разписка. На 16.02.18 г.  длъжникът е подал молба до ЧСИ да отмени наложения запор върху банковата му сметка в „Българо-американска кредитна банка” АД, тъй като по нея постъпват плащания от ДФ „Земеделие” на суми, представляващи финансова помощ по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика, които според чл. 92, ал. 2 от ЗДБРБ за 2018 г. не подлежат на принудително изпълнение и в този смисъл са несеквестируеми.  Приложен е сключен между него и „Българо-американска кредитна банка” АД договор за банков кредит - овърдрафт, който съдържа клаузи, относно постъпленията на сумите по откритите сметки със специално предназначение. На 22. 02.18 г. ЧСИ е издал разпореждане, с което е отказал да вдигне запора на вземанията на длъжника по банковата му сметка  с IBAN***, открита в „Българо-американска кредитна банка” АД. На 28. 02. 2018 г. длъжникът е депозирал настоящата жалба до ЧСИ с твърдение, че сумата, постъпваща по банковата му сметка в „Българо-американска кредитна банка” АД, на която е наложен запор е несеквестируема, поради което ЧСИ незаконосъобразно е наложил запор.  

С оглед на така изложеното, съдът приема, че жалбата следва да се остави без разглеждане, като недопустима. На обжалване подлежат само тези действия и откази на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в закона - чл. 435, чл. 463 и чл. 503 ГПК, като изпълнителните действия и откази може да бъдат обжалвани само от посочените в закона лица и само на посочените в закона основания. Нормата на чл.  435, ал. 1 и ал. 2 от ГПК въвежда изричен списък на действията и отказите на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от страните в изпълнителното производство. Жалбата се явява недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на обжалване действие на частния съдебен изпълнител – Разпореждане от 22.02.18 г. , с което ЧСИ е отказал да вдигне запора на вземанията на длъжника по банковата му сметка с IBAN***, открита в „Българо-американска кредитна банка” АД. Както е прието и в задължителната съдебна практика /т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК/, длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването.

Съдът приема, че насочването на принудително изпълнение спрямо имуществото, за което жалбоподателят твърди, че е несеквестируемо /банковата му сметка в „Българо-американска кредитна банка” АД, по която постъпва плащане от  ДФ „Земеделие” /,  е станало с налагането на запор.  За насоченото принудително изпълнение жалбоподателят е узнал чрез връченото му съобщение на 24. 01. 18 г. На осн. чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК за длъжника съществува възможност да атакува действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Според разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК, жалбата следва да се подаде в едноседмичен срок от съобщаване на действието, подлежащо на обжалване. В случая този срок е изтекъл на 31. 01. 2018 г. Както е посочено в т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, пропускането на срока за обжалване на наложения запор осуетява само отменяването му като изпълнително действие (отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му - невъзможно), но не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми, докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва разпределението на основание несквестируемостта. Предвид изложеното и задължителната съдебна практика, Разпореждане от 22. 02. 18 г. , с което ЧСИ е отказал да вдигне запора на вземанията на длъжника не подлежи на обжалване. Жалбата е депозирана чрез ЧСИ едва на 28. 02. 2018 г. , т. е. далеч след като е изтекъл срока за обжалване  на насочването на изпълнението спрямо имущество, което жалбоподателят смята за несеквестируемо.

Съдът не е обвързан с произнасяне по недопустима жалба и в този смисъл не дължи произнасяне по оплакването за несеквестируемост на постъпващите по банковата сметка на длъжника суми, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

 

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от „ЕТ „Ира-Йордан Панчев“-гр. Разград срещу действията на частен съдебен изпълнител Д. Д., рег. № 762 на КЧСИ с район на действие ОС Разград по изпълнително дело № 2018762040079  – Разпореждане от 22. 02. 18 г. , с което ЧСИ е отказал да вдигне запора на вземанията на длъжника по банковата му сметка с  IBAN***, открита в „Българо-американска кредитна банка” АД, като процесуално недопустима.

Прекратява производството по в.гр.д.  №  81/ 2018 г. по описа на ОС Разград.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред Варненския апелативен съд.

 

 

Председател:          

 

Членове: 1.

 

 

                2.