Решение по дело №134/2020 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 06.07.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на девети юни през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                           СЪДИЯ: АЙГЮЛ  ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки  адм. дело  №134 по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. с чл. 92, ал. 11 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по жалба от „Орфей текстил“ ЕООД, ЕИК ***,  ***, подадена чрез адв.С., АК-***, срещу Решение № 105/24.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което е потвърден Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ по чл.92, ал.11 ЗДДС № ***/*** г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено в нарушение на материалния закон. Счита, че в конкретния случай са били представени необходимите документи по чл.45 от ППЗДДС, необорени от ответника и доказващи наличието на вътреобщностна доставка /ВОД/, като липсват данни за участието му в данъчна измама. В тази връзка се позовава на мотивите към  Решение от 27.09.2007г. по дело С-409/04 на Съда на Европейските Общности. Твърди, че разполага и е представило на ревизиращите органи, документ за доставка, съобразно чл.45, т.1, б.“а“ ППЗДДС – фактура, с посочен идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава-членка, под който номер е била извършена доставката. Счита също, че представените международни товарителници съдържат всички реквизити, предвидени в чл.6, §1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СMR/. Същите са подписани и подпечатани от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като липсата на подпис и печат в клетката за получател или непосочването на дата и място на получаване, не прави товарителниците недостоверни и негодни да установят транспортирането, а е основание за ангажиране на отговорността на изпращача по чл.7, §1 и §3 от горната Конвенция. Намира за неоснователен довода на административния орган за липса на осъществен транспорт, поради различия в официалните справки от АМ-ПТРР и ЧМР, тъй като базата данни е непълна.  Сочи, че в установяването на данни за получателя – материална и кадрова обезпеченост за разтоварване и съхранение на стоката, не е поставено от закона като условие за признаване на ВОД за доставчика. За неотносими към облагането с ДДС намира и установяването на адреса и конкретното място, където е потребена стоката на територията на друга държава-членка, тъй като от момента на напускане на територията на страната, задължението за самоначисляване преминава към получателя на стоката, регистриран по ДДС. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответникът - Директор на ТД на НАП, гр.Пловдив, чрез пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Счита, че оспореното решение е законосъобразно. Излага подробни съображения за липса на предпоставките на чл.7 от ЗДДС за прилагане на нулева ставка по отношение на процесните доставки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,  прие за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна с правен интерес от оспорването и в рамките на срока, предвиден в чл.197, ал.2 от ДОПК.

Разгледана по същество жалба е основателна.

Установи се приложената административна преписка, че със ЗВР № *** от *** г. на началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, връчена на 05.02.2020 г., на дружеството-жалбоподател е възложена ревизия за определяне на задълженията по ЗДДС, за периода 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г.

В хода на ревизионното производство, е извършена проверка по прихващане или възстановяване, на основание  чл. 92, ал. 11 от ЗДДС, по повод подадена справка-декларация по ЗДДС с вх. № ***/***г., за данъчен период 01.12.2019г.-31.12.2019 г., с която е деклариран ДДС за възстановяване, по реда на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС, в размер на *** лева, посочен в клетка 81 от СД по ЗДДС. Проверката приключила с издаването на АПВ № ***/*** г., издаден от *** при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с оспореното решение. В последния АПВ е прието, че дружеството е декларирало ВОД на стойност *** лв. с получател „***“, ***. След преценка на представените от дружеството фактури, транспортни документи /ЧМР/ и потвърждения, свързани с декларираната вътреобщностна доставка, както и след извършена проверка в ИМ на НАП – ИС на АМ-ПТРР (Пътни такси и разрешителен режим) за проверка на влизанията  и излизанията  в/ от територията на Р България през месец 12.2019 г., проверяващите констатирали, че за 4 броя ремаркета няма данни за вход/изход на територията на Р. България; за 5 броя ремаркета данните са за вход/изход от/на територията на Р. България от ГКПП *** или ***; за 14 броя ремаркета данни за вход/изход от/на територията на Р. България показват, че на датата на получаване на стоката в ***, вписана в кл.24 на ЧМР, представени от „Орфей текстил" ЕООД, превозните средства - ремарке със съответния влекач са били на територията на *** и са преминали границата през ГКПП ***; за 11 броя ремаркета данни за вход/изход от/на територията на Р. България показвали, че на датата на получаване на стоката в ***, вписана в кл.24 на ЧМР, превозните средства са били на територията на Р. България. От извършена проверка и представени писмени обяснения на трето задължено лице - „***" ЕООД, с ЕИК ***, вписано като превозвач в кл.23 на ЧМР към ф-ра №***/*** г. с per. № на ремарке *** се установило, че последното дружеството не е извършвало транспорт от България до ***. Осъществена била транспортна услуга за „Орфей текстил" ЕООД с товарен автомобил *** и ремарке ***, с товарен пункт ***, като стоката била натоварена  на 21.12.2019г, от база на „Орфей текстил" ЕООД в *** и внесена в *** от ***. Посочено е, че извършването на вътреобщностни доставки от България към ***, между „Орфей текстил" ЕООД и „***" не е доказано, поради липсата на категорични доказателства, че стоките са транспортирани от територията на страната до територията на друга държава-членка. Прието е поради горното,че не е налице основание за пълно или частично възстановяване, по реда на чл.92, ал.11 от ЗДДС, във вр. с чл.92, ал.З от ЗДДС, на ДДС в размер на *** лв.

В оспореното решение, постановено по повод жалба против АПВ, административният орган е възприел горните констатации. Наведени са и допълнителни такива, свързани с извършени ревизии по отношение на „Орфей Текстил“ ЕООД, като по три от производствата, приключили с издаване на  ревизионни актове с особено голям размер на установените данъчни задължения, а именно: РА № *** от *** г., с дължима сума *** лева /ДДС за период м.04 и и. 05 2019г./, РА № *** от *** г., с дължима сума *** лева /ДДС за период м.06.2019г./, РА № *** от *** г., с дължима сума *** лева /ДДС за период м.07 2019 г./. Решаващият орган се позовал на отговор с референтен № ***, според който, дружеството - получател в *** не се открива на посочените във фактурите адреси, не са представени всички изискани от италианската администрация документи, в това число платежни и транспортни документи, както и че представените пред италианските данъчни власти фактури, са различни от фактурите, приложени от българското дружество, поради което италианската данъчна администрация изразява силни съмнения относно тази транзакция. Посочено е, че отразеното в представените от дружеството фактури и международните товарителници не съответства на получените данни при проверката в ИМ на НАП – ИС на АМ-ПТРР. Според последните данни на датите, на които транспортните средства е следвало да се намират на път за ***, същите били засечени на границата между Р България и ***. При така приетото и поради установени съществени различия в международните товарителници, представени от „***" ЕООД и жалбоподателя, изключващо добросъвестно поведение, решаващият орган е приел, че липсва реално осъществен ВОД. Въз основа на горното потвърдил обжалвания пред него АПВ.

При извършената проверка за законосъобразност се установи, че решението е  издадено от материално и териториално компетентния административен орган. Спазена е установената писмена форма. Потвърдения с решението АПВ също изхожда от компетентен орган и е в съответната форма, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

Съгласно  чл. 92, ал. 11 ЗДДС, в случаите по ал. 3 при възложена проверка данъкът се прихваща или възстановява в 30 - дневен срок, а при възложена ревизия данъкът се прихваща или възстановява изцяло, или частично в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия в размер, представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и задължителните осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията. Актът, с който се възстановява или отказва възстановяването при възложената ревизия, се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на обезпечителните мерки. За невъзстановената част от декларирания данък за възстановяване се прилага ал. 8.

По смисъла на горната разпоредба, посочена като правно основание за издаване на АПВ, потвърден от горестоящия административен орган,  касае се за форма на предварително обезпечаване на бъдещи публични вземания, които предстои да се установят с ревизионен акт, като от една страна се изисква наличие на висящо ревизионно производство, а от друга страна, нормата урежда ред за оспорване, идентичен с този, предвиден за останалите обезпечителни мерки, посочени в ДОПК. С горната разпоредба е дадена възможност на приходния орган, при обосновано очаквано установяване на публични вземания, надхвърлящи надвнесен и подлежащ на възстановяване ДДС, да прихване изцяло тази подлежаща на възстановяване сума от очаквания по-голям размер на бъдещите публични вземания или да възстанови частично надвнесения данък до по – малкия размер на очакваните да бъдат установени чрез ревизионен акт публични вземания.

При така очертания предмет, неотносим към настоящия спор е въпросът относно реалността на доставките,  респ. наличието на ВОД, който въпрос е предмет на започналото ревизионно производство.

Посоченото дотук води до извод, че в актовете, издадени в хипотезата на чл.92, ал.11 ЗДДС, следва да се посочи както вида и размера на данъците, които  се очаква да бъдат установени в хода на ревизията, така и дали се отказва пълно или частично възстановяване на надвнесен данък или се прихваща този надвнесен данък с публичните вземания, които се очаква да бъдат установени при ревизията.

Безспорно е по делото, че със справка-декларация по ЗДДС с вх. № ***/*** г., за данъчен период 01.12.2019г.-31.12.2019 г., дружеството е  декларирало за възстановяване, по реда на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС, ДДС в размер на *** лева. Няма спор също така, че със ЗВР № *** от *** г., на дружеството е възложена ревизия за определяне на задълженията по ЗДДС, за периода 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г. Освен горното обаче, за обосноваване на отказ да се възстанови ДДС при хипотезата на чл.92, ал.11 ЗДДС, следва да е налице и обосновано очакване за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, в резултат на възложената и неприключила ревизия.

В случая съдът констатира, че изложените в АПВ № ***/*** г. фактически основания не съответстват на предмета на производството, респ. на посоченото правно основание. По съществото си всички изложени мотиви касаят наличието или липсата на осъществени ВОД, а това са факти и обстоятелства, които следва да бъдат установявани едва с издавания, в края на производството, ревизионен акт. В процесния АПВ изобщо не е посочено, че са налице очаквания, установените при ревизията, възложена със  ЗВР № *** от *** г., задължения по ЗДДС, да превишат размера на декларирания за възстановяване ДДС, за данъчен период м. 12. 2019 г. Т.е., липсват каквито и да било мотиви по основния въпрос, касаещ производството по чл.92, ал.11 ЗДДС, а именно - налице ли е обоснованост на предположенията за размера на данъците, които се очаква да бъдат установени при ревизията. Доказателствата, които са били събрани и обсъдени при проверката касаят наличието или липсата на осъществени ВОД, и не обосновават наличие на "обосновани очаквания" за установяване на задължения по ЗДДС, респ. за обезпечаването на такива задължения.

Не водят до друг извод и приложените по делото Ревизионни актове за установяване на ДДС за данъчни периоди м.април 2019 г.- м. юли 2019г., защото процесният акт касае очаквани задължения за ДДС, свързани с ревизия, възложена със ЗВР № *** от *** г., за периода 01.12.2019г.-31.12.2019 г., а горните РА касаят други ревизионни производства, за различни периоди, приключили с установяване на задължения по ЗДДС.

При така установената липса на императивно определените в разпоредбата на  чл. 92, ал. 11 от ЗДДС изисквания, съдът намира, че за органите по приходите не са били налице основания за направения отказ за възстановяване на декларирания данък за периода 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г. и като са се произнесли в обратния смисъл, органът по приходите и решаващият орган са постановили актовете си в противоречие с материалноправната разпоредба на  чл. 92, ал. 11 от ЗДДС.

По изложените съображения, процесният акт за прихващане или възстановяване, както и решението с което е потвърден последния акт, се явяват  незаконосъобразни.

В производствата по оспорване на тези актове, съдът не компетентен да се произнесе по съществото на спора, поради което следва преписката се върне на  издателя на АПВ, за издаване на нов акт при съобразяване с указанията дадени в мотивите на настоящото решение.

Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на деловодни разноски, поради което такива не му се следват.

Воден от горното,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 105/24.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, както и потвърдения с него Акт за прихващане или възстановяване по чл.92, ал.11 ЗДДС № ***/*** г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив.

ВРЪЩА административната преписка на компетентния орган по приходите при на ТД на НАП – Пловдив, за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите към решението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                     С Ъ Д И Я: