Решение по дело №716/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Председателя на Комисията за защита на потребителите срещу Решение № 5/04.01.2024 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 4583/2023 г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление № В-0004081/27.09.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД – [населено място], [община], обл. Софийска, ЕИК ***, за нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите, е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че търговецът е длъжен да предостави по ясен и разбираем начин информация относно основните характеристики на стоките, съответно за състава на предлагания продукт, и тази информация трябва да бъде вярна. В случая липсата на съответствие между съдържанието в опаковката на продукта и изписаното върху етикета въвеждала или била в състояние да въведе в заблуждение потребителя, който вземал решение за покупката въз основа на тази информация. Изписаният върху етикета на продукта израз „High Protein 33 %“ представлявал заявена хранителна претенция по Регламент (ЕО) № 1924/2006, а проведеното лабораторно изследване доказвало, че обявените на етикета хранителни вещества не съответстват на отправеното рекламно съобщение за 33 % съдържание на протеин, тоест търговецът предоставил невярна и следователно подвеждаща информация. Законът за защита на потребителите бил хоризонтален закон, приложим във всички случаи, когато търговец прилага нелоялни търговски практики към потребител, и предоставял по-голяма защита на потребителите от Закона за храните, следователно именно ЗЗП трябвало да намери приложение на основание § 1 от него. Въпросът дали констатираното е нелоялна търговска практика не се отнасял до конкретна партида стока, освен това не били отхвърлени констатираните стойности на хранителните вещества в изследваната стока, която се продавала в обектите на дружеството. Излага и доводи във връзка с размера на наложената санкция. Предвид това касаторът моли решението на районния съд да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в производството, „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно на изложените в него съображения, като поддържа и твърденията си за незаконосъобразност, изложени във въззивната жалба. Моли същото да бъде оставено в сила, а в случай, че касационната инстанция прецени за доказано извършеното нарушение, да измени наложената имуществена санкция към определения в закона минимум поради нейната прекомерност. Претендира присъждане на направените разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № В-0004081/27.09.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите.

Въз основа на събраните доказателства, от фактическа страна районният съд е приел за установено, че при проверка от служители на комисията на 27.07.2023 г. в стопанисван от „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД търговски обект – магазин в [населено място], [улица], било констатирано, че се предлага протеиново блокче Born Winner – High Protein 33% Coconut 20 g protein/no sugar, 60 г, с обявена цена 3,79 лева, 77 бр. налични опаковки. При предходни проверки през м. май 2023 г. било установено, че съгласно отразеното на етикета продуктът съдържа 33 % протеин, а при направено изследване реалната стойност била 27 %. Несъответствие било установено и при съдържанието на мазнини и наситени мастни киселини – съответно 13 г и 6,4 г по данни от опаковката и 17,5 г и 9,49 г реални стойности. Предлагането на продукта било прието за заблуждаваща търговска практика, тъй като се предоставяла невярна информация, която била в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има или може да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

Констатациите били отразени в протокол, впоследствие бил издаден акт за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на установените факти районният съд е приел от правна страна, че административнонаказателното производство е проведено при спазване на процесуалните правила, в сроковете за издаване на акта и наказателното постановление, че актът и постановлението съдържат всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и нарушението е индивидуализирано от фактическа и правна страна по начин, позволяващ на дружеството да разбере в какво се изразява то и срещу какви факти се защитава. Приел е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но при неправилно прилагане на материалния закон, доколкото дружеството е санкционирано за нарушение, което не е безспорно доказано. Във връзка с извода си съдът е изложил мотиви, че установеният в продажба на 27.07.2023 г. протеинов бар не е бил изследван за действителното съдържание на белтъчини, мазнини и наситени мастни киселини в него. Не е бил изяснен въпросът дали е от същата партида като изследвания при предходната проверка продукт. Поради това съдът е счел, че от фактическа страна не е доказано несъмнено, че информацията за предлагания на 27.07.2023 г. продукт е невярна и подвеждаща и съответно, че с предлагането му дружеството осъществява нелоялна търговска практика. За пълнота на изложението съдът е отхвърлил доводите, че нормите на Закона за храните и Закона за защита на потребителите са в съотношение на специална към обща, както и че не следва да бъде санкциониран за отделни нарушения търговец, който продава едни и същи стоки в множество свои магазини. Предвид недоказаността на нарушението не се е произнесъл по доводите за несправедливост на наложената санкция. С тези мотиви е отменил наказателното постановление.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които не намира за необходимо да преповтаря и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Изследването на конкретните продукти, чието предлагане в обекта на дружеството е установено при проверката, е задължително за доказване на съответствието на съдържанието на опаковката с отразените върху опаковката хранителни вещества. Резултатът от изследвания на продукти, иззети при предходни проверки, не е годно доказателство за извършването на конкретното нарушение, доколкото несъответствията могат да се дължат на различни причини – технологичен проблем, засягащ определени количества продукт или партида, неправилно съхранение или други, които може да не са налице по отношение на продуктите при следващи проверки.

В допълнение към мотивите за недоказаност на вмененото на дружеството нарушение касационният състав отбелязва следното.

Правилата във връзка с информацията относно съществените характеристики на предлаганите за продажба хранителни продукти са предвидени в Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, обн. ДВ. бр.25 от 26 Март 2021 г., според чл. 2 от която предоставянето на информация на потребителите за храните се извършва от лицата по чл. 8 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 в съответствие с изискванията на същия регламент, както и тези, предвидени в специални разпоредби на приложимото право на Европейския съюз за определени храни, Закона за храните и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите … установява общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. Съгласно регламента информацията за храните следва съпровожда всяка храна, предназначена за доставяне на крайния потребител или на заведения за обществено хранене и се предоставя на потребителите посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства. Тя следва да съдържа данните за хранителните вещества – вкл. белтъци, въглехидрати, мазнини и други съгласно приложение към регламента. В чл. 7 е поставено и изискване информацията за храните да не бъде заблуждаваща. Отговорен за предоставянето на достоверна информация за храните съгласно чл. 8, параграфи 1 и 2 от регламента е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза – вносителят на пазара на Съюза, освен ако са налице обстоятелства по чл. 8, параграфи 3 и 4 от регламента, а именно търговецът да е знаел или да е предполагал, че продуктите не отговарят на изискванията относно информацията за храните, или да е променил информацията, съпровождаща дадена храна, за да заблуди крайния потребител или да намали равнището му на защита и възможностите му да направи информиран избор.

Въпросните продукти са опаковани и етикетирани от производителя „***“ ЕООД и се предлагат под неговото търговско наименование “***“. В случая този производител е стопанският субект, който отговаря за предоставянето на достоверна информация за храните, доколкото в административнонаказателното производство не са изложени твърдения и доказателства, че „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД е знаело или е предполагало, че тези продукти не отговарят на законовите изисквания относно информацията за храните, или е променило информацията, съдържаща се на опаковката на продуктите. При това положение на търговеца не може да бъде вменена отговорност за несъответствието между продукта и данните върху етикета му за съдържащите се в него хранителни вещества. Още повече, че съгласно чл. 31, параграф 4 от регламента обявените стойности на хранителните вещества са средни стойности, основани на анализ на храната, извършен от производителя, изчисление според известните или действителните средни стойности на използваните съставки, или изчисление според общоустановени и общоприети данни. Така за да определи стойностите на хранителните вещества, търговецът би следвало да разполага с точни данни за количествата и вида на използваните съставки, каквато възможност или задължение няма.

Ето защо касационният състав приема, че наред с недоказаността на нарушението предвид липсата на конкретни резултати от изследване на установените в продажба при проверката на 27.07.2023 г. продукти, административнонаказващият орган е определил неправилно и субекта на нарушението вследствие от неправилно прилагане на разпоредбите относно предоставянето на информация за храните на потребителите.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационните жалби оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон. По тези съображения решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход от производството и с оглед направеното искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски. Срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 3180 лева е направено възражение от касатора. Възражението следва да се уважи, доколкото делото не е с особено висока фактическа и правна сложност, в касационната фаза не са представени писмени бележки и е проведено едно открито заседание с явяване на процесуалния представител, без събиране на допълнителни доказателства. При това положение касационният състав намира за съразмерно и справедливо да присъди на ответника сумата 1000 (Хиляда) лева, съобразена с обема на получената услуга и материалния интерес.

 

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Шести тричленен състав,

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5/04.01.2024 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 4583 по описа на Районен съд – Варна за 2023 година.

 

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД – [населено място], [община], обл. Софийска, ЕИК ****, съдебно-деловодни разноски в размер на 1000 (Хиляда) лева.

 

Решението е окончателно.