РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Силистра, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Д. В. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20233420200617 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят М. Й. Й. от с.С., ЕГН ********** обжалва Наказателно
постановление № 23-1099-001067/ 10.08.2023г., издадено от Й. Д. Д. – началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Силистра, с което му е било наложена ГЛОБА в общ
размер на 710,00 /седемстотин и десет/ лева, като в това число на осн. чл.174, ал.1, т.1 от
ЗДвП ГЛОБА в размер на 500,00 /петстотин/лева, на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП
ГЛОБА в размер на 10,00 /десет/ лева, на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП ГЛОБА в размер на
200,00 /двеста/ лева.
Административнонаказващ орган– Й. Д. Д. на длъжност началник сектор „Пътна
полиция“ в ОДМВР-Силистра, редовно призован, не се явява, не изпраща
проц.представител, не депозира писмено становище по делото.
Актосъставител- Г. Й. Г., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства
по същото.
Свидетел- А. В. Р., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и депозира
своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по
същото.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира писмено становище по делото.
1
Жалбоподателят Й., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание. Моли
съда да намали наложеното му наказание в обжалваното от него НП, тъй като счита, че
пенсията му е малка и така няма да може да си помага чрез шофиране на товарни
автомобили за които има издадени всички нужни разрешения.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на жалбоподателя и АНО, прие за установено следното:
На 13.07.2023г. жалбоподателя Й. бил през деня на работа в гр.Т., като шофирал
товарен автомобил. Около 18,00 часа се прибрал в дома си в с.С. и тъй като отдавна бил
обещал на големия си син да му отремонтира мотоциклета, започнал да го прави в
присъствието на малкия си внук. По време на ремонта жалбоподателя по негови данни
изпил повече от 2 бири, тъй като времето било горещо. След като приключил с ремонта на
мотоциклета, жалбоподателя Й. решил да го изпробва, като излязъл на улицата, за да го
покара.
По това време св.Г. и св.Р.- служители на „Пътна полиция“ при ОДМВР-Силистра
били на работа, като извършвали контрол на територията на община Силистра. Докато
пътували към с.И., обл.Силистра по път III 218, в 21,05 часа видели жалбоподателя Й. да
управлява мотоциклет без поставена защитна каска, който возел пред себе си и малко дете.
Спрели го проверка и поискали документите му, като в същото време го изпробвали и за
наличието на алкохол в дъха му с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. №
ARPM-0795, дисплея на който отчел 0,77 промила алкохол в издишания въздух. Веднага
след тази констатация, на водача- жалбоподателя Й. бил издаден талон за медицинско
изследване № ..., като му бил определен срок за явяване в ЦСМП- Силистра до 45 минути.
Жалбоподателя Й. се явил в указаното време и дал кръвна проба за наличието на алкохол в
кръвта му. Видно от Протокол за изготвената химическа експертиза № 745/ 17.07.2023г. е
било установено наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя Й. 0,73 промила.
Имайки предвид констатираното от св.Г. и Р. на жалбоподателя бил съставен и
връчен акт за установяване на административно наказание № GА1034103/ 13.07.2023г.
поради извършено от него нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и за нарушения по
чл.100, ал.1, т.1 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП, тъй като по време на проверката органите на реда
установили, че жалбоподателя не притежава необходимата категория за управление на
процесното МПС и не носи в себе си СУМПС, който жалбоподателя Й. подписал без
възражения.
Въз основа на АУАН-ът било изготвено и връчено на жалбоподателя Й. обжалваното
от него наказателно постановление № 23-1099-001067/ 10.08.2023г. за извършено от него
нарушение на чл.5, ал.3, т.1; чл.100, ал.1, т.1 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, а по
същество - неоснователна по следните съображения:
2
АУАН № GА1034103/ 13.07.2023г. и обжалваното НП са издадени в съответствие на
процесуалните правила: Деянията за които е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.5, ал.3, т.1 чл.100,
ал.1, т.1 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 13.07.2023г. в 21,05 часа по общински път
SLS1082 посока път III 218, като водач на МПС- мотоциклет „Пиаджа х9” с рег. №.... го е
управлявал след употреба на алкохол. Водача- жалбоподателя Й. е бил изпробван с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабр. № ARРМ-0795, дисплея на който отчел 0,77
промила алкохол в издишания въздух. Издаден му е бил талон за медицинско изследване №
127295. Не носел в себе си СУМПС и КТ към него. Водачът не притежавал и СУМПС,
валидно за категорията на управляваното от него МПС. А видно от Протокол за извършена
химическа експертиза № 745/ 17.07.2023г. установеното количество алкохол в кръвта на
жалбоподателя Й. било 0,73 промила.
Съобразно нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е видно, че „На водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози“. Това нарушение е наказуемо съобразно нормата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП,
съобразно който „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.“. Това изискване на закона явно не е било
изпълнено от водача- жалбоподателя Й..
Безспорно в конкретния случай от разпита на свидетелите при проверката-
актосъставителя и свидетелят по акта Г. и Р. е, че жалбоподателя категорично е управлявал
МПС-то си след употреба на алкохол, установено с техническо средство, чиито показания е
приел, но въпреки това се е възползвал от издадения му талон за даване на кръв и е дал
такава.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл.174, ал.1 от ЗДвП, която имплицитно препраща
към визираната в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП абсолютна забрана към водачите да управляват
МПС след употреба на алкохол. Налице е пълно съответствие между словесното описание
на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика,
нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината – пряк
умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието, съзнал е неговият
общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на обществените отношения, които
са свързани с безопасното движение по пътищата и гарантират неприкосвеността на живота,
3
здравето и собствеността на гражданите при осъществяване на транспортната дейност, като
във волеви аспект е искал и пряко е целял неговото извършване.
По отношение на кумулативно наложените административни наказания "глоба" в
размер на 500, 00 /петстотин/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6
/шест/ месеца съдът намира, че същите са определени в рамките на разпоредбата на чл.174,
ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда наказания в абсолютен размер, при концентрация на
алкохол над 0,5 ‰ до 0,8 ‰, вкл. Ето защо, липсва юридическа възможност за евентуално
редуциране на комплексната санкция /арг. от чл.27, ал.5 от ЗАНН/, в каквато насока е
основното искане на жалбоподателя.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение по чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, имайки
предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, ограничаваща императивно приложното поле на
посочения материалноправен институт, считано от 23.12.2021г.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена,
поради допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, а юридическата му отговорност е ангажирана в
съответствие с материалния закон.
Относно нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП:
Според тези норми водачът на МПС е длъжен да носи в себе си СУМПС от
съответната категория и контролен талон към него. При неизпълнение на тези задължения в
разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено, че водачът следва да се накаже ако
не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Посоченото
изброяване означава, че липсата на който и да е от тези документи представлява допуснато
нарушение, което подлежи на санкция по реда на чл.183, ал.1 от ЗДвП.
Нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДвП пък гласи, че „За да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“. При
неизпълнение на тези задължения в разпоредбата на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено,
че който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност
по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно
4
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено, се наказва с глоба от 100 до 300 лева.
От събраните по делото доказателства обаче съдът намира, че безспорно се доказва
извършване на нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Към момента на извършване на
проверката жалбоподателят не е представил СУМПС и контролен талон, поради което
правилно на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП му е била наложена глоба от 10
лева. Размерът на глобата е фиксиран и не подлежи на изменение.
Но наложеното наказание по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е в размер, който се
явява неправилно определен от АНО, тъй като не са изложени никакви доводи защо приема
да бъде наложено наказание над минималния определен от законодателя спрямо
нарушителя. В този смисъл, настоящия съдебен състав счита, че изводите, направени от
АНО не са правилни и законосъобразни, тъй като при определяне размера на наложеното
наказание, административно наказващия орган не е съобразил разпоредбата на чл.27, ал.2 от
ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства като е определил размера на наказанието в предвидения от закона, но
значително над минималния размер. Както е видно от материалите по делото, нарушението
не се отличава като такова с по-висока степен на обществена опасност, нито пък самия
нарушител би могъл да се квалифицира по този начин. Предвид изложеното по-горе, съдът
приема, че адекватното наказание в случая е в предвидения от закона минимум и
обжалваното НП следва да бъде изменено в тази му част, съобразно нормата на чл.63, ал.2,
т.4 във вр.с чл.63, ал.7, т.2 от ЗАНН, като глобата за извършеното нарушение по чл.150А,
ал.1 от ЗДвП бъде намалена на такава в минимален размер от 100 лева, съобразно нормата
на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Налагането на санкция в размер, надвишаващ минималния,
предвиден в закона, не е мотивирано по никакъв начин от АНО и се явява несправедливо.
Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл.12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 във вр.с чл.63, ал.7, т.2 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1099-001067/ 10.08.2023г., издадено от
Й. Д. Д. на длъжност началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Силистра, въз основа
на АУАН № GA1034103/ 13.07.2023г., като намалява размера на наложеното на М. Й. Й. от
с.С., обл.Силистра, ул. № ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП,
административно наказание "глоба" в размер на 200 / двеста / лева на 100 / сто / лева за
извършеното нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
5
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част Наказателно постановление № 23-1099-001067/
10.08.2023г., издадено от Й. Д. Д. на длъжност началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- Силистра, въз основа на АУАН № GA1034103/ 13.07.2023г., като законосъобразно,
доказано,обосновано и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6