Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 30.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският
районен съд, ІІ -ри гр.състав, в публичното заседание на пети януари през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря А.Х. като
разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 7534 по описа за 2016г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на ***, гр.***
от изп.директор *** против В.К.П. ***,
в която се твърди, че ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч. гр.д 5485/16г.
Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която ответникът е
подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
Твърди се, че ответникът е
собственик на топлоснабден имот и не е заплатил
използваната за периода 01.11.2013г-30.04.2016г. топлинна енергия в размер на
1051,80лв, от която 924,72 лв главница и сумата
127,08 лв лихва за забава за периода 04.01.2014г.-
13.07.2016г. и не е погасил задълженията си. Направено е искане за
конституиране на трето лице помагач на ищеца ***. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1051,80 лв, от която 924,72лв. представляваща главница за периода
01.11.2013г-30.04.2016г. и сумата 127,08лв лихва за забава за периода
04.01.2014г.- 13.07.2016г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът,
в срока на чл.133 от ГПК не е представил писмен отговор.В съдебно заседание
ответника е признал предявените искове в размерите, в които са предявени в
исковото производство.
С оглед
направеното признание на иска, ищецът в съдебно заседание е изразил становище
съдебното дирене да бъде прекратено и съдът да се произнесе с решение по реда
на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното:
Съдът намира,
че са налице предпоставките
за постановяване на решение
при признание на иска, по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, с оглед на изрично
заявеното от ответника в отговора на ИМ признание на иска, в рамките на предявеният му размер.
Настоящето решение, с оглед разпоредбата
на чл.237, ал.2 от ГПК, се постановява
въз основа на направеното от ответника признание на иска, в с.з., поради което
същото не следва да се мотивира по същество. Признатото право не противоречи на
закона и на добрите нрави, същото произтича от договорни отношения между
страните; страната, направила признанието може да се разпорежда с него-чл.237,
ал.3 от ГПК
По разноските
Ищецът е направил искане
да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представен е
списък на разноски, който включва 360 лв за юрисконсултско възнаграждение, 120лв представляваща
разноски за ВЛ и 50лв за държавна такса. По отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00
лева, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното
производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 360,00 лева, а в размер, определен от
съда съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно
съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и
изменението на разпоредбата на чл. 78
ал.8 – ДВ, бр. 8 от 2017 г. съгласно
която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно сочената разпоредба в чл. 25 ал.1 т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ адвокатското възнаграждение
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
за юрисконсулт в размер на 100 лв.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ищецът е направил разноски в размер на 179,26лв за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв. Съгласно
посоченото по- горе съдът намира, че при определяне на разноските за
юрисконсулт съобразно измененията в ГПК касаещи възнагражденията на
юрисконсултите следва да бъде предвиден
размера посочен чл. 26. От Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно-
за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за
обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лв. С оглед на
изложеното съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв за заповедното
производство. С оглед уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата 26,90 лв, представляваща
деловодни разноски по компенсация в заповедното производство
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК, че В.К.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на кредитора
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ***” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, с ЕИК ***,
представлявано от *** сумата 1051,80 лв, от която
924,72лв. представляваща главница за периода 01.11.2013г-30.04.2016г. и сумата
127,08лв лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 13.07.2016г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на същата, за която е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 5485/2016г по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В.К.П., ЕГН **********,*** да
заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на управление
гр.***, ***, представлявано от законен представител *** сумата 50 лв за
държавна такса, 100 лв за юрисконсултско
възнаграждение и 120 лв за ВЛ, представляващи направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК В.К.П., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***,
представлявано от законен представител ***
сумата 26,90 лв представляваща
деловодни разноски направени в заповедното производство по компенсация.
Решението се постановява по реда на
чл.237, ал.1 от ГПК
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: