№ 13289
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110153447 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **** срещу Н. С. Д., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове за признаване за установено между страните, че Н. С. Д.
дължи на **** следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46854/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, а
именно: 85.14 лв. – неплатени абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 24.10.2019 г. за периода от
25.10.2019 г. до 24.12.2019 г., ведно със законната лихва от 30.08.2022 г. до окончателното
плащане; 87.88 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната
лихва от 30.08.2022 г. до окончателното плащане; 57.11 лв. – неплатени абонаментни такси и
такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер **** от 18.10.2019 г. за периода от 25.10.2019 г. до 24.12.2019 г., ведно със законната
лихва от 30.08.2022 г. до окончателното плащане; 88.38 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, ведно със законната лихва от 30.08.2022 г. до окончателното
плащане. Претендират се разноски за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника двата договора за мобилни услуги,
обединени в неговата система под кл. № *****, но Д. не е платила задълженията си за
периода от 25.10.2019 г. до 24.12.2019 г., поради което са й начислени неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за услуги по вина на потребителя.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н.
С. Д., с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Оспорва наличието на
договорни правоотношения с ищеца, въз основа на които за нея да е възникнало задължение
за заплащане на месечни абонаментни такси и такси за потребени услуги. Оспорва ищецът
да е изправна страна по договорите, включително да е предоставял мобилните услуги.
Оспорва изискуемостта на сумите поради неспазване на чл. 31а от общите условия за
изпращане на покана за доброволно плащане. Оспорва претенциите за неустойки, като
възразява, че липсват доказателства за надлежно упражняване от ищеца на правото на
разваляне на договорите. Счита, че прекратяването и спирането на достъпа до мобилни
1
услуги не са равнозначни на прекратяване на облигационната връзка. Сочи, че нито
връчването на заповедта по чл. 410 ГПК на длъжника, нито връчването на исковата молба на
ответника представляват достигане до потребителя на изявлението на кредитора за
разваляне на договорите, а ако се приеме, че връчването на исковата молба има такъв
характер, това би представлявало основание за предявяване на ново заявление или на нов
осъдителен иск. Оспорва предявените искове и по размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.10.2019 г. между *** /със сегашно наименование ****/ и Н. С. Д. е сключен за
срок от 24 месеца, считано от 18.10.2019 г., Договор за мобилни услуги за предпочетен
номер **** по абонаментен план „Тотал + с неограничени нац. мин. и изх. роуминг в зона
ЕС“ срещу месечна абонаментна такса в размер на 27.99 лв. за първоначалния срок на
договора, а след изтичането му – в размер на 31.99 лв., заедно с което на потребителя е
предоставена СИМ карта. Уговорено е, че датата на издаване на фактура е на 25-о число на
всеки месец, както и че Общите условия за взаимоотношения с потребителите са неразделна
част от договора след приемането им от потребителя. Уговорено е, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на посочения срок по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, в това число приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, а
месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият
според условията на плана, като потребителят дължи и възстановяване на част,
съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-
високия месечен абонамент според условията на плана, в случай че са били налице отстъпки
и/или различна стойност на месечни абонаменти.
На 24.10.2019 г. между *** /със сегашно наименование ****/ и Н. С. Д. е сключен за
срок от 24 месеца, считано от 24.10.2019 г., Договор за мобилни услуги за предпочетен
номер ***** по абонаментен план „Тотал + с неограничени нац. мин. и изх. роуминг в зона
ЕС“ срещу месечна абонаментна такса в размер на 27.99 лв. за първоначалния срок на
договора, а след изтичането му – в размер на 31.99 лв., заедно с което на потребителя е
предоставена СИМ карта. Уговорено е, че датата на издаване на фактура е на 25-о число на
всеки месец, както и че Общите условия за взаимоотношения с потребителите са неразделна
част от договора след приемането им от потребителя. Уговорено е, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на посочения срок по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, в това число приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, а
месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият
според условията на плана, като потребителят дължи и възстановяване на част,
съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-
високия месечен абонамент според условията на плана, в случай че са били налице отстъпки
и/или различна стойност на месечни абонаменти.
Приети са като писмени доказателства по делото издадените от ищеца Фактура №
****/25.11.2019 г. за задължения на Н. С. Д. за отчетен периода от 25.10.2019 г. до 24.11.2019
г. в общ размер на 50.11 лв. /с ДДС/, от които 18.05 лв. /без ДДС/ са за мобилен номер **** и
2
23.71 лв. /без ДДС/ – за мобилен номер *****, и Фактура № ****/25.12.2019 г. за задължения
на Н. С. Д. за отчетен периода от 25.11.2019 г. до 24.12.2019 г. в общ размер на 159.61 лв. /с
ДДС/, в който са включени задълженията в размер на 50.11 лв. от предходния период и
задълженията в размер на 109.50 лв. от новия период /от които 51.31 лв. /без ДДС/ са за
мобилен номер **** и 38.41 лв. /без ДДС/ – за мобилен номер *****/. Приета е като писмено
доказателство и Фактура № **********/25.02.2020 г. за сума в общ размер на 318.51 лв., с
която са начислени на Н. С. Д. неустойки за прекратяване на договори за услуги в общ
размер на 176.26 лв., като в нея са включени и задължения от предходен период в размер на
142.25 лв.
Съгласно чл. 27 от Общи условия на *** за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги, намиращи се на л. 41 – 48 от заповедното производство,
приложено за послужване по настоящото дело, плащането на посочената във фактурата сума
се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 15 дни след датата на
издаването й. Съгласно чл. 19б, б. „в“ от същите „Теленор“ има право да откаже
сключването на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор
– срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичане
на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези общи условия.
Приета е като писмено доказателство по делото Последна покана за доброволно
плащане от 26.01.2020 г. от ищеца, адресирана до Н. Д., в която се претендира заплащане в
10-дневен срок на задължения за номера ***** и **** в общ размер на 142.25 лв. и е
отправено предупреждение, че при неплащане на задълженията договорът за предоставяне
на мобилни/фиксирани услуги ще бъде прекратен, след което използването на съответния
номер няма да бъде възможно, и към дължимата сума ще бъде добавена неустойка.
При така установената фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46854/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на предпоставките на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С оглед твърденията на ищеца предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС – по отношение на претенциите за неплатени абонаментни такси и такси
за потребление на мобилни услуги, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД – по отношение на претенциите за
неустойки.
По исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:
Основателността тези искове се обуславя от доказването от ищеца на следните
обстоятелства: сключване на твърдяните договори за мобилни услуги и тяхното съдържание,
включително относно дължимостта и размера на месечни абонаменти такси; че е изпълнявал
задълженията си по сключените договори – предоставяне на мобилни услуги на
претендираната стойност.
Възражението на ответника за липса на облигационни правоотношения с ищеца по
процесните договори за мобилни услуги е неоснователно, доколкото противното се доказва
от събраните по делото писмени доказателства, сред които са и самите договори.
Ответникът не оспорва положените в тях подписи за потребител, поради което съдът приема,
че те са положени именно от него, от което следва, че той е сключил договорите за мобилни
услуги и се явява страна по тях в качеството на потребител.
Доколкото се касае за договори за предоставяне на мобилни услуги по тарифен план,
за което е уговорено задължение за абоната да заплаща месечна абонаментна такса, съдът
3
намира, че мобилният оператор е изправна страна по договорите с факта на предоставяне на
достъп до своята мобилна мрежа. Този факт не се оспорва от ответника, а и се потвърждава
от обстоятелството, че на абоната са предоставени съответно СИМ карти. При това
положение за ответника е възникнало задължението да заплаща уговорените месечни
абонаментни такси. Следователно по всеки от двата договора за исковия период ответникът
дължи абонаментни такси в общ размер на по 55.98 лв.
В случая ищецът претендира не само стойността на месечните абонаментни такси, но
и такси за потребление на мобилни услуги. Единствените доказателства за потребление на
допълнителни услуги са издадените месечни фактури. Същите обаче представляват
съставени от ищеца частни документи, които не носят подписа на потребителя. Поради това
и доколкото ответникът изрично оспорва предоставянето на мобилни услуги и размера на
задълженията, съдът намира, че фактурите не са достатъчни за доказване възникването на
вземане на ищеца за такси за допълнителни мобилни услуги, т.е. за такси, различни от
месечните абонаментни такси.
Предвид изложеното съдът приема, че за ответника са възникнали задължения за
заплащане само на абонаментните такси по двата договора за исковия период, като
задължението му по всеки договор възлиза на по 55.98 лв.
Възражението на ответника за погасяване на вземанията на ищеца по давност е
неоснователно. Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д.
№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията на ищеца се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. От
друга страна, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./. Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2022 г., погасени по давност биха били вземанията,
чиято изискуемост е настъпила преди 22.06.2019 г., но в случая такива не се претендират.
С оглед изложеното и доколкото ответникът не навежда възражение за плащане на
задълженията си, а още по-малко представя доказателства за такова, съдът приема исковете
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за частично основателни – всеки от тях за сумата от 55.98
лв., върху която се дължи и законната лихва, считано от 30.08.2022 г. до окончателното
плащане. За разликите над посочената сума до пълните предявени размери исковете
подлежат на отхвърляне като недоказани.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Тяхната основателност се обуславя от пълното и главно доказване от ищеца на
следните обстоятелства: наличието на валидни неустоечни клаузи; настъпване на
предпоставките за претендиране на неустойките /включително надлежно упражняване на
правото на разваляне на договорите/; размера на дължимите неустойки /включително
4
размерите на стандартните месечни такси по всеки договор за мобилни услуги/.
В случая е установено по делото, че между страните са сключени два договора за
мобилни услуги, които съдържат идентични неустоечни клаузи. В тях е уговорено, че в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, в това число приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти,
като приложимият месечен абонамент е най-високият според условията на плана, а в
допълнение потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия
срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според
условията на плана, в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на
месечни абонаменти. Тълкувайки посочените идентични договорни клаузи, съдът намира, че
действителната обща воля на страните е, че при неплащане на дължими суми от абоната за
мобилния оператор възниква правото да прекрати едностранно съответния договор за
мобилни услуги ведно с право на неустойка. Касае се за компенсаторна неустойка –
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за мобилни услуги.
Уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочно прекратяване на срочен
договор за мобилни услуги е допустимо, но само в рамките на присъщата обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции на неустойката.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът дължи преценка за неравноправност на клаузите
за неустойки, на които се позовава ищецът, тъй като се касае за договори, сключен с
потребител. За да е неравноправна и следователно нищожна договорна клауза в договор,
сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално, да осъществява някой от
фактическите състави по чл. 143 ЗЗП и да не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.
В случая съдът намира, че не е осъществена никоя от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, поради
което не се касае за неравноправна клауза в потребителски договор. Същевременно
неустойката се равнява на месечния абонамент за три месеца, което според съда не
обосновава извод за излизане на неустойката извън присъщите й функции. Следователно
налице са валидни неустоечни клаузи.
Доколкото се касае за договори за предоставяне на мобилни услуги по тарифен план,
за което е уговорено задължение за абоната да заплаща месечна абонаментна такса, съдът
намира, че мобилният оператор е изправна страна по договора с факта на предоставяне на
достъп до своята мобилна мрежа. Този факт не се оспорва от ответника, а и се потвърждава
от обстоятелството, че на абоната са предоставени съответно СИМ карти. При това
положение и щом ответникът не твърди и не доказва да е изпълнил надлежно задълженията
си, поети със сключването на договорите за мобилни услуги, за плащане на всички месечни
абонаментни такси, то за мобилния оператор е възникнало потестативното право да развали
договорите за мобилни услуги поради неплащане на дължимите суми преди изтичане на
сроковете на договорите.
Спорно е по делото дали ищецът надлежно е упражнил правото си на разваляне на
договорите за мобилни услуги. Съдът намира, че надлежното упражняване на правото на
разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, съгласно които, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за
която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален, като предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен
в писмена форма, какъвто е настоящият случай. За доказване надлежното упражняване на
правото на разваляне на договорите ищецът е представил по делото единствено Последна
5
покана за доброволно плащане, адресирана до потребителя, с която е отправил изявление до
него, че ако не заплати в 10-дневен срок задълженията си за посочените в поканата два
мобилни номера, съответстващи на номерата по двата договора за мобилни услуги, описани
в исковата молба, договорите ще бъдат прекратени и ще бъде начислена неустойка. Не са
представени обаче никакви доказателства, че отправената покана е достигнала до нейния
адресат. При наличие на изрично оспорване от страна на ответника на получаването на
поканата съдът счита, че само представянето на поканата не може да обоснове извод за
успешно проведено от ищеца пълно доказване на намиращото се в негова доказателствена
тежест обстоятелство, че правото му на разваляне на договорите за мобилни услуги е
надлежно упражнено, защото изявлението му е достигнало до абоната. Следователно
недоказан е един от елементите на фактическия състав на претендираните неустойки.
По горните съображения съдът намира исковете с правна квалификация чл. 92, ал. 1
ЗЗД за изцяло неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски за заповедното и исковото производства, съразмерно
на уважената част от исковете. Общият размер на дължимите на ищеца разноски за исковото
производство възлиза на 369.25 лв. и включва: 61.25 лв. – държавна такса, 140 лв. – депозит
за особен представител, 168 лв. – адвокатско възнаграждение, а за заповедното производство
му се дължат разноски в общ размер на 134.75 лв., включващи: 8.75 лв. – държавна такса,
126 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
че Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: ****, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
46854/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 55.98 лв. – неплатени абонаментни
такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 24.10.2019 г. за периода
от 25.10.2019 г. до 24.12.2019 г., ведно със законната лихва от 30.08.2022 г. до окончателното
плащане; 55.98 лв. – неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 18.10.2019 г. за периода от 25.10.2019 г. до 24.12.2019 г., ведно
със законната лихва от 30.08.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ, както
следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за неплатени
абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ***** от 24.10.2019 г. – за разликата над 55.98 лв. до пълния
предявен размер от 85.14 лв.; изцяло иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от
87.88 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***** от 24.10.2019 г., ведно със законната лихва от 30.08.2022 г. до
окончателното плащане; частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС
за неплатени абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер **** от 18.10.2019 г. – за разликата над 55.98 лв. до
пълния предявен размер от 57.11 лв.; изцяло иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 88.38 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 18.10.2019 г., ведно със законната лихва от 30.08.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ****, ЕИК ****,
6
със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 134.75
лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 369.25 лв. – разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7