Определение по дело №3074/2019 на Административен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………………………………….г., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 05.04.2021г., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН  административно дело 3074/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.176 от АПК във връзка с чл.248 от ГПК за изменение на решение №831/02.07.2020г., постановено по административно дело №4074/2019г. на Варненския административен съд,  в частта на размера на присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е  молба с вх.№ 8253/14.07.2020г. от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, в което се  иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 921.11 лв вместо присъдените от съда 200 лева.

Молбата за изменение на решението в частта на разноските е съобщена на  Н.Й. с ЕТ „Дева 2000-Н.Й.“  но в указания срок не е постъпило становище по нея.

С решението, чието изменение се иска в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение, съдът е отхвърлил жалбата на Н.П.Й. с ЕГН ********** срещу ревизионен акт №Р-03000317003118-091-001/27.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение №157/26.07.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП  в частта, с която  са установени задължения по ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 3991.98 лева и лихви в размер на 2846.94 лева.

Осъдил е  Н.П.Й. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

Съдът изрично в мотивите на решението си е подчертал, че на основание чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки се с решение /т.47 и т.51/  от 23 ноември 2017 година на Съда на Европейския съюз по  съединени дела С–427/16 и С–428/16, с което  е прието, че Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение е в противоречие с правото на Европейския съюз и по-специално не съответства на  член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 година. Задължителността на решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания и предимството им пред решенията на върховните съдилища на държавите-членки произтича от чл.267 и сл. от Договора за функциониране на Европейския съюз. Поради това, както и на  основание чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България, съдът намира за единствена приложима по отношение дължимото на администрацията юрисконсултско възнаграждение Наредбата за заплащане на правната помощ. Във връзка с това,  на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е било присъдено юрисконсултско възнаграждение в максималния размер от 200 лева по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, поради високата фактическата и правна сложност на делото.

Несъобразяването на решенията на СЕС и на законодателството на Европейския съюз обосновава право на обезщетение по реда на чл.2в ал.1 т.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди във връзка с чл.203 от АПК, и  в случаите, когато нарушението на правото на ЕС е извършено от националните съдилища включително и Върховния административен съд.

За да се преодолее бъдещо  несъобразяване на решение /т.47 и т.51/  от 23 ноември 2017 година на Съда на Европейския съюз по  съединени дела С–427/16 и С–428/16 от страна на националните съдилища, българският законодател е извършил промяна в чл.143 ал.3 от АПК в ДВ бр.15 от 2021 в сила от 19.02.2021г., според чиято актуална разпоредба: „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.“. Тази норма е приложима на основание §2 от ДР на ДОПК, доколкото в чл.161 ал.1 от ДОПК няма изрично уточнение за определяне размера на юрисконсултското възнаграждение по реда на чл.36 от Закона за адвокатурата.

С оглед на изложеното,  не е налице основание за изменение на решение №831/02.07.2020г., постановено по административно дело №3074/2019г. на Варненския административен съд в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение, поради което искане с вх.№8253/14.07.2020г. от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП за присъждане на  юрисконсултско възнаграждение в размер на 921.11 лева е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено.

Настоящото определение не подлежи на обжалване, тъй като с изменението на чл.160 ал.7 от ДОПК с ДВ бр.105 от 2020г. в сила от 01.01.2021г., решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно. Тоест, с новата процесуална норма, която действа занапред, решение № 831/02.07.2020г., постановено по административно дело № 3074/2019г. на Варненския административен съд не подлежи на обжалване, тъй като с него е отхвърлена жалбата на Н.П.Й. с ЕГН ********** срещу ревизионен акт №Р-03000317003118-091-001/27.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение №157/26.07.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП  в частта, с която  са установени задължения по ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 3991.98 лева и лихви в размер на 2846.94 лева.

Воден от изложеното и на основание чл.143 ал.3 от АПК във връзка с чл.161 ал.1 от ДОПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ  искане с вх.№ 8253/14.07.2020г. от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, с което се  иска изменение на решение  № 831/02.07.2020г., постановено по административно дело № 3074/2019г. на Варненския административен съд,  в частта на размера на присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Определението  не подлежи на обжалване.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: