О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 05.04.2021г.,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 3074/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.176 от АПК
във връзка с чл.248 от ГПК за изменение на решение №831/02.07.2020г., постановено
по административно дело №4074/2019г. на Варненския административен съд, в частта на размера на присъдено в полза на
ответника юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е молба с вх.№ 8253/14.07.2020г. от директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, в което
се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника в размер на 921.11 лв вместо присъдените от
съда 200 лева.
Молбата за изменение на решението в частта
на разноските е съобщена на Н.Й. с ЕТ
„Дева 2000-Н.Й.“ но в указания срок не е
постъпило становище по нея.
С решението, чието изменение се иска в
частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение, съдът е отхвърлил жалбата
на Н.П.Й. с ЕГН ********** срещу ревизионен акт
№Р-03000317003118-091-001/27.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с решение №157/26.07.2018 г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП в частта,
с която са установени задължения по ЗДДФЛ за 2010г. в размер на
3991.98 лева и лихви в размер на 2846.94 лева.
Осъдил е Н.П.Й. да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Съдът изрично в мотивите на решението си е
подчертал, че на основание чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното
възнаграждение за един адвокат, съгласно чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съобразявайки се с решение /т.47 и
т.51/ от 23 ноември
2017 година на Съда на Европейския съюз по съединени дела
С–427/16 и С–428/16, с което е прието,
че Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение е в противоречие
с правото на Европейския съюз и по-специално не съответства на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977
година. Задължителността на решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални
запитвания и предимството им пред решенията на върховните съдилища на
държавите-членки произтича от чл.267 и сл. от Договора за функциониране на
Европейския съюз. Поради това, както и на
основание чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България, съдът намира
за единствена приложима по отношение дължимото на администрацията
юрисконсултско възнаграждение Наредбата за заплащане на правната помощ. Във
връзка с това, на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ е било присъдено юрисконсултско възнаграждение в
максималния размер от 200 лева по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, поради високата фактическата и правна сложност на делото.
Несъобразяването на решенията на СЕС и на
законодателството на Европейския съюз обосновава право на обезщетение по реда
на чл.2в ал.1 т.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди във
връзка с чл.203 от АПК, и в случаите,
когато нарушението на правото на ЕС е извършено от националните съдилища
включително и Върховния административен съд.
За да се преодолее бъдещо несъобразяване на решение /т.47 и т.51/ от 23 ноември
2017 година на Съда на Европейския съюз по съединени дела
С–427/16 и С–428/16 от страна на националните съдилища, българският законодател
е извършил промяна в чл.143 ал.3 от АПК в ДВ бр.15 от 2021 в сила от
19.02.2021г., според чиято актуална разпоредба: „Когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски,
освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.
37 от Закона за правната помощ.“. Тази норма е
приложима на основание §2 от ДР на ДОПК, доколкото в чл.161 ал.1 от ДОПК няма
изрично уточнение за определяне размера на юрисконсултското възнаграждение по
реда на чл.36 от Закона за адвокатурата.
С оглед на изложеното, не е налице основание за изменение на решение
№831/02.07.2020г., постановено по административно дело №3074/2019г. на
Варненския административен съд в частта на присъденото юрисконсултско
възнаграждение, поради което искане с вх.№8253/14.07.2020г.
от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на
НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 921.11
лева е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено.
Настоящото определение не подлежи на обжалване, тъй
като с изменението на чл.160 ал.7 от ДОПК с ДВ бр.105 от 2020г. в сила от
01.01.2021г., решението на административния съд по дела, по които се
обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750
лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният
акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се
включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на
юридически лица, е окончателно. Тоест, с новата процесуална норма, която действа
занапред, решение № 831/02.07.2020г., постановено по административно дело №
3074/2019г. на Варненския административен съд не подлежи на обжалване, тъй като
с него е отхвърлена жалбата на Н.П.Й. с ЕГН
********** срещу ревизионен акт №Р-03000317003118-091-001/27.04.2018 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение
№157/26.07.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, с която са установени
задължения по ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 3991.98 лева и лихви в размер на
2846.94 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.143
ал.3 от АПК във връзка с чл.161 ал.1 от ДОПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искане с вх.№ 8253/14.07.2020г. от директора
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, с което
се иска изменение на решение № 831/02.07.2020г., постановено по
административно дело № 3074/2019г. на Варненския административен съд, в частта на размера на присъдено в полза на
ответника юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: