Р Е Ш
Е Н И Е
№49
гр. Несебър, 14.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав
в публично заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа гр. д. № 995 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД.
От ищеца „С.В.” ЕООД срещу ответницата О.К. е предявен иск за
установяване дължимостта на сумата от 2400 евро,
представляваща дължимо възнаграждение с включен ДДС по договор за управление и
поддръжка на комплекс „Сън Вилидж” от 17.04.2014г.,
формирано като сбор на дължимите такси за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г.,
ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019г. Ищецът твърди, че на
17.04.2014г. между него и В.М. (в качеството му на собственик на апартамент 18,
ет. 3 в сграда С от комплекса) бил сключен договор за поддръжка и управление.
Навежда, че М. се задължил да заплати сумата от 500 евро за ползваните от него
услуги в периода от май 2014г. до април 2015г. Сочи, че в чл. 3 от договора
било предвидено продължаване на срока му, ако 7 дни преди изтичането му никоя
от страните не изпрати предизвестие за прекратяване. Твърди, че ищецът се
задължил да осъществява цялостно организационно, техническо и административно
обслужване на комплекса, както и поддръжка, почистване и охрана на общите части
и намиращите се в него зелени площи, басейн и други съоръжения. Излага, че
според клаузата на чл. 2.5 от договора възнаграждението се дължи авансово за
следващата година, най-късно до 15-ти септември на текущата година. Навежда, че
по чл. 2.1 от договора страните се споразумели едногодишният период да започва
през месец май на текущата година и да завършва през месец април на следващата.
Твърди, че на 04.06.2014г. ответницата закупила апартамента и в качеството си
на собственик встъпила като страна по договора. Обръща внимание, че ищецът
изпълнявал задълженията си по договора. Сочи, че ответницата дължи
възнаграждение за периода 2015г. – 2018г. включително, а за 2019г. е заплатила
дължимите суми. С тези доводи моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.
Отправя възражение за прекомерност на претенцията за разноски на другата
страна.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответницата О.К., чрез процесуалния
й представител, е депозиран отговор, с който искът се оспорва като
неоснователен и недоказан. Сочи се, че липсват доказателства К. да е собственик
на апартамент в комплекса. Претенциите за заплащане на такси за 2015г., 2016г.
и 2017г. се оспорват като погасени по давност. Развиват се подробни съображения
в насока, че К. не е страна по сключения договор и сумите не могат да се
претендират от нея. Оспорва се като нищожна клаузата за автоматично
продължаване на договора. Сочи се, че договорът е автоматично прекратен на дата
04.06.2014г., със загубване качеството на собственик на страната по него – В.М..
Излага се, че със сключения нотариален акт купувачът (ответницата) не се е
обвързала с дейностите по управление и поддръжка на комплекса. Сочи се, че
договорът за поддръжка не е вписан в партидата на имота в имотния регистър и
ответницата не е имала възможност да узнае за него. Навежда се, че искът
неоснователно е предявен само срещу К., тъй като купувач на апартамента е й В.К..
Развиват се съображения за неизпълнение на договорните задължения на ищеца. С
тези доводи до съда се отправя искане да отхвърли предявения иск. Претендират
се разноски. Отправя се възражение за прекомерност на претенцията за разноски
на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД, по който в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с ответницата – договор
за управление и поддръжка на комплекс „Сън Вилидж” от
17.04.2014г., по който тя е встъпила като страна, ищецът е престирал
– изпълнил задълженията си за процесните периоди, а
за ответницата е възникнало задължение за заплащане на претендираните
суми. Ищецът следва да докаже размера на претенцията си и настъпването на
изискуемостта на всяка от отделните суми.
По
направените от ответницата възражения за нищожност на клауза от договора в
нейна доказателствена тежест е да докаже твърдяната
нищожност.
Съдът
на основание чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада по делото (приет без възражения от
страните) е указал на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си за
сключен договор за управление и поддръжка на комплекс „Сън Вилидж”
от 17.04.2014г.
Още
в заявлението си за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК ищецът е основал
вземането си на писмен договор, сключен на 17.04.2014г., като е цитирал и
съответни клаузи от този договор. По същия начин ищецът е процедирал и при
изготвяне на исковата молба, с уточнението, че договорът е сключен с В.М., а
ответницата е задължена по него като приобритател на
апартамента на М., за който е сключен договорът. Ето защо за доказване на
претенцията си на първо място ищецът е следвало да представи доказателства за
наличието на такъв договор. Това е и първият елемент от фактическия състав на
предявения от него иск, за който му е разпределена доказателствена
тежест - да установи наличието на облигационна връзка с ответницата – договор
за управление и поддръжка на комплекс „Сън Вилидж” от
17.04.2014г.
След
като първият елемент от фактическия състав на претендираното
право не е доказан, то искът е неоснователен само на това основание и следва да
бъде отхвърлен. Както е посочено и в съдебното заседание по делото, в рамките
на настоящия процес е недопустимо да се изменя основанието на иска по чл. 214
от ГПК, тъй като е предявен установителен иск по чл.
422 ГПК, основанието на който е въведено още със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и не може да бъде променяно в исковия процес – видно и от
мотивите на т. 11б от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС. Ето защо в
настоящия процес не следва да бъдат разглеждани други основания на предявения
иск.
Съдът
намира, че основателността на предявения иск не може да бъде доказана от
извлечение от персоналната партида на ответницата и от извлечение от банкова
сметка ***.07.2018г. (каквито с претенциите на ищеца). От посочените документи
(на л. 9 – л. 12 от делото) се установява, че К. действително е закупила от В.М.
апартамент № 18, ет. 3 в сграда С от комплекс „Сън Вилидж”.
При липсата на доказателства за сключен договор за поддръжка на комплекса обаче
самото закупуване на апартамента не доказва нейни задължения по такъв договор.
Извлечението от сметка и сметкофактурата установяват единствено плащания от
страна на К. на годишна такса поддръжка за периодите от юни 2018г. до декември
2018г. и от 01.01.2019г. до 30.09.2019г., но по
никакъв начин не установяват, че плащанията са извършени на основание сочения
от ищеца договор за поддръжка и управление. Освен това плащанията са насочени
към друг правен субект – „Сън Вилидж 33” ЕООД, а не
към ищеца – „С.В.” ЕООД.
С
оглед горните изводи на съда предявеният иск следва да бъде отхвърлен. При
липсата на доказателства за сключен договор не следва да се обсъждат
възраженията на ответницата срещу договора, вкл. и тези за нищожността му.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответницата следва да се присъдят разноски в претендирания от нея размер от 560 лв. – платено
възнаграждение за един адвокат (видно от договор на л. 31 от делото). В случая
минималното възнаграждение съобразно цената на иска е в размер на 558,58 лв. – арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплатеното от
ответницата възнаграждение е съобразно с този минимум, поради което няма
основание да бъде намалявано на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.В.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу О.В.К., родена на ***г., гражданка на Руската
Федерация, БУЛСТАТ: *********, с постоянен адрес в к. к. „Слънчев
Бряг”, комплекс „Сън Вилидж”, ******иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 2400
евро, представляваща дължимо
възнаграждение с включен ДДС по договор за управление
и поддръжка на комплекс „Сън Вилидж” от
17.04.2014г., формирано като сбор на дължимите такси за 2015г., 2016г., 2017г.
и 2018г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 ГПК „С.В.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на О.В.К., родена на ***г., гражданка на Руската Федерация, БУЛСТАТ:
*********, с постоянен адрес в к. к. „Слънчев Бряг”, комплекс „Сън Вилидж”, ******сумата от 560 лв., представляваща
направените по делото разноски – платено възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: