Р Е Ш Е Н И Е № 92
гр. ВРАЦА, 28.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 13.03.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`105 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК. Заседанието е подготвително на осн. чл. 267 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 937/21.01.19 г. на С.В.З., чрез особения си
представител адв. Л.В. назначена на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, срещу решение на
районен съд гр. Враца № 42/14.01.19 г. постановено по гр. дело № 757/18 г. по
описа на същия съд в ЧАСТТА, с която е уважен предявения от ищеца ЕАД
"Агенция за контрол на просрочени задължения" гр. София установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК срещу ответницата, настоящ въззивник, С.З.
за дължимост на осн. чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК на
сумата 618.76 лв. представляваща главница по договор за паричен заем №
2665747/21.10.16 г., заедно със законната лихва върху сумата считано от
31.10.17 г. до окончателното й изплащане и сумата 73 лв. представляваща
договорна лихва за периода от 20.11.16 г. до 19.05.17 г. С атакуваното решение,
районен съд е осъдил ответницата З. да заплати и съдебни разноски направени от
дружеството ищец в заповедното и исковото производство.
В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното решение. Навеждат се доводи за недействителност
на договора за заем, доколкото същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК, а също и твърдения, че между страните не възникнало
облигационно правоотношение, основано на дог. за заем. Според възивника,
първоначалния заемодател АД "Изи Асет Мениджъмнт" не е изпълнил
поетите в договора задължения и не му е предоставил в цялост договорената заемна
сума в размер на 700 лв. В чл. 3 от процесния договор от 21.10.16 г. страните
се договорили с част /537.15 лв./ от заетата сума от 700 лв. да се рефинансира
предходен заем на заемополучателя З. № 2597492, а тя да получи разликата в
размер на 162 лв. И тъй като по делото не били представени доказателства, че
със сумата 537.15 лв. е погасен предходния заем, въззивника З. намира, по
делото не е доказано съществуването на облигационно отношение произтичащо от
процесния договор за заем № 2665747/21.10.16 г. и на това основание исковата
претенция следвало да се отхвърли. Освен това, по делото било установено
безспорно, че преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, С.З. е заплатила
сумата 212 лв. Съобразявайки нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД и цитирана
практика на ВКС, въззивникът З., чрез особения си представител, намира, че
районен съд следвало да приеме, че е погасена изцяло главницата по договора в размер на 162.85 лв.
На основание изложеното, въззивникът моли за отмяна в обжалваната част на
решението на първостепенния съд като незаконосъобразно и решаване на спора по същество
с отхвърляне на исковата претенция.
Ответното дружество "Агенция за контрол на просрочени
задължение" ЕООД гр. София представя отговор, в който мотивира становище
за неоснователност на жалбата. Претендира съдебни разноски.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилата жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от
надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията
на обжалваемите.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на атакуваното решение, а по допустимостта в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е обвързан от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за частично
ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
От фактическа страна по делото е установено, че по инициатива на ООД
"Агенция за контрол на просрочени задължеания" гр. София с ЕИК ***
срещу длъжника С.В.З. ***, с ЕГН ************ пред районен съд гр. Враца се е
развило заповедно производство на осн. чл. 410 от ГПК, образувано е ч. гр. д. №
5198/17 г. по описа на цитирания районен съд. Молбата на дружеството заявител е
уважена и районен съд е издал на осн. чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение № 3561/01.11.17 г., с която е разпоредил длъжникът С.З. да
заплати дружеството заявител главница в размер на 618.17 лв. по договор за
паричен заем № 2665747 от 21.10.16 г.; договорна лихва от 73.06 лв. за периода от 20.11.16 г. до 19.05.17
г.; сумата 482.58 лв. представляваща неустойка за неизпълнени задължения по
договора за заем; сумата от 42.01 лв. законна лихва за забава за периода от
19.05.17 г. до 24.10.817 г.; сумата от 18 лв. разходи за извънсъдебно събиране
на задължението; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 31.10.17
г. г. до изплащането му и разноски в
заповедното производство - 25 лв. д. т. и юрисконсултско възнаграждение от 50
лв. лв.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от непогасен договор за
паричен заем № 2665747/21.10.17 г., сключен между С.З. и АД "Изи Асет Мениджмънт",
като на 01.09.17 г. е подписано
Приложения № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.17
г. по силата на който задължението е прехвърлено от ЕАД "Изи Асет
Мениджъмнт" на ООД "Агенция за контрол на просрочени задължения"
гр. София.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в производството С.З. при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и след указания на заповедния съд по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, дружеството заявител е предявило пред районен съд гр. Враца срещу
длъжника З. установителени искове с правно основание чл. 422 от ГПК за сумите
по заповедта за изпълнение посочена по-горе.
Пред районен съд Враца е образувано процесното гр. дело № 757/18 г.
Съдът се е произнесъл по същество, като с решение № 229/18.06.18 г. е уважил
следните установителните искове: - с
правно осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и във вр. с чл. 240, ал. 1
от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за сумата 618.76 лв. представляваща главница по договора
за заем от 21.10.116 г. сключен между страните и исковата претенция с правно осн. чл. 79, ал. 1
пр. 1 и във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за сумата 73.06 лв.
представляваща договорна лихва за периода от 20.11.16 г. до 19.05.17 г.
Първостепенният съд е отхвърлил обективно съединените искове за
заплащане на неустойка в размер на 482.58 лв., като по отношение на останалите
суми по заповедта за изпълнение /18 лв. разходи за извънсъдебно събиране на
задължението и 42.01 лв. мораторна лихва/ производството е прекратено.
В настоящото производството, се атакува с въззивна жалба частта от
решението на районен съд, с която съдът е приел за установено, че длъжникът С.З.
дължи на ООД "Агенция за контрол на просрочени задължения" главница
по договора за заем в размер на 618.76 лв. и договорена лихва от 73.06 лв.
По делото не се спори за следните обстоятелства: На 21.10.16 г. между С.В.З.
/заемател/ и АД "Изи Асет Мениджмънт" /заемодател/ е сключен договор
за паричен заем № 2665747; На 01.09.17
г. е подписано Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 30.01.17 г., по силата на който задължението по посочения договор
за заем е прехвърлено на ООД "Агенция за контрол на просрочени
задължения", за която цесия длъжникът е уведомен.
Ответникът, чрез назначения си на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител, както в отговора на исковата молба, така и във въззивната си
жалба, оспорва валидността на договора за заем на основание противоречие
съдържанието на договора с конкретни разпоредби на ЗПК. Както се посочи
по-горе, ответницата З. заявява и възражение за липса на валидно възникнало
между нея и заемодателя правоотношение по договор за заем за сумата 700 лв.,
тъй като по делото имало доказателства, че реално са й предадени само 162 лв.
Като основание за нищожност на Договора за потребителски кредит
ответникът З. сочи факта, че същият не съдържа задължителни реквизити по чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, както и факта, че липсва приложен към
договора погасителен план.
Съдът намира, че представеният Договор за паричен заем с № 2665747 от
21.10.2016 г., не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК,
тъй като към сключения договор за кредит липсва изобщо /изготвен или представен
по делото/ погасителен план.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
По въпроса налице ли е инкорпориран в договора погасителен план съдът
намира следното:
От съдържанието на процесния договор за заем № 2665747/21.10.16 г. е видно, че в същия фигурира само следната
информация: - за главницата /в размер на 700 лв./, договорната лихва /40% годишен
лихвен процент/, ГПР /49,02%/, обща сума дължима от заемателя /796.39 лв./,
посочен е и размера на вноските - 113.77 лв., не е посочен броя на вноските,
какви компоненти включва всяка от вноските, срока за издължаване на всяка от
тях, не е посочен дори и крайният срок за издължаване на заемната сума.
Съгласно цитираната правна норма от ЗПК, за да бъде прието, че
съответните уговорки в договора по своята правна същност представляват
погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и
срока за това, също така следва да е изложена и разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на
лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи.
В настоящия случай липсва разбиване по пера на задължението на
кредитополучателя /заемателя/, от което да е ясно в каква част то представлява
главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация,
показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви
и допълнителни разходи се погасява. Не е посочен броя на вноските, срока за
издължаване на всяка от тях, не е посочен и крайният срок за издължаване на
заемната сума.
Изводът, който се налага, е че в случая не може да се приеме, че погасителният
план е инкорпориран в съдържанието на процесния договор за заем.
Предвид императивните норми на чл. 10, 11 и 12 от ЗПК, които
установяват формата и съдържанието на потребителския кредит, какъвто е
процесния договор, е недопустимо съществени елементи от договора, да се
установяват със счетоводни експертизи в рамките на исковото производство, като
експерта ползва за изводите си данни от погасителен план по договора за заем, който
му е предоставен от ищеца-заемодател в хода на исковото на производство.
Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
На това основание съдът намира, че искът се явява основателен само за главницата, но не и за възнаградителната лихва. Следователно по процесния договор ответникът З. дължи единствено главницата /700 лв./, след приспадане на сумата 212 лв., тъй като от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че тя е извършила плащания по кредита /заема/ в размер на 212 лв., при което дължимата от нея сума е 488 лв. /700 лв. - 212 лв. = 488 лв./, тоест ответницата дължи връщане само на чистата стойност по кредита - главницата след приспадане на извършените от нея плащания.
Окръжен съд не споделя възраженията на въззивника З., че по делото е доказано заемно правоотношение само за сумата 162 лв., тъй като договорът за заем е реален договор, а тя е получила от дружеството заемодател само тази сума. Възражението има защитен характер. В чл. 3 от договора за заем от 21.10.16 г. страните са постигнали съгласие, че със заемната сума от 700 лв. да се рефинансира друг текущ заем на заемателя, като същият /заемателят З./ заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по другия договор за паричен заем с № 2597492 в размер на 537.15лв., като й се изплати само остатъка от заемната сума по договора от 21.10.16 г. В чл. 3 е посочено още, че договорът има силата на разписка. При тази уговорка, тъй като заемателят сам се е съгласил заемодателя да прихване задължението му по друг договор за заем, не може да се приеме, че заемната сума не му е предадена и следователно не е възникнало облигационно правоотношение основано на договор за заем.
При несъвпадение изводите на първостепенния съд с тези на настоящата
инстанция, в обжалваната част решението на районен съд гр. Враца следва да бъде
отменено в частта, с която искът за главницата е уважен за сумата над 488 лв.
до сумата 618.76 лв. и в тази част исковата претенция следва да се отхвърли. Частта
от решението, с която е уважен обективно съединения иск за заплащане на
договорна лихва в размер на 73.06 лв. следва да отмени, като тази претенция
бъде отхвърлена изцяло. В останалата част, решението на районен съд следва да
бъде потвърдено.
По отношение на разноските окръжен съд намира следното:
При изхода от спора, присъдените на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК от
районен съд по съразмерност съдебни разноски, както за исковото производство,
така и тези направени в заповедното производство, в полза на дружеството ищец,
следва да бъдат намалени. В тази връзка, частта от атакуваното решение, с която
ответницата С.З. е осъдена да заплати на ищеца ООД "Агенция за контрол на
просрочени задължения" съдебни разноски направени в исковото производство,
следва да бъде отменена за сумата над 230 лв. до присъдената от районен съд
сума от 353.96 лв.; за разноските направени в заповедното производство,
решението на районен съд също следва да се отмени за сумата над 30 лв. до
присъдената от районен съд сума от 42.75 лв. Решението следва да се потвърди за
присъдените на дружеството ищец съдебни разноски по съразмерност, за исковото
производство в размер на 230 лв. и за заповедното производство 30 лв.
За настоящата инстанция, на осн чл. 78, ал. 3 и във вр. с ал. 8 от ГПК,
на ответника представляван от юрисконсулт, по съразмерност следва да се
присъдят съдебни разноски в размер на 180 лв.
Мотивиран от изложеното по-горе, окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Враца № 42/14.01.19 г., постановено
по гр. д. № 757/18 г. в ЧАСТТА, с която съдът е признал на осн. чл. 422 от ГПК
за установено, че ответницата С.В.З. дължи на дружеството ищец ООД "Агенция
за контрол на просрочени задължения" гр. София главница по договор за паричен заем № 2665747/21.10.16 г. за
сумата над 488 лв. до сумата 618.76 лв., както и в ЧАСТТА, с която районен съд
е признал за установено, че длъжникът С.В. Закова дължи на ищеца ООД
"Агенция за контрол на просрочени задължения" гр. София сумата 73.06
лв. представляваща договорна лихва по
посочения по горе договор за паричен заем, за периода от 20.11.16 г. до
19.05.17 г. и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца ООД
"Агенция за контрол на просрочени задължения" със седалище гр. София
и ЕИК *** срещу ответника С.В.З. с ЕГН **********
*** иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване на установено, че С.В.З.
дължи на ООД "Агенция за контрол на просрочени задължения" гр. София
на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 9
от ЗПК за сумата над 488 лв. до сумата 618.76 лв. представляваща главница
дължима по договор за паричен заем № 2665747/21.10.16 г. сключен между АД
"Изи Асет Мениджмънт" и С.В.З., вземането, по който е прехвърлено на
ООД "Агенция за контрол на просрочени задължения", като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца ООД "Агенция за контрол на просрочени
задължения" със седалище гр. София и ЕИК *** срещу ответника С.В.З. с ЕГН ********** ***
иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване на установено, че С.В.З.
дължи на ООД "Агенция за контрол на просрочени задължения" гр. София
на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и във вр. с чл. 9
от ЗПК сума 73.06 лв. представляваща договорна лихва за периода от 20.11.16 г.
до 19.05.17 г. по договор за паричен заем № 2665747/21.10.16 г. сключен между
АД "Изи Асет Мениджмънт" и С.В.З., вземането, по който е прехвърлено
на ООД "Агенция за контрол на просрочени задължения", като
неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен
съд гр. Враца № 42/14.01.19 г., постановено по гр. д. № 757/18 г. в останалата
част, с която искът с правно основание чл. 422 от ГПК е уважен за главницата по
договор за заем № 2665747/21.10.16 г. за сумата 488 лв., заедно със законната
лихва считано от 31.10.17 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Враца № 42/14.01.19 г., постановено
по гр. д. № 757/18 г. в ЧАСТТА, с която на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК С.В.З. с
ЕГН ********** е осъдена да заплати на дружеството ищец ООД "Агенция за
контрол на просрочени задължения" разноски по съразмерност направени в
исковото производство по гр. д. № 757/18 г. по описа на ВрРС за сумата над 230
лв. до сумата 353.96 лв., както и в ЧАСТТА за сумата над 30 лв. до сумата 42.75
лв. съдебни разноски по съразмерност направени от дружеството ищец в
заповедното производство по ч. гр. д. № 5198/17 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 42/14.01.19 г.,
постановено по гр. д. № 757/18 г. в частта, с която районен съд е осъдил
ответницата С.В.З. да заплати на ищеца ООД "Агенция за контрол на
просрочени задължения" съдебни разноски по съразмерност в исковото
производство за сумата 230 лв. и в заповедното производство за сумата 30 лв.
ОСЪЖДА С.В.З. с ЕГН ********** ***
да заплати на дружеството ищец ООД "Агенция за контрол на просрочени
задължения" със седалище гр. София и ЕИК *** сумата 180 лв. представляваща
разноски по съразмерност направени във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........