Решение по дело №2403/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 206
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20195220202403
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……

гр. Пазарджик, 09.04.2020 г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               Председател: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 2403/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В.С.С., с ЕГН- **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 6591 от 22.11.2019 г. издадено от Началник Отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 бук. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗП е наложена глоба в размер на 1 000 лева.

Изложените в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което същото се явява незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Не изпраща и процесуален представител. Депозира писмено становище, в което прави изявление, че поддържа жалбата и излага аргументи в подкрепа на искането си за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и депозира подробно становище, че НП е издадено в съответствие с изискванията на закона и не са допуснати съществени процесуални нарушения, като моли съда да остави жалбата без уважение, а НП потвърди като правилно и законосъобразно.

Районният съд провери основателността на жалбата, като взе предвид изложените в същата оплаквания и становищата на страните, прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

            На 30.10.2019 г. служители в отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в АПИ- София, между които бил и актосъставителят св. Д.З. се намирали на републикански път ІІ-84 на 2000 метра от с. В., като извършвали проверки на тежкотоварни пътни превозни средства. Към 12,48 часа по посочения път в посока от с. В. към гр. Велинград се движело МПС с 4 оси с две управляеми оси марка „С.“, модел „***“ с peг. № ***, управлявано от жалбоподателя В.С.. Контролните органи подали сигнал на водача да спре и той отбил ППС на уширение на пътя, подходящо за извършване на проверката.

Св. З. и колегата му пристъпили към извършване на проверка на МПС и по-конкретно измерване на габаритите на същото с ППС с техническо средство ролетка 1302/18 (5 м), при което било измерено разстояние между осите 1,45 метра на двойната задвижваща ос на МПС. Измерено било и натоварването на осите с техническо средство ел. везна модел DFW-KR № 118844, като била измерена всяка една от осите на ПС поотделно. При извършеното измерване се установило, че сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 22,395 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7 ал.1 т.5 бук.„в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата). За направеното измерване била издадена кантарна бележка. Установено било, че ППС превозвало асфалт.

Съгласно чл.3 т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7, ППС било тежко. Така измерените параметри на ППС показвали, че то е извънгабаритно по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредбата. Св. З. поискал от жалбоподателя разрешение, респ. квитанция за платена пътна такса за движение на извънгабаритно ППС за предвижване на същото по републиканската пътна мрежа, издадено от АПИ. Той не представил такива. Св. З. обяснил на водача, че е извършил нарушение, като му разяснил, че може да продължи движението си само с изрядни документи.

При така установеното срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 0007411/30.10.2019 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта жалбоподателят вписал собственоръчно, че нямал възражения.

Въз основа на АУАН на 22.11.2019 г. било издадено атакуваното НП. Същото било връчено на наказаното лице по пощата на неговата съпруга на 27.11.2019 г., видно от известие за доставяне (л.14 от делото), а жалбата против НП била депозирана лично от санкционираното лице до съда чрез АНО, като била входирана в деловодството на АПИ- София на 04.12.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Д.З.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, както и показанията на св. З., които по съществото си са достоверни и непротиворечиви.

Предвид изложеното и установената фактическа обстановка, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По безспорен начин се установи по делото, че на посочените дата, час и място в НП, жалбоподателят С. е управлявал по републиканската пътна мрежа гореописаното ППС, за което не е имало разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV и по-специално по чл.14 ал.3 от Наредба № 11. Тези обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя нито в депозираната жалба, нито в представените писмени бележки. От показанията на св. З., както и от приетите писмени доказателства, се установява, че управляваното от жалбоподателя ППС е било извънгабаритно по смисъла на §1 т.1 от ДР във вр. с чл.3 т.2 на Наредба № 11, т.к. допустимото максимално натоварване на ос на ППС с двойна задвижваща ос е 19 т., по силата на императивната разпоредба на чл.7 ал.1 т.5 бук. „в“ от Наредбата. В същото време управляваното от жалбоподателя ППС е било с натоварване на ос на двойната задвижваща ос 22,395 тона, видно и от издадената кантарна бележка, приложена към АУАН.

            Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя, независимо от неговата служебна обвързаност с АНО. Св. З. бе категоричен, че е направил коректно измерване на натоварването на осите на ППС, в присъствието на водача и е установил обективно, че ППС е било тежко, респ. извънгабаритно. Този свидетел няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя, приписвайки му поведение или нарушение, което обективно последният да не е имал. Отделно от това показанията на актосъставителя се потвърждават и от писмената декларация, подписана от водача по време на проверката (в Разписката към АУАН на л.15 от делото). В нея В.С. е декларирал, че действително е управлявал тежко ППС без валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси). От становището към същата разписка се установява, че е била издадена и представена квитанция за платени пътни такси в 14,05 часа, с което водачът е изпълнил условията на чл.37 ал.3 от Наредбата , но след повече от един час след извършената му проверка.

С оглед на всичко това се налага недвусмисления извод, че с поведението си жалбоподателят е извършил нарушение по чл.26 ал.2 т.1 бук. „а” от ЗП, която правна норма повелява, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват, в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. При това положение правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.53 ал.1 от ЗП, където е предвидено наказание глоба за физически лица, които са нарушили изискванията на чл.26 ал.2 от закона.

Съдът не споделя направените в жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения.

На първо място не намира опора в закона възражението, че НП е издадено от некомпетентен орган. Видно от НП е, че същото е издадено от Началник Отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София. Същият е упълномощен да издава НП със Заповед на Председателя на УС на АПИ (Виж Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на л.20 от делото). Това упълномощаване е съгласно разпоредбата на чл.56 ал.3 т.1 от ЗП, в редакцията в сила от 28.09.2018 г., според която НП се издават за републиканските пътища от председателя на управителния съвет на АПИ или от упълномощено от него длъжностно лице от Агенцията.

Макар възражения в тази насока да не са направени, съдът намира за необходимо да посочи, че и актосъставителят разполага с необходимата компетентност да осъществява контрол по РПМ, да извършва проверки на ППС и да съставя АУАН съгласно чл.56 ал.2 т.1 от ЗП. Актосъставителят Д.З. е сред служителите на Агенция „Пътна инфраструктура“ с посочените правомощия съгласно Заповед № РД-11-1267/17.10.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ-София. При това положение актосъставителят З. притежава материална компетентност за съставянето на процесния АУАН. Компетентността му се извежда и от разпоредбата на чл.56 ал.2 т.1 от ЗП, където е отразено, че нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция „Пътна инфраструктура”, а именно в това качество актосъставителя е издал акта.

На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението за допуснато процесуално нарушение при издаването на НП, което се изразявало в несъответствие между описанието на нарушението и посочената правна квалификация, тъй като в описанието се сочело, че процесното ППС било едновременно извънгабаритно, тежко и се движело без разрешение, а деянието било подведено под правната норма, която въвеждала забрана за движение без разрешение.

Както се посочи по-горе извършеното замерване с технически изправни средства е показало, че процесното ППС е с натоварване на ос на двойната задвижваща ос 22,395 тона при допустимо натоварване 19 тона, като разстоянието между осите е 1,45 метра. При това положение същото се явява тежко по смисъла на чл.3 т.2 от Наредбата. Като тежко ППС по посочената разпоредбата, това МПС се явява и извънгабаритно по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредбата. За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение е забранено в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки ППС (чл.26 ал.2 т.1 бук. „а“ от ЗП). Няма спор по делото, че процесното ППС се е движело по републикански път и че не е имало разрешение за това. Съгласно Наредбата и ЗП разрешението се изразява в това ППС да има издадено разрешително за да може да се движи по републиканската пътна мрежа или да е заплатило необходимата пътна такса, за което му се издава квитанция. В случая, както се установи от доказателствата по делото, управляваното от жалбоподателя ПС, не е било снабдено с нито един от двата документа. При това положение правилно е посочено в описанието на нарушението всички съставомерни обстоятелства елементи от фактическия състав на нарушението. Правната квалификация по чл.26 ал.2 т.1, б. „а” от ЗП е юридически прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Следва да се посочи, че съдът намира, че правилно жалбоподателят е санкциониран съгласно посочената по-горе разпоредба, а не по чл.177 ал.3 от ЗДвП, каквото възражение се прави в жалбата, т.к. както се посочи вече Закона за пътищата е специален закон и в случая той следва да намери приложение, а не общите правила по ЗДвП.

Съдът намира за несъстоятелни и направените възражения за допуснати нарушения при съставянето на АУАН и по-конкретно нарушение на нормите на чл.40 от ЗАНН. Според настоящия съдебен състав АУАН . Същият е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел, които е присъствал на извършване и установяване на нарушението, като за същия и са вписани пълни индивидуализиращи го данни. По този начин жалбоподателят не е лишен от възможността да разбере какво нарушение му се вменява, както и въз основа на какви доказателства. АУАН отговаря и на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като съдържа всички изискуеми съгласно тази разпоредба реквизити. На следващо място АУАН е надлежно предявен на нарушителя (жалбоподателя) и му е връчен екземпляр от същия. Това е удостоверено и с подписите на самия жалбоподател в АУАН, където той дори е вписал че няма възражения срещу направените констатации, но също така и от изрично съставената разписка към АУАН. Последният е подписан и от свидетеля и актосъставителя. В акта няма удостоверяване от свидетел на отказа, тъй като нарушителят е подписал и получил екземпляр от акта, а не е отказал да го подпише и получи, за да е налице удостоверяване на отказ със свидетел. В този смисъл направеното в жалбата възражение че не са спазени изискванията при съставяне на АУАН и е неясно качеството на вписания свидетел, се явяват несъстоятелни.

Макар възражения в тази насока да липсват, съдът намира за необходимо да посочи още, че АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Използваните технически средства за измерване- ролетка и ел. везна, са били технически годни и в съответствие с изискванията на Раздел ІІІ от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Това е видно от приетите като писмени доказателства удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване - везни с неавтоматично действие тип DFW, заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване с данни за регистрация на извършените последващи проверки, декларация за съответствие на джобни ролетки и сертификат за съответствие л.34-56 от делото). С оглед на това и няма съмнение, че към момента на проверката контролните органи са разполагали с одобрен тип и технически годни средства за измерване на дължина и тежест, съобразно изискването на чл.35 ал.3 от Наредба № 11.

Съдът намира също така за необходимо да посочи, че извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В специалния закон- ЗП, не е предвиден като критерий за разграничаване на маловажен случай размерът на отклоненията от нормативно установените допустими габарити на превозното средство, т.е. не може да се приеме, че размерът на констатираното отклонение на надвишаване над допустимите норми е незначително. Нещо повече, в конкретния казус отклонението е от 3 395 тона, което не би могло да се възприеме като незначително или минимално. Следва да се отчете и обстоятелството, че движението по път от републиканската мрежа на извънгабаритно ППС може да се извършва само след разрешение, респективно заплащане на такса на администрацията, управляваща пътя. Следователно, с извършването на самото нарушение- движение по републикански път на извънгабаритно ППС без издадено разрешение от АПИ, са нанесени вреди на републиканския бюджет. Отделно се създават предпоставки за допълнително увреждане или износване на пътна настилка и обслужващите я пътни съоръжения- маркировка, мантинели и т.н. Освен това пътят и участъкът, по който се е придвижвало ППС е с натоварен трафик на ППС, включва и движение по дефиле. Това само потвърждава извода, че се касае до защита на значими обществени отношения, всяко посегателство върху които е обществено укоримо в достатъчна степен, че да е налице осъществен състав по чл.26 ал.2 т. 1, б. „а“ от ЗП. Не на последно място тази императивна норма в закона е предвидена и с оглед осигуряване безопасно движение по обществените пътища, което определя обществено значимия характер на защитаваните от нея обществени отношения.

При определяне вида и размера на наказанието наказващият орган се съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация. Правилно е била отчетена степента на обществена опасност на дееца и на деянието, както и това, че то е извършено за първи път и че малко повече от един час по-късно са заплатени необходимите такси и е било издадено съответното разрешение от АПИ, при което законосъобразно е наложена глоба в минималния размер, с което целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.

Всичко изложено до тук води до извода, че НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който своевременно направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на АНО- Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел и не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева, каквото е и поискано от процесуалния представител на АНО.

По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия си състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6591 от 22.11.2019 г. издадено от Началник Отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на В.С.С., с ЕГН- **********, с адрес ***, за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 бук. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗП е наложена глоба в размер на 1 000 лева, като законосъобразно.

 

ОСЪЖДА В.С.С., с ЕГН- **********, с адрес ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пазарджик.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: