МОТИВИ
към Присъда №260042/25.05.2021г. по НОХД №2177/2019г.
на РС- ***
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** е
повдигнала обвинение срещу Й.М.С. ЕГН: **********– за това, че:
„1.На 08.04.2019 г. в гр.*** се
заканил с убийство на С.П.М. от с.гр., което заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144,ал.3,вр.ал.1
от НК.
2. На 08.04.2019 г. в гр.*** се
заканил с убийство на Д.В.Н. от с.гр., което заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144,ал.3,вр.ал.1
от НК.
3. На 08.04.2019 г. в гр. ***,
противозаконно е пречил на орган на властта – служител във Второ РУ на МВР ***
- П.Ф.Б., назначен на длъжност старши ***в група „Охрана на обществения ред“
във Второ РУ - *** при ОД на МВР ***, да изпълни задълженията си по Чл. 14,
ал.1 от ЗМВР „дейност по опазване на обществения ред“ ; по чл. 70, ал. 1, т. 1
от ЗМВР: „да извършва проверки за установяване самоличността на лице: 1.За
което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения
ред“ – престъпление по чл.270 , ал.1 от НК.“
Представителят на РП - ***
поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за доказано по несъмнен
начин и пледира за всяко от престъпленията, на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на около една година, изпълнението на
което, на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за срок от четири години,
както и да бъде извършено групиране на така наложените наказания, на основание
чл.23 ал.1 НК.
Частните обвинители П.Л. ***-М. и П.С.М. /в условията на правоприемство на
основание чл.74 ал.2 НПК, настъпило след смъртта на частния обвинител С.П.М./
се представляват от упълномощен повереник, който поддържа повдигнатото от
Прокуратурата обвинение и счита същото за доказано по несъмнен начин. Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъдат наложени справедливи
наказания в параметрите, предложени от страна на РП-***, както и да бъдат
присъдени сторените от частните обвинители разноски за адвокатско
възнаграждение.
Подсъдимият Й.М.С. се явява лично
и с упълномощен защитник. Не се признава се за виновен, като се ползва от
правото да даде обяснения, в които излага собствена версия за случилото се. Пледира
да бъде признат за невинен и да бъде оправдан. В същия смисъл пледира и
защитникът, който изтъква, че в хода на наказателното производство не са
събрани убедителни доказателства за това, че подсъдимият е извършил от
обективна и субективна страна деянията, за които му е повдигнато обвинение;
отбелязва, че показанията на свидетелите, ангажирани от страна на защитата,
способстват за изясняване на действителното фактическо положение и за доказване
невинността на подсъдимия, за разлика от показанията на свидетелите, ангажирани
от страна на обвинителната власт, чиито показания, на свой ред, не се ползват с
достоверност и убедителност.
След като обсъди задълбочено събраните
в хода на наказателното производство доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
Й.М.С. е роден на *** ***, настоящ
адрес:***, ***, български гражданин, средно-специално образование, работи,
женен, неосъждан, ЕГН: **********.
Към 08.04.2019г. подсъдимият Й.С.
и свидетелите С.П.М., Д.В.Н. се познавали. Подсъдимият и св.М. притежавали
застроени недвижими имоти в съседство, находящи се на
ул.“***“ в гр.***, като собствения на св.М. имот се ползвал от страна на св.Д.Н.,
по силата на договор за наем. С течение на годините, отношенията между
подсъдимия, от една страна и свидетелите М. и Н. – от друга, се влошили.
На 08.04.2019г. около 10:00 часа, С.М.
посетил споменатия недвижим имот в гр.***, УЛ.“***“ № 4. Видял наблизо подсъдимия
С., който ***о се оплакал, че няколко дни преди това, в събота – 06.04.2019г., ***ят
Д.Н. бил вдигал шум до късно вечерта и пречел на ***то на С., да заспи.
По-късно на същия ден – около
14:00 часа, св.М. се срещнал с Д.Н. в наетия имот, където по това време на
гости бил св.Г. *** - *** на св.Н.. С.М. разговарял с Н. по повод претенциите
на подсъдимия, но ***ят категорично отрекъл да е вдигал шум на посочената дата
- 06.04.2019г. /събота/; заявил, че същата вечер дори не е бил в жилището, а у
своята ***ка.
При така създалата се ситуация,
св.М. решил да потърси изясняване на проблемния въпрос. За целта, двамата с Н.
се отправили към ***при УМБАЛ „***“ ЕАД-***, където подсъдимият работел като ***;
заедно с Н. и М., тръгнал и свидетелят Г. ***.
При приближаване на паркинга пред ***трите
посочени лица забелязали, че подсъдимият е излязъл от парното отделение и ремонтира
косачка за трева, в близост до входа на Ядрено-магнитния резонанс /ЯМР/. Св.М.,
Н. и Г. *** се приближили към подсъдимия и св.М. поставил директно въпроса –
дали С. е сигурен, че на 06.04.2019г. /събота/, Д.Н. е вдигал шум до късно
вечерта. Подсъдимият се изнервил и заявил на М., че не е сигурен за датата, но това
нямало значение, защото вече бил взел решение - само чакал „***“ да умре
/имайки предвид тежко болната си по това време, майка/, след което щял да влезе
в къщата на М., да изхвърли Н. оттам и ако трябва - да го „очисти“, и да
го „лежи“. ***, М. отвърнал на подсъдимия, че С. няма право да влиза в
имота му, без разрешение. Това разгневило подсъдимия дори повече; същият заявил,
че ще „очисти“ и Н., и М., след което ще отиде да ги „лежи“ и
двамата; блъснал М. в гърдите, в резултат на което същия залитнал и си ударил гърба
в находяща се отзад, метална ограда. След това, подвикнал на св.М. да се бие,
но тъй като последният не реагирал, подсъдимият бързо му нанесъл два удара с
отворена ръка /шамари/ – с предна и задна част на ръката, в областта на лицето,
както и удар с юмрук, в областта на брадата. Намесил се св.Г. ***, който
дръпнал подсъдимия изотзад, но въпреки това, С. посегнал да нанесе удар с
отвертка, която държал в ръката си, по посока главата на С.М., но ударът му не
успял.
Цялостното агресивно поведение на
подсъдимия – отправени закани за лишаване от живот спрямо Н. и М., нанесени
удари по последния, силно изплашило свидетелите М., Н. и ***, които бързо се оттеглили
в посока към недвижимия имот на св.М., още повече, че на частния обвинител било
известно, че С. се хвали с притежавано оръжие – пушка. Междувременно, в 15,34
часа, М. сигнализирал за инцидента на ЕЕН 112. От друга страна, ***ът при РЦ112-МОНТАНА препредал
подадения от св.М. ***, в 15,41 часа.
Така подаденият сигнал бил отразен
в дневника на 02 РУ-*** и за проверка на
място, бил изпратен автопатрул в състав - П.Ф.Б. и И. *** Ц.. Пристигайки в
близост до имота на св.М., полицаите забелязали свидетелите М., Н. и *** и ги
запитали дали те са подали сигнала. Свидетелите отговори утвърдително и се
съгласили да покажат мястото на инцидента на двамата служители.
Подсъдимият все още се намирал в
близост до входа на ЯМР и продължавал да ремонтира споменатата косачка за
трева. Св.Б. го приближил и се представил като компетентен полицейски служител;
заявил причината за посещението и изискал от подсъдимия да представи документ
за самоличност. Й.С. обаче се разгневил и категорично отказал както да
представи на полицейския служител документ за самоличност, така и да вземе
отношение по подадения сигнал на ЕЕН 112; вместо това, започнал да ръкомаха,
говорел превъзбудено и демонстративно извикал по
посока на С.М., че няма никакво значение, че пострадалият е повикал полиция;
наред с това се обърнал към св.Б. и арогантно му подхвърлил, че св.Б. не е
някой, на когото дължи обяснения. Полицейският служител отново уведомил
подсъдимия, че се казва Б. и е старши ***в група „Охрана на обществения ред“
във Второ РУ – ***; наред с това неколкократно разпореждал на подсъдимия да се
успокои и да представи документ за самоличност, отправил му и предупреждение,
че ако не преустанови ръкомахането и агресивното си поведение, в противен
случай ще бъде задържан. Подсъдимият обаче нямал намерение да се подчини и
вместо да изпълни дадените му полицейски разпореждания, размахвал мобилния си
телефон и се заканвал на полицейските служители, че ще ги „уволни“, изтъквайки
връзките си и това, че е близък с ръководителя на лечебното заведение. С. дори
понечил да си тръгне от мястото на инцидента, като това окончателно убедило св.Б.,
че подсъдимият не само няма да се подчини на дадените му разпореждания, но и ще
осуети полицейската проверка. Поради това, св.Б. пристъпил към задържане на
основание ЗМВР – опитал се да хване едната ръка на подсъдимия, за да му сложи
белезници, но Й.С. се възпротивил: блъснал полицейския служител с ръце в
областта на тялото. На свой ред, св.Б. се опитал да направи хватка /“ключ“/ на
подсъдимия, двамата започнали да се боричкат, при което подсъдимият съумял да
дръпне св.Б. за единия крачол, полицаят загубил равновесие и двамата с
подсъдимия паднали на земята. Междувременно, св.И.Ц. се притекъл на помощ на
своя колега, двамата употребили физическа сила, за да сломят съпротивата на Й.С.
и успели да му поставят белезници, след което подсъдимият бил отведен в
сградата на 02 РУ-***. Св.Б. издал Заповед за задържане на лице на основание на
основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР, считано от 16:00 часа на 08.04.2019г. Подсъдимият
бил освободен на следващата сутрин /09.04.2019г./, в 09:00 часа. По-късно през
деня, около десет часа сутринта, св.М. отново посетил недвижимия си имот и
забелязал от разстояние подсъдимия, който му се усмихнал и му отправил заканителни
жестове с ръце – в смисъл, че ще му отреже главата, че ще го застреля.
С Постановление от 12.04.2019г. на
прокурор при РП-*** било образувано досъдебно производство №Д-599/2019г., в
хода на което Й.М.С. ЕГН: ********** бил привлечен към наказателна отговорност,
за извършени престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК и по чл.270 ал.1 НК.
Съдът намира, че възприетата по –
горе фактическа обстановка се доказва по убедителен начин, като основава същата
върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите С.П.М. -
дадени в хода на съдебното следствие, Д.В.Н. - дадени в хода на съдебното
следствие, Г.М. *** - дадени в хода на съдебното следствие, Н.Г.М. - дадени в
хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл.281, ал. 4 вр. с ал. 1,
т. 1 НПК; П.Ф.Б. - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на
основание чл. 281, ал.
4 вр. ал.1, т. 2 НПК. Показанията на тези свидетели способстват за изясняване
на фактите и обстоятелствата във връзка с отношенията между св.М., Н. /от една
страна/ и подсъдимия – от друга, както в миналото, така и към процесната дата,
в т.ч. – поведението на свидетелите М., Н., ***, Б. и на подсъдимия, на мястото
на инцидента. Следва да бъде подчертано, че въпреки заинтересоваността на
свидетелите М. и Н. от изхода на делото, както техните показания, така и тези
на Г. ***, Н.М., П.Б., не оставят впечатление за недобросъвестност, проявена
тенденциозност, в т.ч. – за потвърждаване на неистини или затаяване на истини;
напротив, показанията им се отличават с убедителност и последователност по отношение
на правнорелевантните факти и обстоятелства. Поради
това, Съдът отдава вяра на показанията на споменатите свидетели, като специално
относно свидетелите М. и Б. държи сметка, че прочетените по реда на чл.281 НПК
техни показания са по-подробни от непосредствено дадените показания на двамата
свидетели в съдебното следствие - и доколкото свидетелите заявяват, че ги
поддържат, Съдът им отдава известно предпочитание, пред непосредствено дадените
показания в съдебното следствие;
- СМУ №199/2019г. на доц.Д.Д. /л.36 от делото/;
- справка и компакт-диск, съдържащ аудиозапис от РЦ112-МОНТАНА /л.85 от делото, л.335 от
делото/, от която се установява, че подаденият от страна на св.М. сигнал е постъпил
в 15,34 часа, като сигналът е предаден на ОДЧ при ОДМВР-*** в 15,41 часа;
- справка от „***“ ЕООД-*** /л.88 от
делото/, от която се установява, че св.Н.М.
работи като кондуктор в посоченото дружество, като на 08.04.2019г. е
била на работа от 14:15 до 22:35 часа по линия №1 – *** – ***;
- справка от УМБАЛ „***“ ЕАД-***
/л.91 от делото/, от която се установява, че св.Г.П. е санитар в ПЪРВО
ОТДЕЛЕНИЕ КЪМ ***, като на 08.04.2019г. е била на работа от 7:30 до 19 :30 часа;
- писмени материали във връзка с
постъпили 2 бр.жалби от страна на Й.М.С. срещу П.Ф.Б. /л.93 – 107 от делото/;
- заверен препис от Удостоверение за
уведомление №9964/03.09.2011г., издадено на Й.М.С., от което се установява, че
подсъдимият притежава неогнестрелни оръжия – газ-сигнален револвер и
пневматична пушка /л.110 – 111 от делото/;
- заверен препис на Заповед за
задържане на лице на основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР от 08.04.2019г., издадена от
П.Ф.Б. /л.114 от делото/
- заверен препис-извлечение от Акт
за смърт на ***, починала на 17.04.2019г. /л.195 от делото/;
- заверен препис от СМУ
№190/09.04.2019г. на доц. Д. /л.196 от делото/
- заключение по съдебно-медицинска
експертиза /187 – 190 от делото/, от което се установява, че при св.С.М. е
установено кръвонасядане със зеленикав цвят, с жълтеникав оттенък по
краищата с разлети граници, неправилна форма на площ 3/3,5 см., локализирано на
гърба в ляво, близо до поясната област; увреждането е резултат от удар с или
върху твърд тъп предмет и добре може да бъде обяснено с „удар на гърба в
метална ограда" - по начина, в срока и при обстановката, за която съобщава
св.М.. Вещото лице изтъква, че описаното кръвонасядане
има давност от около една седмица, като този срок е приблизителен и не противоречи
на датата на процесния инцидент; посочва, че травмата е довела до болки и
страдания, а оздравителния период е продължил от една и половина до две седмици,
като е завършил с пълно възстановяване; вещото лице изтъква, че при прегледа в
съдебна медицина на 15.04.2019г. не са установени видими външни следи от
травматични увреждания по другите части на тялото, но от медицинска гледна
точка, това не изключва нанасянето на удари с ръце (шамари) в областта на лицето,
за което съобщава свидетелят М., тъй като от инцидента, до прегледа, са
изминали седем дни, а след изтичането на подобен срок, по- слабо изразените кръвонасядания или повърхностни охлузвания, обикновено
изчезват. Съдът намира, че експертното заключение е обосновано, обективно, не
буди съмнения в неговата правилност, поради което му отдава вяра;
- заключение по комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза /л.218 – 257 от делото/,
от което се установява, че подсъдимият С. не страда от психична болест по смисъла
на Закона за здравето, както към 08.04.2019г., така и на който и да е етап от
живота му; същият се явява клинично психично здрав. Вещите лица отбелязват, че
при подсъдимия не са установени психични деструкции преди, по време на и след
инкриминираното деяние, които да могат да бъдат приравнени на краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 НК; интелектуалното му равнище
е в границите на средната интелигентност; същият е бил в състояние да разбира
свойството и значението на деянието, както и да ръководи постъпките си към 08.04.2019г.
Вещите лица посочват, че и към настоящия момент, подсъдимият има съхранена
психичната годност и може да участва пълноценно в наказателния процес; и към 08.04.2019г.,
и понастоящем, при подсъдимия липсват данни за качествени нарушения на
възприятия, мислене и паметови функции, ето защо е в състояние
е да съхранява и възпроизвежда консистентни, логически свързани описания на
ситуацията, могъл е правилно да възприема, запаметява и понастоящем - да
възпроизвежда факти от действителността. От гледна точка на психологическия
профил на подсъдимия, в т.ч. евентуалното наличие на агресивни
нагласи/тенденции/ у Й.С., вещите лица изтъкват, че при подсъдимия се установяват
изразени социално желателни тенденции, които могат да бъдат описани като
устойчив опит да отговаря на стандартите и нормите в общността и обществото; налице
е склонност към описване на себе си по благоприятен начин, с цел да получи одобрението
на околните; социалната желателност е тенденцията да
се отговаря по такъв начин, че да се избегне критика и укор; индексите на
агресията и импулсивност са ниски, слаба е вероятността за външна експресия на
гнева за сметка на склонност към пасивно-агресивно реагиране; пасивната агресия
може да бъде дефинирана като модел на негативни нагласи, характеризиран е
пасивна съпротива срещу спазването на очакванията в междуличностни или
професионални ситуации; посоченият модел може да се изразява в поведенчески актове
като напр. отлагане, инат, негодувание, мрачност, саботиране изпълнението на
определени задачи, избягване на пряка или ясна комуникация, избягване на
проблеми, страх от близост или конкуренция, оправдание, обвиняване на други,
приемане роля на жертва; конфликтът заради враждебността трябва да се разглежда
като личностна нагласа, която се отнася до несъвместимост, произтичаща от
чувство на враждебност и последваща вина над тази враждебност; вещите лица
отбелязват, че тези две повишения предполагат контрол над агресивните тенденции
за сметка на други механизми за „справяне“ с агресивните пориви, какъвто е
напр. соматизацията; изтъкват, че в условия на фрустрация е налице умерено понижение на екстрапунитивностга като категория и като фактор при подсъдимия,
за сметка на умереното завишение на категорията импунитивност,
която бележи склонността на осв. към примирение - най-вече
с фрустриращото лице; повишени са и себеобвинителни тенденции, т.е.
непримирението със себе си; експертите посочват, че във фрустрираща ситуация,
подсъдимият в най-малка степен би насочил фокуса си към фрустратора,
а най-вече би се ангажирал с мерки за ликвидиране на фрустрацията,
основно чрез лична активност, а когато това е невъзможно - чрез примирение,
нагаждане, търпение, изчакване на нормалния ход на събитията; оценката на
групово съответствие е рамките на нормата, т.е. по този критерий не се
установяват особености по отношение на конформизма и приспособеността у Й.С.,
относно нормите и очакванията на групата; подсъдимият е с повишена склонност
към ригидно придържане към социални ценности и норми,
поради стремеж към избягване на укор и социални санкции, както и поради желание
за признание, харесване, одобрение и протекция от авторитетни фигури; сдържаността
в реакциите не предполага използване на директна агресия за справяне във фрустрираща
ситуация, за сметка на повишена враждебност и пасивна агресия, съчетани с
повишено чувство за вина; склонен е да отрича наличието и проявата на агресия
на фона на изразена социална желателност, а
агресивните пориви се трансформират в соматични симптоми, т.е. тенденция към преживяване
на телесен дистрес в отговор на психосоциален
стрес - психосоматична дезадаптация; склонен е да се
примирява с фрустратора, много слаба е вероятността
за отношение към фрустратор чрез грубост, раздразнение,
враждебност, негодувание, отмъстителност; водеща е общата склонност към
примирение, за сметка на потиснати импулси за отреагиране
навън към средата. Все пак, вещите лица отбелязват, че в хипотеза на извършен
агресивен акт от страна на Й.С., този акт може да бъде предопределен от скъсен
самоконтрол върху поведението и последиците от него, поради интензивни
емоционални преживявания, надхвърлили обичайните нива, на фона на продължително
във времето взаимодействие с другите лица и неефективните във времето опити за
разрешаване на конфликтните ситуации между тях; в съдебното следствие вещите
лица потвърждават тази своя констатация, като подчертават, че т.нар.
емоционален „взрив“ при подсъдимия не е изключен, въпреки общият психологически
профил на неговата личност, представен в експертното заключение. Съдът намира,
че експертното заключение е обосновано, обективно, не буди съмнения в неговата
правилност, поради което му отдава вяра;
- справка от 02 РУ-***, ведно със
заверено извлечение от дневник за постъпили сигнали в управлението /л.297 – 299
от делото/, съгласно които, сигналът за инцидента между св.М. и подсъдимия С. е
постъпил на процесната дата в 15:45 часа, както и че е изпратен съответен
автопатрул;
- заключение по съдебно-техническа
експертиза /л.301 – 304 от делото/, от което се установява, че няма следи от
манипулация върху представения от страна на РЦ112-МОНТАНА аудиозапис,
представен за изследване на съответен компактдиск, като е извършено текстуално
извличане на проведения разговор между сигналиста и дежурния служител на РЦ112-МОНТАНА;
- писмо на РП-*** и препис от
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.07.2019г. по
преписка №2123/2019г. по описа на РП-*** /л.307 от делото, л. без номер от досъдебното
производство/;
- заключение по съдебно-психиатрична
експертиза досежно С.П.М. /л.60 – 74 от ДП/, от което
се установява, че същият е клинично психично здрав, може правилно да възприема,
да запаметява и да възпроизвежда факти и събития, касаещи наказателното
производство; към 08.04.2019 г. в резултат на деянието, М. е изпитал нормално
обясним психологически страх, възприел е заканата за убийство като заплаха за
своята физическа същност, имал е симптоми на остра стресова реакция; последната
се приема като нормална човешка реакция, а не психично отклонение, болест или
деструкция. Вещото лице изтъква, че в кратък период след деянието, М. е
възстановил своето психично равновесие и не е възникнала психична болест;
отбелязва, че при психиатричното изследване не е установена склонност у
пострадалия да преекспонира факти и събития от действителността. Съдът намира, че
експертното заключение е обосновано, обективно, не буди съмнения в неговата
правилност, поради което му отдава вяра;
- заключение по съдебно-психиатрична
експертиза досежно Д.В.Н. /л.76 – 87 от ДП/, от което
се установява, че Д.Н. е клинично психично здрав, могъл е правилно да
възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти и събития касаещи наказателното
производство; процесната ситуация е породила у Н. нормално обясним от
психологична гледна точка, страх; вещото лице отбелязва, че заканата с убийство
по своето въздействие върху психиката, се приравнява на травматичен стрес, който
води до остра стресова реакция, пораждаща временна обърканост, неразположение,
вегетативни реакции, които могат пряко да се свържат с отправената закана. Съдът
намира, че експертното заключение е обосновано, обективно, не буди съмнения в
неговата правилност, поради което му отдава вяра;
- характеристични справки за св.Н. и
М., заверен препис от Решение за заличаване на криминалистична регистрация на С.П.М.
/л.30 от делото, л.194 от делото/;
- характеристична справка за
подсъдимия /л.32, л.52 от делото/;
- справки за съдимост на св.Н. и М.
/л.24-25 от делото/;
- справка за съдимост на подсъдимия /л.23 от делото/.
В доказателствената съвкупност са
налице особености, които налагат обсъждане в съответствие с разпоредбата на
чл.305 ал.3 изр.2 НПК. По-конкретно, налице са съществени противоречия в
гласните доказателствени средства, които се
обособяват условно на две групи: от една страна, споменатите по-горе показания
на С.П.М. - дадени в хода на съдебното следствие, Д.В.Н. - дадени в хода на
съдебното следствие, Г.М. *** – дадени в хода на съдебното следствие, Н.Г.М. -
дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл.281, ал. 4 вр.
с ал. 1, т. 1 НПК; П.Ф.Б.- дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на
основание чл. 281, ал.
4 вр. ал.1, т. 2 НПК, а от друга – обясненията на подсъдимия Й.С., дадени в
хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите Г.Ц.П. - дадени в хода
на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във вр. ал. 1,
т. 1 и т. 2 НПК, Б.К.Б. - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на
основание чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК,
П.Г.Г. - дадени в хода на съдебното следствие,
Ц.К.Ф. - дадени в хода на съдебното следствие. Особено място сред гласните
доказателствени средства заемат дадените в хода на съдебното следствие
показания на свидетеля И. *** Ц., който заедно със св.Б. е посетил подадения от
страна на св.М. сигнал на ЕЕН112. Въпреки множеството зададени въпроси към
свидетеля, неговата позиция беше постоянна и многократно заявена - че не си спомня за случая, както и че в
полицейската си практика има множество случаи, включително – на задържане на
лица. Ето защо, показанията на св.И.Ц. са абсолютно неинформативни, не
способстват по никакъв начин за разкриване на обективната истина и се изключват
от доказателствената съвкупност.
Съдът намира, че за така
посочената, условно, „първа“ група свидетели е характерно, че техните показания
са последователни, подредени и логически издържани, отнасящи се до конкретно
възприети от свидетелите факти и обстоятелства. Наред с това, тези свидетелски
показания взаимно се подкрепят при изясняване на правнорелевантните
факти. Отново следва да бъде подчертано, че въпреки заинтересоваността на
свидетелите М. и Н. от изхода на делото, техните показания, както и тези на
свидетелите ***, М. и Б., не оставят каквито и да било съмнения за проявена
тенденциозност, изопачаване на действителната фактология, в т.ч. – чрез
предположения или внушения от едно или друго естество.
От друга страна, внимателното
запознаване с условно посочената „втора“ група гласни доказателствени средства
разкрива, че същите са недостатъчно последователни и възникват сериозни
съмнения в тяхната истинност.
Според непосредствено дадените
показания на свидетелката Г.Ц.П., същата има възприятия за процесния инцидент, докато
работела като санитар във ***на УМБАЛ „***“ ЕАД-***. На процесната
дата, П. имала достъп до тераса и отворен прозорец, откъдето чувала и можела да
наблюдава случващото се. Единственото, което обаче й направило впечатление,
била реплика от страна на подсъдимия, при което той призовавал да го оставят на
мира, защото майка му е на смъртно легло, в отговор на което обаче С.М. заявил,
че сега ще го „оправи“. От така протеклия разговор, първи си тръгнали
свидетелите Н. и ***, а след това – и самият М.. Следващото, което забелязала
св.П. било, че Й.С. е с поставени белезници, водят го двама полицейски
служители, единият от които държал подсъдимия за врата, бутал го и го ритал по
краката, докато заедно излизали от парното отделение на болницата, а С.
приканвал служителите да го оставят, защото майка му е на смъртно легло. При
допълнителни въпроси свидетелката уточнява, че е трябвало да простира пране, но
в действителност – не е простирала, т.е. излизала навън, на терасата, а
причината за това е - „Защото не исках някак си да ме видят, да присъствам
на това.“. Няма как да не бъде отбелязано,
че тази позиция на св.П. трудно може да бъде възприета, при положение, че от една
страна, изнесените от нея факти и обстоятелства не се разкриват като скандални,
непристойни или другояче неприемливи: според П., не е имало прояви на насилие,
а единствено разговор, при който подсъдимият молел да бъде оставен на мира, а
св.М. се заканвал да го „оправи“. От друга страна обаче, тази позиция е
и нелогична, защото свидетелката е колега с подсъдимия С. и неговата съпруга в споменатото
лечебно заведение, познават се и очевидно имат добри отношения помежду си, т.е.
логично би било свидетелката да излезе на терасата и да окаже помощ на
подсъдимия, в случай, че някакви лица му упражняват описвания от нея, своеобразен
психически тормоз, включително - полицейски служители безцеремонно и безповодно, го бият. Още по-нелогична е коментираната
позиция обаче, защото в крайна сметка, именно подсъдимият е ангажирал св.П.
като свидетел още в досъдебното производство, т.е. изтъкнатото й нежелание да
бъде по някакъв начин замесена в случая, се разкрива като една по същество, само
декларирана и невярна позиция. Впрочем, при допълнително зададени въпроси,
свидетелката внася ново уточнение, че подсъдимият „Говори някак си по-високо
и за това не мога да направя никаква връзка примерно дали толкова ***о се е
карал със С., дали така си е говорил, но беше *** като каза „оставете ме намира,
майка ми умира…“, не го казваше така съвсем безразлично.“ - и следва
да бъде отбелязано, че последното цитирано изречение изключително добре
обобщава информативността и последователността в показанията на свидетелката –
или по-скоро, липсата на такива.
Аналогично е обаче положението с
показанията на свидетелката П. в досъдебното производство, които бяха приобщени
на основание чл.281 НПК. Същите представят сходна версия с изнесената в
съдебното следствие, като са налице и някои допълнителни елементи. Така, според
изнесените от свидетелката факти и обстоятелства в досъдебното производство, подсъдимият
и св.М. са се „карали“, като изтъква,
че не е чувала какво точно казва частният обвинител, защото бил с гръб към нея,
но пък ясно чула как същият заканително казал на С. „…Аз ще те оправя тебе,
Аз сега ще ти покажа…“. Същевременно твърди, че спорът между С.М. и
подсъдимия не е бил „изнервящ“; в хода на съдебното следствие свидетелката
беше поканена да уточни какво има предвид с това определение и нейният отговор
отново е изключително своеобразен – „…нормален някакъв спор, за мен по нищо
не личеше, че те ще се избиват или ще става кой знае какво, просто си беше
спокойно.“. По-нататък, въпреки че е наблюдавала от разстояние и междувременно
си е вършела друга работа, в прочетените на основание чл.281 НПК показания
свидетелката е категорична, че подсъдимият не е имал никакъв предмет в ръцете
си, а също така е категорична, че не е имало никаква жена, която да приближава
по някакъв начин мястото на инцидента. Също така посочва, че след инцидента се е
срещнала св.Б.Б. и чула същият да разказва на други
болни за скандала между св.М. и подс.С..
На следващо място, според дадените
в хода на съдебното следствие показания на свидетеля Б.К.Б., на неустановен ден
през месец май 2019г., същият е бил лежащо болен в туберкулозното отделение на ***.
Почивал си в близост до входа на лечебното заведение, седнал на бордюра до находяща
се там барака, на приблизително осем метра от мястото, където Й.С. ремонтирал
косачка. Към подсъдимия се приближили свидетелите М., Н., *** и между Й.С. и
частния обвинител започнал спор във връзка с претенция на С., че от къщата на М.
се чувала висока музика през тъмната част на денонощието; самият Б.
потвърждава, че е чувал в определени моменти от престоя си в болницата, висока
музика от имота на частния обвинител. Б.Б. посочва,
че спорът между С. и М. не бил съпроводен със закани или някаква форма на
физическа саморазправа, като отбелязва, че М. предложил на подсъдимия, да купи
имота му, на което С. отвърнал, че по-скоро би го продал на циганите; на свой
ред, М., Н., *** си тръгнали, при което М. се заканил на С., че ще го „научи“.
Свидетелят Б. твърди, че е присъствал и при задържането на подсъдимия от
полицейските служители, като и тук отбелязва, че е имало единствено разговор на
висок тон, както и в случая с М., без да уточнява какво точно е било
съдържанието на този разговор; не забелязал и конкретно поведение на
подсъдимия, което да е станало причина за неговото задържане, макар най-общо да
посочва, че С. /когото впрочем нарича „Д.“ в хода на разпита/ се е „дърпал“
при задържането, т.е. че се е съпротивлявал:
„ПРОКУРОРЪТ – Да сте видели
подсъдимият да се е дърпал…?
СВИДЕТЕЛЯТ Б. – Да, дърпаше се.
ПРОКУРОРЪТ – Друго какво правеше?
СВИДЕТЕЛЯТ Б. – Приказваше с полицаите
нещо, точно какво…“
При зададени допълнителни въпроси
св.Б. отбелязва, че ръководител от лечебното заведение го е търсил във връзка
със свидетелстването по делото / „После доцентът ми се обади и ме попита ще
свидетелстваш ли, че Й. е загазил, ако съм видял какво е станало - и аз казах
„да“./; отрича непосредствено след инцидента да е разговарял с Г.П.;
твърди, че наблизо до мястото на инцидента е имало и друг лежащо болен – „ЦЕЦКО“.
Отново, след редица уточняващи въпроси, свидетелят отбелязва, от една страна,
че след като М., Н., *** си тръгнали от мястото на инцидента, Б. отишъл да си
направи още едно кафе, след което се върнал и видял, че има и други болни наблизо,
а от друга - че не е наблюдавал
инцидента през цялото време, с цялото си внимание. След прочитане на
показанията на свидетеля на основание чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК, Б.
заяви, че изцяло ги поддържа, но уточни, че е по-подробен в дадените си
показания в съдебното следствие, тъй като в полицията му били казали, че
даването на показанията е „фиктивно“, а и свидетелят имал собствени
здравословни проблеми, които били ангажирали съзнанието му. Както и при св.П.,
показанията на св.Б. от съдебното следствие бележат сходство с тези, които е
депозирал в досъдебното производство, но с някои допълнителни детайли - например,
на свидетеля направило впечатление, че спорът между св.М. и подсъдимия вдигнал
„голяма тупурдия“, при което Й.С.
псувал, но въпреки водения на висок тон разговор, свидетелят не разбрал за какво
точно се карат, но пък същевременно, ясно възприел как св.М. заявил на
подсъдимия „Ей сега ще видиш, Сега ще те
науча“.
На следващо място, в хода на
съдебното следствие беше разпитан за първи път свидетелят П.Г.Г. – колега на подсъдимия С.. Неговите показания започнаха
по твърде своеобразен начин:
„На 08.04. хиляда деветстотин….
две хиляди и…осем…
ПОДСЪДИМИЯТ към свидетеля – И
19-та.
СВИДЕТЕЛЯТ – И деветнадесета
година. Бях на смяна с Й.С.. По това
време, аз се водя *** във Втора база на
„Георги“ … как се водеше…
болницата.“
Очевидно, свидетелят се затруднява
да си спомни кога се е случило събитието, както и как се казва лечебното
заведение в което работи не от вчера и което е добре известно на територията на
гр.***, но същевременно си спомня множество други детайли, свързани със случая
– подробно разказва как подсъдимият е ремонтирал косачката пред лечебното
заведение, когато видял и чул св.М. да му отправя закана - „сега ще видиш
какво ще стане с теб, ще извикам полиция“. Въпреки че явно неговият колега С.
е имал определен проблем, св.Г. не пожелал да остане, за да види какво има да
се случва, а си слязъл в парното отделение. Свидетелят освен това обяснява, че се
ориентирал, че отвън става нещо, тъй като ненадейно, шумът от косачката спрял,
при положение, че от една страна, се намирал в парното отделение, а от друга – самият
свидетел споменава, че има проблеми със слуха, за което впрочем имаха възможност
да се убедят и всички участници в съдебното заседание. Свидетелят Г. посочва,
че след случката с М., известно време по-късно, в парното отделение влезли
подсъдимият, който видимо имал нараняване по главата, заедно с полицейски
служител, който му сложил белезници; С. помолил св.Г. да предаде на съпругата
му, че е задържан и няма кой да се грижи за болната му майка, след което бил
отведен. При зададени допълнителни въпроси свидетелят е категоричен, че при
напускане на мястото на инцидента, С.М. се е отдалечил бавно и спокойно, изричайки
цитираната по-горе закана, а с него си тръгнали и свидетелите Н. и ***; уточнява,
че не е видял процесния инцидент пред лечебното заведение нито в частта между
частния обвинител и подсъдимия, нито – в частта между подсъдимия и полицейските
служители, тъй като се е намирал в парното отделение, при газовите котли и си е
вършел работа , но пък отбелязва, че при
разговора между частния обвинител и подсъдимия не е имало нито отправяне на
закани, нито – физическа саморазправа.
На следващо място, според
показанията на свидетеля Ц.К.Ф., на 08.04.2019г. /свидетелят заявява, че добре
си спомня деня, тъй като на предходния му превеждали пенсията/, в следобедните
часове, се е намирал до оградата на ***, където бил настанен за лечение; в близост
се намирал и св.Б.Б.. Св.Ф. забелязал как подсъдимия ремонтира
косачка, както и че към него се приближават свидетелите М., Н., ***; направило
му впечатление, че започнал разговор на висок тон, като според свидетеля,
темата на разговора била пусната от страна на подсъдимия жалба за силна музика.
Свидетелят посочва, че в определен момент, М., Н. и *** си тръгнали, като частният обвинител
отправил закана към подсъдимия - „ей сега ще видиш какво ще се случи“.
След около половин час на място пристигнала патрулен автомобил, един полицейски
служител провел нормален разговор /без повишаване на тон/ с подсъдимия, след
което двамата се отправили към парното отделение; когато излезли отново навън,
подсъдимият обаче бил с поставени белезници. При поставени допълнителни въпроси
свидетелят уточнява, че се е намирал на около осем метра от мястото, където
подсъдимият и частният обвинител разговаряли; заявява категорично, че други
лица не са се движели по улицата пред лечебното заведение; че при пристигането
на полицейските служители св.П.Г. също е бил в близост до подсъдимия
/обстоятелство, което не се подкрепя дори и от показанията на самия Г., а и от
обясненията на Й.С./; впрочем, подобно на свидетелите Б.Б.
и П.Г., св.Ф. също нарича подсъдимия „Д.“.
В хода на съдебното следствие,
подсъдимият С. се ползва от правото да даде обяснения. Същият потвърди, че на
08.04.2019г. в ранния следобед е направил бележка на частния обвинител във
връзка с вдиган шум /силна музика/ от къщата на М., като малко по-късно -
излязъл пред ***, за да ремонтира една косачка. По това време обаче пристигнали
свидетелите М., Н., ***; частният обвинител запитал подсъдимия кога точно Д.Н.
е пускал силно музика, при което подсъдимият отвърнал, че проблемът със силната
музика е от години и че няма да „води статистика“; на свой ред, М.
предложил на подсъдимия да му изкупи имота, а С. не се съгласил, при което
частният обвинител му препоръчал да отиде да живее другаде. Наред с това обаче,
частният обвинител се приближил към подсъдимия и казал „О-о-о Галине, ти виде ли Д. как ме
удари в стомаха“, „*** - вика ти видя ли Д. как ме удари“. Дори при така
описаната от подсъдимия симулация обаче, С. изобщо не реагирал агресивно, а
приканил тримата свидетели да го оставят на мира, при което обаче М. му се
заканил, че ще види какво ще стане, след което тримата с Н. и *** си тръгнали.
Малко след това обаче, пристигнали полицейски служители и единият от тях
/очевидно, св.Б./ запитал подсъдимия дали той е „Д.“, а след като
получил утвърдителен отговор, казал - „дай си ръцете да ти сложа белезниците“.
Подсъдимият възразил, че е на работа и че се грижи за болната си майка, но
полицейският служител напълно безцеремонно пристъпил към задържане, започнал да
извива едната ръка на С., ударил го през коленете, съборил го на земята и дори
- започнал да му удря главата в асфалта. Въпреки така развилата се ситуация
обаче, подсъдимият не оказал никаква съпротива, а вместо това отправял молби
към св.Б. да не се държи по този начин, обаче служителят бил неумолим, като наред
с това продължавал да нанася побой на подсъдимия - „…ще си кажеш сега, като те отведем в
ареста в районното! Хем ме удря и говори, викам – човек, спри се, да знаеш ще
се оплача.“. В крайна сметка, по някакъв начин /подсъдимият не навлиза в
подробности в тази насока/ С. влязъл в парното отделение, уведомил своя колега П.,
че трябва да се оправя сам в смяната и именно тогава св.Б. му поставил
белезници, след което - подсъдимият бил отведен в сградата на 02 РУ-***. Следва
да бъде подчертано, че Й.С. е категоричен в обясненията си, че не е отправял
никакви закани спрямо М. и че не му е нанасял никакви удари, дори твърди, че се
намирали в добри лични отношения. Също така отбелязва, че за нанесените му от
полицейските служители телесни увреждания си е извадил СМУ, както и че е подал
жалба. Тук е мястото да бъде отбелязано, че съобразно СМУ №190/09.04.2019г. на
доц. Д.Д., при прегледа на подсъдимия С. са установени
разкъсно-контузна рана на веждата, кръвонасядания, отоци и даскотини
по тялото; уврежданията е преценено, че са резултат от тъпи травми, като според
съдебния лекар е възможно да са получени при удари с ръка, по лицето и гръдния
кош; причинено е разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. Наред
с това, подсъдимият подал 2 бр.жалби срещу П.Ф.Б., но след извършена проверка
на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, е дадено становище, че не са налице
данни за извършени нарушения от страна на полицейски служители при изпълнение
на службата им, в частност – за упражнено насилие спрямо Й.М.С.. Наред с това,
видно от писмо на РП-*** и препис от Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 17.07.2019г. по преписка №2123/2019г. по описа на РП-***
/л.307 от делото, л. без номер от досъдебното производство/, във връзка с
оплакванията на подсъдимия от действията на полицейските служители при
задържането, е отказано образуването на досъдебно производство, тъй като не са установени
достатъчно данни за извършено от полицейските служители, престъпление от общ
характер; наред с това, същото Постановление не е обжалвано от жалбоподателя С.,
по предвидения йерархичен прокурорски ред.
Внимателното запознаване с
гласните доказателствени средства от т.нар. условно „втора“ група разкрива, че
същите не са в състояние да изградят една цялостна, последователна и убедителна
версия за случилото се. Видно е, че с изключение на обясненията на подсъдимия,
които поне формално, покриват времево целия инцидент – от пристигане на
свидетелите М., Н., ***, до отвеждането на С. за задържане в сградата на 02 РУ-***,
то показанията на свидетелите от групата представят случая, по един видимо избирателен
начин. От една страна, свидетелите в групата твърдят, че са наблюдавали и слушали
развитието на инцидента, но от друга, прави впечатление, че с изключение на
общи твърдения за настъпил спор между подсъдимия и частния обвинител и отправена
от страна на М. точно определена закана, не са в състояние да предадат
съдържанието на същия спор, а и не са в състояние да предадат какво се е
случило между подсъдимия и полицейските служители, но пък забелязали в някакъв
момент, че С. е с поставени белезници и бива отвеждан към полицейския автомобил.
И ако св.Г. твърди, че е бил в парното отделение, откъдето очевидно, обективно
е бил възпрепятстван да наблюдава случилото се, то св.П. заявява много добра
видимост от позицията на тераса на болничното заведение, но пък уточнява, че си
е вършела междувременно служебните задължения, от друга страна, свидетелите Б.
и Ф. сочат, че са били на неголямо разстояние от мястото на инцидента, както и
че са му обърнали достатъчно голямо внимание, но пък явно не им е направило
впечатление нищо повече от вече отбелязаното по-горе, включително –
обстоятелствата, при които подсъдимият е бил задържан от полицейските
служители, а последното, дори според обясненията на Й.С., е било съпроводено с
използване на сила и вдигане на шум. Не на последно място, в дадените от
подсъдимия обяснения, правят силно впечатление твърденията на С. за
безцеремонен и практически – безповоден побой,
нанесен от страна на св.Б., който според подсъдимия, дори не намерил за
необходимо да си посочи длъжността си, но незабавно разпоредил на подсъдимия да
си даде ръцете, за да му бъдат поставени белезници; подсъдимият наред с това не
описва каквито и да било свои действия на съпротива, което прави описания от
него побой от страна на св.Б., още по-необясним, безпардонен, но и в крайна
сметка – твърде недостоверен. Не на последно място, няма как да не бъде
отбелязано, че наред с обясненията на подсъдимия, който разбира се, е пряко заинтересован
от изхода на наказателното производство, свидетелските показания в
коментираната група изхождат единствено от лица, които имат някаква степен на
близост с подсъдимия – св.П. и св.Г. са негови колеги в лечебното заведение, а
свидетелите Б. и Ф. са пациенти в посоченото лечебно заведение и освен че имат
известна степен на зависимост от същото и неговия персонал /част от който са и
св.Г., и св.П., и подсъдимият С./, дори в случая със св.Б., е налице активно
поведение от ръководството на УМБАЛ „***“ ЕАД, за да бъде приканено това лице
да свидетелства по делото.
Тук е мястото отново да бъде подчертано,
че и гласните доказателствени средства от „първата“ група съдържат показания на
свидетели, които могат да се считат заинтересовани от изхода на делото, каквито
са св.М. и св.Н., като наред с това е установено, че св.Г. *** е в близки
отношения със св. Н.. В т.нар. условно „първа“ група обаче са позиционирани и
показанията на две напълно незаинтересовани от делото лица, каквито са кондукторът
от ***ския *** – св.Н.М. и полицейският служител П.Б..
Тези две лица нямат никакво лично отношение към спорните взаимоотношения между
св.М., Н., от една страна и подсъдимия С. – от друга, а случайно са се озовали на
мястото на инцидента. Специално св.Б. пристига на това място в един особено
показателен момент, когато поне формално, обстановката е следвало да бъде
спокойна, без поводи и причини за агресивно поведение от страна на когото и да
било, но това бързо се е променило, предвид поведението на подсъдимия С..
Липсват каквито и да било причини показанията на св.Б. и св.М. да бъдат
разглеждани като тенденциозни или обслужващи нечии интереси, в т.ч. – тези на свидетелите
М. или Н.. Напротив, наличието на свидетели в групата, които не само са
незаинтересовани, но и нямат никакви лични отношения със св.М., Н. или
подсъдимия, е от особено значение за правилното изясняване обстоятелствата на
случая и отново следва да бъде подчертано – в условно определената „втора“
група, такива незаинтересовани свидетели, не са налице. На свой ред,
показанията на св.Б. и М. напълно потвърждават изнесените от страна на св.М., Н.,
*** доказателства, като по този начин, гласните доказателствени средства от
т.нар. „първа“ група формират хармонична доказателствена съвкупност, съдържаща
множество, при това - преки доказателства в подкрепа на обвинителната теза по
делото. В косвено потвърждение на тази теза, а и на свидетелските показания от
т.нар. „първа“ група обаче са и редица други доказателствени материали:
-
от заключението по съдебно-медицинската експертиза се установяват телесните
увреждания на св.М., които напълно съответстват на изнесения от негова страна
механизъм на тяхното получаване;
-
от заключението по съдебно-техническата експертиза и изследвания от
същата аудиозапис, както и справка, представени от РЦ
112-МОНТАНА е видно, че именно св.М. е подал сигнал за инцидента, като още при
подаването на същия сигнал на ЕЕН 112, св.М. е изложил оплакване от поведението
на подсъдимия Й.С., което напълно кореспондира с представената от негова страна
версия в свидетелските му показания /а и тези на св.Н., ***/;
-
справка от 02 РУ-***, ведно със заверено извлечение от дневник за
постъпили сигнали в управлението, от които се установява приемането на препредания от страна на св.М. сигнал посредством ЕЕН112, като
е отразено, че сигналът е постъпил на процесната дата в 15:45 часа и че е
изпратен съответен автопатрул, което това напълно кореспондира с данните от
РЦ112; същата справка опровергава каквито и да било лични вмешателства от
страна на св.М., за каквито намеква подсъдимият в обясненията си;
-
заключение по съдебно-психиатрична експертиза досежно
С.П.М., в което е обсъден начина, по който този свидетел е възприел процесния
инцидент, в т.ч., изпитания страх от отправената закана;
-
заключение по съдебно-психиатрична експертиза досежно
Д.В.Н., в което е обсъден начина, по който този свидетел е възприел процесния
инцидент, в т.ч., изпитания страх от отправената закана;
-
справка от „***“ ЕООД-***, от която се установява трудовата ангажираност
на св.М. като кондуктор по линия на тролейбусния транспорт, обслужваща именно
посочения от нейна страна маршрут до ***-***, а оттук - косвено се установява и
нейното присъствие в близост до мястото на инцидента;
-
заверен препис от Удостоверение за уведомление №9964/03.09.2011г., от
което се установява притежанието от страна на подсъдимия на оръжие, което макар
и неогнестрелно, кореспондира с версията на св.М. за това, че е чувал, че
подсъдимият притежава пушка и че бил „ловец“;
-
заключение по комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза, която е изследвала вменяемостта на подсъдимия и неговия психологически
профил, в т.ч. – че макар да не е агресивен по природа, подсъдимият е способен
на внезапни емоционални „взривове“ и агресивни актове от негова страна не са
изключени, дори напротив, което косвено е в подкрепа на показанията на
свидетелите М., Н., ***, М., Б., съдържащи множество фактически положения за
невъздържано, грубо поведение, съпроводено с емоционални изблици, вербална и
физическа агресия.
Ето защо, съвкупно и поотделно преценявайки
събраните по делото доказателствени материали, Съдът намира, че фактическата
обстановка, изложена по-горе и следваща от показанията на свидетелите от
условно посочената „първа“ група, отразява действителното фактическо положение
и е доказана по несъмнен начин. Поради това, приема за достоверни и кредитира
изцяло показанията на свидетелите С.П.М., Д.В.Н., Г.М. ***, Н.Г.М., П.Ф.Б.,
като основава възприетата по-горе фактическа обстановка върху тези
доказателствени източници. От друга страна, намира показанията на свидетелите Г.Ц.П.
- дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281, ал. 5
във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, Б.К.Б. - дадени в хода на съдебното следствие и
прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК, П.Г.Г. - дадени в
хода на съдебното следствие, Ц.К.Ф. - дадени в хода на съдебното следствие, за
недостоверни, неотразяващи действителното фактическо положение и явно призвани
да обосноват една удобна за подсъдимия защитна теза, поради което – не им
отдава вяра. След влизане на Присъдата в сила, заверен препис от същата, ведно с
настоящите мотиви, както и протоколите за разпит на свидетелите П. и Б. в
досъдебното производство, както и протоколите от проведените съдебни заседания
на 09.01.2020г., 18.08.2020г., 05.04.2021г., 25.05.2021г., следва да бъдат изпратени
на РП-***, по компетентност – за преценка на предпоставките за възбуждане на
наказателно преследване, за престъпления по чл.290 НК. Същевременно, не
отговарят на действителното фактическо положение и обясненията на подсъдимия Й.С.,
дадени в хода на съдебното следствие, поради което Съдът приема, че същите са
единствено проявление на правото му на защита, но не могат да бъдат кредитирани
като гласно доказателствено средство.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Й.М.С.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК -
на 08.04.2019 г. в гр.*** се заканил с убийство на С.П.М. от с.гр., което заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Също така, при така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Й.М.С.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК -
на 08.04.2019 г. в гр.*** се заканил с убийство на Д.В.Н. от с.гр., което
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Престъплението по чл.144
ал.3 вр. ал.1 НК е
такова на просто извършване, т.е. не предвижда настъпването на нарочен
престъпен резултат. Изпълнителното му деяние се изразява в действие – обективиране чрез думи или действия на закана с убийство
спрямо определено лице или лица, която да е възприета от лицето и да би могла
да възбуди основателен страх от осъществяването /Решение № 37 от 31.I.1991 г.
по н. д. № 876/90 г., I н. о. на ВС/. Именно такова било поведението на
подсъдимия С., който посредством думи обективирал
закана за лишаване от живот – първоначално спрямо св.Д.Н., а впоследствие,
когато св.С.М. му направил бележка да не влиза в имота без позволение – и спрямо
св. М.. Наред с това, „Когато е извършено престъпление срещу личността на
две лица - по чл. 144, ал. 3 НК, разпоредбата на чл. 26, ал. 1 - 5 НК е
неприложима. В този случай съдът е задължен да квалифицира по чл. 144, ал. 3 НК
двете отделни деяния и да определи наказание за всяко едно от тях, след което
да наложи общо наказание по реда на чл. 23 НК.“ /Решение № 49 от 11.II.1987
г. по н. д. № 20/87 г., II н. о./, т.е. касае се за две отделни деяния при
условията на т.нар. реална съвкупност, които обаче не съставляват продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 НК.
Изпълнителните деяния и техния
автор се установяват пряко посредством показанията на свидетелите С.М., Д.Н., Г.
***, Н.М., заключението по съдебно-техническата експертиза и изследвания от
същата аудиозапис, както и справка, представени от РЦ
112-МОНТАНА. Косвено се установяват посредством показанията на св.П.Б., заключението
по съдебно-медицинската експертиза. Особеното естество на заканата – а именно, отражението
върху психиката на пострадалите лица, се установява от заключенията по съдебно-психиатрична
експертиза досежно С.П.М. и досежно
Д.В.Н.. При това, за обективната съставомерност на
двете деяния не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да
съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена. /Решение № 37
от 31.I.1991 г. по н. д. № 876/90 г., I н. о. на ВС/; на практика обаче,
цялостното агресивно, безпардонно поведение на подсъдимия, съпроводено с действия
на физическа саморазправа спрямо св.М., не само било от естество да възбуди
коментираната форма на страх, но в случая, такова изживяване и реално е настъпило
за свидетелите М. и Н..
От субективна страна и при двете
отправени закани, подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл – съзнавал
е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите обективни
признаци, предвиждал е общественоопасните му последици /възприемане от страна
на всяко от пострадалите лица на отправената закана, която е от естество да
възбуди основателен страх от осъществяване/ - и е целял тяхното настъпване. Както
е известно от съдебната практика, „За състава на престъплението по чл. 144,
ал. 3 НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително
оформено решение да извърши убийството и да действа в осъществяване на взетото
решение“ /Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК/.
Така е и в настоящия случай – от материалите по делото не се установява
подсъдимият да е имал подобно предварително оформено решение за лишаване от
живот спрямо св.М. или Н., но такова субективно отношение, както беше
подчертано, не е било и необходимо. Субективната страна на деянието се
установява по убедителен начин от доказателствените материали от които следват
и обективните признаци на деянието, отбелязани по-горе.
На следващо място, при така
установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от
обективна страна, подсъдимият Й.М.С. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление
по чл.270 ал.1 НК - на 08.04.2019 г. в гр. ***, противозаконно пречил на орган
на властта – старши ***в група „Охрана на обществения ред“ във Второ РУ - ***
при ОД на МВР *** - П.Ф.Б., да изпълни задълженията си по охрана на обществения
ред /чл. 14, ал.1 от ЗМВР, чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗМВР/.
Престъплението по чл.270 ал.1 НК е такова на просто
извършване, т.е. не предвижда настъпването на нарочен престъпен резултат. Изпълнителното
му деяние се изразява в „…действие, бездействие или съвкупност от такива,
насочени към препятстване изпълнението на възложените на държавните органи и
лицата с публични функции служебни задължения. Законът не поставя като условие
за съставомерността на престъпната деятелност на
наказателно отговорното лице чрез нея да е постигнато целеното неизпълнение на
служебните задължения на посочените в нормата категории лица. Изпълнителното
деяние на противозаконното пречене се осъществява само чрез такова поведение на
дееца, което в нарушение на законови норми обективно затруднява, възпрепятства,
създава спънки при осъществяването на служебните задължения на органите на
власт.“ /Решение № 254 от 12.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 923/2017 г., II
н. о., НК/. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл. 14, ал.1 от ЗМВР, „Охранителната
дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на
движението по пътищата в Република България.“, а съобразно чл. 70, ал. 1,
т. 1 ЗМВР – „Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване
самоличността на лице: за което има данни, че е извършило престъпление или
друго нарушение на обществения ред…“. При съобразяване на същите разпоредби
на ЗМВР и установеното по-горе поведение на подсъдимия спрямо св.Б.
/съпроводено с вербална агресия, оспорваща авторитета на полицейския служител и
правото му на намеса във възникналата конфликтна ситуация, заканите за „уволнение“,
отказът да бъде предоставен документ за самоличност, отказът да се подчини на
полицейски разпореждания да преустанови агресивното си държане, действията на
физическа саморазправа при неговото задържане/ е видно, че се касае за съвкупност
от действия и бездействия на Й.С., несъмнено насочени към препятстване
изпълнението на възложените на полицейския орган задължения, произтичащи от цитираните
разпоредби на ЗМВР.
Изпълнителното деяние и неговия
автор се установяват пряко посредством показанията на свидетелите С.М., Д.Н., Г.
***, П.Б., заверен препис на Заповед за задържане на лице на основание чл.72
ал.1 т.1 ЗМВР от 08.04.2019г., издадена от П.Ф.Б.,*** и препис от Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 17.07.2019г. по преписка
№2123/2019г. по описа на РП-***. Косвено се установяват от писмените материали
във връзка с постъпили 2 бр.жалби от страна на Й.М.С. срещу П.Ф.Б., както и заверен
препис от СМУ №190/09.04.2019г. на доц. Д..
От субективна страна, подсъдимият е действал
при условията на пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, съзнавал е неговите обективни признаци, предвиждал е общественоопасните
му последици /а именно, че чрез неправомерното си поведение обективно
затруднява изпълнението на задълженията на полицейския орган по охрана на
обществения ред/ - и е целял тяхното настъпване. Субективната страна на
деянието се установява по убедителен начин от доказателствените материали от
които следват и обективните признаци на деянието, отбелязани по-горе.
Въз основа на тези доводи Съдът
прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на
престъпленията по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК и чл.270 ал.1 НК, за които подсъдимият
Й.М.С. е обвинен – и вината му в извършването на тези престъпления, се явява
доказана по несъмнен начин.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на
престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, следваща от предвидената в закона
наказуемост, е относително висока – предвидено е наказание лишаване от свобода
до шест години, т.е. престъплението се явява „тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 НК,
с относително висок специален максимум и без предвиден специален минимум, т.е.
относно същия е приложима разпоредбата на чл.39 ал.1 НК.
Обществената опасност на
престъплението по чл.270 ал.1 НК, следваща от предвидената в закона
наказуемост, е относително ниска – предвидено е алтернативно налагане на наказание
лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.
Личната обществена опасност на
дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е ниска - същият е
неосъждан и спрямо него не е прилаган института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Събраните характеристични
данни са в същата насока – за подсъдимия няма данни за нарушения на обществения
ред, злоупотреба с алкохол, наркотични вещества или контакти с лица от
криминалния контингент. Представена е и характеристика от работодателя, в изцяло
положителна светлина, от която се установява, че С. не е наказван
дисциплинарно, определен е като коректен, комуникативен, съвестен работник; в
тази насока е и заключението по комплексна психолого-психиатрична
експертиза, от която се установява, че личностовия
профил на подсъдимия не бележи сериозни агресивни нагласи или други съществени
проблемни моменти. В този смисъл, степента на личната обществена опасност,
действително следва да бъде преценена като ниска.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът взе предвид чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни, за които стана дума по-горе.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство Съдът взе предвид високия интензитет на засягане на обществени
отношения – извършване на две престъпления против личността и едно – против дейността
на държавните органи, още повече, че и трите са извършени в рамките на един и
същи ден.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е относително висока обществена
опасност на двете деяния по чл.144 ал.3 НК, относително ниска – на деянието по
чл.270 ал.1 НК, ниска лична обществена опасност - на дееца, формален превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Същите обстоятелства обаче нито са многобройни, нито
– някое от тях е изключително по своя характер, поради което не са налице
основания за определяне на наказанията при условията на чл.55 НК. Същевременно,
ниската лична обществена опасност и формалния превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства обосновава определянето на наказанието лишаване от
свобода за всяко от деянията по чл.144 ал.3 НК към отбелязания по-горе минимум
/три месеца/, като Съдът намира за съответен на всяко от тези деяния, размер от
десет месеца лишаване от свобода. Що се отнася до престъплението по чл.270 ал.1 НК Съдът взе предвид изключително високия интензитет на пречене на полицейския
орган при изпълнение на службата му /вербално, а и чрез физическа съпротива,
включваща бутане, дърпане, сполучлив опит за поваляне на полицейския служител/
и намира, че от двете алтернативно предвидени наказания, съответно на
извършеното престъпление е наказанието лишаване от свобода; що се отнася до неговият
размер, поради отбелязаните вече ниска лична обществена опасност и формален
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, същият следва да бъде към
минимума, справедливото му изражение е шест месеца лишаване от свобода. Също
така Съдът съобрази, че формалните предпоставки за приложението на института на
условното осъждане са налице, като наред с това, липсват съображения, че за постигане
целите на наказанието е наложително Й.С. да изтърпи ефективно наказанието
лишаване от свобода. Ето защо, всяко от налаганите наказания, както и
подлежащото на определяне общо, най-тежко наказание на основание чл.23 ал.1 НК,
следва да бъде отложено за срок от три години, който се явява достатъчен за
постигане целите на наказанието в настоящия случай.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът:
-
призна подсъдимия Й.М.С. ЕГН: ********** за виновен в това, че на
08.04.2019 г. в гр.*** се заканил с убийство на С.П.М. от с.гр., което
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление
по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК, поради което и на основание чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК
във вр.чл.54 НК го осъди на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на
което, на основание чл.66 ал.1 НК отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ;
-
призна подсъдимия Й.М.С. ЕГН: ********** за виновен в това, че на 08.04.2019
г. в гр.*** се заканил с убийство на Д.В.Н. от с.гр., което заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144
ал.3 вр.ал.1 НК, поради което и на основание чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на основание
чл.66 ал.1 НК отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ.
-
призна подсъдимия Й.М.С. ЕГН: ********** за виновен в това, че на
08.04.2019 г. в гр. ***, противозаконно пречил на орган на властта – старши ***в
група „Охрана на обществения ред“ във Второ РУ - *** при ОД на МВР *** - П.Ф.Б.,
да изпълни задълженията си по охрана на обществения ред /чл. 14, ал.1 от ЗМВР,
чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗМВР/ – престъпление по чл.270 ал.1 НК, поради което и на
основание чл.270 ал.1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК отложи за срок от
ТРИ ГОДИНИ.
-
на основание чл.23 ал.1 НК определи на подсъдимия Й.М.С. ЕГН: **********
едно общо, най-тежко наказание измежду така наложените, а именно - ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК отложи
за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът счита, че съвкупно, размерът
на така наложените наказания и на определеното общо най-тежко наказание, се
явява достатъчен, за да има необходимия поправителен, превъзпитателен и
превантивен ефект върху Й.М.С.. Реализираната наказателна репресия е в обем,
съответен на извършените престъпления, както и с интензитета да способства за
постигане на целите на наказанието по НК. Определянето на по-високи размери на
налаганите наказания, не би било справедливо, а на по-ниски – не би
съответствало на извършената от подсъдимия цялостна престъпна дейност и
обществената опасност на всяко от деянията.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият Й.М.С.
ЕГН: ********** беше осъден да заплати направените от частните обвинители
разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000 /хиляда/ лева. Наред
с това и на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият
Й.М.С. ЕГН: ********** беше осъден да заплати направените по делото разноски,
както следва: 470,40 лв. /четиристотин и седемдесет лева и четиридесет
стотинки/ - по сметка на ОДМВР – *** и 1031,60лв. /хиляда тридесет и един лева
и шестдесет стотинки/ - по сметка на РС – ***, сторени във връзка с изготвените
и приети по делото, експертни заключения.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: