Р Е Ш Е
Н И Е
№ .........../ 14.06.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на пети юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар ВЕНЕТА АТАНАСОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 679
по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на М.Т.Р. и И. Стойнов Р.
срещу Решение № 309 от 26.01.2017г. по гр.д. № 4949/2016г. по описа на ВРС, ХVII-ти състав, с което на основание чл. 108 от ЗС М. и И. Р. са осъдени да предадат на Я.М.С.
с ЕГН ********** и С.С.С. с ЕГН ********** и двамата
със съдебен адрес: ***, чрез адв. Д.М., владението върху реална част от недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 10135.5401.3048, по КК и КР на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, изм. със
Заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013г. на Началник на СГКК-Варна, находящ се в
гр. Варна, район „Аспарухово“, СО „Боровец север“, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10
м./, стар идентификатор: 10135.5401.1, номер по предходен план: 5473048, целият
с площ от 4733 кв.м. и при граници на целия имот: 10135.5401.9508;
10135.5401.3049; 10135.5401.9507 и 10135.5401.3697, с площ на реалната част от 346 кв.м. и при граници на частта, както
следва: от север – имот № 9507 /път/; от изток – имот № 3567; от юг и от запад
– останалата част от имот № 3048, която реална част е оцветена в червен цвят на
скицата към заключението на вещото лице, приложена на лист 94 от
първоинстанционното дело, съставляваща неразделна част от решението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за незаканосъобразност,
необоснованост на решението и за постановяването му при съществени процесуални
нарушения. На първо място ВРС не е обсъдил релевираните
в отговора на исковата молба възражения за нищожност на договора по НА №
156/2015г. на основание чл. 576 вр. чл. 570, ал. 1 от ГПК вр. чл. 46, ал. 1 от ЗННД, а именно, че
нотариалното удостоверяване е извършено от лице, което няма правомощия да го
извършва, както и не е изследвал предпоставките за заместване на нотариуса по
чл. 46, ал. 1 от ЗННД. Не са обсъдени също и възраженията за нищожност на
договора поради това, че е сключен от пълномощници на двама от продавачите,
които не отговарят на изискванията на чл. 32 от ГПК. Твърди се също, че
решението противоречи на задължителната съдебна практика, приемаща конститутивното действие на Решението на ПК при редакцията
на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ до изменението му в ДВ бр. 68/1999г., в сила от
30.07.1999г. Ето защо започналата да тече от този момент в полза на въззивниците придобивна давност е изтекла към момента на
предявяване на исковата молба и на това основание са станали собственици на
имота. Молят в тази връзка да бъде отменено обжалваното решение и вместо него
бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В отговор на
жалбата, Я. и С. С. оспорват доводите като необосновани. Поддържат становище за
правилност и законосъобразност на обжалвания акт, който молят да бъде потвърден.
В хода
на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от Я.М.С. и С.С.С. срещу И.С.Р. и М.Т.Р. съединени в
условията на първоначално субективно съединяване на осъдителни искове с правно
основание чл. 108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат владението върху
реална част от поземлен имот с идентификатор 10135.5401.3048 по КК и КР на гр.
Варна находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, СО
„Боровец север“, целият с площ от 4733 кв.м. и при граници на целия имот:
10135.5401.9508; 10135.5401.3049; 10135.5401.9507 и 10135.5401.3697, с площ на
реалната част от 380 кв.м. С протоколно определение постановено в хода на
проведеното на 22.11.2016г. п.с.з. на основание чл. 214, ал. 1, пр. III
от ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск, който след
изменението се счита предявен за предаване на реална част с площ от 346 кв.м.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: по време на брака си, съпрузите Я. и С. С. придобили правото на
собственост върху ПИ ид. 3048 по КК и КР на гр.
Варна, целия с площ от 4733 кв.м. на основание договор за покупко продажба,
сключен на 24.11.2015г. и оформен с НА № 156, т. IV, рег.
№ 10437, д. № 744/2015г. на Помощник – нотариус Д. Ш.по заместване при Нотариус
О. Ш., с район на действие, този на ВРС, рег. № 1471 от продавачите К. Б. Х., Д.
С. К.и Ф. П. Т.. Последните от своя страна са придобили собствеността върху
прехвърления имот по наследство и реституция по реда на ЗСПЗЗ. На 01.12.2015г.
при посещение на имота, ищецът установил, че част от него, попадаща в
североизточната му част с площ от около 380 кв.м. се владее от ответниците. В
нея същите са поставили фургон, в който живеят, както и ограда, с която
заградили ползваната част. С тези действия, съпрузите Р. възпрепятстват ищците
да упражняват спокойно и пълноценно правото си на собственост върху имота в
пълен обем. На 19.04.2016г. същите са били поканени чрез нотариална покана да
предадат владението на частта, на която не откликнали. Всичко това обосновава
интереса им от разрешаване на спора за собственост със сила на пресъдено нещо в отношенията им, поради което молят за
постановяване на положително решение в тяхна полза.
В отговор на исковата молба, ответниците Р. оспорили материалноправната легитимация на ищците със следните
възражения: за нищожност на договора по НА № 156/2015г. на основание чл. 576 вр. чл. 570, ал. 1 от ГПК и чл. 46, ал. 1 от ЗННД,
доколкото нотариалното удостоверяване е извършено от лице, неразполагащо с
правомощие да го извърши при липса предпоставките за заместване по чл. 46, ал.
1 от ЗННД; както и за нищожност на договора поради липса на съгласие, като
сключен във формата на нотариален акт при липса на валидно упълномощаване - от
пълномощници на двама от продавачите, които не отговарят на изискванията на чл.
32 от ГПК за осъществяване на пълномощие. Считат, че в случая чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е неприложим поради липса на възможност за потвърждаване на упълномощаване
в нарушение на чл. 32 от ГПК. Липсата на представителна власт е обоснована и с
липсата на индивидуализация на продавания имот, съществените условия на
договора и продажната цена в
текста на пълномощните. В евентуалност оспорили вещнопрехвърлителния ефект на
сделката и правата на праводателите по договора на основание законно проведена
реституция, валидността, респ. законосъобразността на решението на ПК, както и
материалноправните предпоставки на реституцията по ЗСПЗЗ.
Навели са възражения, че упражняват фактическа власт
върху спорния имот, както и върху съседния имот с идентификатор 10135.5401.3567 от 1984г., на основание
предоставено право на ползване с Удостоверение № 22 от 03.12.1984г. на ОбНС-Варна. Оградили са имота през 1985-86г. от четири
страни, като първоначално изградената ограда, включваща и процесния имот
съществува и понастоящем. След прекратяване на правото на ползване от м. април
1992г. владеят имота със съзнанието, че са негови собственици и понастоящем
упражняват фактическа власт на основание право на собственост придобито по
давност в СИО. Молят в тази връзка предявените искове да бъдат отхвърлени.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
С
договор за покупко продажба, обективиран в НА № 156, том IV,
рег. № 10437, д. № 744/2015г. на Д. Ш.помощник-нотариус по заместване при Нотариус
О. Ш., рег. № 147, на 24.11.2015г. К. Б. Х., Дарина Савова Калицин, чрез
пълномощника си К. Б. Х. и Ф. П. Т., чрез пълномощника си адв. Ц. Х. Т.продали
на С.С.С. и Я.М.С., а последните купили, съсобствения
на продавачите недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5401.3048
по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, Район „Аспарухово“, СО
„Боровец-север“, с площ от 4733 кв.м., стар идентификатор 10135.5401.1, номер
по предходен план 5473048, при граници: 9508, 3049, 9507 и 2697 за сумата от
49 000 евро. Към този момент купувачите са били съпрузи видно от
Удостоверение за сключен на 27.02.2002г. граждански брак /л. 6/.
Във въззивното производство Нотариус О. Ш. е разпитан в
качеството на свидетел. От показанията му се установява, че на 24.11.2015г. е
бил в кантората си до обяд, след което е бил заместен от помощник нотариуса.
Процесната сделка е изповядана от последния, поради отсъствието му от
кантората. От съпоставката между вписаните данни по приетата разпечатка от
електронния регистър на нотариуса за 24.11.2016г. и представените копия на
документи удостоверени в нотариалната кантора на същия ден за времето от 14:00
до 17:00 часа, не се установява действие по възходящ рег. №, което да е
удостоверено лично от нотариуса.
Видно
от документите, съдържащи се в заверено копие на нотариално дело № 744/2015г.
по описа на Нотариус О. Ш., със Специално пълномощно № 01346 от 23.01.2015г., представено в превод
от турски на български, Ф. П. Т. упълномощила адв. Ц. Т.с право да продаде
притежаваните от нея имоти, сред които и имот № 3048, находящи се в гр. Варна,
кв. Галата, на когото желае, за цена и при условия по свой избор, както и да я
представлява пред Нотариус във връзка с продажбата и да получи договорената
цена. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя и
заверено с апостил № 8056 от 27.01.2015г.
С
нотариално заверено в частта на положения подпис за упълномощител и на
съдържанието пълномощно от 06.02.2015г., Д. С. К.упълномощила К. Б. Х., да
продаде от нейно име при цена и условия, каквито договори и на когото намери за
добре, идеалната част от собствените й
поземлени имоти, находящи се в землището на кв. Галата, м. „Боровец-север“,
както и да я представлява пред нотариус при продажбата.
От
Удостоверенията за наследници, приложени в преписката се установява, че И. С.
Т.е починал на 22.03.1948г., като К. Б. Х., Д. С. К.и Ф. П. Т. се легитимират
понастоящем като негови наследници по закон.
С т. 9
от Решение № 600 от 23.03.1999г. на ПК – Варна е признато правото на
собственост на наследниците на И. С. Т.в съществуващи стари реални граници по
отношение на нива от 11.400 дка, находяща се в
землището на Галата, в м. „Кючук Караач“,
която по Плана на стари имотни граници на м. „Боровец-север“ от 1997г.
представлява част от имот № 30, а от Комбинирания план на местността,
възстановената част, обхваща множество имоти, сред които и имот пл. № 2700,
заявен с пореден № 19 от заявление вх. № 50543/02.06.1992г. на Е. А. Т.и
установен с Данъчен регистър.
Видно
от Заповед № Г-ПР-100/01.04.2015г. на Кмета на Район „Аспарухово“ при Община
Варна, влязла в сила на 21.04.2015г., на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
и Заповед № 2689/31.07.2013г. на Кмета на Община Варна, въз основа на влязъл в
сила ПНИ на м. „Боровец север“, землище кв. „Галата“ и Решение №
600/23.03.1999г. на ПК-Варна е наредено да бъде възстановено правото на
собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на И.
С. Т.по отношение на ПИ, представляващ новообразуван имот в урбанизирана
територия, м. „Боровец север“, СО по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище кв.
„Галата“ с идентификационен № 3048, кад. район 401 по ПНИ на м. „Боровец
север“, с площ от 4733 кв.м. и при граници: ид. №№
3049, 2697, 9507-път и 9508-път.
Удостоверение
№ 22 от 03.12.1984г., издадено от Председателя на ИК на ОбНС,
гр. Варна установява със съдържанието си, че в изпълнение на Постановление № 11
от 02.03.1982г. на МС с Решение № 15/253-5-5 от 27.11.1984г. на ИК е
предоставил право на ползване на М.Т. Русенова върху земя – хавра
от 0.7 дка в землището на гр. Варна, м. „Боровец“, при граници: Н. И., Т. Г. и
път.
В хода
на делото пред първата инстанция е проведена СТЕ от заключението на която се
установява, че ПНИ на СО „Боровец-север“, одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012г.
на Областния управител на Област с административен център гр. Варна е влязъл в
сила по отношение на новообразуван имот № 3048 на 13.11.2012г. По помощния
комбиниран план към ПНИ на СО „Боровец-север“, приет от комисия с протокол от 27.11.1997г.
и одобрен с решение на ОС № 5/02.12.1997г., в границите на новообразуван имот №
3048, съответно имот № 10135.5401.3048 по КК попадат имоти на ползватели, както
следва: 2698, 2699, 2712, 2713, 2714 и части
от 2700 и 2711. Последните са идентични с част от имотите по Решение №
600/1999г. на ПК – имоти с пл. №№ 2698, 2699, 2700, 2711, 2712, 2713 и 2714. На база ПКП към ПНИ и направените
измервания на място е установено, че в границите на НИ № 3048 попадат 346 кв.м.
от бивш пл. № 2700 от КП на м. „Боровец-север“
/одобрен със Заповед № Р-115/29.04.1996г. на Кмета на Община Варна/ владян от
ответниците. Тази част е оградена с мрежа с бетонни колове от три страни, а в
тях попада по-голяма част от метален фургон, дворен тоалет на яма и кладенец с
бетонови пръстени и макара, както и насаждения.
По
делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите
Т. Г. и Н. Н./на ответниците/ и Д. С. /на ищците/.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. Фактическият състав, при
осъществяването на който възниква материалното право да се иска предаване
фактическата власт върху недвижим имот, включва установяване правото на
собственост на ищеца върху спорната вещ, както и че ответниците я владеят или
държат без правно основание, противопоставимо на ищеца.
Ищците
основават правото си на собственост по отношение на спорния имот на твърдения
за придобиване чрез правна сделка, чиято валидност е оспорена. Възраженията за
нищожност на договора, ВОС приема за неоснователи.
Действително
сделката е изповядана от Д. Ш.– помощник нотариус по заместване на нотариус О.
Ш.. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗННД, когато нотариусът отсъства или не е в
състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от
помощник-нотариус, който има стажа по чл. 8, ал. 1, т. 3 и е положил изпит. В
този случай помощник-нотариусът самостоятелно извършва всички действия от
компетентността на нотариуса, като прибавя към подписа си и допълнението
"по заместване". Следователно, помощник нотариусът разполага с пълен
обем нотариална компетентност в случаите на отсъствие на нотариуса или при
невъзможност той да изпълнява функциите си. Законът не съдържа дефиниция,
включваща конкретни времеви параметри на „отсъствието“ на нотариуса, както и
какво е съдържанието на понятието "невъзможност да осъществява функциите
си". От граматическото тълкуване на нормата следва извода, че при всяко отсъствие
от кантората на нотариуса, той може да бъде заместен от помощник-нотариуса,
след задължително отбелязване на това му качество в актовете, които изповядва. По
делото липсват доказателства, че в деня на изповядване на сделката, нотариусът
е бил в кантората си непрекъснато, независимо, че част от вписаните в регистъра
действия са извършени лично от него. От показанията на нотариуса, разпитан в
качеството на свидетел, се установява, че на 24.11.2015г. е бил в кантората си
до около 12:00 часа. Следователно, при всяко негово отсъствие през този ден са
били налице предпоставките за заместване на чл. 46, ал. 1 от ЗННД и за поемане
на функциите му от помощник нотариуса. Това заместване не е основание за
нищожност на изповяданата от последния сделка по смисъла на чл. 576 вр. чл. 570, ал. 1 от ГПК, уреждаща нищожност на
нотариалното удостоверяване поради местна некомпетентност. Такава в случая не е
налице.
Възражението
за нищожност на договора поради липса на воля на двама от продавачите,
представлявани от пълномощници, лица извън кръга на визираните в чл. 32 от ГПК,
обуславящо липса на валидно упълномощаване, също е неоснователно. Доброволното
представителство е уредено в чл. 36 от ЗЗД и съгласно тази уредба, едно лице
може да представлява друго по разпоредба на закон или по волята на
представлявания. Нормата на чл. 32 от ГПК е поместена в Глава Пета на ГПК
„Страни. Представителство“ и урежда процесуалното представителство по пълномощие
пред съд. Двата вида представителство могат да съществуват успоредно и не се
изключват взаимно. Представителството при изповядване на договора за покупко
продажба в случая е доброволно и липсата на качества у пълномощника по чл. 32
от ГПК не обуславя нищожност на представителството, съответно на сключения от
пълномощника договор.
Възражението
за нищожност на упълномощаването поради липса на индивидуализация на
продавания имот, съществените условия на договора и продажната цена в текста на
пълномощните е неоснователно, с оглед даденото разрешение в ТР № 5 от 12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г.
на ВКС, ОСГТК. За упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД за
валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в
пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да
извършва разпореждане от негово име, каквато е отразена в пълномощните на двама
от продавачите по договора. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид
разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни
елементи - определено имущество, цена и пр., нито лице, в полза на което да се
извърши разпореждането. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника
представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това
воля на упълномощителя в пълномощното.
Договорът
за покупко продажба по НА № 156/2015г., от който черпят права ищците,
следователно не страда от твърдяните пороци. Същият е валиден и формално
легитимира ищците като носители на правото на собственост по отношение на
имота, предмет на прехвърляне.
Оспорен на следващо място е
вещнопрехвърлителния ефект на договора, с доводи за липса на права у
продавачите, поради незаконосъобразна реституция по ЗСПЗЗ. Възраженията в тази
връзка са бланкетно формулирани и неоснователни, с
оглед следното:
Продавачите
по договора за покупко продажба са наследници по закон на И. С. Т.и в тяхна
полза е признато право на собственост по отношение на продадения имот с т. 9 от
Решение № 600 от 23.03.1999г. на ПК, гр. Варна. Съгласно разясненията, дадени с
ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС, за точното и еднакво приложение на чл. 17, ал. 2
от ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността на административните
актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол, а по тяхната
законосъобразност - когато се противопоставят на страна по делото, която не е
била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Инцидентният
съдебен контрол за законосъобразност на административния акт е способ за защита
правата на трети лица, каквито са ответниците в случая, от които се иска да се
съобразят с гражданско-правните последици, в т.ч. и вещно-правния ефект на този
акт. Тази процесуална възможност произтича от факта, че административното
производство се развира изцяло без участието на лицата, които противопоставят
свои права по отношение на същия имот. Преценката при конкуренцията на правата
на собственост може и следва да се извърши в рамките на исковия процес по спора
за материално право, разбира се когато същият не касае хипотезите на чл. 14,
ал. 4 от ЗСПЗЗ. В тази връзка решаващият състав приема, че позитивното решение на
ПК/ОСЗ, като административен акт, постановен от материално и териториално
компетентен колективен орган /чл. 31 от ЗСПЗЗ, чл. 60, ал. 6, т. 1 от ППЗСПЗЗ,
ред. ДВ бр. 27/1997г./, в установената писмена форма, при спазване на
административно производствените правила, е валиден акт. Трайна е практиката на
ВКС че нормата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в редакцията към момента на
постановяване на решението, определя щатния състав на поземлената комисия, но
нито този текст, нито друга норма на ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение
/до приемането на чл. 60а от ППЗСПЗЗ с
изм. с ДВ бр. 31 от 2003г./, определят в какъв състав ПК следва да постановява
решенията си и кой следва да подписва тези решения. Изискването на чл. 60, ал.
4 от ППЗСПЗЗ за състава на ПК е свързано с възможността за формиране на
мнозинство при вземане на решенията. Когато това мнозинство е формирано,
решението е валидно, независимо от това дали е взето при участието на всички
членове на комисията. Доколкото ответниците в случая не заявяват права по чл.
14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, нито такива по изкупуване по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
изхождайки от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва
този закон и на основание разрешението, дадено с ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС,
съставът на ВОС приема за недопустими възраженията сочещи липса на
материалноправните предпоставки на реституцията по отношение праводателите на
ищците, в т.ч. за незаявяване на имота, липса на идентичност между заявен и
възстановен имот. По отношение на тези възражения косвеният съдебен контрол по
чл. 17, ал. 2, пр. II от ГПК е неприложим.
Решението
на ПК е постановено на 23.03.1999г., с оглед който момент спорен по делото е
въпроса за неговия конститутивен ефект, респ. липсата на такъв. За да се
произнесе на тази плоскост, съдът съобрази, че съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от
ЗСПЗЗ в ред. от ДВ бр. 88/1998г., преди изменението с ДВ бр. 68/1999г., ПК се
произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в
съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В решението се
описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение /граници,
съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това.
Към решението се прилага скица на имота. Изискванията за заверена скица от ПК в
хипотезата на т. 1 на чл. 14, като задължителна част от решението за
възстановяване на собствеността произтичат от разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1,
изр. II
от ППЗСПЗЗ в приложимата редакция на текста към датата на издаването на
решението. Това изискване е императивно, доколкото скицата е условие за
индивидуализиране на имота. Решението на ПК/ОСЗ, което не е придружено със
скица, която го индивидуализира не поражда конститутивно действие понеже липсва
определен, уточнен обект на собственост. Съгласно чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
само влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на
собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху
имота /Решение
№ 445 от 18.06.2013г. по гр.д. № 9/2012г., I ГО на ВКС/. В този смисъл е и
даденото разрешение в ТР № 1/1997г. на ОСГК на ВКС.
Следователно,
преценката за легитимиращото действие на решението на ПК следва да се извършва
във всеки конкретен случай в зависимост от изискванията на закона към момента
на постановяване на съответното решение. С решението от 23.03.1999г., ПК в
случая признава правото на собственост на наследниците на Илия Тодоров в
съществуващи стари реални граници по отношение на нива от 11.400 дка в
землището на Галата, м. „Кючук Караач“,
като възстановената част включва части от много имоти по комбинирания план на
местността. В решението липсват описани граници и съседи на възстановения имот,
а в административната преписка, по която е постановено решението, липсва
приложена скица, заверена от комисията, в която възстановеният имот да е
индивидуализиран с конкретни граници. Изявление в този смисъл, ценено като
признание по смисъла на чл. 175 от ГПК, е обективирано и в отговора на исковата
молба, поради което съдът приема, че решението на ПК в случая няма конститутивно
действие по отношение правото на собственост върху възстановения имот.
Няма
спор по делото на следващо място, независимо от липсата на данни в текста на
решението, че спорният имот попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който
смисъл е и заявеното в отговора на исковата молба твърдение на ответниците. Съгласно
т. 3 на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ в същата ред., комисията се произнася с решение
за възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи
при условията на § 4 - 4л. Собствеността върху такъв терен се възстановява след
настъпване на законоустановени предпоставки, уредени в § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ. Съгласно първоначалните редакции на § 4з от ЗСПЗЗ,
бившите ползватели могат да изкупят до 600 кв.м., респ. 1000 кв.м., независимо,
че правото на ползване може да им е било предоставено за по-голяма площ. С
изменението на този текст /ДВ бр. 98/28.10.1997г./ е въведена нова ал. 2 на §
4з, съгласно която разликата над придобитото по § 4а и 4б от ЗСПЗЗ до фактически
ползваната земя, се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с
размери не по-малко от 250 кв.м. при условия и ред, предвидени в ППЗСПЗЗ.
Земите, които остават и не са достатъчни за образуване на имот с такава площ
могат да бъдат изкупени от бившите ползватели по пазарни цени. За приложението
на този текст предвид законовата делегация е изменен чл. 28 от ППЗСПЗЗ и в
редакцията си от ДВ бр. 122/19.12.1997г. /в сила от 23.12.1997г./ е приета нова
ал. 4, която предвижда изготвяне на план на новообразуваните имоти /ПНИ/, с
който се определят границите на имотите, правото на собственост върху които се
възстановява по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, или се придобиват по реда
на § 4а и 4б. Определяйки границите, този план определя точното разположение и
форма на тези имоти и останалите площи от тях над размерите по § 4з от ЗСПЗЗ,
както и възможността от тях да се образуват самостоятелни имоти с площ не
по-малка от 250 кв.м., респ. остатъчната площ, която ползвателите могат
допълнително да изкупят, ако от тези части не може да се образува самостоятелен
имот. Следователно и преди влизане в сила на редакцията на § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ
/ДВ бр. 68/30.07.99 г./ за тези площи не е настъпил реституционния ефект,
защото те не са индивидуализирани с плана по чл. 24, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.
Съдебната практика действително приема, че решенията, издадени при действието
на първоначалната редакция на § 4к от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/28.10.1997г./, преди
изменението на нормата /ДВ бр. 68/30.07.1999г/., след като са стабилизирани,
имат конститутивно действие и възстановяват правото на собственост, но
аргументацията за това е, че имота е индивидуализиран по кадастралния план.
Когато частите от бившите имоти по кадастрален план, или по плана на старите
имотни граници не са обособени като самостоятелни обекти на собственост, респ.
възстановените части от такива имоти, които са останали след приложението на §
4а и § 4б от ЗСПЗЗ, не са определени с влязъл в сила ПНИ по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, решенията по чл.
14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие. За тези части не
настъпва реституционния ефект. Административната процедура за реституция на
тези терени приключва след приемането на ПНИ и издаване на заповедите по § 4к,
ал. 7 от ЗСПЗЗ. До този момент те не са индивидуализирани и като части от
възстановените имоти с решението по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ. Самият план
не създава и не отнема права, а само обособява обектите на правото на
собственост, а това е основния смисъл на процедурата по възстановяване на собствеността
по ЗСПЗЗ, защото правото на собственост не е отнемано при колективизацията, а в
резултат на кооперирането на земята, са изгубени само реалните граници на
имотите. Установено е от заключението на СТЕ, кредитирано като обективно и
компетентно дадено, че ПНИ в СО „Боровец-север“, одобрен със Заповед №
РД-12-7706-313/19.10.2012г. на областния управител на гр. Варна е влязъл в сила
по отношение на НИ № 3048 на 13.12.2012г., а Заповедта на Кмета по § 4к, ал. 7
от ПЗР на ЗСПЗЗ – на 21.04.2015г. Към този момент реституцията на имота е
приключила, като наследниците на И. С. Т.са придобили правото на собственост
върху реституирания земеделски имот. С договора от 24.11.2015г. следователно
валидно са прехвърлили права на съпрузите С.. Договорът за покупко продажба е
произвел вещен ефект и легитимира понастоящем ищците като собственици на имота.
На
това право е противопоставено правото на ответниците, придобито на оригинерно
основание – придобивна давност, вследствие упражнявана фактическа власт с
намерение за своене в периода от 1992г. до настоящия
момент.
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ЗС давностното владение в посочения срок от десет години е
основание за придобиване право на собственост върху недвижим имот, доколкото не
е налице изрична законова забрана за това. Давностният срок за имоти, попадащи
в приложното поле на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ започва да тече
от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ /ДВ бр. 107/18.11.1997г./. Последната
предвижда, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които
се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на
тази разпоредба в сила /22.11.1997г./. Същевременно константна е практиката на
съдилищата, съобразно която не може да се придобие по давност имот, за който не
е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Както
нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, така и приетото в практиката разрешение,
почиват на принципното положение, че срещу онзи, който не може да води иск,
давност не тече. В хипотеза, когато към момента на влизане в сила на
разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция,
каквато е процесната, началният момент, от който може да тече придобивната
давност, е възстановяването на собствеността. Съобразно извода за липса на
конститутивно действие на решението на ПК, давност по отношение на признатия за
възстановяване имот не тече до приемане на ПНИ, с който същия се обособява като
самостоятелен обект на правото на собственост. Момента на влизане в сила на ПНИ
по отношение на възстановения имот, от който е възникнал годен обект на
гражданския оборот - земята е била индивидуализирана с граници съгласно чл. 28,
ал. 4 от ППЗСПЗЗ е 13.11.2012г. /в аналогичен смисъл Решение № 185 от
25.06.2013г. по гр.д. № 2066/2013г. на ВКС, I ГО; Решение № 308 от 4.05.2011г. по
гр.д. № 308/2010г. на ВКС, II ГО и др./. Започнал да тече от този момент до
предявяване на иска /04.05.2016г./ в полза на ответниците не е изтекъл
предвидения в закона десетгодишен давностен срок, поради което понастоящем не
се легитимират като собственици на имота на твърдяното основание. По делото
липсват заявени други права на ответниците, противопоставими на правото на
ищците, поради което при безспорно владение на спорната част, предявеният иск
за ревандикация се явява основателен и следва да се уважи. Варненски районен
съд е достигнал до идентични правни изводи, постановил е правилен съдебен акт,
който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърден.
Непостановяването на установителен диспозитив може да се преодолее с
постановяването му от настоящата инстанция съобразно т. 2а от ТР №
4/14.04.2016г. по тълк.д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият
има право на разноски. От представен списък на разноските и доказателствата по
делото се установява, че действително реализираните от страната разноски под
формата на платено възнаграждение за един адвокат са в размер на 850 лв. В този
размер отговорността за разноските следва да се възложи в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 309 от 26.01.2017г. по гр.д. № 4949/2016г. по описа на ВРС, ХVII-ти състав, като:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС по отношение
на И.С.Р. с ЕГН ********** и М.Т.Р. с ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, че
Я.М.С. с ЕГН ********** и С.С.С. с ЕГН ********** ***
са собственици на реална част от недвижим имот,
представляващ Поземлен имот с
идентификатор 10135.5401.3048, по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед
№ РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, изм. със Заповед №
КД-14-03-1897/23.07.2013г. на Началник на СГКК-Варна, находящ
се в гр. Варна, район „Аспарухово“, СО „Боровец север“, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване /до
10 м./, стар идентификатор: 10135.5401.1, номер по предходен план: 5473048,
целият с площ от 4733 кв.м. и при граници на целия имот: 10135.5401.9508;
10135.5401.3049; 10135.5401.9507 и 10135.5401.3697, с площ на реалната част от 346 кв.м. и при граници на частта,
както следва: от север – имот № 9507 /път/; от изток – имот № 3567; от юг и от
запад – останалата част от имот № 3048, която реална част е оцветена в червен
цвят на скицата към заключението на вещото лице, приложена на лист 94 от
първоинстанционното дело, съставляваща неразделна част от решението, на
основание договор за покупко продажба,
сключен на 24.11.2015г. и оформен с НА № 156, т. IV, рег. № 10437, д. № 744/2015г. на Помощник
– нотариус Д. Ш.по заместване при Нотариус О. Ш., с район на действие, този на
ВРС, рег. № 1471 и
ОСЪЖДА И.С.Р. с ЕГН ********** и М.Т.Р. с ЕГН **********
и двамата с адрес: *** ДА ПРЕДАДАТ
на Я.М.С. с ЕГН ********** и С.С.С. с ЕГН ********** ***
владението върху така описаната реална част от Поземлен имот с идентификатор
10135.5401.3048.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И.С.Р. с ЕГН **********
и М.Т.Р. с ЕГН ********** и двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Я.М.С. с ЕГН ********** и С.С.С.
с ЕГН ********** *** сумата от 850.00 /осеммстотин и петдесет/ лева, представляваща
реализирани съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.