№ 202
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора Марин Николов Пелтеков
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300600193 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 119/18.11.2021г. по НОХД № 5956/2021г. по описа на ПдРС, съдът е
признал подс. Д. Г. П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а , ал.3, т.1 от НК
– за това, че на 08.04.2021г. в гр. П., без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество- кристалообразно вещество с нето тегло 1,336 грама, съдържащо 47,5
тегловни % метамфетамин на стойност 33,4 лева и кристалообразно вещество с нето тегло
0,388 грама, съдържащо 46,9 тегловни % метамфетамин на стойност 9,7 лева, съгласно
Приложение № 2 от Постановление 23/29.01.1998г. на МС за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като на основание чл. 373, ал.2
от НПК вр. с чл. 58а, ал.1 вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода
и глоба в размер на 3000 лева. На основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е постановил
наказанието лишаване от свобода П. да изтърпи при първоначален общ режим, като на
основание чл. 59, ал.2 от НК съдът е приспаднал от изпълнение на наказанието времето,
през което подсъдимият е бил задържан. Произнесъл се е по веществените доказателства и
по разноските, като последните е възложи в тежест на подсъдимия на основание чл. 189,
ал.3 от НПК. С присъдата съдът е постановил подсъдимият да изтърпи реално и наказание
от единадесет месеца лишаване от свобода, което е било наложено на П. по НОХД №
4680/2019г. по описа на РС Пловдив при първоначален общ режим, приспадайки от срока на
изпълнение времето, през което същият е бил задържан по това дело.
1
Присъдата се обжалва от адв. П.Щ. – защитник на подс.П. по съображения за
неправилност на същата. Счита, че присъдата е постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Наред с това според защитата
наложеното наказание е явно несправедливо, като не съответства на обществената опасност
на деянието и на дееца и целите на наказанието. Моли съда да измени присъдата, като
приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифицира деянието като такова
по чл. 354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 от НК, както и да бъде отменена присъдата в частта по
приложението на чл. 68, ал.1 от НК. Алтернативно с въззивната жалба се моли да бъде
намалено наказанието, наложено на подсъдимия до минималното, предвидено в закона, а
именно – три месеца лишаване от свобода.
В допълнение към въззивната жалба адв. Щ. доразвива съображенията от въззивната
жалба, като счита, че районният съд не е приложил правилно материалния закон, тъй като
деянието, за което П. е предаден на съд, изпълва признаците на „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 93, т.9 от НК, предвид количеството и стойността на предмета на
престъплението, както и че същото е било предназначено за лично ползване. Счита, че съдът
не е отчел в достатъчна степен данните за личността на подсъдимия и оказаното от него
съдействие на полицейските органи, а така и подбудите за извършване на престъплението,
както и изразеното от същия разкаяние. Поради това моли съда да измени постановената
присъда с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление и да отмени
приложението на чл. 68, ал.1 от НК, алтернативно – да измени присъдата, като намали
наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК /без наказанието
глоба/ до минимума на наказанието лишаване от свобода.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив предлага на съда да остави без
уважение въззивната жалба против присъдата на РС Пловдив, като счита атакувания
съдебен акт за обоснован. С оглед данните за предходно осъждане на подсъдимия не намира
основание за прилагане на по-благоприятна разпоредба, като предлага присъдата да бъде
потвърдена.
Защитникът – адв. П.Щ. моли съда да уважи така подадената въззивна жалба, като
въззивният съд преквалифицира престъплението на подсъдимия съобразно отправеното
искане във въззивната жалба. Изтъква в допълнение, че личността на подзащитния й не се
отличава с висока степен на обществена опасност – той е трудово ангажиран, на млада
възраст, отговорен към семейството си, обществено ангажиран, без данни за
противообществени прояви, както и че причината за деянието е преодоляване на стрес и
напрежението в следствие на пандемията предвид развиваната от семейството му търговска
дейност и наложените ограничителни мерки в тази връзка.
Жалбоподателят П. поддържа становището на защитника си, като определя
случилото се като изолирана постъпка. Моли съда за справедлива присъда, която да не е
ефективна.
Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и
обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея и съображенията на страните
2
в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на
чл. 314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок, при наличие на
правен интерес, от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.
Производството по делото е протекло по реда съкратеното съдебно следствие по чл.
371, т.2 от НПК. Подсъдимият е направил признание на фактите и обстоятелствата по
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа
обстановка:
На 08.04.2021г. свидетелите Я. Я. Я. и Д. П. К. - ****, изпълнявали служебните си
задължения свързани с противодействие на престъпления с наркотични вещества. Около
15.50 часа те се движели по улица С. на гр. П., където извършвали обход. Там установили
лек автомобил марка БМВ с регистрационен номер ***, за който заели, че е собственост на
подс. П.. Служебно известно им било, че същият бил осъждан за престъпления, свързани с
наркотични вещества, което ги мотивирало да последват автомобила.
Водачът паркирал на ул. С. до № ** в гр. П.. От вратата на водача слязъл свид. А. Б.
Г., а до автомобила застанал подс. Д. Г. П.. Полицейските служители решили да извършат
проверка. В хода на същата подс. П. заявил, че в себе си държи наркотични вещества –
метафетамин. Това наложило той заедно със свид. Г. да бъдат отведени в сградата на
полицейското управление. Там подсъдимият заявил, че желае да предаде притежаваното от
него наркотично вещество на полицейските органи. За извършеното действие бил съставен
протокол за доброволно предаване, чрез който същият предал цилиндрично контейнерче,
съдържащо кафяво вещество на кристали, както и сламка със следи от бяло прахообразно
вещество. Освен това полицейските служители разбрали от обясненията му, че в ползваното
от него жилище, той държи още наркотично вещество – пакетче с метамфетамин. Предвид
така получените данни на 08.04.21 г. в интервала от 17,00 ч. до 17,40 ч., било извършено
претърсване и изземване в жилищен имот – апартамент, находящ се в гр. П., ул. С., № **,
ет.**, ап. **, ползван от подс. Д. Г. П., където били открити и иззети следните вещи, имащи
отношение към настоящото досъдебно производство: от северна част на външна тераса от
дървен шкаф – полиетиленов плик с клипс, съдържащ кафеникаво кристално вещество; от
помещение, обособено като кухня в дървена кутия за хляб – полиетиленов плик с клипс,
съдържащ бяло кристално вещество.
В хода на досъдебното производството била назначена и изготвена химическа
експертиза с протокол № 1109 от 01.07.2021г. на сектор БНТЛ при ОДМВР гр. Пловдив. От
заключението й било установено, че кристалообразното вещество е с нето тегло 1,336 грама,
съдържащо 47,5 тегловни процента метамфетамин; кристалообразното вещество е с нето
тегло 0,388 грама, съдържащо 46,9 тегловни процента метамфетамин; по вътрешността на
стените на розовата тръбичка /сламка/ се установили следи от амфетамин.
Така изложената фактическа обстановка районният съд е приел за установена
3
посредством признанието на подсъдимия, дадено по реда на чл. 371, т.2 от НПК, което е
посочил, че намира подкрепа в показанията на свидетелите К., Г., Я. и П.а, в протокола за
претърсване и изземване, за доброволно предаване, справката от търговския регистър,
характеристична справка, свидетелство за съдимост, протокол за изготвена химическа
експертиза. Посочил е, че показанията на полицейските служители и протокола за
доброволно предаване подкрепят признанието на подсъдимия относно държаните в него
наркотични вещества, а протокола за претърсване и изземване – държането на веществата в
дома му. Заключението на химическата експертиза съдът е посочил, че установява вида,
количеството и съдържанието на наркотичните вещества. Въз основа на тези доказателства е
приел за доказано от обективна и субективна страна престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от
НК, като е изложил съображения защо не счита, че случаят е маловажен и е наложил
наказание на подсъдимия.
Настоящата инстанция следва първо да разгледа възражението на защитата във
въззивната жалба за допуснати нарушения на процесуалните правила. Не е конкретизирано
от защитата в какво конкретно се изразяват тези нарушения. Оплакването на защитата,
насочено към основанието, обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е
приоритетно, тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да
бъде извършена само в рамките на установената от първата инстанция фактическа
обстановка и то само ако са спазени процесуалните изисквания за формиране на вътрешното
убеждение на съда по фактите.
В настоящия казус съдът намира, че първата инстанция не е допуснала нарушения на
процесуалните правила, които да са съществени и да са довели до нарушаване на правата на
страните в процеса. Производството е протекло при една от диференцираните процедури
при дадено от подсъдимия информирано съгласие за това, в присъствие на защитник. Не се
констатират и нарушения по производството, като съдът с надлежно определение е
оповестил, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия по обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, без да събира доказателства за същите. Видно от мотивите на долната
инстанция, районният съд не е формирал изводите си за обективна и субективна
съставомерност на деянието само и единствено на самопризнанието на подсъдимия, като е
посочил за всяко отделно релевантно обстоятелство кои доказателства го подкрепят.
Всъщност районният съд не може да бъде упрекнат във формален подход при анализа на
доказателствата, независимо от реда, по който е протекло производството, като изложените
мотиви дават възможност да бъде проследена аналитичната дейност на съда и как е стигнал
до извода за обективна и субективна съставомерност на деянието в лицето на подсъдимия.
Обсъдил е и основното възражение на защитата относно това съставлява ли деянието
маловажен случай.
Правилно районният съд е приел да кредитира показанията на свидетелите К. и Я.
касателно обстоятелствата по извършената проверка и заявеното от подсъдимия, че
съхранява, включително в обитаваното жилище, наркотични вещества. Последното намира
подкрепа в протокола за доброволно предаване и в съставения протокол за претърсване и
4
изземване. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, като подкрепят признанието на
подсъдимия по изложените обстоятелства. Районният съд не е имал основание да отхвърли
и заключението на изготвената на досъдебното производство химическа експертиза, която е
била съставена от компетентно лице, с познания в съответната област, обоснована и е дала
отговор на поставените въпроси, интересуващи процеса. Същата установява с точност вида
и количеството на държаните от подсъдимия вещества, а стойността им е била изчислена на
база на Постановление № 23/1998г. на МС. Няма спор и по обстоятелството, че същият е
държал наркотичните вещества без да има нужното разрешение.
Ето защо, съдът намира, че така събраните доказателства са правилно и коректно
оценени от долната инстанция, като съдът е достигнал до законосъобразния извод, че
подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл.
На първо място - количеството наркотични вещества като грамаж и стойност не са
високи. Първият съд е пренебрегнал и останалите факти по делото, свързани както с
деянието, така и с личността на дееца. Установените по делото обстоятелства, свързани с
личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят
показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид. Той е трудово ангажиран, събраните гласни доказателства в
лицето на неговата майка /на досъдебното производство, приобщени от РС в
производството по глава 27 от НПК/ и на неговата приятелка /свид. Д., която пред въззивния
състав допълни характеристичните данни за подсъдимия/, го определят като отговорна
личност, обществено ангажирана. Няма данни за негови противообществени прояви.
Подценено е добросъвестното процесуално поведение на дееца, който изцяло е съдействал
на разследването и именно той е насочил разследващите органи, че в дома, в който живее,
държи наркотични вещества. Пред съда изрази неколкократно искрено разкаяние и
критичност към стореното. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата,
свързани с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от
съответния вид.
Предвид изложеното, ще следва присъдата на районния съд да бъде изменена, като
съдът приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифицира стореното от
подсъдимия като престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 от НК.
Тази преквалификация неминуемо се отразява и на наказуемостта на подсъдимия.
Наказанието „глоба“, което съдът налага на подсъдимия по реда на чл. 54 от НК, следва да
бъде в размер на 1000 /хиляда/ лева. Максималният размер на глобата съдът мотивира с
факта, че подсъдимият вече е осъждан преди това за престъпление, свързано с държане на
наркотични вещества, както и управление на МПС след употребата на такива. Освен това
същият, установи се, работи и получава доходи, т.е. наказанието е и съобразено с неговото
имуществено състояние. Установените обстоятелства за личността на дееца и отношението
му към деянието, сочат, че налагането на наказанието „глоба“ в посочения размер за
извършеното престъпление би изиграло роля на мотивационен коректив в поведението му.
5
Това влече като последица отмяна на присъдата в частта, в която съдът на основание
чл. 68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на
единадесет месеца, което му е било наложено по НОХД № 4680/2019г. по описа на РС
Пловдив и определения общ режим за изтърпяването му.
В частта присъдата относно веществените доказателства следва да се потвърди, като
настоящият състав не открива основания за ревизиране произнасянето на районния съд, а
така и досежно разноските по делото, които с оглед постановената присъда са били
възложени правилно в тежест на подсъдимия.
Поради изложеното по-горе и на основание чл. 334, т.3 вр. с чл. 337, ал.1, т.2 от НПК
и чл. 334, т.6 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 119/18.11.2021г. по НОХД № 5956/2021г. по описа на ПдРС,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъпното деяние, в което подсъдимият Д. Г. П. е признат за
виновен, по чл. 354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 от НК, доколкото случаят е маловажен, като му
налага наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която е постановено отделно и изцяло изтърпяване
на наказанието от 11 месеца лишаване от свобода, наложено на Д. Г. П. по НОХД №
4680/2019г. по описа на РС Пловдив, както и определения общ режим на изтърпяването му и
приспадане на времето за това.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6