РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 05.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на петнадесети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 822/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба, предявена от М.Г.В., ЕГН: **********,
с адрес: ***, против „Д.З.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление:***.
Ищцата М.Г.В. твърди, че на 28.08.2008
г., около 09.10 ч., в гр. София, Р.С.С., при управление на лек автомобил ,,Форд Мондео”, с рег. № *****КР, нарушил
правилата за движение по пътищата и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с лек
автомобил ,,Ауди 80” с ДК № *****, управляван от ищцата.
В
резултат на описаното ПТП, ищцата получила увреждане на гръбначния стълб, което
се състояло в спондилолиза на пети поясен прешлен, и спондилолистеза на пети
поясен прешлен върху първи сакрален прешлен. При проведеното лечение, на ищцата
били поставени остеосинтезни средства, които били отстранени през месец
септември 2011 г.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил ,,Форд Мондео”,
с рег. № *****КР, включително и на водача Р.С.С..
С влязло в сила решение по гр.д. № 4952/2008
г. по описа на Софийски градски съд, „Д.З.” АД било осъдено да заплати
застрахователни обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди,
настъпили в резултат на пътно-транспортното произшествие от 28.08.2008 г.
Ищцата твърди, че през 2014 г.,
здравословното й състояние се е влошило. Получили се увреждания в съседни и
други части на гръбначния стълб, като през февруари 2014 г. били констатирани остеохондрозни изменения. През
2015 г., били установени: Начални
дегеративни промени в торакалния сегмент на гръбначния стълб; Лявоконвексна
сколиоза от Th1 до Th9; Медиална дискова
протрузия на ниво Th10-11; В началото на 2017 г., ищцата
започнала да чувства силни засилващи се болки с чувство на отмаляване и
прерязване. На 27.03.2017 г., била установена дискова болест; Широко базирани протрузии на дисковете
на нива С5-С6 и С6-С7; Хемангиоми на телата на С4 и С6, както и в дъгата в
дясно на Th10 паталогична позиция на гръбначния стълб.
Вследствие настъпили усложнения, ищцата
претърпяла болки и страдания, които не били отчетени при постановяване на
решението по посоченото гражданско дело.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 50 000 лева – частичен иск от 70 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 28.08.2008 г. до окончателното им изплащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
Ответникът “Д.З.” АД, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното
ПТП - 28.08.2008
г.,
по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданската отговорност на Р.С.С., като водач на лек автомобил ,,Форд Мондео”, с рег. № *****КР, който
виновно е реализирал описаното ПТП.
Ответникът оспорва иска с възражението, че е
неоснователен, тъй като пострадалата ищца е била обезщетена за увредите,
претендирани по настоящото дело.
Оспорва твърдението, че е налице екцес –
влошаване на здравословното състояние, вследствие на ПТП от 28.08.2008 г. Сочи,
че увредите, за които ищцата претендира обезщетение, не са нови спрямо
първоначално съществуващите, нито са възникнали поради засилване, изостряне или
поради неблагоприятно развитие на увредите й след ПТП.
Излага съображения, че екцесът не е изпълнен
в цялост като фактически състав, поради това, че липсва пряка
причинно-следствена връзка между процесните увреждания и ПТП. На практика,
ищцата не е търпяла нови болки и страдания
Евентуално,
ответникът релевира възражение, че претенцията на ищцата е погасена, поради
изтичане на предвидения в закона давностен срок. Погасена по давност била и
претенцията за лихва.
Евентуално, ответникът излага съображения, че
претенцията не съответства на чл. 52 ЗЗД, на вредата и на стандарта на живот в
страната.
Съдът приема от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267,
ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В настоящия случай, не се спори по делото, че
към датата на процесното ПТП – 28.08.2008 г., по силата на Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, „Д.З.” АД е застраховало
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил ,,Форд
Мондео”, с рег. № *****КР, включително и на водача Р.С.С.. Този факт е приет за
безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определението н СРС от 18.09.2018 г.).
Не се спори по делото, че на 28.08.2008 г., около 09.10 ч., в гр. София,
ул.,,*****, Р.С.С., при управление на лек автомобил ,,Форд Мондео”, с рег. № *****КР, е нарушил
правилата за движение по пътищата, и е реализирал пътно-транспортно
произшествие, с лек автомобил ,,Ауди 80” с ДК № *****, управляван от ищцата М.Г.В..
Не се спори по делото, че с решение № 4124/05.07.2011 г. по гр.д. № 4952/2008 г. по описа на СГС, І ГО, 7 състав, „Д.З.”
АД, е осъдено да заплати на М.Г.В.,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, сумата от 10 000 лева и сумата от
4 200 лева – обезщетения, съответно за неимуществени и имуществени вреди,
в резултат на ПТП, настъпило на 28.08.2008 г., ведно със законната лихва,
считано от 28.08.2008 г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени
за разликата до пълните предявени размери.
За да постанови
решението, съдът е приел, че в резултат на ПТП от 28.08.2008 г., М.Г.В. е
получила следните
травматични увреждания: спондилолиза (разграждане,
разрушаване) на пети поясен прешлен, спондилолистеза (плъзване, разместване) на
пети поясен прешлен върху първи сакрален прешлен. По делото са били
представени пет броя болнични листи, че
ищцата е била в отпуск по болест за периода от 15.12.2008 г. до 09.04.2009 г. с
посочената в същите диагноза спондилолистезис и спондилолиза Л5.
По
гр.д. № 4952/2008 г. на СГС е било
установено също, че ищцата е била оперирана в ,,Пирогов”, че е изпитвала болки
и продължава да изпитва такива при промяна на времето, както и при
продължително стоене. Преди ПТП-то, ищцата била жизнерадостен и енергичен
човек, докато след него не желаела да излиза и е ограничила контактите си с
приятели.
За да определи дължимото застрахователно обезщетение, съдът е съобразил,
че получената
от ищцата е довела до трайно затруднение на движенията на снагата за срок около 3 месеца, че на 27.10.2008 г.
ищцата е била оперирана – извършена
е била вертебродеза( обездвижване) на четвърти и пети поясни и първи сакрален
прешлен, стабилизация на пети поясен и първи сакрален прешлени с имобилизираща
DHS система. Лечебният и възстановителен период при ищцата продължил около 3 месеца. Полученото
увреждане довело на ищцата болки и
страдания за срок от около 3 месеца, като през първите 30 дни болките са били с
по-интензивен характер. След този период болките намалили интензивността си и
са се явявали само при преумора на гръбначния стълб или при рязко настъпила
промяна на времето. Полученото увреждане определя на ищцата частично намаление
на работоспособността, тъй като увреждането е довело до трайно ограничение на
движенията в поясния отдел на гръбначния стълб. Получената костна увреда на четвърти и пети поясни и първи опашен
прешлен при ищцата остава трайна, пожизнена. Трайно нарушени остават и
междупрешленните ставни повърхности. Извършената операция е стабилизирала
прешлените, т.е те са вече неподвижни спрямо един друг, но силните болки в
поясната област вече са премахнати, което дава възможност на ищцата да
упражнява трудова дейност, но с някои ограничения: без вдигане на тежести, без
работа в принудителна стойка или дейност, която обременява гръбначния
стълб.
С
оглед на така установените факти, съдът е определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.
Видно от извършеното отбелязване, решението е влязло в сила на 24.09.2011
г.
Спорно
е между страните обстоятелството дали е налице ексцес при ищцата и дали
ответникът е репарирал в пълен обем вредите, с оглед постановеното решение, и по конкретно дали е
налице влошаване на здравословното й състояние, намиращо се в
причинно-следствена връзка с ПТП
По настоящото дело (при разглеждането му от СРС) е прието заключението по
съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещото лице д-р Доля Николова –
специалист невролог. Вещото лице, след като се е запознало с представената по
делото медицинска документация и след личен преглед на ищцата, извършен на
28.10.2018 г., е приело, че уврежданията в областта на гръбначния
стълб на ищцата могат за се получат по механизма на т.н. камшичен удар и по
своя медикобиологичен характер представляват трайно затруднено движение на
снагата и тялото.
Видно
от СМЕ, различното в състоянието на ищцата от началото на 2014 г., от това
което е било след ПТП през 2008 г. след проведеното лечение и към екстракцията на
остеосинтезния материал, е поява на
болки в кръста и десния крак с изтръпване (амбулаторни листове № 216/17.01.2014
г., № 1798/05.06.2014 г., № 002772/11.05.2014 г., № 888/04.01.2015 г., КТ на
тракален сегмент 42/22.01.2015 г.) - начални
дегенеративни промени в торакалния сегмент, многостепенна левоконвексна
сколиоза, медианна дискова протрузия на Тх10 Тх11. Спондилолистеза I степен на
Ел5Ес1 без данни за интра или екстрадурална компресия на миелона.
В
СМЕ е посочено, че направените констатации и поставените диагнози в
медицинската документация от 2014 г. и след това представляват влошаване на
здравословното състояние на ищцата в сравнение със състоянието й за което са
налице данни до м.09.2011 г., отразени в образните изследвания КТ и ЯМР като
дегенеративни промени, остеохондроза, спондилоартроза, многоетажна дискова
болест в шиен торакален и лумбосакрален сегмент.
Вещото
лице е приело, че е налице
причинно-следствена връзка между констатациите преди и след 2014 г.
увреждания и получената травма при ПТП и 2008 г. по механизма.
Констатираното
раздалечаване (листеза от 13 мм на Ел5Ес1 - 2018 г.) чрез образно изследване,
съставлява нарушаване стабилността на
гръбнака на ищцата. Същото е
налагало оперативно лечение, с цел неврална декомпресия и стабилизация на
Ел5Ес1 чрез репозиция и дистракция.
Констатираното
обективно състояние на нестабилност на Ел5Ес1 предполага болки и страдания на
пострадалата, опасност за еврологичната система и за здравословното й състояние
като цяло.
Констатациите
от 2018 г. съставляват влошаване на
здравословното състояния на пострадалата, изразено в засилващите се болки в
тораколумбалната част на гръбнака при движение, както и данните от образните
изследвания, в сравнение с проведеното лечение през 2008 г. Вещото лице е
посочило, че настоящото състояние на ищцата, предвид необходимостта от спазване
на щадящ двигателен режим, в случай на бременност би изисквало консултация и
наблюдение от неврохирург и невролог, с оглед оценка и проследяване на
състоянието й.
Видно
от Епикриза към ИЗ № 3918/931, на 14.02.2018 г., ищцата е била приета в Киника
по неврохирургия към МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД – София. На 26.02.2018 г. й е била извършена операция, при която под
ренгенов контрол са направени 6 винтова транспедикуларна стабилизация на нива
L4-L5-S1 с последваща репозиция и дистракция. На 02.03.2018 г., ищцата е
изписана от болничното заведение.
В открито съдебно заседание на 26.11.2018 г., вещото лице по СМЕ уточнява,
че когато е силна болката, за ищцата е по-трудно да се обслужва самостоятелно,
като това затруднява и двигателната дейност. След операцията, ищцата може да
ходи самостоятелно, няма двигателен дифицит, но трябва да спазва щадящ
двигателен режим.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че в случая е
налице ексцес и ищцата има право да претендира обезвреда. Това е така, тъй като
възникването на право на обезщетение за вреди от ексцес е обусловено от
обективното му проявление, т. е. от последващо влошаване на здравословното
състояние на увреденото лице, пряко свързано с получените при деликта
увреждания на здравето.
За
ексцес може да се говори, когато е налице промяна в здравословното състояние на
пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетение. При
тези обстоятелства на пострадалия се дължи ново обезщетение за самото
влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се
дължи на други фактори и причини, както и когато влошаването не е било
предвидено и съобразено при първоначалното обезщетяване на вредите. В този
случай пострадалият има право да предяви иск за обезщетение, различен от
първоначално предявения.
В
случая, чрез представената медицинска документация и констатациите на експерта
по СМЕ се установи, че е налице влошаване на здравословното състояние на
ищцата, така както и описано в СМЕ, което се намира в причинна връзка с
настъпилото през 2008 г. ПТП.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане
за настъпили усложнения в здравословното й състояние,
представляващи ексцес и изразяващи се в поява на болки в кръста и
десния крак с изтръпване, многостепенна левоконвексна сколиоза, медианна
дискова протрузия на Тх10 Тх11. Спондилолистеза I степен на Ел5Ес1 без данни за
интра или екстрадурална компресия на миелона. Констатираното раздалечаване
(листеза от 13 мм на Ел5Ес1 - 2018 г.) съставлява нарушаване стабилността на
гръбнака на ищцата, което е налагало оперативно лечение. Такова е извършено на 26.02.2018
г., при което под ренгенов контрол са направени 6 винтова транспедикуларна
стабилизация на нива L4-L5-S1 с последваща репозиция и дистракция.
Що
се касае за дегенеративните промени, липсват доказаелства, дали същите са
съществували и преди травмата, или са се появили след нея. Така или иначе,
несъмнено травмите получени от ПТП са им повлияли негативно.
Следователно,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ “Д.З.” АД
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото
лице, каквото като пострадал се явява М.Г.В. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.В.Р..
Свидетелят заявява, че живее заедно с ищцата от 2006 г. Свидетелят сочи, че
след ПТП през 2008 г. се наложила стабилизация на гръбнака на ищцата, тъй като
имало счупена костица между прешлените, и през 2011 г., претърпяла операция. Ищцата
била „горе-долу“ добре. И през 2012 г. и 2013 г. имала болки, но били по-леки.
Някъде в началото на 2014 г., започнали по-силни болки. Свидетелят сочи, че ищцата
била постоянно на болкоуспокояващи, била трудно подвижна, като се навеждала
клякала. Свидетелят й помагал с обуването, с домакинската работа. Сутрин я
намира полуседнала на дивана, тъй като през нощта я боляло. Когато я боляло през нощта, свидетелят ставал
и за да й разтваря аулин. Това било почти постоянно, имало малки облекчения, но
болките не са спирали. Свидетелят сочи че „към настоящия момент“ (свидетелят е
разпитан на 15.04.2019 г.) оплакванията на ищцата продължавали, тъй като през
2018 г. й била направена операция.
Ищцата била бременна и болките продължават. През 2018 г., лекарите казали на
ищцата, че е необходима спешна операция, тъй като на динамичните снимки много
се размествал гръбнакът между прешлените. В болницата, свидетелят бил до ищцата,
тъй като възстановителният период бил много тежък. Той траел около два месеца. Свидетелят
й помагал да става и да ходи.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този
размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е
константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази
връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на
ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалата – 34 г.; доказаните болки и
страдания; общият лечебен и възстановител период; отсъствието на негативни
последици, обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното
обезщетение към датата на ПТП.
За
определяне на обезщетение за установеното влошаване на здравословното
състояние, съдът съобрази и съдебната практика по аналогични случаи. Така
например, с решение №
2251/02.11.2017 г. по гр. д. № 2129/2017 г. на САС е приет справедлив размер на
обезщетението 65000 лева, но на пострадалата е
определен 54 % трайно намалена работоспособност. С решение №
2748/23.11.2018 г. по гр.д. № 3068/2018 г. на САС искът е уважен за 50 000 лева (потвърдено е
решението на СГС), като е отхвърлен до
70 000 лева, но е установено, че пострадалата е увредена
тежко, има силно затруднена походка, емоционално и физически е срината, заемането
на легнало положение и изправянето са силно затруднени и болезнени за нея;
намалена е мускулната сила за горните крайници; придвижва се с помощно средство
- канадка; има показания за непрекъснато носене на шийна яка; и др.
Предвид
всички обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, и степента на увреждане на М.Г.В.,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 32 000
лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
В настоящия случай, ответникът твърди, че пострадалата е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан.
В открито съдебно заседание, вещото лице по АТЕ е заявило, че по делото
няма данни дали е използван предпазен колан, което не означава, че не е
използван. Видно
от СМЕ, травмите, които ищцата е получила, в резултат на ПТП от 2008 г.
съответстват по вид, характер, степен и местоположение на травми получавани и
при използването на обезопасителен колан.
Други доказателства, в тази връзка, не са ангажирани.
Възражението на
ответника за съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ съмнение начин,
каквото доказване не е проведено по делото. С оглед на това, съдът приема, че с поведението си пострадалата не е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, поради което определеното
по-горе обезщетение
не следва да бъде намалявано.
Относно възражението за погасяване на вземанията за главница и лихва,
поради изтичане на предвидения в закона давностен срок:
Съгласно чл. 197 КЗ (отм.), правата по застраховки „Гражданска
отговорност" се погасяват с петгодишна давност от датата на настъпване на
събитието.
В случая се претендира обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, т.е.
от влошаване на здравословното състояние на увреденото лице, поради което и
5-годишния давностен срок започва да тече от момента на възникване на новите
вреди. Преди този момент (възникването на вредите), вземането изобщо не е
възникнало, поради което и няма как да се погаси по давност, поради
неупражняването му. Именно от влошаване на дравословното състояние на
пострадалия се дължи ново обезщетение и вземането за обезщетението в резултат
на влошаването е изискуемо от момента на влошаването. От този момент започва да
тече и погасителната давност за новото, допълнителното обезщетение. Този срок
обаче важи само за главницата, но не и за лихвите, за които давностният срок е
3 години.
Следователно искът е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 32 000 лева, а за разликата до
пълния предявен размер от 50 000 лева – частичен иск от 70 000 лева,
искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Сумата е дължима ведно със законната лихва, считано от 27.02.2015 г. (три години преди предявяване на исковата молба на
27.02.2018 г.) до окончателното ѝ изплащане, а за периода от 13.02.2014
г. до 26.02.2015 г., претенцията за лихва следва да се отхвърли, като погасена
по давност.
Относно
разноските: На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 160
лева от общо направените разноски в размер на 250 лева (250 лв. х 0.64), в
т.ч.: платена държавна такса (50 лв.) и депозит за СМЕ (200 лв.)
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адв. П.К.,
адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от иска, в размер на 1299.20 лева (2030 лв. х 0.64).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
180 лева от общо направените
разноски в размер на 2050 лева (500 х 0.36) - депозити за експертизи. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 162 лева (450 х 0.36) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1248 лева - държавна такса
(32000 лв. х 4 % = 1280 лв. – 32 лв.), от внасянето на която съдът, на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца (частично).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на М.Г.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 32 000 лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от влошено
здравословно състояние на ищцата (ексцес),
настъпило в резултат на ПТП, реализирано на 28.08.2008 г., в гр. София,
ведно със законната лихва, считано от 27.02.2015 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 160 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 32 000 лева до пълния
предявен размер от 50 000 лева – частичен иск от 70 000 лева, като неоснователен и претенцията за законна лихва, за периода от
13.02.2014 г. до 26.02.2015 г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат П.Н.К., с
ЕГН: **********, с адрес: *** А, партер, офис 1, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1299.20 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Г.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Д.З.” АД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 180 лева
– разноски по делото, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 162 лева - юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1248
лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: