Р
Е Ш Е
Н И Е
№390
гр. Добрич, 18.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на седми октомври две
хиляди и деветнадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
547/ 2018 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба вх. № 2370/
22.08.2019 г. на „***“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „“ № 18, представлявано от В.В.Б., подадена чрез адв. Д.К., ВТАК,
против Заповед за налагане на ПАМ № 300 – ФК/ 19.08.2019 г. (Заповедта) на
Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на
основание чл. 186 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за
нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС и чл. 118 ЗДДС, във връзка с чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства
(Наредбата), е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – „Нашата скара“,
находящ се в гр. Балчик, ул. „“ № 8, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК и забрана за достъп до него за срок от 3 /три/
дни.
Жалбоподателят настоява, че не е
осъществил състав на нарушение, като се позовава на чл. 27, ал. 3 от Наредбата,
съгласно който изискването за маркиране на стоките по артикули и единични цени
е задължително само за изброените в чл. 27, ал. 3 от Наредбата групи стоки и
услуги, а предлаганите от дружеството стоки и услуги не попадат в нито една от
тях – всички са от група „Б“ по смисъла на чл. 27, ал. 1 от Наредбата. Според
жалбоподателя маркирането на предлаганите стоки в търговския обект под общо
наименование не прави фискалния бон невалиден и не съставлява нарушение по
смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата. На следващо място, жалбоподателят
настоява, че към момента на проверката – 16.08.2019 г., срокът относно изискването
за привеждане на дейността на търговеца в съответствие с Наредбата не е бил
изтекъл, тъй като съгласно § 31 от ПЗР на НИД на Наредбата, лицата, които
използват ЕСФП, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази
наредба в срок до 30 септември 2018 г. (очевидно се претендира 2019 година). Отделно
от това, жалбоподателят претендира, че съдържанието на реквизитите на
издаваните от дружеството фискални касови бележки не влияе върху отчитането на
оборота от продажбите, защото фискалното устройство е надлежно фискализирано и
може да издава фискални бонове, а фактът, че е регистрирано в НАП, обосновава
извода, че приходната администрация разполага с постоянна и актуална информация
в реално време за конкретния оборот, като дори и да не се съдържат единични
цени по артикули, фискалните бонове отразяват реалната стойност на закупената
стока, което изключва ощетяване на фиска. Иска отмяна на оспорения акт и присъждане
на сторените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата - Началник на
Отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, старши юрисконсулт Галя ***,
счита, че са били налице материалните предпоставки за издаване на оспорената
Заповед. Иска да бъде потвърдена същата, ведно с определения срок, от 3 дни,
т.е. към законоустановения минимум. Претендира присъждането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание
чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Административното производство по
издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 16.08.2019
г., в 13.30 часа, на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – „Нашата
скара“, находящ се в гр. Балчик, ул. №
8, стопанисван от „***“, ЕООД, ЕИК , при която е констатирано, че търговецът,
осъществяващ дейността в обекта, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е
изпълнил задължението си на 16.08.2019 г. в 13,31 ч., при издаването на
фискален бон с № 0003356 от 16.08.2019 г., същият да съдържа задължителните реквизити,
а именно наименование на стоката, количество и единична стойност по видове
закупени стоки, с което са нарушени разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС, във връзка
с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на МФ.
Нарушението е установено, като е направена
контролна покупка, преди легитимацията, от ***- орган по приходите, на
16.08.2019 г., в 13.31 ч., на 2 бр. питки, 2 бр. пил. пържоли, 200 г. пил.
филенца, 100 г картофена салата, 200 г пърж. картофи и 2 бр. кока кола от 0,500
мл, на обща стойност 16.83 лв., платена в брой с банкнота от 20 лв., за която
от работещото в обекта ФУ DATECS DP 150 с инд. № ОТ 821403 и ИН на ФП 02821403
е издаден фискален бон с № 0003356 от 16.08.2019 г., който не съдържа
задължителните реквизити, а именно: наименование на стоката, количество и
единична стойност по видове закупени стоки. Като доказателство за резултатите
от проверката е приложен Протокол за извършена проверка № сер. АА № 0373432/16.08.2019 г., ведно с
приложени описаните доказателства в него.
Административният орган е квалифицирал така
установеното като нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на Министерство на финансите, във връзка с чл. 118 от ЗДДС и на основание
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от
същия закон на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна
мярка - запечатване по отношение на конкретния търговски обект за срок от три
дни, като е издадена Заповед за налагане на ПАМ № 300 – ФК/ 19.08.2019 г. на Началник
отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП.
ЗНПАМ е връчена, видно от разписката към
нея, на 21.08.2019 г. на управителя на дружеството – адресат.
Жалбата е подадена на 22.08.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът от правна страна приема следното:
Предмет на обжалване е за налагане на
ПАМ № 300 – ФК/ 19.08.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности"
гр. Варна, в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с
която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски
обект“ – „Нашата скара“, находящ се в гр. Балчик, ул. „“ № 8, стопанисван от „***“
ЕООД, ЕИК и забрана за достъп до него за
срок от 3 /три/ дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В мотивите на обжалваната заповед, въз
основа на административно-наказателната преписка са приети за установени
посочените факти, доказани от съставения при проверката протокол за извършена
проверка и АУАН. По отношение на срока на принудителната административна мярка,
органът посочва, че с оглед защита на обществените интереси и в изпълнение на
целите на закона, както и относно превъзпитаване на нарушителя към спазване на
установения правов ред, посочен в материалните данъчни закони, мярката следва
да се наложи за срок от три дни. Според мотивите, определянето на срока за
запечатване на обекта е съобразено с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Указано е, че
целта на срока е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване
отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към
НАП, а индиректно – недопускане вреда за фиска. Административният орган е
отразил всички обстоятелства, вкл. издаденото на 18.09.2017 г. Предупреждение
за нарушение от дружеството на чл. 33 от Наредбата, местоположението на обекта,
размер на оборота до часа на проверката, стойността на продажбата, за която фискалният
бон не съдържа изискуемите реквизити и при така съобразените факти и
обстоятелства, съответно приложими норми, е счел, че определеният към минимума
срок от 3 дни ще е достатъчен за постигане целите на мярката.
След задължителната проверка по чл. 168
от АПК, съдът приема следното:
Като индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, Заповедта следва да отговаря на изискванията за
законосъобразност, т.е. да е издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и
в съответствие с целта на закона. В случая оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената форма съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени на административния орган със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция по
приходите (НАП). Не се твърдят и не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените
норми при издаване на акта.
Правното основание за налагане на
обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до един
месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка / продажба.
Фактическото основание е установеното
обстоятелство, че на 16.08.2019 г., в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41
от ДР на ЗДДС – „Нашата скара“, находящ се в гр. Балчик, ул. № 8, стопанисван от „***“, ЕООД, ЕИК ,
търговецът, осъществяващ дейността в обекта, в качеството си на лице по чл. 3
от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не
е изпълнил задължението си в 13,31 ч., при издаването на фискален бон с №
0003356 от 16.08.2019 г., същият да съдържа задължителните реквизити, а именно
- наименование на стоката, количество и единична стойност по видове закупени
стоки.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на ЗПУ.
Производството е образувано за нарушение
на ЗДДС, свързано с регистриране и отчитане на продажбите. С разпоредбата на
чл. 186 ЗДДС законодателят е предвидил налагането на принудителна
административна мярка - "запечатване на обект за срок до 30 дни",
като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" - неизпълнение на задължението за спазване реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
продажба. Установено е, че издадената касова бележка не съдържа задължителните
реквизити, посочени в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Спор
по отношение на това, че издаденият фискален бон не е съдържал изискуемите
реквизити, няма.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба издаден по установения ред за доставка/ продажба.
Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като
основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е
търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за
документиране на извършена продажба, което представлява административно
нарушение на чл. 185 ЗДДС, във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата. В
случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" ЗДДС. Административният орган налага принудителната
административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана
компетентност и е независим от хода на административнонаказателното
производство. Принудителната административна мярка има превантивен характер -
да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не
съставлява административно наказание и няма санкционен характер.
Приложените по делото доказателства -
опис на паричните средства към момента на започване на проверката (л. 26),
фискален бон (л. 27), дневен отчет (л. 27, на гърба) доказват констатациите на
административния орган. С оглед съставените за констатираното нарушение Протокол
за извършена проверка (л. 24 – 25), Акт за установяване на административно
нарушение (л. 23), които като официални документи се ползват с материална
доказателствена сила относно изложените в тях факти, както и предвид липсата на
ангажирани доказателства в обратната насока, съдът намира, че правилно
административният орган е счел, че са налице предпоставките за налагане на
принудителна административна мярка „запечатване на обект“. Приложените от
жалбоподателя фискални бонове от 21.08.2019 г., с отразени в тях видове стоки и
хранителни продукти, не променят извода, че в обекта на датата на проверката фискалното
устройство издава касови бонове, които не отговарят на условията на Наредбата
относно реквизитите, предвидени в текста на чл. 26, ал. 1, т. 7 от същата. От
фискалния бон в деня на проверката се вижда, че няма отразени никакви реквизити,
съответни на разписаните изисквания по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата.
Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че и по начина, по който е
променено издаването на касови бонове към дата 21.08.2019 г., след извършената
проверка, отново издадените касови бележки не отговарят на изискванията, тъй
като отбелязването, примерно, само на „напитки“ не установява какъв вид напитка
е продадена, съответно отразяването на рибни продукти също не е надлежно –
липсва единична цена, вид и количество на тези рибни продукти.
По сторените възражения от страна на
жалбоподателя, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС
министърът на финансите издава наредба, с която се определят издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат. В приложение на тази разпоредба е издадена
Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства (Наредбата). Нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата
съществува още от приемането на Наредбата през 2006 г., когато т. 7 е
формулирана по следния начин: „наименование, код на данъчна група, количество и
стойност по видове закупени стоки или услуги.“ Въпреки измененията в Наредбата
през следващите години, тази точка остава непроменена до 2017 г., когато е
прието допълнение, обнародвано в ДВ, бр.
76 от 2017 г. и тя получава следната редакция – „наименование на стоката/услугата,
код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги“.
В този смисъл задължението, касовите бележки да съдържат именно конкретните
реквизити, е съществувало през всичките години след приемане на Наредбата,
поради което неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е осъществен
състав на нарушение, като нарушение на изискването за конкретни реквизити във
фискалния бон може да е налице едва след 30.09.2019 г.
Дори
да се отчете, че изискването за наименование на стоката/ услугата, като
част от съдържанието на фискалния бон, е въведено с изменението в нормативната
уредба от ДВ бр. 76/2017 г., като съгласно § 32, ал. 1 от преходните разпоредби
към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. (ДВ, бр.
76 от 2017 г., изм. и доп., бр. 80 от 2018 г) лицата по чл. 3, непопадащи в §
31, които са регистрирани по ЗДДС, с изключение за обектите, в които се
използва ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази
наредба в срок до 31 март 2019 г., то към датата на проверката – 16.08.2019
г., този срок е бил изтекъл. Това е относимата норма към задължените лица,
които използват в дейността си ЕКАФП каквото задължено лице се явява
жалбоподателят. Посоченият срок до 31.03.2019 г. се отнася обаче само до
изискването за посочване наименованието на стоката/услугата в касовата
бележка, което е въведено с Наредбата за изменение и допълнение, публ. ДВ, бр.
76 от 2017 г., изм. и доп., бр. 80 от 2018 г. Тази преходна разпоредба не се
отнася до останалите липсващи реквизити в издадената от дружеството касова
бележка - количество и стойност по видове закупени стоки. Това изискване е
предвидено, както беше посочено вече по – горе, в чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г., като е действащо и
към момента на проверката на 16.08.2019 г. Видно от констатациите при
проверката, издаваните в обекта фискални касови бележки се регистрират само
като "продажби", без количество и стойност по видове стоки. С оглед
на това фискалният бон не отговаря на изискванията за съдържание, с което е
нарушен редът и начинът за отчитане и регистриране на продажбите в търговските
обекти. Липсата на тези реквизити представлява нарушение на установените по чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредбата правила относно отчитането на продажбите.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, почерпано от § 31 от ПР на НИД на Наредбата, свързано с датата
30.09.2019 г. – краен срок за привеждане дейността на търговец в съответствие с
изискванията на Наредбата, доколкото то касае търговци, които работят с ЕСФП - Електронна
система с фискална памет (ЕСФП), съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г., която обаче служи за регистриране и отчитане оборотите от
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са
одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по
смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите, какъвто не е
наказаното дружество.(в този смисъл Р № 4676 от 28.03.2019 г. по адм. д. №
14061/2018 г., І отд. на ВАС) В случая изрично е записано в Протокола за
проверка, а и този факт не се оспорва, че се касае за ЕКАФП.
Неоснователно е и възражението за
препратка към чл. 27, ал. 3 от Наредбата. Не е налице връзка на настоящия
случай с разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата. Съгласно посочената
разпоредба задължително се програмират и регистрират с наименование и единична
цена като отделни артикули стоките от т. 1 до т. 3 на същата разпоредба, сред
които не се споменават стоките от група "Б" - стоки, чиито продажби
се облагат с 20 % ДДС, каквито стоки според жалбоподателя се предлагат в обекта
му. Разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и на чл. 27, ал. 3 от Наредбата се отнасят до
различни задължения за регистриране на стоките във фискалното устройство, като
нарушението на кое да е от тях съставлява отделен състав на административно
нарушение. Съдът счита, че разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата не
изключва изискванията на чл. 26, ал. 1 за задължителни реквизити на фискалната
касова бележка. Систематичното място на чл. 26, ал. 1 от Наредбата е преди чл.
27, ал. 3, което сочи, че първата разпоредба разписва общите изисквания към
задължителното съдържание на фискалния бон. Чл. 27 регламентира допълнителни
правила - задължението за регистриране на стоките по данъчни групи, видовете
данъчни групи и задължените субекти за това. Смисълът, вложен в ал. 3 на чл. 27
от Наредбата, е да се подчертае, че следва да се регистрират с наименование и
единична цена и тези артикули, за които отчетността е по - обезпечена и
опасността от ощетяване на фиска липсва или е намалена, например - стоки, които
не се облагат с данък, за които законът фиксира цени или за които предвижда
одобрени средства за измерване. Неиздаването на фискален бон, в който да се
съдържат реквизитите, посочени в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата,
възпрепятства възможността за пълноценен контрол върху дейността на търговеца,
чрез изключване на законовите гаранции, които фискалното устройство предлага:
съхраняване на информацията във фискална памет, невъзможност за промяна или
изтриване, контрол за коректността на въведената дата, пряк достъп на органите
по приходите.
Според настоящия състав наложената ПАМ е
с оглед целта на закона за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях по аргумент от чл. 22 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 186 ЗДДС урежда хипотезите,
при които се налага ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, сред които е и неиздаването на съответен документ за продажба по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Принудителната мярка "запечатване
на обект" е с превантивна цел, която в случая е налице, тъй като към
момента на постановяването ѝ дружеството не е било преустановило
дейността си, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с издаване на документ, несъответстващ на закона. Срокът на
принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа,
като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на
закона - за 3 дни, като е съобразено местоположението на търговския обект,
реализираният оборот, наличието на Предупреждение за предходно друго нарушение
по чл. 33, ал. 1 от Наредбата.(л. 51 – 52). С издаването на фискален бон, в
който липсват изискуемите реквизити, на практика се препятства възможността за
проследяване движението на стоки в обекта на търговеца, поради което издадената
ПАМ е в съответствие с целта на закона. Изложените в оспорената Заповед мотиви,
отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за мотивиране на акта и са
достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на същия
на всички основания по чл. 146 АПК, включително за съответствието с целта на
закона.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при
налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно с
принудителната административна мярка „запечатване на обекта“, поради което
предпоставките за налагането ѝ са тези за налагането на ПАМ. Предвид
наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то са
налице и тези за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
При така сторения анализ, настоящият
състав намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване
на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е
в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице
отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора и изрично
стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и
чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
С оглед горното и на основание чл. 172
от АПК, Административен съд – Добрич, І състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „***“
ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „“ № 18,
представлявано от В.В.Б., против Заповед за налагане на ПАМ № 300 – ФК/
19.08.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, в
Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена
ПАМ - запечатване на търговски обект – „Нашата скара“, находящ се в гр. Балчик,
ул. „“ № 8, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК и забрана за достъп до него за срок от 3 /три/
дни.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК , със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „“ № 18, представлявано от В.В.Б., да
заплати на ЦУ на НАП сумата от 100 лв. (сто лева) юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: