Р Е Ш Е Н И Е
11.06.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
10.06. 2021
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица
Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 691 2021
дело № по описа за година.
Непълнолетният И.В.В., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието майка и законен представител Р.И.Р., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, е предявил срещу В.А.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.150 СК във вр. с чл.143, ал.2 от СК за увеличаване размера на присъдената в негова полза издръжка с Решение от 27.03.2014г. постановено по гр.д.№1703/2013г. по описа на ДРС от 100.00 на 250.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Ищецът поддържа, че Р.Р. и В.А.В. са негови родители, като последният бил лишен от родителски права с Решение от 07.05.2014г., постановено по гр.д.№ 2264/2013г. по описа на ДРС и му е определен режим на лични контакти. От постановяване на решението ответникът не се интересува от него и не осъществява режима на лични отношения, а за отглеждането и възпитанието му се грижи изцяло неговата майка. Сочи, че за периода от определяне на размера на издръжката до настоящия момент нуждите му са се увеличили многократно и средствата за издръжката му са крайно недостатъчни.
Същевременно твърди, че бащата има възможност да отделя повече средства за издръжката му, понеже работи и получава доходи и няма алиментни задължения към други лица.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв. Н.Р., с адрес ***, е подал отговор, с който оспорва предявения иск като завишени по размер. Твърди, че на ищеца, с оглед неговата възраст и потребности, са му необходими за издръжка около 440.00 лв. месечно, като заявява готовност да заплаща половината от тази сума, а именно издръжка в размер на 220.00 лв. месечно. Твърди, че е започнал доброволно да заплаща тази сума, като на 17.05.2021г. е направил паричен превод в размер на 220.00 лв. по сметка на Р.Р..
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се доказва и от събраните по делото писмени доказателства: удостоверение за раждане на И.В.В.,***, на 05.08.2008г., въз основа на акт за раждане № 1445/15.11.2006, че ответникът е баща на ищеца, а Р.И.Р. е негова майка.
С Решение от 27.03.2014г., постановено по гр.д.№1703/2013г. по описа на ДРС, родителските права по отношение на ищеца са предоставени за упражняване на майката, на ответника е определен режим на лични контакти и е осъден същият да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 100.00 лв. С Решение от 07.05.2014г., постановено по гр.д.№ 2264/2013г. по описа на ДРС, ответникът е лишен от родителски права по отношение на ищеца и му е определен режим на лични контакти.
Ответникът е представил и съдът е приел като доказателства два броя разписки за парични преводи в размер на 220.00 лв., направени на 17.05.2021г. и на 04.06.2021г., чрез „Български пощи“ ЕАД на Р.И.Р..
По делото е приет социален доклад, изготвен от АСП – ДСП – Дупница, в който е посочено, че от раздялата на родителите на ищеца основни грижи за него се полагат от майката, с подкрепата на родителите й. Семейството живее в двуетажна къща, в едно домакинство с бабата и дядото по майчина линия. За И. има обособена самостоятелна детска стая, обзаведена модерно и функционално. И. разполага с персонален компютър, тъй като има желание да продължи да се занимава и в бъдеще с компютри.
И.В. е ученик в 8-ми клас на СУ "Хр. Ботев", гр. Сапарева баня. Има отлични оценки и активно участва в онлайн обучението. По данни на детето разходите относно неговото образование значително са нараснали - посещава английски и испански език - тримесечен интензивен курс, за които е заплатена такса в размер на 550 лв. Учебниците и помагалата за училище също се закупуват. Посещава фитнес, като таксата му с в размер на 20 лв. месечно. Придвижването на детето до училището се осъществява с автобус или майка му го кара с колата. И. има интерес към компютрите и желанието му е и в бъдеще да се занимава с информационни технологии и компютри. За целта му е закупен скъп компютър, за да може да продължи да се развива в тази насока. И. живее с майка си и брат си и родителите на майката, към които е силно привързан. Контактува редовно и с разширения кръг от роднини. Имат изграден приятелски кръг.
Социален работник от отдел "Закрила на детето" към ДСП - Пловдив провел разговор с адвокат Н.Р., процесуален представител на г-н В., който информира, че клиентът му от седем години пребивава в чужбина. Към момента бащата е в Англия.
Р.Р. в момента е безработна, не е регистрирана в дирекция "Бюро по труда" гр. Дупница. Детето с привързано към майка си, имат изградена връзка помежду, има доверие и разбирателство. Налице е емоционална връзка с по-малкия брат - Мариян Радев и бабата и дядото по майчина линия.
При тази установеност на фактите съдът
възприе следните правни изводи:
Съгласно даденото в чл.143, ал.3 СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Т.е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС/. Същевременно в разпоредбата на чл.150 СК е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка при изменение на обстоятелствата. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК, при условията на пълно доказване да установи, че се явява правоимащо да получи издръжка лице, обстоятелството, че ответникът е негов родител /по рождение или по силата на осиновяване/, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да престира същия, както и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите или увеличаване на материалните възможности на задължения родител.
В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин, че ищецът не е навършил пълнолетие, че същият се явява по рождение низходящ от първа степен сродник на ответника, както и че понастоящем последният е задължен да му заплаща месечна издръжка в размер на 100.00 лв., по силата на Решение от 27.03.2014г., постановено по гр.д.№1703/2013г. по описа на РС-Дупница.
Съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства обосновава извода, че за времето от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е определен размерът на първоначалната издръжка до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция /10.06.2021г./ е настъпило значително изменение на обстоятелствата, доколкото детето неминуемо е пораснало и в тази връзка са се увеличили и потребностите му от средства за храна и облекло, както и типичните за възрастта му (15г.) нужди, свързани най-вече с навлизането му в пубертета, който период от живота е известно, че е свързан с бурно физическо и психическо развитие и специфични нужди (от повече дрехи, обувки, храна, козметика и т.н.). Установява се също така, че на ищеца му предстои да бъде ученик в гимназиален курс на обучение, което несъмнено е свързано с по-високи разходи. Същият има желание и потребност да посещава частни уроци по английски език и математика, да тренира фитнес, а освен това ежедневно са му необходими и джобни пари. За изминалия период от около осем години безспорно са се изменили значително и социално-икономически условия в страната, с оглед на инфлационните процеси, а също така е значително е увеличен и размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата. Считано от м. януари 2021г., размерът на МРЗ е 650.00 лв.
Възможностите на родителя, който дължи издръжка, се определят от доходите му, квалификацията, имотното състояние, обстоятелството, дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но като се има предвид, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, при когото живее детето и при отчитане изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители.
По отношение на доходите на ответника по делото, безспорно се установи, че същият живее и работи в Обединеното кралство, където реализира добри трудови доходи. Ответникът няма задължение за издръжка на други лица, няма данни да страда от някакво заболяване. Същият заявява готовност да заплаща издръжка в размер на 220.00 лв.
При така изяснените обстоятелства и с оглед принципа за определяне на нужния и възможен за изплащане от родителите размер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, съдът приема, че за отглеждането и възпитанието на детето И.В.В., е нужна и едновременно с това постижима за родителите му обща месечна издръжка в размер на 400.00 лв., която следва да се разпредели между двамата родители: за бащата 220.00 лв. месечно, а останалата сума в размер на 180.00 лв., ведно с грижите по отглеждането и възпитанието, следва да се поеме от майката. При определяне този размер на издръжката, съдът съобрази и обстоятелството, че майката получава ежемесечно социални помощи за отглеждане на дете по ЗСП.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и ще го уважи до посочения размер, като ще увеличи месечната издръжка за И.В.В. от 100.00 лева на 220.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата претенция до настъпване на законови основания за изменение или прекратяване на издръжката. Искът за разликата над 220.00 лв. до 250.00 лв. - претендирана издръжка, следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал. 6 ГПК, вр. с чл.83, ал.1, т.2 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 172.80 лв., съразмерно с увеличената част на издръжката.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, и съобразно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на стойност 270.00 лв. Ответникът не е поискал присъждане на разноски.
С оглед даденото в чл.242, ал.1, предл. първо ГПК разрешение следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, размера на определената с Решение от 27.03.2014г., постановено по гр.д.№1703/2013г. по описа на РС-Дупница, в полза на непълнолетния И.В.В., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 100.00 лв., като:
ОСЪЖДА В.А.***., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплаща на непълнолетния
си син И.В.В., ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител Р.И.Р., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 220.00
лв. (двеста и двадесет лева), считано
от 01.05.2021г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до пълния предявен размер
от 250.00 лв. (двеста и петдесет лева) месечно, ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
Присъдената издръжка следва да се заплаща от 01-во до 10-то число на
съответния месец, по следната банкова сметка в „Банка ДСК“ АД: IBAN: ***; BIC: ***,
с титуляр И.В.В..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
В.А.В., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на И.В.В., ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител Р.И.Р., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, сумата от 270.00 (двеста и
седемдесет) лева, представляваща сторените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, В.А.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Дупница сумата от 172.80 лв. (сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, която е осъден да заплаща в полза на малолетния си син И.В.В..
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1,
предл. първо от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: