РЕШЕНИЕ №265 гр.Видин, 22.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, наказателна колегия в публичното заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАНИЕЛ ЦВЕТКОВ
при секретаря П.Въткова, като разгледа докладваното от съдията Цветков НАХ дело №286 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по подадена в срок жалба от Н.Д.И. *** против НП № 26-0000099/25.02.20 г. на Директора на РД „АА"Враца с което на жалбоподателя е наложена наказание „глоба" в размер на 2000лв., на основание чл. 93, ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози/ 3 АвПр/.
Жалбоподателят се представлява по делото от адв. Г., който поддържа жалбата. Развиват се съображения от страна на същия, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като не било налице извършено административно нарушение. Поддържа се още, че по време на извършената проверка, жалбоподателя. не би извършвал превоз на пътници с таксиметровия автомобил, поради и което не следва да носи наказателна отговорност.
Ответната страна - РД „АА " - Враца редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 18.02.20202г. в гр.Видин от служители на РД АА-Враца, била извършена проверка на л.а. „Сеат Ибиза", жълт на цвят и обозначен с шахматни ленти на вратите. Към момента на проверката автомобилът престоявал на бул. „Панония" като в МПС се намирал жал И.. Последният не представил Удостоверение за психологическа годност за превоз на пътници, но същевременно обяснил на проверяващите, че чака своя близка и към момента не извършва таксиметрова дейност. Свид. К. приел обаче,
че в случая се касае именно за извършване на такава дейност поради и което възприел извод за извършено нарушение на чл. 18,.т.З от Наредба № 34/99 г. за таксиметров превоз на пътници, поради и което съставил АуАН, който бил връчен и предявен на жалбоподателя срещу подпис. Въз основа на акта било издадено и процесното НП.
В хода на съдебното следствие обаче, се представиха гласни доказателства, въз основа на които съдът обосновава извод, различен от този на АНО. От свид. показания на Галя Огнянова Владимирова е видно, че на въпросната дата жалб. И. е изчаквал именно нея за да я закара до домът й , като даже се подържа, че това се случвало ежедневно в рамките на седмица. Свидетелката е категорична още, че на предното стъкло на автомобила имало надпис „не работи".
Така установената и възприета от съда фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства -свидетелските показания на актосъставителя К., свид. Владимирова, както и от приложената административно наказателна преписка.
С оглед приложените доказателства по делото, Съдът не намира за безспорно доказано, че 18.02.20г. жалб. И. е извършвал таксиметрова дейност, за да му бъде вменено изискването на чл. 18, т.З от визираната по- горе Наредба, тъй като се доказа по делото, че на въпросната дата е престоявал на бул. Панония" в гр.Видин в изчакване на своята близка - свид. Владимирова, което обстоятелство не се оспорва между впрочем и от свид. К..
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че от страна на АНО не са представени достатъчно доказателства относно изложените в АуАН и НП обстоятелства, навеждащи за наличие на вина у жалбоподателя, тъй като се установи по един категоричен и безспорен начин, че същият към момента на проверката не е извършвал таксиметрова дейност.
Предвид съображенията, изложени до момента, съдът обуславя извода, че жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение, за което е наказан по административен път, следователно същият не може да бъде административно наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗАНН и чл. 6, ал. 1 ЗАНН. Тъй като настоящото производство е от административно наказателен характер, същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно. Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административно наказващия орган, като представител на административно наказателното обвинение по един несъмнен и категоричен начин. Следва да се има предвид, че отразеното в акта за административно нарушение не се счита за безспорно доказано със самото му съставяне и предявяване на жалбоподателя, а е необходимо още административно наказващия орган с помощта на установените доказателствени средства да докаже отразеното в акта и, че претендираното административно нарушение е извършено именно от лицето, срещу което са съставени АуАН и НП.
В тази връзка съдът счита, че административно наказващия орган не е изпълнил задължението си, съдържащо се в разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като е трябвало да прецени събраните доказателства, а при необходимост да извърши и разследване на спорните такива.
От изложеното до момента съдът счита, че НП е издадено в пълно противоречие с процесуалните правила и като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000099/25.02.20 г. на Директора на РД „АА"Враца с което на жалбоподателя Н.Д.И. *** е наложена наказание „глоба" в размер на 2000 лв., на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Видин по реда на АПК.
|
|
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ: |