№ 68
гр. Б. 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231200501198 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Агенция „П.И.“ /АПИ/, БУЛСТАТ ********, седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „М.“ № 3, представлявана от Я.Й., председател на УС, обжалва решение
№ 629 от 29.09.2023 г., постановено по гражданско дело № 2823 от 2022 г. на
Районен съд Б. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно. Не
бил спазен материалният закон. Съществено били нарушени
съдопроизводствените правила. Решението било и необосновано. То било
постановено в противоречие на действителното правно положение. От петитума
на исковата молба не ставало ясно дали главната искова претенция се заявява като
частична такава, или не. С отговора на исковата молба било направено
възражение, че липсват данни застрахователният договор да е породил валидно
действие. Не били ангажирани доказателства, че застрахователната премия е била
платена, поради което било оспорено от АПИ, че застрахователният договор е
влязъл в сила съгласно изискването на чл. 351, ал. 3 от КЗ. Първоинстанционният
съд не се произнесъл с решението си по това възражение на АПИ. По делото била
представена комбинирана застрахователна полица. В нея бил регламентиран
начин на плащане - еднократно плащане, дължимо на съответната дата. Не били
1
представени по делото доказателства за осъществено плащане на
застрахователната премия. Периодът на застрахователното покритие бил
определен и в чл. 351, ал. 1 от КЗ, където също било предвидено, че
застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по
договора. Плащането на застрахователната премия не било установено по делото.
Първоинстанционният съд неправилно възприел, че са налице законовите
предпоставки за суброгиране на застрахователя в правата на увреденото лице. По
делото не се доказало наличието на предпоставките за заплащане на
застрахователно обезщетение на собственика на застрахования автомобил, което
било доказателство за ненадлежна суброгация на ищцовото дружество в правата
на застрахования срещу деликвента. Отсъствието на предпоставките за надлежна
суброгация на ищеца в правата на удовлетворения собственик на застрахования
автомобил, чрез плащане на застрахователно обезщетение, обуславяло извод за
неоснователност на предявения иск. Не можело да се приеме, че е налице
действащ застрахователен договор към момента на настъпване на
застрахователното събитие. В случая застрахователното обезщетение било
платено от застрахователя на собственика на застрахования автомобил по
невалиден застрахователен договор, т. е. при отсъствие на основание за плащане.
Районният съд изцяло неправилно възприел, че в хода на производството се
установява механизмът на ПТП. Представените от ищеца-застраховател и приети
по делото частни документи били оспорени от АПИ и не установявали механизма
на ПТП. Като частни документи, те представлявали само твърдения и не
установявали вида и размера на щетите. По делото не се установявало, че
произшествието е настъпило по описания начин. Не можела да се приеме за
установена причинно-следствената връзка между обезщетените вреди и
твърдяното произшествие, явяваща се необходим елемент от правопораждащия
регресното право фактически състав. Посредством ангажираните доказателства,
ищецът не установявал по категоричен начин механизма на произшествието и
причинната връзка между твърдените вреди и настъпилото ПТП. Водачът на
автомобила нарушил чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП. Реализираното ПТП се дължало на
движението на автомобила с несъобразена скорост и неуместните действия на
водача. Налице била безспорна причинна зависимост между виновното поведение
на водача на автомобила, който се движил с несъобразена с пътните и
метеорологични условия скорост, и настъпилия вредоносен резултат. Случилото
се ПТП било по вина на водача на автомобила и в резултат на шофирането му,
което било несъобразено с пътната обстановка. Той се движил и с несъобразена
2
скорост. Имало съпричиняване на вредите от страна на водача. Същият бил
длъжен да възприеме пътната обстановка и да реагира, като предприеме спиране
или заобикаляне, но не го направил. От протокола за ПТП не се установявал
механизмът на ПТП. Протоколът нямал материална доказателствена сила относно
описания в него механизъм на ПТП, тъй като представлявал заключение на
съставителя му. Въпросният документ се ползвал с обвързваща материална
доказателствена сила само относно удостоверените в него непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Ищецът
не доказал фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно -
причинната връзка между твърдяното противоправно бездействие на АПИ и
настъпилите вреди. Вещото лице изготвило заключението си единствено по данни
на застрахователя-ищец. Експертизата се основавала само на представените от
ищеца писмени доказателства. Експертното заключение на вещото лице
съдържало чисто теоретични заключения. От него не се установявало дали точно
тези описани щети на автомобила са следствие на попадането му на препятствие
на пътя. То се градяло единствено на твърденията на ищеца и изявленията на
застрахования, а не на обективни находки. Същото не почивало на никаква научна
основа, а било съвсем спекулативно, тъй като липсвало физично и математично
обосновано описание на предполагаемия механизъм, липсвали и точни параметри
за възстановката му - вероятни размери на камъка, скорост на движение на
автомобила, нямало обективна преценка на проявилите се механични и физични
закони, възможностите за настъпване на описаните вреди и потвърждение или
изключване на причинната връзка с твърдяното събитие. При това положение не
можело да се приеме за непререшаемо доказано наличието на деликта. След като
не било установено без съмнение присъствието на няколко от елементите на
сложния фактически състав на нормата на чл. 49 от ЗЗДог - начинът на възникване
на твърдяната вреда, причинната връзка между нея и виновното противоправно
поведение на служители на ответника, на които той е възложил определена
работа, както и въобще такова поведение - то не бил настъпил и
правопораждащият притезанието факт. Основната причина за настъпване на
твърдените вреди било единствено неуместното поведение на водача на
автомобила, като действията му представлявали основание за непокриване на
настъпилите щети. Изключителната вина на водача била основание за изключване
на отговорността на АПИ. Съотношението на съпричиняването следвало да е в
по-голям размер на водача. Претенцията за мораторна лихва не била доказана по
основание и размер. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
3
предявените искове.
ЗАД „А.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., р-н „С.“, ул.
„Д.К.“ № 2, представлявано от Д.Н.М. и М.П.И., не е подало отговор на жалбата.
Въззивната жалба е редовна и допустима.
Страните не направиха искания за приемане на доказателства от въззивния съд.
Не се наложи ново изслушване на вещото лице по реда на чл. 267, ал. 2 от ГПК.
Не беше необходимо и служебно събиране на доказателства от въззивната
инстанция.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно, като в тази
връзка и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият въззивен състав препраща към
мотивите на районния съд. Фактите и обстоятелствата по казуса, релевантни за
неговото правилно решаване, са изяснени и описани в акта на първата инстанция,
поради което настоящата няма да ги повтаря. Доказателственият материал е
анализиран задълбочено. Изводите и констатациите на районния съд са правилни
и обосновани. Окръжната инстанция напълно ги споделя.
Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Възражението за неплащане на застрахователната премия не следва да бъде
обсъждано във въззивното производство. АПИ се явява трето лице спрямо
договора за застраховка и за нея липсва правен интерес да се позовава на
недействителността му /аргумент по аналогия с изложеното в мотивите към т. 2 на
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК, докладвано от съдията Б.Ц./. Отделно от това, дори и въпросното
възражение да беше допустимо, то същото е неоснователно. Видно от
представената пред районния съд експертиза от 18.03.2016 г., цялата дължима
премия от 488,80 лв. е била своевременно платена. Това се потвърждава и от
доклада от 08.04.2016 г., в който също е отбелязано плащането на посочената
сума.
Не могат да бъдат споделени възраженията за неустановяване на механизма на
ПТП и причинно-следствената връзка между инцидента и вредите. Съставеният
протокол за ПТП, на основание чл. 179 от ГПК, обвързва съда да приеме, че на
конкретната дата и час, на мястото на произшествието се е намирал описаният в
протокола лек автомобил, с описаните видими щети, както и че на пътното платно
е имало камък /скален къс/. Част от протокола съставлява схемата на ПТП, в която
изрично е отразено наличието на въпросния камък. Протоколът е съставен от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и след посещение на място
4
на пътното произшествие, поради което същият в частта, в която длъжностното
лице, посетило инцидента, е удостоверило пряко възприетите от него факти и
обстоятелства при огледа - местоположението на МПС, участника в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото
на произшествието, както и наличието на необезопасена и несигнализирана
скална маса върху пътното платно, има характер на официален свидетелстващ
документ и обвързва съда с материална доказателствена сила /в този смисъл е и
константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 66 от 05.08.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1972/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д.Д., Решение № 71
от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
К.М., Решение № 211 от 14.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 2782/2014 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Е.М., Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1506/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н., и мн. др./. Тези данни от
протокола не се опровергават по никакъв начин от останалите доказателства,
събрани от първата инстанция. Механизмът на ПТП и причинно-следствената
връзка са напълно изяснени от приетото и неоспорено от страните експертно
заключение. Ако жалбоподателят е бил несъгласен с констатациите и изводите на
вещото лице, то е следвало да поиска назначаване на повторна експертиза, но
същият не е сторил това.
Неоснователно се явява и оплакването в жалбата, свързано с възражението за
съпричиняване. В практиката на ВКС неотклонно се приема, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат със свое
противоправно поведение, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно
/Решение № 50142 от 28.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2154/2022 г., I т. о., ТК,
докладчик председателят Р.Б., Решение № 50072 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 4101/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Г.Н., и др./. В такава насока
разсъждава и правната доктрина - „Обезщетение за неимуществени /морални/
вреди в Б.“ от С.С., „Сиела“, С., 2020 г., стр. 149-150. В конкретния случай самият
застраховател, преди да сезира съда с претенциите си, е признал факта, че водачът
е нарушил пътните правила, като се е движил с несъобразена скорост, и във
връзка с това е приел съпричиняване от 50 %. Тази негова позиция правилно е
била зачетена от районния съд. Управляването на автомобила със скорост,
надвишаваща допустимата за съответния пътен участък, е изрично отразено в
протокола за станалото ПТП. Не са приобщени доказателства, сочещи на
5
обратното. Правилно, спрямо тежестта и броя на нарушенията на шофьора, е
определен и процентът на съпричиняване, доколкото, наред с управляването на
автомобила с по-висока от разрешената скорост, при така възникналата опасност
водачът е бил длъжен да намали скоростта и да предприеме опит за заобикаляне
на изникналото стационарно препятствие или дори да спре - чл. 20, ал. 2, предл. 2
от ЗДвП, а няма данни той да се е опитал да направи нещо подобно.
Жалбата се оказа неоснователна. Атакуваното с нея решение е правилно и трябва
да бъде потвърдено.
Липсват доказателства за направени от страна на застрахователя разноски пред
втората инстанция, поради което и такива няма да му се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и с оглед на цената на всеки от исковете,
настоящият въззивен съдебен акт няма да премине през касационен контрол.
Воден от изложените аргументи, Окръжен съд Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 629 от 29.09.2023 г., постановено по гражданско
дело № 2823 от 2022 г. на Районен съд Б.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6