№ 4516
гр. С., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110140628 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „З.А.“ АД,
искова молба, насочена против А. Е. Е. и Й. В. Х., с която са предявени обективно
кумулативно съединение осъдителни искови претенции с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което
да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца в условията на солидарна отговорност
сумата от 1 083.60 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на предявяване на исковата
молба - 28.07.2022 г. до окончателно изплащане и сумата от 300.99 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.11.2019 г. до 27.07.2022 г.
С протоколно определение от 17.03.2023г., на основание чл. 232, ал. 1 ГПК,
производството по настоящото дело е прекратено частично, доколкото ищецът е
оттеглил исковата си претенция с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, в частта
за сумата от 546.80лв. и исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
в частта за сумата от 150.50лв.
След частичното оттегляне на претенциите производството е за заплащане на
сумите както следва: 536.80лв. – по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и
150.49лв. – по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
л.а. марка „БМВ , модел „X 3 с peг. № СВ **** ВК, собственост на В.Т.Ц., е
застрахован с полица № 0306X0290386 от 22.04.2017 г., по имуществена застраховка
„Каско на МПС” при уговорено покритие клауза „П” - Пълно Каско на рисковете.
Сочи, че на 05.07.2017 г., около 04:30 ч. в гр. С., на паркинга пред /АДРЕС/, е направен
опит за отнемане на чуждо моторно средство, лек автомобил марка „БМВ“, модел „X
3“ с peг. № СВ **** ВК, собственост на В.Т.Ц. от Й. В. Х. в съучастие с А. Е. Е., чрез
използване на техническо средство - отвертка и устройство с дръжка. Аргументира, че
изпълнителното деяние не е довършено, поради независещи субектите причини. За
описаното сочи, че ответниците са осъдени с Присъда № 165247 от 29.07.2020 г. по
НОХД № 4685/2019 г. на СРС, НО, 94 състав. С оглед изложеното твърди, че е
1
подадено уведомление — декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“,
заведена преписка по щета №10017030120262 и извършен опис на щетите. Излага, че
на лекия автомобил са нанесени имуществени вреди, изразяващи се в повредено
заключващо устройство на предна лява врата на автомобила, повреди по боята на
предна лява врата, външната част на дръжката, скъсано уплътнение на предна лява
врата и повредена кора под таблото. Сочи, че е възложил на автосервиз „България
Каре“ ЕООД, възстановяването на автомобила и извършването на ремонта, както и че е
заплатил на автосервиза сума в размер на 1033,60 лв. Твърди също, че е платил и
сумата от 50,00 лв. за пътна помощ. В заключение излага, че общият размер на
застрахователното обезщетение е 1083,60 лв. Аргументира, че с плащането на
застрахователното обезщетение е изпълнил задълженията си по договора за
застраховка и встъпва в правата на застрахования до размера на платеното срещу
причинителя на вредата. Твърди, че до двамата ответници е изпратена покана,
получена на 14.10.2019 г., за доброволно заплащане на сумата в 14 дневен срок,
считано от получаване на поканата, но задължението към момента не било заплатено.
С оглед описаното претендира и мораторна лихва за забава. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника А. Е. Е., с който се оспорват предявените искове. Твърди, че му е изпратено
писмо от ищеца с Изх. № Л-7435/10.10.2019 г. /различни от посоченото в исковата
молба/, с което същият го е поканил да заплати 50 % от заплатеното застрахователно
обезщетение, което ответникът сочи, че е заплатил лично в офис на ищеца. В подкрепа
на последното представя платежен документ. С оглед изложеното поддържа, че
ищцовото дружество е заявило, че няма претенции към него. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Й. В. Х..
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединение осъдителни искови претенции
с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД
След частичното прекратяване на производството по делото искът се счита
предявен за сумата от 536.80лв.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между него и
собственика на увредения автомобил е било налично валидно застрахователно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до
увреждането на застрахованото при ищеца МПС, вследствие виновно и противоправно
поведение на ответниците, в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки един от ответниците е
да докаже, че е погасил претендираното вземане.
След изслушване становището на страните, в проведеното на 17.03.2023г.,
открито съдебно заседание, съдът е допълнил изготвения по делото проект на доклад,
като е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства, а именно: че лек автомобил „БМВ Х3“ с ДК № СВ **** ВК е
собственост на В.Ц., като същият към 05.07.2017г., е имал валидна застраховка
„Каско“ при ищеца, че на 05.07.2017г., около 4.30часа, при направен опит за
противозаконно отнемане ответниците Й. Х. и А. Е. са причинили увреждания по
МПС-то, че във връзка с процесните увреждания при ищеца застраховател е
2
образувана преписка по щета, по която е определено и изплатено на собственика на
автомобила застрахователно обезщетение в размер на 1083.60лв., че част от сумата е
възстановена на ищеца от ответника А. Е., като същият е заплатил по сметката на ЗАД
А.“ на 21.10.2019г. сумата от 546.80лв. – част от изплатеното застрахователно
обезщетение и сумата от 150.50лв. – мораторна лихва.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 53 ЗЗД, когато вредоносното
събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за възмездяване на
вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е
длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като
съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът
може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.
Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото
са вътрешните отношения между длъжниците / в този смисъл Решение № 123 от
19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2011 г., IV г. о., ГК /.
По аргумент от изложеното и на основание чл. 53 ЗЗД, следва извода за
основателност на заявената искова претенция за осъждане на ответниците солидарно да
заплатят на ищеца сумата от 536.80лв.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника А.
Е., че претенцията срещу него следва да бъде отхвърлена, доколкото е заплатил
претендираната извънсъдебно сума, доколкото съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД всеки
солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу
останалите солидарни съдлъжници за разликата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато
задължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в
забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на поканата за плащане,
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че акцесорната искова претенция срещу
ответника А. Е., с искане да заплати при условията на солидарност с Й. Х., сумата от
150.49лв. – мораторна лихва, се явява неоснователна доколкото същият не е изпаднал в
забава. Видно от приложеното на л. 53 копие на изпратена до А. Е. регресна покана
изх. № Л-7425/10.10.2019г., същият е поканен да заплати 50% от изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1083.60лв. или сумата от 546.80лв.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е обявено обстоятелството, че на
21.10.2019г. същият е заплатил на ищеца претендираната сумата от 546.80лв. – част от
изплатеното застрахователно обезщетение и сумата от 150.50лв. – мораторна лихва. За
останалата част от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, която е
предмет на настоящото исково производство, след частичното прекратяване, поради
оттегляне от иска, А. Е. не е в забава, доколкото до същия не е отправяно искане за
заплащане на сумата.
С оглед изложеното акцесорната претенция срещу А. Е. се явява неоснователна.
Искът за мораторна лихва се явява основателен срещу другия ответник Й. Х.,
доколкото видно от приложеното на л. 51 по делото копие на регресна покана, същата
е получена от него на 14.10.2019г., като с поканата му е даден четиринадесет дневен
срок за заплащане на 50% от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Срокът за заплащане на сумата е изтекъл на 28.10.2019г., респективно считано от
29.10.2019г. Й. Х. е в забава. Акцесорната претенция е заявена с начална дата след
датата на изпадане в забава, а именно за периода 01.11.2019г. – 27.07.2022г. Размерът
на дължимата се лихва за забава върху неизплатената част на застрахователното
3
обезщетение /536.80лв./ изчислен с помощта на компютърна програма е 149.12лв., за
която част претенцията се явява основателна, като над тази сума до максимално
претендирания размер от 150.49лв. или за разликата от 1.37лв., искът е неоснователен.
По разноските:
Първоначално са предявени искови претенции в размер на 1384.59лв.
С протоколно определение, поради частично оттегляне на исковете,
производството е прекратено за сума в общ размер на 697.30лв.
Срещу А. Е. претенцията се явява основателна за сумата от 536.80лв.
Срещу Й. Х. са уважени претенции в общ размер на 685.92лв.
При това съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 200.00лв., от които
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение и 100.00лв. – внесена държавна такса,
като всеки от ответниците отговаря за половината сторени от ищеца разноски.
С оглед уважената част на исковете срещу Й. Х. същият, на основание чл. 78,
ал.1 вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на ищеца разноски в размер на 50.86лв., при
съобразяване частичното прекратяване на производството поради оттегляне на
исковете.
С оглед уважената част на исковете срещу А. Е. същият, на основание чл. 78, ал.
1, вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на ищеца разноски в размер на 38.78лв., при
съобразяване частичното прекратяване на производството поради оттегляне на
исковете.
Ответникът А. Е. е сторил разноски в размер на 500.00лв. – адвокатско
възнаграждение. С оглед отхвърлената част на исковете срещу него и при съобразяване
частичното прекратяване на производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът
следва да заплати на Е. разноски в размер на 306.15лв. – адвокатско възнаграждение.
Й. Х. не претендира разноски, респективно в негова полза не следва да се
присъждат такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Е. Е., ЕГН ********** и Й. В. Х., ЕГН **********, да заплатят
солидарно на ЗАД А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., /АДРЕС/, основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от 536.80лв. –
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета №
10017030120262, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на
предявяване на исковата молба - 28.07.2022 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Й. В. Х., ЕГН **********, да заплати на ЗАД А.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /АДРЕС/, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 149.12лв. – мораторна лихва за периода 01.11.2019г. –
27.07.2022г., върху претендираното регресно вземане по преписка по щета №
10017030120262, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска , в частта, за сумата от 1.37лв., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., /АДРЕС/, срещу А. Е. Е., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане солидарно сумата от 150.49лв. –
мораторна лихва за периода 01.11.2019г. – 27.07.2022г., върху претендираното
4
регресно вземане по преписка по щета № 10017030120262, като неоснователен.
ОСЪЖДА Й. В. Х., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на ЗАД А.“ АД, ЕИК *********, сумата от 50.86лв. – разноски.
ОСЪЖДА А. Е. Е., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на ЗАД А.“ АД, ЕИК *********, сумата от 38.78лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД А.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на А. Е. Е., ЕГН **********, сумата от 306.15лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5