РЕШЕНИЕ
№ 2579
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110166089 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от
М. З. Б., ЕГН *******, срещу И. Х. М., ЕГН **********, с който молителката е живели при
условията на фактическо съпружеско съжителство повече от 20 години. Твърди се, че
ответникът по молбата е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката на
28.09.2024 г., изразяващ се в следното: на посочената дата молителката излизайки от дома си
находящ се, в гр.********** и насочвайки се към магазина пред автостанция „Изток“, пред
нея се изпречил ответника с думите „Какво си мислиш, че ще се скриеш от мен ли ?“ „Кой е
този от Тик – ток?“ „Любовник ли ти е ?“ След като молителката заявила на ответника, че
ще се обади на сини си да дойде и извадила телефона си, ответника го издърпал и я повалил
на земята, като продължил да я дърпа за ръката. Молителката се освободила от него със
зъби, след което той започнал да я обижда и заплашва с думите „Курво където те хвана, ще
те убия“ „Щете пребия от бой“.
Ответникът не е ангажирал становище по делото, съответно не е представил
доказателства. СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
1
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, т.е.
от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е лице с което молителката
е живяла при условията на фактическо съпружеско съжителство, предвид което попада сред
лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 ЗЗДН. Описаният в молбата акт на
28.09.2024 г. представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е
налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие спрямо молителката.
Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира
същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан подробно актът на насилие от 28.09.2024 г. конкретизиран е начина на
извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и последиците за
молителката.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация в резултат на междуличностни противоречия. Това се установява от
пространните изложения в молбата. По делото не се установява при извършване на
конкретния акт на домашно насилие да са присъствали свидетели. В молбата се сочи, че на
мястото на деянието се е появил сина на молителката, но след твърдения акт на домашно
насилие, а не по време на извършването му.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за изцяло
доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на други
доказателства. В същата подробно е описано деянието. В конкретния случай, се твърди, а и
не се установи акта на домашно насилие е бил възприет от трето лице, поради което и съдът
кредитира представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация
между съпрузите страни в производството, съдът намира, че става въпрос за вербалната
агресия изразена от страна на ответника към молителката, придружена с физическа такава, с
които свои действия е осъществено домашно насилие, под формата на психическо и
физическо такова спрямо М. Б.. Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не
представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и
интересите на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие
на безспорно установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
2
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1 и 3 пр. 1 от ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата и забраняване на
ответника да се доближава до молителката на разстояние, по-малко от 200 м. Посочените
мерки (освен задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е
постоянно негово законово задължение) следва да се наложат за срок от 6 месеца от
постановяване на настоящото решение за издаване на заповед за защита (по арг. от чл.19
ЗЗДН), който ще даде възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние,
така и своето бъдещо поведение. От така определения срок следва да бъде приспаднат срока
на действие на Заповедта за незабавна защита № 442 от 04.12.2024г.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, но доколкото искане за
присъждане на разноски не е направено от молителката, нито с молбата, нито в проведеното
по делото открито съдебно заседание. При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в
размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу И. Х. М., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН И. Х. М., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. З. Б., ЕГН *********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на И. Х. М., ЕГН
**********, да се доближава до М. З. Б., ЕГН *******, на разстояние, по-малко от 200 метра
за срок от 6 месеца, считано от издаване на заповедта за защита, като ПРИСПАДА на
основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН срока на действие на Заповедта за незабавна защита № 442 от
04.12.2024г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН И. Х. М., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
3
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН И. Х. М., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4