Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 23.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и девети ноември
две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 730 по описа
за 2015 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена от Е.Д.М. против П. на Р.Б., с
която предявява иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът
претендира неимуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с
използването от Специализираната прокуратура на неистински документ-документ с
невярно съдържание-писмо рег. № А-8573…екз. № 2 от
03.04.2014 г., издадено от МВР, Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“ до директор на ГДНП, като твърди, че на посочените в документа
дати не е пътувал по тези дестинации, не е искал и не са му издавани
разрешителни и формуляри за състезателно оръжие, не е бил част от българската
делегация за шампионата на Европа пистолет, карабина, пушка и подвижна цел.
Поддържа се, че този документ е бил използван от Специализираната прокуратура
по ВНЧД № 118/2014 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд-1
състав и съдът е потвърдил протоколно определение от 10.07.2014 г. по НЧД №
773/2014 г. на СпНС, с което е оставено без уважение
искането на ищеца за изменение на изпълняваната по отношение на него мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в друга по-лека по ДП № 375/2013 г. по
описа на ГД „НП“-МВР, пр.пр.413/2013 г. по описа на
СП. Твърди се, че вследствие на горното ищецът се е разболял, вдигнал кръвно,
зле му е, стресиран е и е изпаднал в депресия, не се храни, страхува се , има паническо разстройство и нервите
са му се сринали. Поддържа се, че търпените от ищеца неимуществени вреди са на
стойност 50 000 лв.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.04.2014
г. до окончателното й плащане. Претендират се всички направени по делото
разноски.
В законоустановения едномесечен срок на 23.09.2015 г. е
постъпил отговор от ответника. Счита иска за допустим, но неоснователен.
Поддържа, че твърдяното деяние не представлява нарушение и поради липсата на
виновно и противоправно поведение от страна на
служители на П. на РБ, не следва да се ангажира отговорността й по чл.49 от ЗЗД. Оспорва наличието на противоправно деяние, вина
и пряка причинна връзка между твърдяното деяние и настъпилия вредоносен
резултат. Твърди липса на доказателства.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан. Претендира разноски, включително и за юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът
поддържа в съдебно заседание така предявените искове лично и чрез своя
процесуален представител. Моли съда да постанови решение, с което да ги уважи
изцяло. Съображения е изложил в писмени бележки представени по делото. Писмени
бележки представя и служебния му адвокат.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съображения за неоснователност на исковете излага в представените по делото
писмени бележки.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
На
22.07.2014 г. е проведено открито съдебно заседание по в.н.ч.д. № 118/2014 г.
по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, 1 състав с участието на
двете страни по настоящото дело и в производство по реда на чл.65, ал.8 от НПК
по жалба на обвиняемия М. срещу протоколно определение от 10.07.2014 г. по
н.ч.д.№ 773/14 г. на СНС, с което е оставено без уважение искането на
обвиняемия Е.Д.М. за изменение на изпълняваната по отношение на него мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ в друга по-лека такава по ДП № 375/2013 г.
по описа на ГД „НП“-МВР, пр.пр. № 431/2013 г.
Обжалваното
определение е потвърдено с определение от 22.07.2014 г. по в.н.ч.д. № 118/2014
г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, 1 състав.
По
делото е приет като доказателство оспорения от ищеца документ с рег. № А-8573
от 03.04.2014 г., изготвен въз основа на предоставена информация от
задграничния представител на МВР в Кралство Испания с писмо с рег. № ZPE-73, екз.2 от 02.04.2014 г. От тези документи се установява, че Е.М.
има регистрирано влизане на територията на Испания на 12.07.2007 г. на Летище
„Малага“ с полет от Лондон № ВА6944 на авиокомпания „Б. Е.“ и връщане към
Лондон на 16.07.2007 г. с полет ВА6949 на същата компания. М. е притежавал
разрешително за притежаване и употреба на състезателно оръжие № 12.962 от
28.06.2007 г., формуляр № 123.028 от 28.06.2007 г. подписано от Началника на
звеното за оръжие и експлозиви. Подобно разрешително е било издадено за редица
участници в Шампионата на Европа по пистолет, карабина, пушка и подвижна цел,
като Е.М. е бил част от българската делегация в Центъра по високо майсторство „******
І“ в Г., Г. за времето от 09 до 22.07.2007 г.
Във
връзка с допуснатото от настоящия съд оспорване на съдържанието на горните
документи е прието писмо с рег. № 513000-3777 от 29.02.2016 г. на СДВР-МВР, от
което се установява, че на лицето Е.Д.М. с ЕГН ********** не са издавани
разрешения за дейности с огнестрелни оръжия, не е подавал и не му е издавано
разрешение за притежание и употреба на състезателно оръжие № 122.962 от
28.06.2007 г. формуляр 123.028. От удостоверение изх. № 60/06.10.2016 г. на
Спортен клуб Л. С. се установява, че състезателят по спортна стрелба Е. И. М. с
ЕГН ********** е участвал в шампионата на Европа по пистолет, карабина, пушка и
подвижна цел в Центъра за високо спортно майсторство „****** І“ в Г., Г. за времето от 09.07.2007 г. до 22.07.2007 г. За този
период Е. И. М. не е бил състезател на СК „Л.“, поради това, че постоянното му
местоживеене е било в САЩ, но е участвал от името на Националния отбор на Б..
С така
ангажираните две писмени доказателства, безспорно се доказва, че информацията в
оспорения документ с рег. № А-8573 от 03.04.2014 г. за участието на Е.М. в
Шампионата на Европа по пистолет, карабина, пушка и подвижна цел за времето от
09 до 22.07.2007 г. всъщност не се отнася за ищеца, а за друго лице- Е. И. М. с
ЕГН **********.
Пред
настоящата инстанция е прието заключението на комплексна съдебно-психиатрична и
медицинска експертиза, от която се установява, че по време на обективното
изследване на Е.Д.М. се установява наличие на повишени стойности на кръвното
налягане, което е постоянно повишено и поради това той приема антихипертензивен медикамент Вазопрен
в доза 1х1 таблетка дневно, като една от причините за това е емоционалния
стрес. Установяват се данни за минал период на афективни
колебания и невротични оплаквания, които влизат в критериите за наличие на дезадаптационна реакция, която се дължи на преживян
емоционален стрес или значима загуба. Като тези реакции са много характерни за
задържани лица и се дължат на условията, в които са попаднали. Към момента
ищецът е в добро психично състояние, със стенична
емоция, активно защитава интересите си и е готов да се бори и в бъдеще за
„отстояване на правата си“.
Експертизата
счита, че от наблюдаваните промени в соматичното и психично състояние на М. не
може да се приеме, че се дължат именно на представянето на процесния
документ и тези отклонения не са в причинна връзка с писмо с рег. № А-8573 от
03.04.2014 г.
Пред
настоящата инстанция е разпитан свидетеля М.Б.П., който установява, че познава
ищеца, тъй като били заедно в ареста на „М-р Векилски“ от есента на 2013 г. до
2015 г. Имало един случай през лятото на 2014 г., когато ищецът споделил със
свидетеля, че са му приписали някакви оръжия и от тогава се чувствал много зле.
Свидетелят карал старшините да проверяват ищеца през половин-един час, защото
той не изглеждал добре. Ищецът имал много дела за изменение на мярката и след
съдебни заседания се чувствал зле. Свидетелят установява още, че преди месец
юли 2014 г. ищецът се чувствал по-добре, след това много паднал духом и психически.
Имало и един период, когато не искал да яде. Бил много зле, не можел да спи.
Свидетелката
М.А.П., съпруга на ищеца, установява, че Е. бил задържан на 24.11.2013 г. в
ареста, където се намира и в момента. По принцип той обича да спортува, ходи да
тича, да кара колело, преди задържането му бил абсолютно здрав, но след това
започнал да вдига високо кръвно. Това било лятото на 2014 г. На 22.07.2014 г.
имало заседание и пак не го пуснали, отказали да му променят мярката. Ищецът изпадал
от ярост от действията на П., защото са незаконни и неправомерни. Получил
главоболие, нямал апетит, не можел да спи. Получил болки в ставите, гърба.
Изпаднал в пълна депресия. Изключително много се ядосал от едно писмо, което било
изпратено от полицията в Испания. Свидетелката установява, че ищецът никога не
е излизал да пътува в Англия, никога не е бил в Англия. Това писмо било цитирано
в заседанието, когато била мярката. Ищецът се ядосал от писмото и му се повишило
кръвното. Чувствал се безнадеждно. Ищецът никога не е получавал разрешителни за
оръжие, не се е интересувал от такива оръжия, не е участвал и не участва в
отбор по спортна стрелба. Ищецът повдигнал въпрос във връзка с този документ
пред Специализирания съд и жалби са писани, но никой не му обърнал внимание.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени
вреди на ищеца, произтекли от използването от Специализираната прокуратура на
неистински документ-документ с невярно съдържание-писмо рег. № А-8573…екз. № 2 от 03.04.2014 г., издадено от МВР, Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“ до директор на ГДНП по ВНЧД № 118/2014
г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд-1 състав, въз основа на
което съдът е потвърдил протоколно определение от 10.07.2014 г. по НЧД №
773/2014 г. на СпНС, с което е оставено без уважение
искането на ищеца за изменение на изпълняваната по отношение на него мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в друга по-лека по ДП № 375/2013 г. по
описа на ГД „НП“-МВР, пр.пр.413/2013 г. по описа на
СП.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се
извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето,
което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно
щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение
е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя
работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл.
49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
С оглед установените фактически
обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявените
искове, настоящият състав намира, че предявения иск за причинени на ищеца неимуществени
вреди е неоснователен, предвид следните съображения:
За да възникне отговорността по
чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2)
увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е
възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.
Възлагането на работа безспорно
се установява и не е било спорно обстоятелство между страните.
Не се установява
обаче наличие на противоправно поведение от страна на
служители на ответника, изразяващо
се в използването на неистински
документ и представянето му
по ВНЧД № 118/2014 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд-1
състав, както и че именно въз основа на този неистински документ съдът да е
взел решението си за неоснователност на подадената от М. жалба, в резултат на
което и в пряка причинна връзка от горното ищецът е претърпял твърдените
неимуществени вреди.
Действително
въпросният документ - писмо рег. № А-8573…екз. № 2 от
03.04.2014 г., издадено от МВР, Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“ до директор на ГДНП е бил представен по делото /л.81-82, т.11/
и е обсъден от АСнС, но обсъждането е било във връзка
със защитното възражение на обвиняемия М. за продължителното му отсъствие извън
пределите на страна, както и пребиваването му в местата за лишаване от свобода,
което оборвало предположението за осъществена от него престъпна деятелност.
Като съдът е приел, че отсъствията на обвиняемия извън пределите на РБ не
изпълват твърдяната квалификация за „голям период от време“ и не съставляват
обстоятелство изключващо авторството на деянията на това обвиняемо лице. Т.е.
този документ дори да се приеме, че е с невярно съдържание, то той е обслужвал
защитната теза на обвиняемия /продължително отсъствие извън пределите на страната,
което води до невъзможност да извърши престъпленията, за които е обвинен/, а не
обвинителната на П..
На следващо място ищецът е
оспорил писмения документ в частта, в която се удостоверяват факти, че Е.М.
има регистрирано влизане на територията на Испания на 12.07.2007 г. на Летище
„Малага“ с полет от Лондон № ВА6944 на авиокомпания „Б. Е.“ и връщане към
Лондон на 16.07.2007 г. с полет ВА6949 на същата компания. М. е притежавал
разрешително за притежаване и употреба на състезателно оръжие № 12.962 от
28.06.2007 г., формуляр № 123.028 от 28.06.2007 г. подписано от Началника на
звеното за оръжие и експлозиви. Подобно разрешително е било издадено за редица
участници в Шампионата на Европа по пистолет, карабина, пушка и подвижна цел,
като Е.М. е бил част от българската делегация в Центъра по високо майсторство „******
І“ в Г., Г. за времето от 09 до 22.07.2007 г.
Всъщност тези факти са верни, но
касаят друго лице което обаче не е било напълно идентифицирано с трите си имена
и ЕГН. В този смисъл и според настоящия съдебен състав документът е с вярно
съдържание, тъй като удостоверява факти, които са се осъществили в
действителността /действително в периода от 09 до 22.07.2007 г. е проведен
такъв шампионат, в който е участвало лице на име Е.М., притежаващ разрешително
за притежаване и употреба на състезателно оръжие/, но този документ не е
удостоверявал и с него не е било възможно да се идентифицира дали лицето Е.М. е
самия обвиняем.
И на
последно място от доказателствата по делото не се установява съдът да е
формирал вътрешно убеждение въз основа на този документ и той да е обосновал
изводите на съда, относно неоснователността на жалбата на ищеца. Напротив ако
съдът бе стъпил на този документ, то той би следвало да приеме основателността
на защитната теза на обвиняемия М., но АСнС е приел
за неоснователна защитната теза за липсата на доказателства за авторство на
деянията на обвиняемия М., приел е че оспорената мярка за неотклонение се явява
съразмерна и съответна на степента на опасност на обвиняемия М. да извърши
престъпление, както и че характерът и тежестта на обвинението обуславят
необходимостта от по-сложно и продължително разследване. Именно по тези
съображения АСнС е приел, че не е налице основание,
което да мотивира извод за нуждата от изменение на взетата и изпълнявана по
отношение на обвиняемия мрака за неотклонение „Задържане под стража“.
Ето защо и на посочените
основания предявения иск се явява неоснователен. Поради неоснователността на
главния иск, неоснователен се явява акцесорният иск
за заплащане на мораторно обезщетение.
По разноските:
Съобразно изхода
на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва
да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 2030 лв., представляваща разноски направени от ответника за юрисконсултско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Е.Д.М., ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора-гр. С. иск с
правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД против П. на Р. Б., гр. С.,
бул. „****“ № * за заплащане на сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
настъпили в пряка причинна връзка от използването от Специализираната
прокуратура на неистински документ-документ с невярно съдържание-писмо рег. №
А-8573…екз. № 2 от 03.04.2014 г., издадено от МВР,
Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ до директор на ГДНП по ВНЧД №
118/2014 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд-1 състав, въз
основа на което съдът е потвърдил протоколно определение от 10.07.2014 г. по
НЧД № 773/2014 г. на СпНС, с което е оставено без
уважение искането на ищеца за изменение на изпълняваната по отношение на него
мярка за неотклонение „задържане под стража“ в друга по-лека по ДП № 375/2013 г.
по описа на ГД „НП“-МВР, пр.пр.413/2013 г. по описа
на СП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.04.2014
г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК Е.Д.М., ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора-гр. С. да заплати на П.
на Р. Б., гр. С., бул. „****“ № * сумата от 2 030 лв.
/две хиляди и тридесет лв./, разноски направени от ответника пред настоящата
инстанция за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: