Решение по дело №1879/2018 на Районен съд - Димитровград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№                                                      27.05.2019 г.                       гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ......................... колегия в публичното

заседание на седемнадесети април  .................…….................................................

през две хиляди и деветнадесета година в състав :     

      

                                                                   Районен съдия :  Андрей Андреев

                                                                    Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря  Т. Димитрова .................................................... и в присъствието на прокурора …..………............................................ като разгледа докладваното  от съдия Андреев ...............…..............................….......…    гр.д. № 1879 по описа

за  2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявени e  иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.240, ал.1 и 2 и чл.86, ал1 ЗЗД.

 

                        ИЩЕЦЪТ –„БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД гр.София между него и ответника на 24.01.2017 г. бил сключен Договор за кредит с № МАХ-*******за сумата в размер на 600,00 лева, като ответникът се задължил да върне заетата сума на три вноски, включващи и договорната лихва. Ответникът не е заплатил изцяло дължимата сума, като остатъкът възлизал на 460.00 лева. По образуваното заповедно производство – ч.гр.д. № 1271/2018 г. получили указания от съда за предявяване на иск за съществуване на вземането. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, по силата на което да установи съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 460 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението. Претендира деловодни разноски.                             ОТВЕТНИКЪТ –     Н.Г.Н. *** не подава отговор и не взема становище по иска.

 

                        В съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява.

                        В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.  

 

                        Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                        По заявление на ищеца от 01.08.2018 г. е образувано ч.гр.д. № 1271/18 г. по описа на съда и на 10.08.2018 г.  е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против ответника за сумите: 460,00 лева – главница, ведно със законната лихва от 01.08.18 г., както и 75 лева деловодни разноски, като вземането е произтичало от сключен Договор за кредит с № max_********* и предоставена сума в размер на 600 лева, която следвало да бъде върната ведно с лихвата на 3 погасителни вноски: 120,00 лева – на дата 20.02.2007 г., 240 лева на дата 20.03.20167 г. и 240,00 лева на дата 20.04.2017 г. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия кредит към дружеството. Разноски: внесена ДТ – 25.00 лева 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

                        Длъжникът е уведомен за заповедта при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което ищецът предявява установителен иск за вземането си.

                        Ищецът представя по настоящото дело Договор за кредит с № max_********* от 24.01.2017 г., сключен между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател, съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за потребителския креди (ЗПК) и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), при условия на договора: размер на кредита 400 лева; погасителна вноска 210- лева, брой погасителни вноски – 2, при 62 дни гратисен перид при вноски на 20.03 и 20.04.2017 г., при обща стойност на плащанията 420 лева, ГПР – 28,78 % и ГЛП – 39.78 лева.

                         Съгласно чл.22 от Договора, кредиторът предлага, а  кредитополучателят се съгласява и приема, срещу предвидени парични вноски, осигуряване преимуществено на „допълнителни действия“ – доброволен пакет „Всичко на макс“, по който се дължи възнаграждение, което се разсрочва за срока на договора, при първа вноска в размер на 120 лева на 20.02.2017 г. и по 30 лева на 30.03 и 20.04.2017 г. или общо дължима сума по Кредита и Доброволния пакет: 120 лева на 20.02, 240 лева на 20.03 и 240 лева на 20.04.2017 г.   

                        Съгласно чл.6, ал.2 от Договора, заемната сума следва да бъде предоставена по банков път по посочена лична банкова сметка ***.    

                        При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

                        Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл договор за кредит от 24.01.2017 г.  попада под уредбата на ЗПК.

                        Приложими са и разпоредбите на чл.240 ЗЗД, освен тези на ЗПК.

                        Договорът  за заем е реален. За да е валиден е задължително да е предадена на заемополучателя определена парична сума.

                        С доклада по делото в тежест на ищеца е била възложено доказването на  сключването на договора и отпускането на определена парична сума на ответника.

                        Ищецът не ангажира каквито и да са доказателства, установяващи превеждане по сметка или предаване на договорената като заем сума от ищеца на ответника. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос на последиците от недоказаното, т.е. състои се в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е недоказан.                           След като по делото не се доказа по безспорен, категоричен и несъмнен начин ищецът да е предал на ответника в заем договорената сума, поради което последният не дължи връщането й.

                        Съгласно трайната практика на ВКС частичното пращане не представлява признание на остатъка от задължението.

                        Предявеният иск за установяване на вземане в размер 460 лева се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

                        В полза на ищеца не се следват разноски. 

                        Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И:

 

                        ОТХВЪРЛЯ иска на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Изгрев, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5, представлявано от Б.К.Б.и С.И.Г.– управители против Н.Г.Н. ***, ЕГН ********** за установяване на съществуване на вземане на ищеца против ответника за сумите: 460 лева – главница по Договор за кредит Договор за кредит с № max_*********** от 24.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 1271/2018 г. на РС-Димитровград е била издадена заповед по чл.410 ГПК.

 

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен  съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.     

 

 

                                                                                  СЪДИЯ:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Съдебният акт е обявен на 27.05.2019 г.

Секретар: Д.Петрова