№
……….
Гр.
Варна, ………………... 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2805 по описа на Административен съд –
Варна за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр.
чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно. Жалбоподателят посочва, че през периода 20.04.2017 –
31.05.2021 г. е упражнявал трудова дейност във В., но е напуснал тази държава
окончателно и на 30.07.2021 г. е подал заявление за отпускане на обезщетение за
безработица. Със структуриран електронен документ U002 е потвърдено, че Ц. е бил
осигурен във В. за посочения период. Въпреки това било издадено обжалваното
пред директора разпореждане, с което е отказано отпускането на обезщетение за
безработица, тъй като Ц. не попада в персоналния обхват на чл. 30 и чл. 32 от
Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство В. и Северна Ирландия от ЕС
и ЕОАЕ и за него не са приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 и
Регламент (ЕО) № 987/2009. Жалбоподателят счита, че изводите в обжалваното
решение противоречат на приложимите вътрешни и европейски норми. Моли решението
да бъде отменено на органа да бъде указано да изпълни нормативното си
задължение да отпусне полагащото се на Ц. парично обезщетение за безработица.
Претендира и присъждане на разноски по делото.
Ответникът в производството,
Директорът на ТП на НОИ – Варна счита жалбата за неоснователна. Моли актът да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен, а на поделението да бъде
присъдено юрисконсултско възнаградение.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет
на обжалване в производството е Решение
№ 2153-03-144/02.12.2021 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Варна. С решението е отхвърлена жалбата на Ц.
срещу Разпореждане № 031-00-3576-3/20.10.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна.
Разпореждането
е издадено по Заявление вх. № 6843/30.07.2021 г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица, подадено от В.Д.Ц. до Директора на ТП на НОИ, в
което декларира, че трудовото му правоотношение с английски работодател е
прекратено, считано от 01.06.2021 г., и е бил осигуряван във В. от 20.04.2017
до 01.06.2021 г. Към заявлението, Ц. е представил заявление за удостоверяване
на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС със СЕД U002, както и копия от документи за
заетост, доходи и осигуряване, издадени от В.. Служебно е изготвена справка за
състоянието на трудовите договори на Ц., от която се установява, че последното
му трудово правоотношение в България е прекратено на 01.04.2017 г.
Производството
е спряно с разпореждане от 02.08.2021 г. до получаване на служебно изискани
удостоверения за осигурителни периоди и доходи, и е възобновено с разпореждане
от 13.10.2021 г. след получаване на структуриран електронен документ U002, издаден от компетентната институция
на В..
На
20.10.2021 г. е издадено оспореното пред директора на ТП на НОИ разпореждане, с
което на Ц. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.
54а от КСО. В разпореждането е посочено, че след осигурителния период във В. Ц.
няма български осигурителни периоди, не е приложим чл. 30 от Споразумението за
оттегляне, тъй като с връщането си Ц. е прекъснал трансграничната ситуация и
положението му не обхваща държава членка и Обединеното кралство. Чл. 32 от
Споразумението за оттегляне също е приет за неприложим, тъй като няма български
осигурителни периоди за сумиране с британски за получаване на право на
обезщетение.
Разпореждането
е обжалвано в срок, а жалбата е отхвърлена с обжалваното в настоящото
производство решение. Според мотивите на решението, Ц. не отговаря на условията
по чл. 54а, ал. 1 от КСО, тъй като не попада в персоналния обхват на чл. 30 от
Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от ЕС и ЕОАЕ, доколкото не
е в нито една от посочените в тази разпоредба ситуации, обхващащи държава
членка и В., нито в изключенията по чл. 32, които се отнасят до сумирането на
осигурителни периоди в България и във В.. Ц. няма осигурителен стаж за труд в
България през последните 18 месеца преди прекратяване на трудовата дейност,
поради което не попада в хипотезата на чл. 32 от Споразумението за оттегляне.
Спор
по фактите относно продължителността на осигурителните периоди на Ц. във В. и
липсата на осигурителни периоди в България, обхванати в срока по чл. 54а, ал. 1
от КСО липсва. Не е спорно, че Ц. отговаря на изискванията по чл. 54а, ал. 1,
т. 1—3 от КСО, доколкото той е декларирал посочените обстоятелства в искането
си, а в мотивите на обжалваното решение липсват констатации за обратното.
При
така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът констатира, че обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Варна
и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 54ж, ал. 1 от КСО и чл. 117, ал. 1, т. 2, буква б) от КСО. Решението
отговаря на изискванията за писмена форма съгласно чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО
и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО и в него са изложени
подробно фактическите и правните основания за издаването му, позволяващи
осъществяването на съдебен контрол по същество. Не се твърдят и при служебната
проверка не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на решението само на това основание.
Приложим
в производството е чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване, който се отнася
до правото на парично обезщетение за безработица.
Съгласно
чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица
имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Чл.
54а, ал. 2, т. 4 от КСО гласи, че придобиване на право на обезщетение се зачита
и времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по
който Република България е страна или на европейските регламенти за координация
на системите за социална сигурност.
Релевантният
за преценката относно правото на парично обезщетение за безработица период е
периодът от 01.12.2019 г. до 31.05.2021 г., когато Ц. твърди, че е прекратено
осигуряването му.
През
целия посочен период Ц. е полагал труд и е бил осигуряван във В., като това
обстоятелство не е спорно между страните.
Спорният
въпрос е дали този период се зачита за осигурителен стаж на основание на
международен договор, по който Република България е страна, или на европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност. На съда не е
известно между Република България и Обединеното кралство В. и Северна Ирландия
да съществува подписан двустранен договор, регламентиращ социално-осигурителни
отношения.
Що
се отнася до прилагането на европейските регламенти за координация на системите
за социална сигурност, съдът приема следното.
Във
връзка с преценката за приложимите норми за координация на системите за
социална сигурност, релевантният период се разделя на няколко части, както
следва:
-
През м. 12.2019 и 01.2020 г. – до датата
на оттегляне на В. от ЕС, тази държава е имала статут на държава членка на ЕС.
-
От 01.02.2020 г. В. има статут на трета
държава. Подписано е Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство В. и
Северна Ирландия от ЕС и ЕОАЕ.
-
От 01.01.2021 г. действа Споразумението за
търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за
атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство В. и Северна Ирландия,
от друга страна (ОВ L
149, 2021 г., стр. 10).
Двете споразумения
действат паралелно, като предвидените и в двете правила относно координацията
на системите за социална сигурност се прилагат към лицата в зависимост от
техния персонален обхват.
Преценката относно
приложимите към дадено лице правила се извършва последователно, чрез проверка
първо, дали лицето попада в пълния обхват на европейските регламенти, второ,
дали попада в частичния обхват и трето, ако не попада в нито една от тези две
групи, спрямо него се прилага националното законодателство и евентуално
правилата по Споразумението за търговия и сътрудничество.
По отношение на лицата,
попадащи в обхвата на член 30 от Споразумението за оттегляне, европейските
регламенти в областта на координацията на системите за социална сигурност
действат в пълен обем. Ц. не е обхванат от член 30 от Споразумението за
оттегляне, тъй като, макар да е бил сред лицата по член 30, параграф 1, буква
а) от него, е излязъл извън персоналния обхват на това споразумение на
основание параграф 2 от същия член, тъй като е напуснал В., тоест прекъснал е
ситуацията, посочена в параграф 1. По същата причина, Ц. не е и сред лицата по
член 10 от това споразумение.
По отношение на лицата,
попадащи в обхвата на член 32 от Споразумението за оттегляне, действат част от
правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004, и по-специално правилата относно
използването и сумирането на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна
заетост или пребиваване, включително права и задължения, произтичащи от такива
периоди, ако те са граждани на Съюза и спрямо тях се е прилагало
законодателството на Обединеното кралство преди края на преходния период, но
които към края на преходния период не пребивават вече в Обединеното кралство. Ц.
не попада в обхвата на член 32 от Споразумението за оттегляне, тъй като към
31.12.2020 г. е продължавал да пребивава в Обединеното кралство, което е
напуснал окончателно по негови данни на 02.06.2021 г.
Предвид
горното, спрямо Ц. се прилагат правилата в областта на координацията на
системите за социална сигурност в Споразумението за търговия и сътрудничество.
Съгласно член SSC.3, буква з) от Протокола относно
координацията в областта на социалната сигурност към Споразумението за търговия
и сътрудничество този протокол се прилага към обезщетенията за безработица.
Приложимото към Ц. законодателство е определено от
член SSC.10,
параграф 3, буква в), и това е законодателството на Република България,
доколкото това е държавата на пребиваването му и спрямо него не се прилагат
букви а) (за лица, осъществяващи дейност в определена държава) и б) (държавни
служители).
Член SSC.7,
озаглавен „Сумиране на периоди“, гласи, че компетентната институция зачита,
доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост, самостоятелна
заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство, ако
съгласно нейното законодателство от завършването на периоди на осигуряване,
заетост, самостоятелна заетост или пребиваване зависи придобиването,
запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения
(буква а).
Глава 6 от Протокола относно координацията в областта
на социалната сигурност се отнася специално до обезщетенията за безработица. Член
SSC.56,
параграф 1 гласи, че компетентната институция на дадена държава, чието
законодателство поставя придобиването […] на правото на обезщетения в зависимост от завършването
на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо
периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно
законодателството на всяка друга държава, като завършени съгласно прилаганото
от нея законодателство.
Частта от Протокола относно прилагането, наред с
всичко останало, съдържа
разпоредби за сумирането на периоди, сред които е член SSCI.11, който гласи в параграф 1, че за
целите на прилагането на член SSC.7 компетентната институция се свързва с
институциите на държавите, чието законодателство също се е прилагало спрямо
съответното лице, с цел установяване на всички периоди, завършени съгласно
тяхното законодателство. Съгласно
параграф 2 съответните периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост
или пребиваване, завършени съгласно законодателството на държава, се прибавят
към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава,
доколкото това е необходимо за целите на прилагането на член SSC.7, при условие
че тези периоди не съвпадат.
Член SSCI.46 от Специалните разпоредби от частта
относно прилагането (глава 5), относими към обезщетенията за безработица във
връзка със сумирането на периоди и изчисляване на обезщетения гласи, че член SSCI.11, параграф 1 от настоящото
приложение се прилага mutatis mutandis към член SSC.56 от настоящия протокол.
Предвид горното и по-специално член SSC.7, компетентната да приложи
българското законодателство институция следва да зачете, доколкото е необходимо
периодите на осигуряване на Ц., завършени съгласно законодателството на В..
Чл. 54а от КСО не поставя като условие някаква част от
завършените периоди на осигуряване, обхванати 18-месечния период, да бъдат
завършени в България, а еднозначно и безусловно зачита времето, признато за
осигурителен стаж на основание на европейските регламенти за координация на
системите на социална сигурност, за придобиване на право на парично обезщетение
за безработица. Що се отнася до значението на думата „сумиране“, използвана в
наименованието на член SSC.7
от
Споразумението за търговия и сътрудничество, тя не може да се тълкува в смисъл,
че изисква да има периоди на осигуряване в повече от една държава, след като
КСО не предвижда такова условие. Самият текст на член SSC.7 е ясен и еднозначен и смисълът му
е, че периодите в Обединеното кралство следва да се зачитат в държавите членки
като равностойни на периодите, завършени в съответната държава членка.
Предвид това, съдът счита, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, като постановено при неправилно прилагане и тълкуване на чл.
54а от КСО във връзка с цитираните по-горе разпоредби от Споразумението за
търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за
атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство В. и Северна Ирландия,
от друга страна (ОВ L
149, 2021 г., стр. 10).
Това налага отмяна на обжалваното решение и доколкото
в настоящото производство съдът не действа като инстанция по същество, връщане
на преписката на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Варна за ново произнасяне по заявлението при спазване на дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на правния спор направеното
своевременно искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя е
основателно. Възражението на ответника относно размера на адвокатското
възнаграждение следва да бъде отхвърлено, предвид малката разлика между
минималния размер за съответния вид дело по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (350 лева) и претендирания размер (450
лева), както и предвид правната сложност на случая.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 2153-03-144/02.12.2021 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Варна, с което е отхвърлена жалбата на В.Д.Ц.
срещу Разпореждане № 031-00-3576-3/20.10.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна.
ВРЪЩА на
ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна преписката по
Заявление вх. № 6843/30.07.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за
безработица, подадено от В.Д.Ц., за ново разглеждане и произнасяне при спазване
на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт да заплати на В.Д.Ц. ***, ЕГН **********, сумата 460
(Четиристотин и шестдесет цяло) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: