РЕШЕНИЕ
№ 1672
гр. Пловдив,
01.10.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение,
XXVII състав в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТАЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 1153 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството
е по реда на чл.215, във вр. с чл.196, ал.4 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/.
2. Образувано е по жалба на Р.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Н.К., срещу заповед № РД-09-506 от 11.05.2020 г. на
кмета на община Марица, с която е наредено да се премахне сграда с
идентификатор 62858.501.791.3 по кадастралната карта на с. Рогош, община
„Марица”, област Пловдив, одобрена със заповед № РД-1834/06.03.2008 год. на
изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: „Жилищна сграда", брой
етажи: 1, със застроена площ от 72 кв.м., находяща се
в ПИ № 62858.501.791 по кадастралната карта на с. Рогош.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска
отмяната му от съда. Твърди се, че липсват фактическите и правни основания за
издаване на процесната заповед, тъй като административния орган не е извършил
анализ и не е посочил защо сградата не може да бъдат поправена или заздравена.
В тази насока се потдържа, че сградата подлежи на
укрепване. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и се
възразява срещу размер на заявените от другата страна.
3. Ответникът - кмет на община Марица, чрез процесуалния
си представител – юрисконсулт П., поддържа становище за неоснователност на
жалбата. Твърди, че са налице фактическите и правни основания сградата да бъде
премахната. Сочи се, че са спазени процесуалните правила за издаване на
заповедта като е осигурена възможност за заинтересованите страни да участват в
производството. Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита и се възразява срещу размера на разноските на другата
страна.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
5. Според нотариален акт № 177, том 40, рег. № 13418,
дел. № 9626 от 1999г. Р.С.Ч. е собственик на масивна едноетажна сграда със
застроена площ от 80 кв.м, без дворно място, находяща
се в имот пл. № 793, парцел XI-419, кв.
33 по регулационния план на с. Рогош, Пловдивска област.
6. Със заповед № РД-09-134/14.04.2000г. на кмета на община Марица е одобрено изменение на застроителния и регулационен план за парцел XI-419, кв. 33 като са образувани три нови парцела: XI-419, X-419 и XXII – 419, кв. 33, с. Рогош, Пловдивска област. Видно от удостоверение рег. № 94-01-162 (1)06.03.2019г., издадено от община Марица, парцел XXII – 419, кв. 33, с. Рогош, Пловдивска област, съответства на ПИ № 62858.501.791.3 по КККР на с. Рогош.
Според скица №
15-916491/09.10.2019г., издадена от Служба по геодезия картография и кадастър –
Пловдив, сградата с идентификатор 62858.501.791.3 по Кадастралната карата и
кадастралните регистри на с. Рогош, община Марица, област Пловдив, одобрена със
заповед № РД-18-34/06.03.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, е отразена
като жилищна на един етаж с площ 72 кв.м и административен адрес: ***.
7. Във връзка с искане вх. №
94-01-660-ТСУ/16.10.2003г. на Р.С.Ч., на основание чл. 53 и чл. 151, т. 2 от ЗУТ, е издадено разрешение рег. № 94-01-660-ТСУ/14.11.2003 г. от главния
архитект на община Марица за извършване на ремонт на покрив, с подмяна на
покривните материали на жилищна сграда в УПИ XII – 419, кв. 33 по плана на с.
Рогош, Пловдивска област. След проверка на място по изпълнението на разрешение
рег. № 94-01-660-ТСУ/14.11.2003 г. е констатирано укрепване на конструкцията на
едноетажната сграда и изпълнение на нови конструктивни елементи, в тази връзка главният
архитект на община Марица е издал предписание рег. №
94-01-772-ТСУ/03.12.2003г., с което е наредил на Р.С.Ч. да поиска разрешение за
извършване на основен ремонт и укрепване на конструкцията на жилищната сграда.
8. Според протокол от 11.09.2019г. комисия,
назначена със заповед № РД-09-1122/26.09.2016г. на кмета на община Марица, е извършила
проверка на обект: „жилищна сграда с идентификатор № 62858.501.791.3 на един
етаж със ЗП 72 кв.м., попадаща в ПИ №
62858.501.791 по кадастралната карта на с. Рогош“. Констатирано е, че сградата
е в лошо конструктивно състояние: конструкцията на сградата е компрометирана;
покривът е пропаднал, таванът на места липсва; стените са напукани; мазилката
на места липсва, както и част от дограмата; сградата се намира на улична
регулация, изоставена е и не се използва; застрашена е от самосрутване;
негодна е за ползване, вредна в санитарно – хигиенно отношение, опасна за
живота и здравето на хората, не подлежаща на ремонт и реконструкция, поради
което следва да бъде премахната.
За удостоверяване връзването на
протокол, по делото е представено известие за доставяне на документ с рег. №
94-00-2794/17.12.2019г., получен от Р.С.Ч. на дата 18.12.2019г.
9. Кметът
на община Марица
е издал заповед № РД-09-506 от 11.05.2020 г., с която на основание чл. 195, ал.
6 от ЗУТ е наредил на Р.С.Ч. да премахне сграда с идентификатор 62858.501.791.3
по кадастралната карта на с. Рогош, община „Марица”, област Пловдив, одобрена
със заповед № РД-1834/06.03.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, с
предназначение: „Жилищна сграда", брой етажи: 1, със застроена площ от 72
кв.м., находяща се в ПИ № 62858.501.791 по
кадастралната карта на с. Рогош. В мотивите на заповедта са възприети изцяло
констатациите по протокола от 11.09.2019г. Посочено е, че собственикът на
сградата е уведомен с писмо рег. № 94-00-2794/17.12.2019г. за извършения оглед
и му е предоставен срок по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ за подаване на възражения, но
такива не са постъпили.
10. По делото се събраха показанията на
свидетеля Б. С.Ч. - снаха на Р.С.Ч.. Свидетелят заявява, че е запознат с имота в
с. Рогош на ул. „Васил Левски“. Р.Ч.
закупила сградата в лошо състояние. Съпругът на Б. Ч. предприел действия за
извършване на ремонт, но бил спрян от кмета. Получил писмо, което му налагало
да спре строежа. По отношение поддръжката на сградата на свидетеля не му е
известно да е издаван отказ за извършване на ремонт. Около пет години се
занимавали с въпроса за правилното отразяване на сградата в кадастъра. Сградата
не е обитавана. Свидетелката и свекърва й подали в администрацията на община
Марица искане за разрешение за издаване на виза. По протокола с констатациите,
който получили, в срок не са възразявали. Възразили чак след издаването на
заповедта за премахване на сградата. След протокола, преди издаването на
заповедта, провели разговор с М.Х.- гл. архитект и Б.П.- инж. по незаконно
строителство, но не стигнали до писмено
искане на
разрешение за строеж.
11. По делото бе допусната съдебно – техническа експертиза с
вещо лице инж. Я.Н.Р., чието заключени бе прието без възражения от страните и
се кредитира с доверие от съда. При проверката на място вещото лице е
установило, че техническото състояние на сградата е значително влошено от
напълно компрометираната покривна конструкция. Част от дървените покривни греди
са провиснали и нацепени, дъсчената обшива е начупена или на места изобщо
липсва, има счупени керемиди, стрехите са провиснали и с начупена обшивка, улуците
са счупени и на места прекъснати с липсващи части. Покривното пространство е
изцяло отворено от запад над нивото на горния край на зидовете. Летвената обшивка над помещенията, накована по
хоризонталните греди, е начупена и през нея прониква дъждовна вода. Огледът на
място не показа наличие на места с пропадане на основите. Не е нарушена целостта
на зидарията на носещите стени от север /по калкана/, от изток /към площада/,
от юг и от запад до калкана. Канали по зидарията има отвътре, направени за
прекарване на ВиК и ЕЛ инсталации в помещенията. Компрометирани са две
стени - тази от запад по границата със съседния имот, която има значителна
вертикална пукнатина и северната стена в чупката на сградата, която в момента е
заменена с дъски и която се е отделила от съседната стена. Техническото
състояние на сградата не позволява да бъде използвана.
С цел подпиране на покривната
конструкция и облекчаване на натоварването върху западната стена с пукнатина,
жалбоподателката е монтирала две самостоятелни стоманени рамкови конструкции.
Едната е вътре в южното помещение на сградата - стоманена конструкция от
няколко рамки, стъпили на пода и достигащи до покрива и една в северното
помещение, изпълнена по същия начин. За обезопасяване на западната стена, над
която покривното пространство е отворено, отвън е иззидана дублираща стена от
тухли, като в двата края е монтирана армировка за изпълнение на две стоманобетонови колони в равнината й. Такава стена, но само
от тухли, е иззидана от север пред късата стена в чупката на сградата, на 30
см. разстояние, до нивото на долния ръб на съществуващия отвор.
Сградата крие непосредствена
опасност за хора, преминаващи по тротоара, само от падащи части от стрехите и улуците на покрива. Тъй
като е изпразнена от вещи и не се ползва не създава друг непосредствен риск. Изпълнените
вътре стоманени рамкови конструкции временно задържат дървените греди на
покрива от саморазглобяване и евентуално счупване, но
това решение не е трайно. Двете иззидани дублиращи стени от запад и север по
късата страна предпазват съседните имоти и сгради от евентуални авария на
съществуващите стени, но не ги предпазват от авария на покривната конструкция. Опасност
от разрушаване крие самата дървена покривна конструкция и не може да се
гарантира общата й устойчивост и дълготрайност. Сградата не крие непосредствена
опасност от пожар, тъй като електрозахранването е прекъснато, а вътре
помещенията са празни. Не може да бъде определена и като вредна в санитарно -
хигиенно отношение поради отсъствието отвътре или отвън на вещи и предмети. В
сегашния си вид, без да се извърши ремонт, сградата не е годна за ползване.
Покривната конструкция на сградата
много трудно би могла да се ремонтира и заздрави - трябва да се подмени.
Задължително трябва да се презида западната ограждаща
стена, която има значителна пукнатина и цялата е наклонена и отделена от
съседната стена при ъгъла между тях. Трябва да се затвори целия обем на подпокривното пространство, за да се прекратят течовете
вътре в сградата. Годни за ползване са фасадната стена от изток, калканната
стена от север, ограждащата стена от юг, ограждащата стена от запад до
калканната и вътрешната преградна стена. Сградата може да се ремонтира, тъй
като не се констатират дефекти на основите й и част от стените й са здрави.
Може да се поправи и заздрави, ако се премахне
цялата покривна конструкция и се президат двете стени
- тази от запад по границата със съседния имот и съседната на нея от север в
чупката. След като се изпълни изцяло нова покривна конструкция в съществуващия
обем, макар и стара и несъответстваща на действащата нормативна уредба,
сградата би могла да се използва до изпълнение на предвиденото основно
застрояване в имота. В обобщение сградата може да бъде ремонтирана.
ІV. За правото:
12. В разпоредбата
на чл. 196 вр. с чл.195, ал.6 от ЗУТ е установена процедурата по премахване на
строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и
живота на обитателите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване или са вредни в санитарно-хигиенно отношение.
Състоянието на тези строежи се установява от комисия от специалисти, назначена
от кмета на общината. Съгласно чл. 196, ал. 2 ЗУТ комисията действа служебно
или по искане на заинтересуваните лица, като събира служебно всички необходими
данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересуваните лица.
Решението на комисията, за премахване или за поправяне, заздравяване и хигиенизиране на строежа в определен срок, се
одобрява от кмета на общината, който на основание чл.195, ал.6 ЗУТ може да
издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или
други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите,
негодни са за използване, застрашени са от самосрутване,
създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно
отношение и не могат да се поправят или заздравят.
От материалноправна страна, за да е
осъществено правното основание по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, следва да са налице
кумулативно предвидените в нормата предпоставки - сградите да са опасни за
живота и здравето на гражданите, да са негодни за ползване и да не могат да се
поправят или заздравят /Решение № 12845 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2018 г.; Решение № 8347 от 20.06.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 1996/2018 г.; Решение № 2893 от
7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2017 г.;
Решение № 10595 от 30.10.2006 г. на ВАС по адм. д. №
7035/2006 г.; Решение №775 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм.
д. № 9992/2009 г.; Решение №3169 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм.
д. № 14598/2009 г./. При липса на някоя от предпоставките не е налице и фактическият
състав по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, който обосновава издаването на заповед за
премахване. В случая се установява, че сградата е опасна и негодна за
използване, без да е вредна в санитарно-хигиенно отношение и непосредствено да
е застрашена от самосрутване. Според заключението на
вещото лице има обективна възможност сградата да се поправи, чрез извършване на
реконструкция на част от ограждащите стени и подмяна на покривната конструкция.
Правният смисъл и съдържанието на
понятието по чл. 195, ал. 6 ЗУТ за „поправяне или заздравяване“ изисква отношение
между компрометираната и същинската част на сградата като на част към цяло (в
този смисъл решение № 3852/12.03.2020г. по адм. дело
№ 1353/2019 г. на ВАС). Иначе казано в основната си част обектът следва да
съществува, а нужните дейности да се състоят в подмяна и/или укрепване на
елементи и материали, като не се засяга основния субстрат на сградата, така че
дължимото по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ във вр. чл. 195,
ал. 1 от ЗУТ поведение да прераства в изпълнение на изцяло нов строеж.
13. Обективното
състояние на процесната сграда - без
дефекти в основите и годни за ползване фасадни стени от изток, калканната стена
от север, ограждащата стена от юг, ограждащата стена от запад до калканната и
вътрешната преградна стена, налага извод, че поправянето и заздравяването на
сградата е възможно както от техническа гледна точка, така и допустимо по
смисъла на правната норма. Предприетите от собственика действия по временно
укрепване и обезопасяване на сградата сочат на воля за изпълнение на
задълженията по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ. В този аспект се явяват неоснователни
възраженията на ответника, че адресатът на принудителната мярка не се
интересува от състоянието на сградата. Подаването на възражение срещу
констатациите на комисията е правна възможност. Неупражняването на това право
не обосновава нито фактическите констатации на административния орган, нито
правното основание за неблагоприятната намеса в правната сфера на адресата.
Установената от орган фактическа обстановка може да бъде оборвана от
задълженото лице с всички допустими доказателства и доказателствени сраства
както в административната фаза, така и в хода на съдебното дирене.
Относно сеизмичната осигуреност на
сградата, изискванията на Наредба №
РД-02-20-2/2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони се
явяват неотносими. Сградата е заварена и по време на изграждането й, този
нормативен акт не е съществувал. Тези изисквания следва да бъдат съобразени при
евентуално проектиране за извършване на реконструкция и основен ремонт на
процесния обект. Административният орган е наредил премахването на сградата без
да събере всички необходими данни и без да предостави възможност на собственика
й в съответен срок да предприеме действия по нейното поправяне и заздравяване. При
това положение, след като липсва предвидената в закона отрицателна предпоставка
– сградата да не може да бъде поправена или заздравена, заповедта за премахване
по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ се явява материално незаконосъобразна - издадена преди
да бъде реализирана процедурата по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, при която кметът на
общината е следвало да издаде заповед, с която да задължи собственика да
извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за
поправяне или заздравяване на сградата. Едва при неизпълнение на такова
предписание, за административния орган ще се открие възможността да нареди
премахване на сградата, без да се стигне до прекомерно засягане правната сфера
на адресата при спазване на принципа за съразмерност и в съответствие с целта
на закона. Като не е осигурил възможност за собственика на сградата да охрани
интересите си, органът е засегнал правото на собственост в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът е издаден. При това положение оспореният
административен акт се явява издадена при неизяснена фактическа обстановка, в
противоречие с процесуалните правила и в нарушение на материалноправните норми и
целта на закона, поради което следва да бъде отменен.
V. За разноските:
14. Изходът на
делото налага на жалбоподателя да бъдат присъдени строените съдебни разноски,
които се доказват в размер на 410 лева, от които 10 лева за държавна такса, 200
лев за възнаграждение на вещо лице и 200 лева за адвокатска защита. Ответникът
е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за
адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.2, т. 1, от Наредбата
за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела
без определен материален интерес по Закона за устройство на територията и
Закона за кадастъра и имотния регистър минималното възнаграждение е в размер
на 900 лв. Претенцията на жалбоподателя
е за присъждане на разноски за адвокатска защита под този минимален размер. При
това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските
следва да бъдат присъдени в пълен размер. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Ето защо,
Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №
РД-09-506 от 11.05.2020 г. на кмета на община Марица.
ОСЪЖДА община
Марица да заплати на Р.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 410
(четиристотин и десет лева),
представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/