М О Т И В
И
към присъдата, постановена на 28.11.2016г. по НОХД №1381/2016 година от Варненски окръжен съд -
наказателно отделение
Варненската
окръжна прокуратура е внесла във Варненски окръжен съд обвинителен акт по
досъдебно производство №2070/2016г. по описа на Четвърто РУ при ОД
на МВР-Варна, срещу:
Е.П.К. – ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.2 от НК,
за това, че на 16.03.2016 г. в с.
Тръстиково, област Варненска, без надлежно разрешително, държал с цел
разпространение прекурсори на обща стойност 102.46
лв., както следва – червен фосфор с нетно тегло 8.71 гр. на стойност 1.74 лв.,
йод с нетно тегло 53.62 гр. на стойност 11.80 лв., натриева основа с нетно
тегло 198.1 гр. на стойност 0.40 лв., солна киселина 138 мл. на стойност 0.17
лв., толуен 500 мл. на стойност 7.40 лв., метилацетат 400 мл. на стойност 0.80 лв., фосфорна киселина
668 мл. на стойност 80.16 лв., 680 мл. течност, съдържаща толуен
и метилацетат в неустановима
пропорция с неустановена стойност, псевдоефедрин 5.98
гр. с неустановена стойност, както и
съоръжения за производство на наркотично вещество метамфетамин
както следва – стъклена плоскодънна колба „Ерленмайер“
с вместимост 500 мл., черна електронна везна с капаче, пластмасова фуния и
стъклен капак от йенско стъкло.
Делото е разгледано
при прилагането на диференцираната
процедура за приключване на наказателното производство, а именно - съкратено
съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в Глава XXVII от НПК, предвид направено
от подсъдимия К. признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и съгласие
да не се събират доказателства за тези факти, съгласно чл. 371, т.2 от НПК, подкрепящо се от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна
прокуратура-Варна, сочи, че събраните в рамките
на наказателния процес доказателства са еднозначни и безспорни и подкрепят направените от подсъдимия самопризнания за извършеното
от него деяние, за което му е възведено обвинение. Иска, съдът при прилагането на разпоредбата на
чл.58а от НК да определи подходящо по размер наказание, което да бъде изтърпяно
ефективно. Като аргумент за това, посочва обремененото съдебно минало на
подсъдимия, осъждан за извършени тежки
престъпления, както и очевидната неефективност на наложените му в тази връзка
наказания при условията на чл.66 от НК, а от друга - изключително високата степен на обществена опасност на извършеното
от подс.К. деяние. Алтернативно, иска ако съдът
прецени и наложи условно осъждане, то размерът на наказанието да позволява
отлагането му с максимален изпитателен срок от пет години, както и налагането на
предвиденото от законодателя наказание „Глоба“.
Адв.В. - защитник на подс.К.
заявява, че при налагането на наказанието, същото не следва да бъде изтърпявано
ефективно, а отложено с подходящ изпитателен срок, основание за което намира в
реабилитацията на подсъдимия по отношение на предходните му осъждания, както и
наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, свързани с проявената самокритичност от страна на подсъдимия и оказано съдействие на органите на
полицията. Иска при определяне на наказанието, съдът да приложи разпоредбата на
чл.55 ал.1 от НК и да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ под предвидения
в закона минимум, което да се отложи с подходящ изпитателен срок, както и да не
се налага предвиденото от законодателя наказание „Глоба“, сочейки, че дори в
минималния си размер, тази санкция се явява прекалено голяма за подсъдимия.
Подсъдимият
К., заявява, че осъзнава грешката, която е допуснал с извършването на престъпното
деяние и че е направил всичко възможно след това да промени начина си на живот
и да се отдели от компанията в която е бил досега.
Предвид провеждане по делото на съкратено съдебно следствие по реда на глава
ХХVІІ-ма от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
позова на направените самопризнания от подсъдимия по реда на чл. 372, ал.4 вр. чл. 371, т.2 от НПК и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
Окръжен съд - Варна, като прецени
доводите на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема за установено следното:
На 16.03.2016 г., подс.К.
който имал рожден ден, за да го отпразнува решил да си набави нужните му
средства, чрез производството и продажбата на синтетичен
наркотик, предвид познанията и уменията му в тази област, които и друг
път прилагал. С оглед естеството на процеса на производство на синтетично
наркотично вещество, подсъдимият търсейки подходящо за целта помещение се
свързал със св.Виктор Георгиев, за който
знаел, че живее самостоятелно. Предложил да се видят и да отидат заедно в къщата
му в с.Тръстиково, където да „готви“ наркотика, за което обещал сумата от 50.00
лева. Тъй като и преди подсъдимият бил ползвал дома на св.Георгиев, за което същият
получил определена парична сума, а и
съпругата му отсъствала този ден, св.Георгиев се съгласил. Срещнали се в
гр.Белослав, откъдето тръгнали за с.Тръстиково, предвижвайки се с автомобил,
управляван от св.Васил Иванов. Двамата слезли на ЖП-спирката в селото и пеш се
отправили , към дома на св.Георгиев. Когато влезли вътре, подс.К.
извадил от носената от него раница предварително набавени за производството на
наркотика вещества и приспособления и започнал процес на нагряване на същите. В
този момент, в дома на св.Георгиев била извършена полицейска проверка от св.Стоян
Диамандиев и св.Милен Русев, предвид получен от
сътрудник на полицията сигнал за срещата на подс.К. и
св.Георгиев. Разбирайки за полицейското присъствие в дома на св.Георгиев, подс.К. направил опит да избяга през прозореца на стаята,
но след кратко преследване бил задържан.
Било образувано
досъдебно производство на основание чл.212, ал.2 от НПК, като се извършил оглед
на местопроизшествието, а подс.К. доброволно предал
на полицейските служители донесените от него
и използвани вещества и съоръжения.
Видно от заключението на назначената по досъдебното производство
физико химическа експертиза, било установено, че предадените от подсъдимия
вещества са: червен фосфор с нетно
тегло 8.71 гр., йод с нетно тегло 53.62 гр., натриева основа с нетно тегло
198.1 гр., солна киселина 138 мл., толуен 500 мл. метилацетат 400 мл., фосфорна киселина 668 мл. 680 мл.
течност, съдържаща толуен и метилацетат
в неустановима пропорция, псевдоефедрин
5.98 гр., както и съоръжения за производство на наркотично вещество метамфетамин -стъклена плоскодънна колба „Ерленмайер“ с вместимост 500 мл., черна електронна везна с
капаче, пластмасова фуния и стъклен капак от йенско стъкло.
Посочено е, че
предоставените за изследване обекти могат съвместно да участват в схема за
синтез на наркотично вещество метамфетамин по т.нар. метод на редукция на псевдоефедрин чрез нагряване в присъствието на йод, фосфор
и фосфорна киселина. Прекурсорът псевдоефедрин,
доказан в кристалното вещество отделено от капака от йенско стъкло, може да се
получи при извличането му най-често от лекарствени форми, за което са
необходими алкални основи, киселини и разтворители от рода на разредители за
бои на основа толуен, всички те открити в иззетите
течности. Извлеченият псевдеофедрин се отделя от
разтворителите чрез изпаряване на ползваните разтворители, като за целта се
ползва котлон и съдове най-често от йенско стъкло. За получаването на метамфетамин се провежда редукция на псевдоефедрин
в присъствието на червен фосфор, йод и фосфорна киселина. Процесът на синтез се
осъществява най-често в стъклени колби, а извличането на получения метамфетамин от реакционната смес – като се добавя натриева
основа и се ползват разтворители. Крайният продукт се превръща в сол под
формата на хидрохлорид, със солна киселина.
Метамфетаминът и титрахидрокарбинолът, открит по електронната везна,
използвана от подс.К., са поставени под контрол в Списък
I от
Наредбата на Министерския съвет за реда и класифициране на растенията и
веществата като наркотични, във вр.с чл.3, ал.2 от
ЗКНВП, като вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях и
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Псевдоефедринът е поставен под
контрол, съгласно чл.1 и чл.3 от ЗКНВП и Регламент №273/2004 – Категория 1.
Солната
киселина и толуенът са поставени под контрол съгласно
чл.1 и чл.3 от ЗКНВП и Регламент №273/2004 – Категория 3.
От заключението на приобщената по делото съдебно
оценителна експертиза е видно, че
пазарната оценка на прекурсорите е в размер на 102,46 лева.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена, като се позова на направените
самопризнания на подс. К. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят
от доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото
по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свид.
Виктор Георгиев, свид. Стоян Диамандиев,
св. Милен Русев, св.Васил Иванов, физико химическа и съдебно оценителна
експертизи, протокол за оглед
на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, справка съдимост.
При преценката на събраните доказателствени средства, съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите, тъй като не съдържат вътрешни противоречия,
кореспондират помежду си и на другите данни по делото. Съдът възприема изцяло
заключенията на назначените по досъдебното производство експертизи, тъй като
тези заключения в пълнота са отговорили на поставените задачи, ясни и
обосновани са и с оглед на останалите доказателства по делото не възниква
никакво съмнение за тяхната достоверност и правдивост.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда :
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност се установява по един несъмнен и категоричен
начин, че подс. К. на 16.03.2016 г. в с. Тръстиково, област Варненска, без
надлежно разрешително, държал с цел разпространение прекурсори
на обща стойност 102.46 лв., както следва – червен фосфор с нетно тегло 8.71
гр. на стойност 1.74 лв., йод с нетно тегло 53.62 гр. на стойност 11.80 лв.,
натриева основа с нетно тегло 198.1 гр. на стойност 0.40 лв., солна киселина
138 мл. на стойност 0.17 лв., толуен 500 мл. на
стойност 7.40 лв., метилацетат 400 мл. на стойност
0.80 лв., фосфорна киселина 668 мл. на стойност 80.16 лв., 680 мл. течност,
съдържаща толуен и метилацетат
в неустановима пропорция с неустановена стойност, псевдоефедрин 5.98 гр. с неустановена стойност, както и
съоръжения за производство на наркотично вещество метамфетамин
както следва – стъклен аплоскодънна колба „Ерленмайер“ с вместимост 500 мл., черна електронна везна с
капаче, пластмасова фуния и стъклен капак от йенско стъкло.
С деянието си подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.354а,
ал.1, изр.2 от НК.
От обективна страна, са засегнати
обществени отношения, свързани с охраната и защитата на живота и здравето на гражданите,
с режима за контрол на наркотичните вещества и риска, който същите създават за
човешкото здраве.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а, ал.1, изр.2 от НК, е
осъществено от подсъдимия чрез държане - упражняването на трайна фактическа власт върху
прекурсорите и съоръженията, служещи за производство
на наркотично вещество метамфетамин, поставени под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Регламент №273/2004. Същите не са били предназначени само
за лична употреба, а с "цел разпространение".
Престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като подс.К. е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние,
предвиждал и общественоопасните последици на и е
искал тяхното настъпване. По изложените съображения съдът намери, че подс. К. е
осъществил всички признаци на престъплението по чл. 354а, ал.1, изр.2 от НК.
По отношение
вида и размера на наложените наказания:
При установената фактическа
обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация на деянието,
след като се съобрази с целите на генералната и специалната превенция, с
обстоятелството че производството по делото е по реда на глава ХХVII от НПК,
съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия К. трябва
да бъде определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради
което й наложи наказание „Лишаване от
свобода“ в размер близък до минималния, предвиден за престъплението, а именно -
за срок от четири години и шест месеца, което,
съгласно разпоредбата на чл. 58 а, ал.1 от НК редуцира с 1/3, или наказанието, което подс.К. следва да изтърпи е в размер на три години
„Лишаване от свобода“. Изпълнението на така наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отлага с изпитателен срок от пет години, както налага
и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 20 000 лева. На
основание чл.67, ал.3 от НК, вр.чл.42а, ал.2, т.2 от НК, за срок от три години е постановена и пробационна
мярка „Периодични срещи с пробационен служител“ по
време на изпитателния срок.
Определяйки
вида и размера на всяко едно от наказанията, съдът съобрази всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация. Всяко от наложените
наказания е съответно на целите по чл.36 от НК, степента на обществена опасност
на извършеното деяние и на подсъдимия.
Съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, по
правилата на която съдът определи наложените наказани, при индивидуализацията
на същите следва да се вземе предвид на първо място обществената опасност на
конкретното деяние. В тази връзка следва да се разгледат всички обективно проявени признаци на извършеното деяние, което
в конкретния случай е със завишена степен на обществена опасност, определяща се
както от непосредствения обект на засягане, а именно – обществените отношения свързани с охраната и защитата на живота и здравето на
гражданите, с режима за контрол на наркотичните вещества и риска, който същите
създават за човешкото здраве, така и от
индивидуализиращите неправомерния акт обективни признаци.
На следващо
място, за индивидуализацията на наказанието следва да се отчете и степента на
обществената опасност на дееца, която се определя при съвкупен анализ на данни
свързани с личността на подсъдимия, неговото съдебно минало, противообществени
прояви, възраст, характеристични данни, трудова заетост. В конкретния случай, отегчаващо
отговорността обстоятелство са няколкократните осъждания на подсъдимия, въпреки, че същите не следва да се отчитат при
определянето на наказанието с оглед реабилитацията на подс.К.,
както и данните за предходни негови прояви имащи за предмет наркотични
вещества. От друга страна - предвид процесуалното поведение на подс.К., неговата възраст, трудова заетост, искрено съжаление и разкаяние за
стореното, пълно съдействие на органите на полицията, съдът счита, че същите
обуславят смекчаващи отговорността обстоятелства при превес на които и определи
наложените наказания.
Предвид гореизложеното и с оглед конкретиката на обстоятелства по настоящото дело, в случая
не са налице многобройни или изключителни по характера си смекчаващи вината
обстоятелства, при отчитането на които и най-лекото предвидено от закона
наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо извършеното и които да
обосноват прилагане на чл. 55 от НК, искане за което е направила защитата на подсъдимия,
което в този смисъл се явява несъстоятелно.
Определеното наред с основното и
кумулативно, в минимален размер наказание „Глоба“ от 20 000 лева се явява
оправдано и изпълнимо от подсъдимия, като съдът счита, че чрез него ще се
постигнат заложените от закона цели. Глобата като имуществена санкция има
самостоятелно значение да повлияе на процеса на поправяне и превъзпитаване на
подсъдимия. В този смисъл, а и с оглед трудовата ангажираност на подс.К., се явяват несъстоятелни доводите на защитата
относно неналагането на тази предвидена от закона санкция, намирайки аргумент в
прекалената тежест на същата дори и в минималния й размер.
Съдът намира, че за постигане целите
на наказанието, не се налага подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му
наказание "Лишаване от свобода" и да се откъсва от естествената му
социална и професионална среда, като спрямо него успешно може да бъде приложен института
на условното осъждане, чийто законово изискуеми предпоставки са налице.
За прилагането на чл.66 от НК, законодателят
е предвидил наличието на три кумулативно дадени предпоставки - да е наложено от съда наказание лишаване от свобода в размер на три години включително, деецът да не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и
преценка на съда, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието.
В конкретния случай - на подс.К., в
съответствие с разпоредбата на чл.58а от НК е наложено наказание от три години
„Лишаване от свобода“. Предвид, че същият е реабилитиран на основание чл.86, ал.1 от НК,
то е налице и втората предпоставка за прилагане на условното освобождаване от
изтърпяване на наказанието.
Подс.К. е осъждан по дело №НОХД82/2003
г., с влязла в сила на 25.10.2003 г. присъда на лишаване от свобода за срок от
шест месеца, отложено с изпитателен срок от три години, както и с присъда влязла в сила на 10.12.2003 г., по НОХД 3860/2003
г. на „Лишаване от свобода“ за срок от три години, отложено с изпитателен срок
от пет години. Според чл.86 ал.1 т.1 от НК, реабилитацията настъпва по право
когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършил друго
престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание. В Тълкувателно
решение №54/1.06.1961 г. по н.д. №34/61 г.на ОСНК на ВС е посочено, че Законът
не поставя реабилитацията по право в зависимост от броя на присъдите, с които
са осъдени лицата и затова следва да се приеме, че тя може да настъпи не само
за този, който е осъден с една присъда, но и за осъдения с няколко присъди,
стига да са налице предвидените в НК условия за определяне на едно, както е в
конкретния случай по отношение на подс.К..
Налице е и третата предпоставка, визирана
в чл.66, ал.1 от НК и свързана с липсата на наложителност за изтърпяване ефективно
на наложеното наказание, с оглед поправянето на осъдения и за постигане на основните
цели по чл.36 от НК. Докато първите две предпоставки са обективни такива, то
тази е свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Предвид
това, законодателят е поставил акцент върху индивидуалната превенция на наказанието
при обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение. Това от
своя страна предполага констатиране на съответни индивидуални особености и
характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание
без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. По отношение на подс. К., за
постигане целта на индивидуалната превенция спрямо същия и преимуществено за
неговото поправяне, не е наложително наказанието "Лишаване от
свобода" да бъде изтърпяно. Изолирането му от обществото и поставянето му
в затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целян от закона, доколкото конкретната характеристика на подсъдимия
сочи на възможност за постигане на тези цели и докато той е на свобода. Ефектът
на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с отлагането на
изтърпяването на определеното наказание "лишаване от свобода" за
максимално допустимия от закона срок. Именно изпитателният срок ще постави на
проверка волята на подсъдимия да коригира поведението си и да насочи същото към
спазване на нарушения закон и да се въздържа от престъпна дейност, доколкото в
случай на осъществяване на ново престъпление ще следва да изтърпи и наложеното
наказание. Въздържанието от престъпно поведение, както и коригиране на
поведението по отношение на засягане на обществените отношения, които се
засягат при държането и производството с цел разпространение на наркотични
вещества, са конкретните проявления, чрез които подсъдимият би демонстрирал
своето поправяне и превъзпитание. Съдът счита, че доколкото за да въздейства
предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото, една
санкция трябва преди всичко да превъзпитава и поправя самия деец, спрямо когото
се налага, то в конкретния случай именно, чрез прилагането на условното
осъждане по отношение на подс.К. ще се постигнат в
максимална степен целите на наложеното му наказание. В този смисъл, се явява необосновано
и искането на
представителя на държавното обвинение за ефективно изтърпяване на наложеното
наказание "Лишаване от свобода".
Предвид разпоредбата на чл.67, ал.3
от НК, която позволява постановяването на пробационна
мярка през изпитателния срок, съдът постанови и пробационна
мярка „Периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от три години през изпитателния срок по отношение на подс.К..
Прилагането на същата е с оглед постигане на необходимото трайно въздържане на подсъдимия и проследяване
на очакваните позитивни промени за което е необходимо в рамките на част от
изпитателния да бъде прилагана именно постановената по чл.42а,ал.2, т.2 от НК
мярка.
Настоящият съд счита, че наложените
на подс.К. отделни наказания и пробационна
мярка в изпитателния срок в максимална степен биха изпълнили целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК. Посредством
същите се осигурява възможност на подсъдимият
да не се изолира от естествената му социална среда, в която започналият процес
на поправянето му може да протече в максимална степен - при поощряване на
активността му и наблюдение от специализиран пробационен
служител. Трайното въздържане от
неправомерни действия от страна на подс.К. се
гарантира и с оглед съзнанието, че ще понесе и отложеното наказание. Спрямо
обществото се обезпечава стабилност чрез санкционните последици, като наложеното
на подсъдимия наказание има самостоятелно значение, при отчитане на конкретната
тежест на неговата проява, на превъзпитаващ и възпиращ останалите членове на
обществото от предприемане на подобни престъпни действия.
ВОС осъди
подсъдимия да заплати разноските по делото
Водим от
горното, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :