О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ІІ-748
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1557 по описа
за 2019 година.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана Жалба с вх. № 21304/16.09.2019г. по описа на ЧСИ Делян Николов от Т.Г.К. в негово лично качество и в качеството му на Управител на „Агро Джи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Г, Община М Т, в качеството му на Управител на „Тракия Лес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Граматиково, Община Малко Търново и в качеството му на Управител на „Тит Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Граматиково, Община Малко Търново против действията на Частен съдебен изпълнител по изпълнително производство № 2019804040400309 по описа на Частен съдебен изпълнител Делян Николов, изразяващи се в изготвяне на Постановление за възлагане от 16.08.2019г., по силата на което недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.614.165.1.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, находящ се в гр. Б, ул. „Д“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, ведно с избено помещение № 23, целият с площ от 1 019, 30 кв.м. е възложен на Г.А.К.. В жалбата се посочва, че съгласно оценка на недвижимия имот, извършена от вещото лице не са взети предвид посочените идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 10, 53 кв.м. и по този начин жалбоподателите са ощетени при определяне на пазарната цена на имота и е нарушено изискването на чл. 435, ал. 3 от ГПК за възлагане на имуществото по най-висока предложена цена. В жалбата се посочва, че при определяне на пазарната оценка, вещото лице е използвало два метода на оценяване – метода на вещната стойност и метода на посредственото сравнение, като и при дава липсва оценка на идеални части от общите части на сградата в размер на 10, 53 кв.м. В жалбата се посочва и обстоятелството, че тези основания се релевират едва при атакуване на постановлението за възлагане, тъй като на тях като длъжници не са им връчени съобщения за изготвяне на оценката и считат процедурата по връчване на съобщенията за изготвената оценка за опорочена, тъй като не са уведомени съгласно изискванията на закона. В депозираната пред настоящата инстанция жалба не се представят нови доказателства и не се отправят искания за събиране на такива пред настоящата инстанция.
Ответната страна по депозираната жалба – „Уникредит Булбанк“ АД със седалище гр. София депозира писмен отговор, в който посочва, че жалбата е недопустима, неоснователна и недоказана, тъй като изложените съображения са неоснователни и голословни.
По делото са депозирани и Мотиви на основание чл. 436,
ал. 3 от ГПК от страна на Частен съдебен изпълнител.
Бургаският окръжен съд, като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните
по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоначално - производството по изпълнително дело № 20167030400271 е образувано по повод на депозирана Молба от „Уникредит Булбанк“ АД със седалище гр. София, с която се претендира да бъде образувано изпълнително производство против следните дружества - „Агро Джи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Граматиково, Община Малко Търново, „Тракия Лес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Граматиково, Община Малко Търново и „Тит Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Граматиково, Община Малко Търново, както и против Т.Г.К. в негово лично качество, като към молбата е приложен и изпълнителен лист от 31.03.2016г., издаден по частно гр. дело № 30/2016г. по описа на Районен съд – Малко Търново, по силата на който посочените длъжници са осъдени солидарно да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД със седалище гр. София сума в размер на 400 000 лева, представляваща главница, сума в размер на 17 686, 16 лева, представляваща лихва и сума в размер на 2 000 лева, представляваща дължими такси по тарифата на банката, ведно със законната лихва от 31.03.2016г. до окончателното изплащане на вземането и съдебно-деловодните разноски.
Видно от представеното изпълнително производство, съдебният изпълнител е насочил принудително изпълнение към недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 07079.614.165.1.33 с адрес – гр. Бургас, ул. „Дебелт“ № 14, вх. А, ет. 5, ап. 3, последвали са няколко публични продани, които с нарочни протоколи са обявени за нестанали от страна на Съдебния изпълнител поради неявяване на купувачи.
При последната публична продан на описания по-горе имот за периода от 12.07.2019г. до 12.08.2019г. – видно от представения по делото Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения по насрочена публична продан и на купувач, Съдебният изпълнител е обявил Г.А.К. за купувач на описания недвижим имот с идентификатор 07079.614.165.1.33 с адрес – гр. Бургас, ул. „Д“ № *, вх. *, ет*, ап. *. След като е констатирал, че обявеният за купувач Г.А.К. е внесъл дължимата сума, Съдебният изпълнител е изготвил Постановление за възлагане от 16.08.2019г., по силата на което недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.614.165.1.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, находящ се в гр. Б, ул. „Д“ № *, вх. *, ет* ап. *, ведно с избено помещение № 23, целият с площ от 1 019, 30 кв.м. е възложен на Г.А.К..
Безспорно
е, че действията на съдебния изпълнител, които длъжникът е
оправомощен да обжалва, са лимитативно изброени в разпоредбата на чл. 435, ал.
2 и ал. 3 от ГПК. Това са постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху несеквестируем имот, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради ненадлежно уведомление, както и
постановлението за разноски, както и постановлението за възлагане при наличието
на предпоставките на чл. 435, ал. 3 от ГПК – ненадлежно наддаване или възлагане
на имота не по най-високата предложена цена.
Макар в жалбата да се
посочва, че се атакува изготвеното постановление за възлагане на недвижимия
имот по същество се излагат твърдения, насочени единствено към процедурата по
извършването на публичната продан, които действия не подлежат на обжалване.
Законосъобразността на публичната продан може да се атакува само при наличие на следните пороци:
нарушаване на забраната за участие в наддаването на длъжностните лица от
канцеларията на съдебния изпълнител и лицата, посочени в чл. 490 от ГПК (чл.
185 от ЗЗД), наддаването при публичната продан да не е извършено надлежно или
имуществото да не е възложено по най-високата предложена цена, да е издадено
постановление без купувачът да е внесъл цената по сметка на съдебния изпълнител
и при липса на местна компетентност на съдебния изпълнител. В жалбата против
постановлението за възлагане не се сочи
нито един от сочените пороци, допуснати
при публичната продан, поради което същата се явява недопустима. В
жалбата не се сочат нарушения на процедурата, свързани с приемане на
наддавателни предложения, определяне на купувач на недвижимия имот, но въпреки
това се претендира проведената процедура поради изложените оплаквания да бъде
отменена. С оглед приетото в т. 8 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото
и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради
което те излизат извън предмета на проверката при обжалването на
постановлението за възлагане. Макар и в закона да не се съдържа легално
определение на термина наддаване, от разпоредбите на чл. 474, чл. 481, чл. 489
и чл. 492 от ГПК е видно, че под такова се разбира само процедурата по
определяне на най-високата предложена цена и определянето въз основа на нея на
купувач на вещта или имота. Поради това от обжалване са изключени
предварителните действия по насрочване на проданта и определяне на началната
цена, въз основа на която да се извърши публичната продан. В този смисъл и по
аргумент от чл. 435, ал. 3, пр. 3 от ГПК
е недопустимо жалбата срещу действията на съдебния изпълнител да се основава на
твърдения за нарушение на разпоредбите на чл. 483 от ГПК и чл. 485 във връзка с
чл. 468 от ГПК, тъй като същите касаят не действия по наддаването, а са такива
по неговата подготовка, поради което и жалбата срещу същите е недопустима. В
съответствие с гореизложеното, наддаването няма да е надлежно, ако не са
спазени разпоредбите на чл. 474, чл. 481, чл. 489 и чл. 492 от ГПК, мястото на
извършване на проданта, времето или периода на извършването й, както и ако са
участвали лица, които нямат право да наддават съгласно разпоредбата на чл. 490
от ГПК. В този смисъл и Определение № 79 от 09.02.2016г., постановено по частно
гражданско дело № 24/2016г. по описа на Апелативен съд – Бургас и Определение №
606 от 07.12.2016г., постановено по частно гр. дело № 506/2016г. по описа на
Апелативен съд - Бургас.
Мотивиран от изложеното, БОС
намира, че депозираната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното
въз основа на нея производство да бъде прекратено.
По отношение на отправеното
искане, че съдебният изпълнител е следвало да отчете обстоятелството, че при
изготвяне на оценката на вещта, вещото лице не е взело предвид наличието на
общи части за недвижимия имот, оценката на които би повишила пазарната му цена,
съдът намира, че длъжниците е следвало да защитят своите права по реда на чл.
485 от ГПК и именно там да изтъкнат своите твърдения, че заключението на вещото
лице не им е валидно съобщено и поради тази причина срока за оспорване на
направената оценка не започнал да тече. Тези съображения обаче не могат да
бъдат изтъквани и съответно – не могат да бъдат взети предвид, че атакуване на
изготвено постановление за възлагане, тъй като както бе посочено по-горе
съображенията по които може да се атакува постановление за възлагане следва да
са свързани с ненадлежно наддаване или възлагане на имота не по най-високата
предложена цена.
По отношение на разноските,
съдът не следва да се произнася, тъй като искане за присъждането им не е
направеното от ответната по жалбата страна – „Уникредит Булбанк“ АД със
седалище гр. София.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх. № 21304/16.09.2019г. по описа на ЧСИ Делян Николов, депозирана от Т.Г.К. в негово лично качество и в качеството му на Управител на „Агро Джи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Граматиково, Община Малко Търново, в качеството му на Управител на „Тракия Лес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Граматиково, Община Малко Търново и в качеството му на Управител на „Тит Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Граматиково, Община Малко Търново – всички в качеството им на длъжници в изпълнително производство, образувано в изпълнително дело № 2019804040400309 по описа на ЧСИ Делян Николов против действията на Частния съдебен изпълнител, изразяващи се в изготвяне на Постановление за възлагане от 16.08.2019г., по силата на което недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.614.165.1.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, находящ се в гр. Б, ул. „Д“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, ведно с избено помещение № 23, целият с площ от 1 019, 30 кв.м. е възложен на Г.А.К..
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1557/2019г. по описа
на Окръжен съд – Бургас.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Апелативен съд – Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.