Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на втори март две хиляди
двадесет и трета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ МАРИЯНА ШИРВАНЯН
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря
АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от
съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2705 по описа на съда за две хиляди двадесет
и втора година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на „Профи кредит България“ ЕООД, подадена чрез
пълномощник юрисконсулт К.М., срещу постановеното от ВРС, VІ състав, решение № 1340/10.10.2022 г. по н.а.х.д. № 1689/2022 г., с което е потвърдено издаденото
от директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП наказателно
постановление № В-0050975/24.03.2022 г., с което на „Профи кредит България“
ЕООД за нарушение на чл. 5 ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание
чл. 45 ал. 1 ЗПК.
По подробно развити съображения
за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения и нарушение на
закона се иска решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго
по съществото на спора от касационната инстанция, с което оспореното по реда на
чл. 59 ЗАНН наказателно постановление също да се отмени като на касатора да се
присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция
В съдебно заседание касаторът
„Профи кредит България“ ЕООД, редовно призован, не се представлява.
Ответната по касация страна – директор на РД
за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призована, също не се представлява в
заседанието. От пълномощника й юрисконсулт Н.Н. са подадени писмени бележки с.
д. № 1416/30.01.2023 г., с които касационната жалба се оспорва като
неоснователна по съображения, че при правилно установена фактическа обстановка
районният съд е формирал законосъобразни правни изводи, приемайки за съответен
на данните по преписката изводът на АНО за извършено от „Профи кредит България“
ЕООД нарушение на чл. 5 ал. 2 ЗПК. Искането е решението на ВРС да се остави в
сила като на ответника по касация да се присъдят направените в касационната
инстанция разноски.
Заключението на прокурора от
Окръжна прокуратура - Варна е, че обжалваното решение е правилно и следва да се
остави в сила.
След преценка на процесуалната
допустимост и основателност на касационната жалба, извършена в рамките на
касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата:
Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно
изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице,
съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на
жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение
е получено редовно от касатора на датата 19.10.2022 г. /л. 52 от н.а.х.д. № 1689/2022
г. на ВРС/, а според поставения върху касационната жалба печат на въззивния
съд, чрез който е предявена, тя е подадена на 02.11.2022 г. С нея е сезиран
родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените
положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното
производство.
Разгледана по естеството на
изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл.
218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С обжалваното пред Районен съд –
Варна наказателно постановление № В-0050975/24.03.2022 г. директорът на РД за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол
на пазара“ при КЗП е ангажирал административнонаказателната отговорност по чл. 45
ал. 1 ЗПК на „Профи кредит България“ ЕООД за това, че като извършващо търговска
банкова дейност в офис в гр. Варна на ул. „Д-р Пискюлиев“ № 88 на 14.07.2021 г.
при заявено от длъжностното лице от КЗП преди легитимирането му желание за
получаването на бърз потребителски кредит от 1000 лв. със срок на погасяване 1
година служителят на кредитната институция е предоставил на лицето само устна
информация за условията за отпускане на кредита, без да му предостави
стандартен европейски формуляр с необходимата информация за вземането на
информирано решение за сключването на договора за потребителски кредит. С
индивидуализираното по този начин изпълнително деяние АНО е приел, че „Профи
кредит България“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 5 ал. 2 ЗПК и за това
административно нарушение е наложил на дружеството имуществена санкция по чл.
45 ал. 1 ЗПК в минимално установения в разпоредбата размер от 3000 лв.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел в решаващите си мотиви, че АУАН и НП съдържат
изискуемите реквизити по чл. 42 и 57 ЗАНН; НП е издадено от компетентен орган
съгласно предоставените му от председателя на КЗП правомощия с приложената по
преписката заповед № 165/18.03.2020 г.; при съставянето на АУАН в отсъствие на
нарушителя са спазени регламентираните за това предпоставки по чл. 40 ал. 2 ЗАНН;
АУАН е връчен на упълномощен представител на дружеството като в срока по чл. 44
ал. 1 ЗАНН е постъпило възражение срещу него, поради което не е споделил оплакването
на „Профи кредит България“ ЕООД, че в хода на АНП са нарушени правата му. Наред
с това въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за
безсъмнено установени описаните в наказателното постановление факти, релевантни
за осъществяването на административнонаказателния състав на чл. 45 ал. 1 ЗПК,
като е изложил подробни доводи защо с бездействието си да предостави в нормативно
изискуемата форма /СЕФ/ информация на потребителя преди обвързването му от
предложение или от договор за потребителски кредит дружеството е нарушило
задължението по чл. 5 ал. 2 ЗПК. В заключение съдът е посочил, че липсват
основания случаят да се квалифицира като маловажен по чл. 28 ЗАНН.
Решението е правилно като
изложените в него констатации и правни изводи на решаващия делото съд се
споделят изцяло и от касационната инстанция, поради което тя препраща към тях,
съгласно установената за това правна възможност с чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК
вр. чл. 63в ЗАНН.
Основани на данните по делото и
на приложимите материално-правни норми са изводите на районния съд, че подробно
направената в наказателното постановление индивидуализация на нарушението откъм
фактическата му страна сочи на неспазване на изискването на чл. 5 ал. 2 ЗПК.
Съгласно чл. 5 ал. 1 ЗПК преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник трябва да му предостави
своевременно съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на
предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключването на договор за потребителски кредит. Същевременно чл. 5 ал. 2 ЗПК
изрично въвежда изискване към кредиторите и кредитните посредници да предоставят
посочената в ал. 1 информация под формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 на закона. По
този начин нормативно е дадена гаранция за потребителите, че своевременно ще
бъдат запознати с всички условия на договора, за да са в състояние да вземат информирано
решение относно сключването му.
След като в случая кредитната
институция не е изпълнила това свое задължение, с което е нарушила правата на
потребителя, то съответно на закона АНО й е наложил предвидената в чл. 45 ал. 1 ЗПК имуществена санкция, при това в минималния нормативно установен размер.
Лишени от основание са всички
опити на касатора да обоснове незаконосъобразност на наказателното постановление
поради неспазване на административнопроизводствените правила при издаването му.
По преписката се съдържат данни за изпратени на два пъти и редовно получени от
страна на дружеството писма-покани за съставянето на АУАН: писмо изх. № В-03-1070/28.07.2021
г., получено от представляващ „Профи кредит България“ ЕООД на датата 30.07.2021
г., и писмо-покана изх. № В-03-1070/20.08.2021 г., получено от представляващ в
деловодството на „Профи кредит България“ ЕООД на датата 27.08.2021 г. Тези
доказателства сочат за полагането на нужните усилия да се осигури присъствието
на нарушителя при съставянето на АУАН, каквото е изискването на чл. 40 ал. 1 ЗАНН. Същевременно обаче чл. 40 ал. 2 ЗАНН прави отстъпление от това общо
правило, изрично предвиждайки, че в случаите, в които нарушителят е известен,
но след покана не се яви за съставянето на акта, той се съставя в негово
отсъствие. При съобразяване на тази правна възможност, в случая правилно е пристъпено
към съставянето на АУАН № К-0050975/08.10.2021 г. в отсъствието на нарушителя,
като лишени от каквато и да било законова опора са оплакванията на касатора, че
от съда не било съобразено, че констативният протокол от проверката, при която
е установено и документирано нарушението, е от датата 14.07.2021 г. /КП №
К-2703843/, а АУАН е съставен месеци по-късно на 08.10.2021 г. Забавата е
именно вследствие на положените усилия да се осигури присъствието на нарушителя
при съставянето на АУАН посредством изпратените до него и получени две поредни
писма като относно това оплакване от значение за спазването на процесуалните
правила е единствено фактът, че АУАН е съставен в рамките на срока по чл. 34 ал.
1 ЗАНН. Също в рамките на срока по чл. 34 ал. 3 ЗАНН е и издаденото въз основа
на него наказателно постановление № В-0050975/24.03.2022 г. Що се отнася до
оплакването, че изпратените писма-покани не съдържали необходимата информация,
достатъчно е само те да бъдат прочетени по преписката, за да се установи пълната
му несъстоятелност.
Въззивният съд правилно е посочил
в решението, че относно ненарушеното в случая право на защита на „Профи кредит
България“ ЕООД свидетелства и фактът, че преди издаване на наказателното
постановление съставеният за нарушението АУАН № К-0050975/08.10.2021 г. е бил
връчен на датата 10.02.2022 г. на упълномощения представител на дружеството Е.С.К.
Видно от приложеното й по преписката пълномощно от 07.07.2021 г., в обема на
представителната й власт изрично е включено и да представлява „Профи кредит
България“ ЕООД пред Комисия за защита на потребителите като получава от името
на дружеството всякакви документи, включително и актове за установяване на
административни нарушения. При преценката относно спазването на административнопроизводствените
правила съдът правилно се е позовал и на факта, че след получаването на АУАН дружеството
се е възползвало от възможността по чл. 44 ал. 1 ЗАНН да подаде писмени
възражения срещу него. С възражението отново е извършено несъстоятелно позоваване
на нарушения при съставянето на АУАН, които са същите по характера си, каквито
впоследствие са поддържани и в съдебната фаза на процеса. Неоснователно е било
и повдигнатото с възражението оплакване, че АУАН е съставен в присъствието на
свидетели по съставянето на акта, а не на такива, присъствали при извършване
или установяване на нарушението, с което било нарушено правилото на чл. 40 ал. 3 ЗАНН, че само когато няма свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност актът да се състави в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели. Преди
всичко, видно от съдържанието на АУАН, първият от вписаните в него свидетели е
и такъв при установяване на нарушението, с което е спазено изискването на чл. 40
ал. 1 ЗАНН. Наред с това следва да се има предвид, че с чл. 40 ал. 4 ЗАНН е въведено
отстъпление от изискването за свидетели в акта като е предвидено, че когато нарушението
е установено въз основа на официални документи, какъвто е този случай, предвид
съставения от проверката констативен протокол № К-2703843, то актът може да се
състави и в отсъствие на свидетели.
Преценката на делото сочи, че сезираният
с жалбата срещу наказателното постановление съд е постановил решението си при
пълна и задълбочено извършена преценка на всички събрани доказателства, формирайки
въз основа на тях фактическите си констатации и правни изводи. Касационната
инстанция не констатира допуснати в работата на съда съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което това бланкетно повдигнато с касационната
жалба оплакване е неоснователно.
Извършвайки, съгласно чл. 218 ал.
2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, служебна проверка за валидността и допустимостта на
обжалваното решение, касационната инстанция установи, че то е постановено от
надлежен състав на районния съд вследствие на сезирането му с допустима жалба
срещу подлежащ на оспорване акт на особена юрисдикция като с решението си при
правилно конституиране на страните съдът се е произнесъл по заявения с жалбата
предмет на спора. Поради това решението е валидно и допустимо.
В целостта си изложеното сочи на
неоснователност на подадената от „Профи кредит България“ ЕООД касационна жалба,
поради което оспореното с нея решение на Районен съд – Варна следва да се
остави в сила от касационната инстанция в съответствие с правомощието й по чл.
221 ал. 2 предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
При този изход на спора „Профи кредит
България“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Комисия за защита на потребителите,
на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН, юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция, чийто размер, предвид невисоката сложност на делото, съдът определя
на нормативно установения минимум от 80 лв. по чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ вр. чл. 63д ал. 5 ЗАНН.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1340/10.10.2022
г. по н.а.х.д. № 1689/2022 г. на ВРС, VІ състав.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Комисия за защита на потребителите юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/