Мотиви
към присъда № 260076/23.03.2021 г. по
НЧХД № 1370 по описа за 2019 година на
Районен съд Варна, Пети наказателен състав
На 20.03.2019 г. частната
тъжителка по делото Л.Б.К. е депозирала частна тъжба пред Районен съд Варна, по
която на 21.03.2019 г. е образувано наказателно дело от частен характер № 1370
по описа на съда срещу подсъдимите П.М.М. и Д.П.Д. с
оглед твърдение за извършено от тях престъпление от частен характер, наказуемо
по чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
В съдебно заседание
частната тъжителка чрез процесуалния си представител адв.А.Д.
поддържа тъжбата, като на основание чл.84 и следващите от НПК предяви
граждански иск от името на неговата доверителка Л.Б.К. в размер на 10 000 лева
солидарно срещу П.М.М. и Д.П.Д. за обезщетяване на неимуществени
вреди, причинени ѝ с деянието по чл.130 ал.1 от НК. Гражданският иск бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и Л.Б.К.
бе конституирана
като граждански ищец.
По същество на делото частната тъжителка чрез
процесуалният си представител поддържа обвинението в цялост, като заявява, че
установените по делото факти с категоричност сочат за осъществен състав на
престъпление по чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК за
всяка една от двете подсъдими. Безспорно било установено
точно какви телесни увреждания е получила Л.К. и какъв е механизма на тези
увреждания. Това се установявало от документацията от отделение „Съдебна
медицина“ в МБАЛ „Света Анна“, което К. посетила на следващия ден след
инцидента и където е било извършено лично освидетелстването от д-р Д. и е било
издадено медицинско удостоверение със съответния номер с дата 01.10.2018 г.
Тези увреждания били безспорно установени и от назначена в настоящото
наказателно производство и приета и неоспорена съдебно-медицинска експертиза от
друг съдебен лекар, а именно отчупване на зъбен емайл в областта на режещия зъб
на първи горен десен и първи горен ляв зъб, кръвонасядания
в областта на лявата мишница с диаметър 5-6 см и кръвонасядания
по коляното на десен крак с диаметър 2 см, като описва и механизма на
получаването на тези увреждания. Л.К. е посетила своята лична зъболекарка Дияна
Т., при която тя се е лекувала от години, именно по направление на съдебния
медик, който е извършил прегледа на 01.10.2018 г., за да се установи дали са
били налични други телесни увреждания по зъбите, освен тези, които е
констатирал съдебния медик. От проведеният преглед при зъболекаря не са
установени други телесни увреждания освен тези, които са констатирани в
отделението по съдебна медицина при МБАЛ „Света Анна“. Прави анализ на свидетелските
показания и на представения видеозапис. Акцентира на обстоятелствата, че всички
присъстващи на инцидента са знаели, че В. И. е правел запис на срещата, той
обявил това още в началото и всички са се съгласили било то мълчаливо или с
изрично съгласие, никой не е изразил несъгласие, поради което счита този видеозапис
като доказателство по това наказателно производство. С оглед заключението и на
техническата експертиза според повереникът на
частният тъжител видеозаписът е автентичен. Нямало е нормален тон при
провеждане на срещата, стигнало се е до едно огромно скарване между всички и до
този инцидент, от който е пострадала Л.К.. В хода на срещата се разбрало, че
парите, които В. И. следвало да дава за покриване на заема от подс.Д.Д., той е предавал на
частната тъжителка К., но тя от своя страна не ги е предавала на Д.. За това
цялата агресия е била отправена в един момент точно срещу Л.К.. Счита за
безспорно доказани уврежданията на К. така, както са описани в частната тъжба,
че те са получени по начина, описан в частната тъжба, и са получени именно от
действията на П.М. и Д.Д., поради което моли съда да
ги признае за виновни и им наложи справедливо наказание. Поддържа и гражданския
иск така, както е предявен. Излага доводи за доказаността
му по основание и размер и прави искане за уважаването му в цялост.
В хода на съдебните
прения защитникът на подсъдимите пледира за постановяване на оправдателна присъда,
тъй като твърденията за извършено
престъпление от тях останало недоказано по несъмнен и категоричен начин
въз основа на допустимите от закона писмени и гласни доказателства. Счита, че
въпросните видеозаписи и аудиозаписи, които били
предоставени от страна на частния тъжител, не могат да бъдат ползвани като
доказателства по делото по няколко аргумента. На първо място били направени от
заинтересовано лице - В.М., който всъщност е инициирал този скандал и е бил
една от основните движещи фигури в него, това не е случаен видеозапис от
случайно записващо устройство. Изрично Конституцията на Република България
казвала, че видеозаписи и аудиозаписи могат да бъдат
извършвани само със съгласието на лицето, което се заснема или записва или чрез
съответните разрешения по реда на специалните разузнавателни средства каквито
не са налице в случая. Тези записи не са представени веднага вечерта, а близо
един месец по-късно под формата на протокол за доброволно предаване. Анализира
и гласните доказателства според които се е събрало въпросното семейство, в един
момент се разгорял скандал относно това кой и защо не е връщал пари, намесила се
частната тъжителка, вдигнала скандал и започнала да отправя обидни реплики към
подсъдимата Д.П.. Естествено другата подсъдима П.М. я защитила. П.М. се е намирала в собствения
си дом, който също е защитен съобразно конституцията. Л.К. отишла непоканена на
тази среща, след създалото се напрежение е била поканена да напусне апартамента,
но продължила да бъде агресивна, да блъска подсъдимата Д.П., да нанася псувни и
обидни думи, това било тежка обида, тъй като ставало въпрос за човека, който те
е родил и отгледал. Нормалната спонтанна реакция като дъщеря на подсъдимата П.М.
да отблъсне Л.Б. от майка си всъщност е довела до разпра между двете, при която
влезли във физически контакт. Нямало нито едно доказателство, че Д.П. е била в
какъвто и да е физически контакт с частната тъжителка Л.Б.. Според него не е
категорично доказано, че към 30.09.2018 г. около 16 часа, когато се е случила тази
случка, Л.Б. е получила точно тогава уврежданията. При обясненията, дадени в
полицията след инцидента, Б. не е заявяла, че има такива телесни увреждания,
каквито има при лекаря на следващия ден. Не е изпълнила указанието на съдебния
лекар да се направи рентгенова снимка на зъбите. Според защитата издадения от д-р Д.Т. амбулаторен лист е
документ с невярно съдържание. Счита, че обвинението не е доказано по безспорен
и категоричен начин, моли съда да признаете подсъдимите за невиновни. По
отношение на претендирания граждански иск, с оглед на
твърдението за невиновност счита, че следва да бъде отхвърлен и да им бъдат
присъдени направените разноски.
Разпитана по време на съдебното
следствие, подсъдимата П.М.М. дава подробни обяснения по частното обвинение. Не
признава вината си. Твърди, че не е нанасяла удари на Л.Б.. Б. отишла в дома ѝ, без да
бъде канена, държала се изключително агресивно и вулгарно. Обиждала я и я
клеветяла пред цялото ѝ семейство. Блъскала и псувала майка ѝ.
Многократно настоявала да си тръгне, но тя отказала. Когато се скарали, бутала Л.
към вратата да напусне дома ѝ. Брат ѝ В. я ударил силно, тя паднала
на земята, изгубила съзнание. Казала, че ще извика полиция, В. и Л. веднага си
тръгнали. Обадила се на 112, дошъл екип на полицията и линейка. Откарали я в болницата,
където ѝ наместили счупения нос. Според нея причината за възникване на
конфликта били обвинения от Л. към нея и майка ѝ, че са къпели някакви
мъртъвци, след това им поливали води и затова се били разделили с В.. След това
ги обиждала, блъскала майка ѝ и ги псувала, казала им „майка ви ще еба“. Л.
не е имала счупени зъби като си тръгнала от дома ѝ, нищо ѝ нямало. В последната си дума моли
да бъда оправдана, защото в крайна сметка била нападната в дома си.
Разпитана по време на съдебното
следствие, подсъдимата Д.П.Д. дава подробни
обяснения по частното обвинение. Според нейните обяснения срещата в дома на дъщеря ѝ П. се провела,
тъй като от месец май 2018 година синът ѝ В. престанал да ѝ дава
сумите за погасяване на месечните вноски по кредит, който тя изтеглила през
2010 година и му дала по-голямата част от сумата. Решили да се съберат и да
решат този и други семейни проблеми. В. отишъл с Л., въпреки че от девет месеца
те не живеели заедно, малкият ѝ син Г. също бил с момичето, с което
живеел - Р.. В. и Л. започнали да се държат агресивно. Л. започна да я обижда,
че била къпала умрели, че събирала водата пръскала пред дома, за да се разделят
тя и В.. Тя казала на В. и Л., че държи да си тръгнат, че повече не са желани в
този дом и това събиране трябва да приключи. Л. отказала да си тръгне, започнала
да я блъска и обижда. Не е удряла Л.. П.
била ударена и паднала на земята, казала, че ще се обади на 112 и тогава си
тръгнали В. и Л.. Обидите на Л. към нея били, че е къпала мъжа си и ѝ
поливала вода да се разделяла с В., че правела магия, псувала я, казала на нея
и на П. „ще ви еба майката“. Когато Л. си тръгнала не е имала счупени зъби,
абсолютно нищо ѝ нямало. В последната си дума счита, нямам вина и не
намира, че трябва да бъде санкционирана.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От фактическа страна
съдът приема за установени следните обстоятелства:
Подсъдимата Д.П.Д. имала
от различни бащи три деца: дъщеря – подсъдимата П.М.М.,
родена през 1981 година, син В. И. И. роден през 1986 година и син Г. В. Д.,
роден през 1998 година. Те живеели отделно, В. И. живеел на семейни начала с
частната тъжителка Л.Б.К., с която имали дете, Г. В. Д. живеел на семейни
начала със св.Р. С. Д., но поддържали връзка помежду си. В началото на 2018
година Л.К. и В. И. се разделили, като Б. останала да живее с техния син на
адреса в гр.Варна бул.Република бл.320 вх.2 ет.1 ап.19. Двамата продължили да
поддържат добри отношения и да се грижат за сина си.
През 2010 година подс.Д. изтеглила кредит от банка в размер на 9 000
евро, като 7 000 евро дала на св.В. И. и К. с уговорката И. да осигурява
всеки месец средства за вноската към банката. Св.И. изпълнявал тази уговорка до
лятото на 2018 година, когато в продължение на няколко месеца не били давани
пари на подс.Д. за погасяване на заема. Възникнали и
други проблеми между подс.Д. и нейните деца и те
решили да се съберат всички заедно и да се помъчат да решат тези проблеми.
Решили срещата да се проведе на 30.09.3028 г. в 15:30 часа в дома на подс.П.М. ***. Частната тъжителка Л.К. и св.Р. Д. не били
поканени изрично, но и те отишли съответно с В. И. и Г.Д. и така се събрали
всички в хола на подс.М. около една маса.
На 29.09.2018 г. св.Г.Д.
се обадил на брат си св.В. И. и поискал всички от семейството да се съберат на
следващия ден в апартамента на сестра им П. и да решат проблема, И. се
съгласил.
На 30.09.2018 г. около
15:30 часа в апартамента на подс.П.М. *** се събрали
тя, майка ѝ подс.Д.Д.,
частната тъжителка Л.К. и свидетелите В. И. И., Г. В. Д. и неговата приятелка Р.
С. Д.. Седнали всички около маса в хола. В. И. още в началото заявил, че ще
прави запис на срещата на мобилния си телефон и го сложил на масата, никой не
изразил гласно несъгласие с това.
Бил поставен въпроса, че В.
И. няколко месеца не е давал пари на майка си, за да внася тя вноските по заема
така, както била уговорката между тях. Установило се, че В. И. е предавал тези
суми на частната тъжителка К., но тя от своя страна не ги е предавала на подс.Д.Д.. Подсъдимите М. и Д.
отправили остри реплики към частната тъжителка К., споменали, че детето ѝ
ще плаща за нейните грехове, К. се ядосала от това и обвинила подсъдимите, че
извършват действия и ритуали с цел на навредят на нея, детето ѝ и баща му
В.. Стигнало се до повишаване на глас от всички, неизслушване, отправяне на
взаимни обиди.
Подс.П.М. заявила на частната
тъжителка К. да напусне дома ѝ и тръгнала да ѝ отвори входната
врата на апартамента, но тя била заключена и ключовете не били на вратата. Подс.М. се върнала в хола и поискала от св.Г.Д. да ѝ
даде ключовете. Продължила размяната на обидни реплики между К. и подсъдимите, К.
си взела тефтера и мобилния телефон и се върнала в началото на хола да остави
чехлите. След отправени от страна на подсъдимите реплики към нея, тя се
обърнала към тях и ги напсувала „Да ви еба майката“. Подс.М.
ударила два шамара в лицето на М., след това с подсъдимата Д. избутали частната
тъжителка К. в коридорчето пред входната врата, като в един момент частната
тъжителка К. паднала на земята и подсъдимите ѝ нанесли удари с ръце и
крака по тялото. Тези действия станали извън полето, записвано от камерата в
мобилния телефон на св.И..
Тогава св.В. И. скочил да
защити майката на детето си К., разделили ги с подсъдимите, при което нанесъл
силен удар в областта на лицето на сестра си П.М., разбил ѝ носа и
започнала да тече силно кръв. Двете подсъдими и К. се озовали в другата стая на
апартамента и продължили физическия си контакт. Св.Г.Д. застанал между тях и
казал на подсъдимите да оставят К. да си тръгне. Подс.Д.
избутала К. към вратата на стаята, подс.М. я хванала
за косата и я избутала извън апартамента и това довело до край на инцидента. В.
И. и Л.К. си тръгнали.
М. се обадила на тел.112
и съобщила за инцидента. Районът, в който се намирал апартамента на подс.М., се обслужвал от Трето РУ при ОД на МВР Варна.
На място бил изпратен
автопатрул от специализираните полицейски сили при ОД на МВР Варна – полицаи П.С.
и М.А.. Като пристигнали на място полицейските служители установили, че П.М.
има кръв по лицето, поради което пристигналия екип на Спешна медицинска помощ я
откарал в Спешен център на МБАЛ Света Анна-Варна АД, а участниците в инцидента
били насочени към Трето РУ на МВР.
Първоначално на
30.09.2018 г. само били снети сведения от Л.Б.К., П.М.М.,
Д.П.Д., Г. В. Д. и В. И. И. и били съставени протоколи за предупреждение по
чл.65 от Закона за МВР на Л.Б.К., В. И. И. и П.М.М.
да не отправят заплахи и да не предприемат действия за саморазправа помежду си
и спрямо Г. В. Д. и докладна записка от старши полицай П.С..
На 03.10.2018 г. П.М.
официално се жалвала в Трето РУ на МВР за нанесени ѝ телесни повреди от
брат ѝ В. И. И. и тогава била образувана преписка № ЗМ 1346/2018 г. по
описа на Трето РУ на МВР по чл.129 ал.1 от НК. П.М. представила и били
приложени към преписката епикриза от отделение УНГ при МБАЛ Света Анна-Варна АД
и медицинско удостоверение № 1001/01.10.2018 г. от Отделение Съдебна медицина
при МБАЛ Света Анна-Варна АД. Л.К. представила и било приложено към преписката
копие от медицинско удостоверение № 998/01.10.2018 г. от Отделение Съдебна
медицина при МБАЛ Света Анна-Варна АД. С протокол за доброволно предаване от
22.10.2018 г./л.19 от преписката/ В. И. И. предал на полицейски инспектор
Свилен С. от Трето РУ на МВР 1 брой DVD R диск, съдържащ 2 записа на телефонни
разговори, 2 видеозаписа, снимки, от които 2 рентгенови и запис на цялата
среща. Преписката е приключена от инспектор С. и е изпратена на Районна
прокуратура Варна с мнение за отказ да се образува досъдебно производство. Образувана
е преписка № 14 322/2018 г. по
описа на Районна прокуратура Варна. С постановление на прокурор Здравка Задгорска от Районна прокуратура Варна от 13.11.2018 г. е
отказано образуването на наказателно производство поради липса на извършено
престъпление от общ характер и е разпоредено копие от постановлението да се
изпрати единствено на П.М.М.. Материалите по преписка № 14 322/2018 г. по описа на Районна
прокуратура Варна са изискани и приложени към настоящето дело.
На 01.10.2018 г. Л.Б.К.
посетила отделението по съдебна медицина при МБАЛ ”Св.Анна-Варна”АД гр.Варна,
където бил прегледана. От издаденото Медицинско удостоверение № 998/2018 г./л.6/
от д-р Д.А. Д. е видно, че при прегледа са установени следните травматични
увреждания: счупване в областта на режещия ръб на първи горен десен зъб, с
диаметър на отсъстващия фрагмент около 2 мм; синкаво-мораво кръвонасядане
с неправилна форма и диаметър около 5-6 см по страничната повърхност на лявата
мишница в средна трета; кръгловато мораво кръвонасядане с диаметър 2 см по предно-вътрешната
повърхност на дясното коляно. Описаните травматични били резултат на удари с
или върху твърди тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните време
и начин – на 30.09.2018 г. около 16:30 часа чрез нанесени от П.М.М. и майка ѝ – Д.П.Д. в дома на П.М. удари с ръце по
лицето, стискане на ляв горен крайник, блъскане във врата, удари с юмруци и
ритници и са обусловили са временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Д-р Деян Д. издал и медицинско направление № 998/01.10.2018 г./л.9/ до
стоматологичен кабинет.
На 04.10.2018 г. Л.К. посетила стоматологичния
кабинет гр.Добрич на д-р Д.Я.Т., на която К. от години била пациент и където
ѝ бил извършен преглед на зъбите. По време на прегледа д-р Т. установила,
че К. има фрактура на първи горен ляв и първи горен десен зъб, липсвали две
малки парченца от двата зъба, имало лека подвижност и болка при отхапване и се
съгласила да издаде амбулаторен лист за установените увреждания. На компютъра в
кабинета направила рентгенова снимка. Изкарала амбулаторен лист, но тъй като в
програмата не е имало като опция да посочи такива увреждания от травматичен
характер, а само диагнози, тя добавила ръкописно установеното от нея при
прегледа. Л. ѝ споделила, че е имало някакво скарване и удар с майката на
съпруга си и с неговата сестра. В последствие провела лечение на тези два зъба
и изградила счупването.
В амбулаторен лист № 000431/04.10.2018 г./л.8/, издаден от
д-р Д.Я.Т. – лекар по дентална медицина за пациент Л.Б.К.
ръкописно е записано: „ 04.10.2018 г. Установена е фрактура на 11 и 21 зъби.
Лека подвижност на 11 зъб. Затруднено отхапване и говор. Болки в зъбите.
Назначено е лечение. Увреждането може да е причинено в последствие на удар“.
Заверено копие от този лист е приложен и към жалбата на Л.К. *** от 02.11.2018
г. по прокурорска преписка № 14597/2018 г. по описа на Районна прокуратура
Варна.
На 02.11.2018 г. частната
тъжителка Л.К. депозирала жалба вх.№ 14597/02.11.2018 г. в Районна прокуратура Варна
срещу Д.Д. и П.М. за това, че на 30.09.2018 г. при
инцидента са ѝ нанесли шамари и удари с ръце и крака. По случая е
образувана преписка № 14597/18 г. по
описа на Районна прокуратура Варна. По жалбата с разпореждане на прокурор
Н.Недков от Районна прокуратура Варна от 12.11.2018 г. е възложено на Трето РУ
при ОД на МВР Варна да извърши проверка, преписката е заведена с вх.№
365000-42663/2018 г. по описа на Трето РУ. Установено е, че за същия случай е
заведена под ЗМ № 1346/2018 г. по описа на Трето РУ преписка по сведение от П.М.М. за нанесена телесна повреда, която в края на месец
октомври е изпратена в Районна прокуратура Варна с мнение за отказ от
образуване на досъдебно производство и е заведена с № 14 322/13.11.2018 г.
по описа на Районна прокуратура Варна. Поради това преписката е приключена в
Трето РУ с мнение за присъединяване към преписка № 14322/2018 г. по описа на
Районна прокуратура Варна. С постановление на прокурор Н.Недков от Районна
прокуратура Варна от 18.12.2018 г./л.23/ е отказано да се образува досъдебно
производство по преписка № 14597/18 г. на Районна прокуратура Варна и
прекратява същата, тъй като обстоятелствата, изложени в жалбата на Л.Б.К. са
били предмет на проверка и по преписка № 14 322/18 г. на Районна
прокуратура Варна, по която вече има произнасяне на прокурора. Постановлението
на Районна прокуратура е обжалвано от адв.А.Д. като
пълномощник на Л.Б.К. ***. С постановление на прокурор М.Ставрев от 03.04.2019
г./л.24/ от Окръжна прокуратура Варна е потвърдено постановлението на Районна
прокуратура Варна. Материалите по преписка
№ 14 597/2018 г. по описа на Районна прокуратура Варна са изискани
и приложени към настоящето дело.
С писмо рег.№ 43900-23560
от 21.10.2019 г. началникът на Трето РУ при ОД на МВР Варна/л.75/ уведомява
съда, че на 30.09.2018 г. дежурен по произшествията е бил инспектор Г.Д.А..
С
писмо № 228/23.10.2019 г. от МВР, Дирекция „Национална система 112-МВР“,
Районен център 112-Варна, уведомяват съда, че на 30.09.2018 г. в 16:36 часа е
прието обаждане от телефонен номер 0887 278 090, което е предадено на
дежурната част на ОД на МВР Варна с приложен CD съдържащ 3 броя електронни картони
и 2 броя аудио записи.
Към частната тъжба е
приложен CD диск с видеозаписи, аудиозаписи и снимки/л.11/,
който е приет и приложен към материалите по делото.
От д-р Д.Я.Т. бяха
представени и приети към материалите по делото амбулаторни листи № 000429, №
000430 от 04.10.2018 г., № 000431 от 04.10.2018 г., № 000432 и № 000433,
нотариално заверени, амбулаторен лист № 000141/28.03.2019 г. за пациент Л.Б.К. и амбулаторен
дневник за 2019 г.
От
писмо с изх. № 267-1/02.01.2020 г. от Регионална здравна инспекция –
Добрич/л.133/ е видно, че лечебните заведения за извънболнична
медицинска помощ по дентална медицина, в това число и
„Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина – д-р Д.Я.Т.“***, нямат нормативно
задължение и не представят за проверка на място в Регионална здравна
инспекция-Добрич амбулаторен дневник.
От
писмо с изх. № 94-1083-1/11.06.2020 г. от Регионална здравна инспекция – Варна е видно, че нормативната
уредба не фигурира задължение за водене на амбулаторен дневник.
От
представения с частната жалба диск бяха разпечатени и приложени към делото 2
броя фотоснимки и 2 броя рентгенови снимки на зъби/л.137-140/.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие от
вещото лице д-р В.Д./л.151-156/ е видно, че:
1. На 30.09.2018 г. Л.Б.К. е
получила следните увреждания:
1.1. Отчупване на зъбен емайл
в областта на режещия ръб на първи горен десен и първи горен ляв зъб.
1.2. Кръвонасядания в
областта на лявата мишница с диаметър 5-6 см.
1.3. Кръвонасядане по
коляното на десен крак с диаметър 2 см.
2. Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, биха могли да
бъдат получени по описания в частната тъжба
и в свидетелските показания начин.
3. В своята съвкупност
травматичните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
4. По отношение на
отчупването на емайла в областта на режещите ръбове на първи горен ляв и десен
зъб, което не променя в съществена степен възможностите за дъвчене и говор,
може да се проведе награждане/възстановяване/ на
отчупения участък с методите на денталната медицина. Кръвонасяданията по лява ръка и десен крак не се нуждаят от
лечение и се резорбират от организма в течение на 10-15 дни.
5. Най-често подобно
отчупване на емайла се получава при удар на зъба в подчертано твърд предмет –
мебел, рамка на врата и др. при положение отворена уста.
6. При този вид отчупвания
на емайл не са налични кръвонасядания или други
увреждания, които да дадат възможност за определяне на давността на травмата. В
конкретния случай увреждането е описано в съдебно-медицинското удостоверение на
следващия инцидента ден. Отчупването следва да се получи в момента на
причиняването му.
7. Уврежданията, отразени в
амбулаторен лист № 000431 от 04.10.2018 г. са описани в съдебно-медицинско
удостоверение № 988/2018 г., издадена на 01.10.2018 г. от Съдебна медицина по
отношение на първи горен десен резец.
В съдебно заседание вещото
лице д-р Д. поддържа направеното заключение. Посочва, че уврежданията на зъбите
са видими на направените и представените му снимки. Не може да определи точно
давността на уврежданията на зъбите, тъй като в случая няма засегнати меки
тъкани. С оглед на характеристиките на уврежданията на зъбите прави извод, че
това е станало най-вероятно при отворена уста, тъй като липсва нараняване на
устните, при удар в предмет с ръб.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза по протокол № 257/17.11.2020 г./л.185/,
изготвена в хода на съдебното следствие от вещото лице Д.Й., е видно, че:
1.
Съдържанието на
двата компактдиска не е еднакво. Записите са различни по разширение/вид/,
размер и съдържание.
2.
Някои от записите
в предоставените дискове се съдържат в паметта на мобилния телефон на В. И. от
дата 30.09.2018 г. Единствено файл с име 20180930_162413_1_3 от оптичен диск
ВД-1 се съдържа в мобилния телефон със същия размер.
3.
Върху
видеозаписите на посочените дискове, в папка видео, файлове с имена
20180930_162413_1; 20180930_162413_1_3 и 20180930_16243534 не са открити
манипулации, външна намеса или монтаж, извършени са по едно и също време с
отделни моменти на прекъсване на записа.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението. Посочва, че при изследването не е
установил манипулации върху записите в дисковете. Записите са били направени с
мобилен телефон, след това са снети на въпросните дискове. Имало е прекъсвания
между отделните записи, но не и в самите записи. Категоричен е, че записите са
автентични.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена чрез обясненията на подсъдимите П.М.М. и Д.П.Д.; частната тъжба от Л.Б.К.; показанията на
свидетелите Г. В. Д., В. И. И. и Р. С. Д.,
както и от писмените доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
При формиране на
решението си съдът намира следното:
Категорично установено е,
че на процесната дата – 30.09.2018 г. около 15:30 часа в апартамента на подс.П.М. *** се събрали подс.П.М.,
майка ѝ подс.Д.Д.,
частната тъжителка Л.К. и свидетелите В. И. И., Г. В. Д. и неговата приятелка Р.
С. Д..
По отношение на действията
на подсъдимите в края на тази среща се констатира коренна разлика между
обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Г.Д. и Р. Д. от една
страна и свидетелските показания на свидетеля В. И. и твърденията на частната
тъжителка Л.К. от друга.
Според обясненията на
подсъдимите Л.К. отишла на срещата
без да бъде поканена. Държала се изключително агресивно и вулгарно. Обиждала двете
подсъдими и ги клеветяла пред близки им. Многократно подс.М.
настоявала да си тръгне, но тя отказала. Блъскала подс.Д..
Напсувала двете подсъдими на майка. Те не са нанасяли на К. удари. Единствено подс.М. бутала Л.К. към вратата да напусне дома ѝ.
Причината за възникване на конфликта били парите, които В. И. дължал за заема. К.
започнала да ги обвинява, да ги обижда, да ги псува и да блъска подс.Д. и така станал скандала. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимите в частта им, че Л.К. е блъскала подс.Д.
и че те не са нанесли никакви удари на К., тъй като не кореспондират със
събраните по делото доказателства и ги приема като защитна позиция на
подсъдимите.
Пряк очевидец на
произшествието е свидетеля Г. В. Д., брат на подс.П.М.
и син на подс.Д.Д., живеещ на съпружески
начала към датата на инцидента със свидетелката Р. С. Д.. Според свидетелските
показания на Д. срещата е била да обсъдят заема, който брат му изплащал на майка му, но нещата отишли в
друга посока. Брат му започнал да задава въпроси към всички. Л. влязла в конфликт с майка му, отправяла обидни думи,
напсувала на майка подс.Д. и подс.М..
Сестра му ги помолила да си заминат, след което брат му В. ударил сестра му и
тя паднала на земята. В. и Л. си заминали, извикали линейка и полиция. Не е
видял някой да е удрял или предприемал някакви физически действия срещу Л.К..
Единствено сестра му я помолила да си тръгва и я хванала за ръката. Вратата на
апартамента била заключена, ключът бил у него, искал да се изясни ситуацията с
парите за заема. Съдът не кредитира свидетелските показания на Д. в частта им,
че не е видял подсъдимите да нанасят удари на Л.К., тъй като те не се подкрепят
от останалите доказателства по делото, Д. се намира в лоши отношения с брат си В.
И., брат е на едната подсъдима и син на другата подсъдима и е пряко
заинтересован от изхода на делото.
Р. С. Д. също е очевидец.
Според нейните показания при срещата се стигнало до словесни нападки между В. и Л. от една страна и Д. и П. от
друга. Л. започнала да обижда и да отправя клевети към Д. и П., накрая
напсувала П. „Майка ти ще еба.“ Не е виждала П. и майка ѝ да са нанасяли
удари на Л.. Имало много словесни нападки между Л. и П., но не и удари. Съдът
не кредитира свидетелските показания на Д. в частта им, че не е видяла
подсъдимите да нанасят удари на Л.К., тъй като те не се подкрепят от останалите
доказателства по делото, Д. живее на съпружески начала с Г.Д., който е брат на
едната подсъдима и син на другата подсъдима и е пряко заинтересована от изхода
на делото.
В частната си тъжба Л.К.
твърди, че при ескалиране на напрежението в края на срещата първо Д. я хванала
с ръка отдолу за брадичката и ѝ надигнала главата нагоре и я наплюла, след това П. ѝ ударила два много силни шамара, Д.
я хванала с едната си ръка за лявата мишница, а с другата за косата и я
избутали в коридора, в близост до входната врата я съборили и ѝ нанесли
удари с ръце и крака в лявата област на тялото и по главата, докато тя била в
клекнало положение, вкарали я в спалнята, след това П. я хванала за косата и я
изблъскала навън. Съдът кредитира тези твърдения на К., тъй като се подкрепят
от писмените и веществените доказателствени средства по делото и от
свидетелските показания на В. И.. Съдът не кредитира твърдения на К. единствено
в частта им, че е била наплюта и избутана в коридора, тъй като в тази част не
се подкрепят от други доказателства.
Пряк очевидец на
поведението на подсъдимите и частния тъжител е свидетеля В.
И. И., брат на подс.П.М. и син на подс.Д.Д., живял на
съпружески начала с частната тъжителка Л.Б.. Свидетелят И.
твърди, че срещата се провела, тъй като имали семейни неуредици, които да обсъдят. В хода на срещата
избухнал спор между жените. Тъй като винаги се случвало така и след това се
променял смисъла на казаното при такива срещи, той винаги правел записи на
събитията, правел и аудио, и видеозапис с мобилния си телефон. И при тази среща
заявил, че ще направи запис, никой не възразил срещу това. Срещата била около
час, към края вече ескалирало напрежението между сестра му, майка му и Л.. Майка
му и П. тръгнали да ги гонят, П. започнала да удря Л., което се виждало и на
самия запис. Станали да ги разтърват с брат му Г.. Майка му хванала Л. за
косата, свлякла я на земята. Станали жените на едно кълбо. Преминал даже в
другата стая инцидента. Л. имала увреждания от този инцидент, имало и снимков
материал. Било ѝ насинено рамото, коляното, когато са я свлекли на земята.
Нямало го парче от единия зъб, другия ѝ зъб се клател и се оказало, че е
имало някаква пукнатина отзад. Сбиването станало на вратата между хола и
коридора, защото щели да тръгват и си събирали багажа. Майка му хванала Л. за
косата и я дърпала към коридора и там започнали удари с ръце и крака - женски бой, след което събитията се
пренесли и в другата стая. Брат му бил по-близо и ги разтървал. Той е свалил
този запис от мобилния телефон на твърд диск на компютъра и след това на диск.
Копие от този СД диск предал на полицията и съда. Телефонът, с който е правен
този запис е негова собственост. Съдът кредитира показанията на св.И., тъй като
се подкрепят от писмените и веществените доказателствени средства по делото и
от изложеното в частната тъжба от Л.К.. Съдът не кредитира свидетелските
показания на И. единствено в частта им, че майка му Д.Д.
хванала Л.К. и я дърпала към коридора, тъй като в тази част показанията не се
подкрепят от останалите доказателства по делото.
За
да даде вяра на едните или другите гласни доказателства, съдът отчете
двойствената природа на обясненията на подсъдимия - те са както средство за
защита, така и основно гласно доказателствено средство. Също така, съдът взе
предвид и възможната заинтересованост у Л.К. като пострадала. В този смисъл за
да прецени на кои гласни доказателства следва да се довери, съдебният състав ги
съпостави помежду им и с другите доказателствени средства.
Съдът
прецени, че показанията на св.В. И. и изложеното в частната тъжба от Л.К.
кореспондират помежду си, между тях липсват противоречия и звучат логично и
достоверно. Тези показания кореспондират със заключенията на
съдебно-медицинските и съдебно-техническата експертиза и становищата на вещите
лица в съдебно заседание. Съдът им се доверява в изложените по-горе граници и
ги намира за правдиви.
От
друга страна, съдът прецени, че в общи линии и обясненията на подсъдимите, и
свидетелските показания на свидетелите Г.Д. и Р. Д. също възпроизвеждат едни и
същи факти и съответстват едни на други. Тук обаче съдът констатира, че
твърденията на подсъдимите и тези свидетели, че не е имало удари от страна на
подсъдимите се опровергават от останалия доказателствен материал по делото.
След анализа на двете взаимоизключващи
се групи гласни доказателствени средства, съдът кредитира показанията на
свидетеля В. И. и отразеното в частната тъжба от Л.К., тъй като те отговарят на
другите събрани доказателства по делото. Съдът счита, че от тях може да се
направи категоричен извод, че е имало нанесени удари от страна на подсъдимите в
областта на главата и тялото на частната тъжителка и кореспондират и със заключенията
съдебно-медицинската експертиза относно нанесените увреждания на частната
тъжителка К..
Съдът кредитира и
показанията на св.Д.Я.Т., тъй като те се подкрепят от писмените доказателствени
средства по делото – амбулаторен лист № 000431 от 04.10.2018 г. и рентгенови
снимки.
Съдът цени свидетелските
показания на св.Г.А.Д.. Той работел като оперативен дежурен в Трето РУ на МВР
Варна, давал дежурства от 24 часа. Не се сеща за конкретния случай, по принцип
приемали жалби на граждани. Спомня си единствено, че е имало сбиване между
роднини, някой му показал видеоклип на телефон, някакво дърпане.
Съдът кредитира амбулаторен лист № 000431 от
04.10.2018 г., издаден от д-р Д.Я.Т. относно датата, мястото на издаване,
лицето, от което е издадено и обстоятелствата отразени в него. Амбулаторният
лист е издаден от лекар по дентална медицина, на
бланка, определена от Националната здравно-осигурителна каса и е изготвен след
извършен преглед на пациента. От д-р Д.Я.Т. бяха представени и приети към материалите
по делото амбулаторни листи № 000429, № 000430 от 04.10.2018 г., № 000431 от
04.10.2018 г., № 000432 и № 000433, нотариално заверени. Видно е, че
амбулаторните листи са с хронологични номера според датата на издаването им,
каквото е било изискването за 2018 година. От представените от д-р Т.
амбулаторен журнал за 2019 година с отбелязване под № 265 за извършени манипулации спрямо Л.Б.К. на
28.03.2019 г. и амбулаторен лист № 000141 от 28.03.2019 г. за пациент Л.Б.К. е
видно, че в последствие е проведено лечение за изграждане на емайла на
наранените зъби. От писмо с изх. № 267-1/02.01.2020 г. от Регионална здравна инспекция –
Добрич е видно, че лечебните заведения за извънболнична
медицинска помощ по дентална медицина, в това число и
„Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина – д-р Д.Я.Т.“***, нямат нормативно
задължение и не представят за проверка на място в Регионална здравна
инспекция-Добрич амбулаторен дневник. Действително по преписка № 14322/2018 г. по описа на
Районна прокуратура Варна е представено копие от този амбулаторен лист/л.22 от
преписката/, в който ръкописно изписания текст се различава от този в
представените копия по преписка № 14597/2018 г. по описа на Районна прокуратура
Варна/л.5 от преписката/ и този, приложен към частната жалба, но копието по
преписка № 14 322/2018 г. не носи надпис „Вярно с оригинала“, какъвто
носят останалите копия. Освен това различието в текста е единствено относно
установеното увреждане на 21 зъб, като в първото копие е посочено „пукнатина на
21 зъб“, а в другите две копия „фрактура на 21 зъб“. От защитата на подсъдимите бе оспорена
истинността на този амбулаторен лист и се твърдеше, че такова записване и такъв преглед
на въпросната дата не е бил извършван. От удостоверение изх.№ 195531.10.2019 г. на Районна прокуратура
Добрич/л.93/ е видно, че по депозирана жалба от П.М.М.
чрез адв.Б.Б. с оглед
установяване на извършено престъпление по чл.312 от НК е образувано досъдебно
производство № 1955/2018 г. С постановление от
30.10.2020 г. на прокурор Валерия Златева от Районна прокуратура Добрич е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 252/2019 г.
по описа на Сектор Икономическа полиция при ОД на МВР Добрич по прокурорска
преписка № 1955/2019 г. по описа на Районна прокуратура Добрич за престъпление
по чл.312 от НК
Относно приложените към частната тъжба и по
преписка № 14322/2018 г. по описа на Районна прокуратура Варна
компактдискове/CD/:
Двата
диска не са с еднакви по обем и файлове съдържание, но основните файлове, които
имат значение за настоящето дело:
В папка видео:
-
файл с име
20180930_162413_1 – видеозапис на срещата;
-
файл с име
20180930_163534 – видеозапис на срещата;
В папка запис:
-
файл с име call_14-18-38_IN_+359*********
- телефонен разговор между Г. и В. от 29.09.2018 г.;
-
файл с име call_16-00-32_IN_+359*********;
- телефонен разговор между Г. и В. от 29.09.2018 г.;
-
файл с име Нападение над Л. – аудиозапис
на срещата;
В папка снимки:
-
файл с име DSC_1066 - цветна снимка
зъби;
-
файл с име DSC_1067 – цветна снимка
зъби;
-
файл с име Krasteva_Lidiq-20181004.670
– рентгенова снимка зъби;
-
файл с име Krasteva_Lidiq-20181004.671
– рентгенова снимка зъби;
са еднакви по име, обем и съдържание, поради
което съдът няма да ги коментира отделно.
Самите компактдискове имат
характера на веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК, защото върху
тях има следи от престъплението. Самите файлове, съдържащи се в дисковете,
съдържащи видеозаписи, аудиозаписи и снимки, са
веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125 ал.1 от НПК.
Единият диск е приложен
към частната тъжба, а другият диск е приобщен към материалите по прокурорската
преписка чрез протокол за доброволно предаване, който макар да не е изрично
предвиден в НПК като способ за доказване е приравнен на такъв и приобщените
чрез него доказателствени средства се третират като годни съгласно съдебната
практика.
Настоящият съдебен състав
е на становище, че видеозаписите, аудиозаписите и
снимките следва да се кредитират като годни доказателствени средства, ако при
събирането им не е нарушена Конституцията на Република България и ако не са
манипулирани.
Съгласно чл.32 ал.2 от Конституцията никой не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без
негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от
закона случаи.
Още
в началото на срещата св.В. И. е заявил, че ще прави запис и никой не е изразил
изрично несъгласие с това, което е видно и от самия аудиозапис.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза категорично се установява, че
няма манипулации върху записите и същите са напълно автентични.
Съдържанието на компактдисковете бе
възпроизведено пред страните в съдебно заседание:
Папка видео:
-
файл с име
20180930_162413_1 - видеозапис от инцидента с продължителност 10 минути и 18
секунди. Видеозаписът започва с обвинения от страна на К. към подсъдимите, че
са къпали мъртъвци, правели магии и клетви и взаимни обвинения между св.В. И. и
подс.П.М. за пари. Св.И. нарича подсъдимите „изроди“,
подс.Д. го нарича „ненормален“. Разменят се клетви
между К. и подс.М. на много висок тон, подс.Д. ги заплашва, че ще им шибне по един шамар. Двете
подсъдими и К. си крещят помежду си в непосредствена близост до вратата на
стаята. В един момент подс.Д. хваща К. за косата
отзад и я скубе, след това я хваща за брадичката и я повдига, К. отблъсква
ръката ѝ. Подс.М. застава между тях и казва на К.
да си отива, крещи истерично срещу К., К. също
ѝ крещи, а след това и на подс.Д., подс.М. застава между тях, казва на К. „Няма да крещиш на
майка ми, довиждане, вратата е там, хайде махай са!“. Подс.М.
излиза в коридора, установява, че входната врата на апартамента е заключена, връща
се в стаята и казва на св.Д. да даде ключовете. К. излиза в коридора, след това
се връща в стаята да остави чехлите и казва „Ще ви еба майката!“. Подс.М. удря К. с дясната ръка с шамар в лявата част на
лицето, след това с лявата ръка с шамар удря К. в дясната част на лицето, подс.Д. избутва К. към коридора и записът спира;
-
файл с име
20180930_163534 – видеозапис с продължителност 25 секунди от края на инцидента,
при който се вижда, че подсъдимите П.М. и Д.Д. и
частната тъжителка Л.К. се намират в другата стая/спалня/, там влиза и св.Г.Д.
и казва да пуснат Л.. Подс.М. е с кървящ нос,
входната врата на апартамента е широко отворена. Подс.Д.
избутва Л.К. към вратата на стаята, подсъдимата М. хваща К. за косата и я
засилва навън през входната врата;
Папка запис:
-
файл
с име call_15-18-38_IN_+359********* - телефонен разговор между Г. и В. от
предния ден;
-
файл с име call_16-00-32_IN_+359*********
- телефонен разговор между Г. и В. от предния ден;
-
файл
с име Нападение над Л. - аудиозапис на срещата с
продължителност 42,27 минути, който свършва точно преди физическия сблъсък
между двете подсъдими и К.;
Папка снимки:
-
файл с име DSC_1066
- цветна снимка зъби;
-
файл с име DSC_1067
– цветна снимка зъби;
-
файл с име Krasteva_Lidiq-20181004.670
– рентгенова снимка зъби;
-
файл с име Krasteva_Lidiq-20181004.671
– рентгенова снимка зъби.
Поради изложените аргументи съдът напълно
кредитира виодеозаписите, аудиозаписите
и снимките, съдържащи се в компактдисковете, отчитайки факта, че не следва да
се позовава изцяло и изрично само на тях при определяне на присъдата.
Съдът
изцяло кредитира заключенията на съдебно-медицинската експертиза, изготвена в хода на
съдебното следствие от вещото лице д-р В.Д. и на съдебно-техническата
експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие от вещото лице Д.Й.
като обективни, компетентни и отговарящи в пълнота на поставени задачи.
Съдът кредитира и
материалите по преписки № 14 322/2018 г. и № 14 597/2018 г. по описа на
Районна прокуратура Варна, приети от съда и приложени към делото, тъй като те
подкрепят установената фактическа обстановка по делото.
Съдът кредитира и
останалите писмени доказателствени средства, приобщени към делото на основание
чл.283 от НПК - писмо с изх. № 1293/04.07.2019 г. от МБАЛ „Света Анна Варна“ АД; удостоверение от Районна здравноосигурителна
каса гр. Добрич с рег. № 11-00-21/1/05.07.2019 г.; амбулаторни листи №
000429, № 000430 от 04.10.2018 г., № 000431 от 04.10.2018 г., № 000432 и №
000433; амбулаторен дневник за 2019 г.; писмо с изх. № 94-1083-1/11.06.2020 г.
от Регионална здравна инспекция – Варна; писмо с изх.№ 267-1/02.01.2020 г. от
Регионална здравна инспекция – Добрич; удостоверение изх.№ 1955/31.10.2019 г. на Районна прокуратура Добрич;
удостоверение изх.№ 1955/03.06.2020 г. на Районна прокуратура Добрич;
писмо № 228/23.10.2019 г. от МВР, Дирекция „Национална система 112-МВР“,
Районен център 112-Варна; амбулаторен лист № 000141 от 2019 година; 4 броя копия от
снимки на зъби.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При възприетата фактология съдът счете, че в случая подсъдимите П.М. и Д.Д. са осъществили престъпния състав по чл.132 ал.1 т.3 вр.чл.130
ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, а не този по чл.130
ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, както твърди
обвинението.
От обективна страна, на Л.К.
действително са причинени травми, локализирани в областта на първите горни
зъби, лява мишница и коляното на десен крак, за които не се спори, че са довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което
престъпния резултат се явява съставомерен именно по чл.130
ал.1 от НК. Авторството на
деянието също е установено по несъмнен начин, макар да бяха оспорени нанесените
удари от страна на М. и Д. спрямо К.. Установи се по несъмнен начин, че
травмите на пострадалата са получени от нея вследствие на нанесените ѝ
удари от подсъдимите. Установените по делото факти налагат извод, че след като
разправията между двете подсъдими и К. преминала към отправяне на взаимни
обвинения на висок тон и леки телесни контакти, К. напсувала подсъдимите с
думите „Да ви еба майката!“. Именно тази псувня предизвикала силен гняв у
подсъдимите и довела до нахвърлянето им върху К. и нанасяне на удари върху нея.
Няма съмнение, че именно поведението на тъжителката са предизвикали такъв край
на конфликта, тъй като в противен случай К. и В. И. вече си тръгвали и
подсъдимите искали тъкмо това. Несъмнено изричането на такава тежка псувня
срещу подсъдимите в присъствието на цялото им семейство е засегнало тяхното
достойнство и чест и е довело до силно раздразнение и гняв. Изброените
обстоятелства дават основание на съда да заключи, че подсъдимите действително
са причинили на тъжителката леки телесни повреди, състоящи се във временно
разстройство на здравето без опасност за живота и съставомерни
с оглед резултата по чл.130
ал.1 от НК, но са извършили
това в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата К. с тежка
обида спрямо самите подсъдими – напсувала ги „Да ви еба майката!“. Използваната
от пострадалата вербална агресия по убеждението на съда е единствената причина
да се стигне до нанасяне на удари спрямо К., и тъкмо това предшестващо
поведение на тъжителката налага квалифициране на обвинението по съответстващия
му текст от закона - чл.132 ал.1 т.3 вр.чл.130
ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
От субективна страна,
деянието е извършено виновно. С оглед предисторията и конкретните
обстоятелства, съпътстващи извършеното, съдът счита, че се касае за внезапен (афектен) умисъл, възникнал спонтанно у подсъдимите
непосредствено преди посегателството, предизвикан с положителност от тежката
обида спрямо тях от пострадала К.. Подсъдимите са съзнавали, че
насочвайки удари към главата и тялото на пострадалата могат да ѝ причинят
наранявания, които да увредят здравето ѝ и са искали или допускали
настъпването на тези последици. Правно
ирелевантно е какво е извършила всяка от подсъдимите. Вярно е, че наказателната
отговорност е лична, но в случаите на съучастие общността на умисъла, обективиран от конкретните действия, изключва възможността
от персонифициране, респективно степенуване и разграничаване /решение №
293/14.05.2002 г. по н.д. № 177/2002 г. на ВКС, ІІІ н.о./. Налице е богата и
еднопосочна съдебна практика - както на всички отделения на ВКС /например №
356/3.10.2011 г. по н.д. № 1816/2011 г., І н.о.; № 231/26.07.2011 г. по н.д. №
1256/2011 г., ІІІ н.о.; № 167/10.05.2011 г. по н.д. № 1147/2011 г., ІІ н.о. и
др./, така и на САС /присъда № 38/16.06.2009 г. по ВНОХД № 176/2009 г./, като
се приема, че е без значение кой от нападателите какви удари е нанесъл, с каква
сила и насоченост, както и с какво оръжие са осъществени. Същественото, както и
в настоящия случай е, че при съизвършителство
престъпния резултат се постига чрез съвместно осъществяване на изпълнителното
деяние, като това не зависи от факта, че съставомерния
резултат може да се причини и само с един удар.
След като прецени всички
доказателства релевантни по делото съобразно чл.14 от НПК по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът:
-
призна
подсъдимата П.М.М. за виновна в това, че на
30.09.2018 г. около 16:00 часа в гр. Варна в съучастие като съизвършител с Д.П.Д.
причинила на Л.Б.К. леки телесни повреди, изразяващи се в счупване на зъбен
емайл в областта на режещия ръб на първи горен десен и първи горен ляв зъб, кръвонасядане в областта на лява мишница и кръвонасядане по коляното на десен крак, обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесните повреди
са причинени в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с
тежка обида - престъпление по чл.132 ал.1 т.3 вр.чл.130
ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК;
-
призна
подсъдимата Д.П.Д. за виновна в това, че на 30.09.2018 г. около 16:00 часа в
гр. Варна в съучастие като съизвършител с П.М.М.
причинила на Л.Б.К. леки телесни повреди, изразяващи се в счупване на зъбен
емайл в областта на режещия ръб на първи горен десен и първи горен ляв зъб, кръвонасядане в областта на лява мишница и кръвонасядане по коляното на десен крак, обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесните повреди
са причинени в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалата с
тежка обида - престъпление по чл.132 ал.1 т.3 вр.чл.130
ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
Правните съображения на
съда при вземане на това решение са следните:
-
подсъдимите са
извършили активни действия, насочени към телесното здраве на частната тъжителка;
-
в резултат на
физическо въздействие от страна на подсъдимите, частната тъжителка е получила
описаните увреждания, които са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Субекти на престъплението
са пълнолетни физически лица, български граждани, неосъждани.
Причина за извършване на престъплението – влошени лични
взаимоотношения между частната тъжителка и подсъдимите.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл.132 ал.1 т.3 НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода три месеца или пробация.
При определяне на
наказанието на подсъдимите, съдът установи че те са пълнолетни, не са осъждани
за престъпление, нито са освобождавани от наказателна отговорност по реда на
глава VІІІ от НК и с деянието не са причинени съставомерни
вреди. В този смисъл съдът приложи императивната разпоредба на чл.78а от НК,
като освободи подсъдимите от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
При индивидуализация на
наказанието – глоба, съдът присъди същата към минималния размер 1000 лева за
подсъдимата П.М., като отчете наличието само на смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства – неосъждана, работеща, проявяваща загриженост за
близките си хора.
При подсъдимата Д.Д. съдът също отчете наличието на смекчаващите вината
обстоятелства – чисто съдебно минало, работеща, положителната трудова
характеристика от „Електроразпределение Север“ АД, че работи на безсрочен
трудов договор от 2013 година като „електромонтьор СТИ“, не са ѝ налагани
дисциплинарни наказания по Кодекса на труда. Съдът прецени, че съответстващо на деянието на Д. ще
бъде наказание малко над минимума, а именно глоба в размер на 1500 лева, тъй
като тя като най-възрастния човек, присъствал на срещата, майка на трима от
участващите в нея е следвала да действа разумно, с чувство за дълг и да внесе
спокойствие, а не да се поддава на емоции.
Поради изложените
обстоятелства съдът прие, че административно наказание глоба в посочените
размери ще изпълни целите на наказанието
по чл.12 от Закона за административните нарушения и наказания.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ
ИСК:
След като съдът призна
подсъдимите за виновни в извършването на престъпление по чл.132 ал.1 т.3 вр. чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК прие, че предявения в наказателното производство граждански иск е доказан по
основание.
Предявеният
от Л.К. срещу подсъдимите и приет от съда за съвместно разглеждане граждански
иск в размер на 10 000 лева има своето правно основание в разпоредбата на чл.45 от Закона за задължението и договорите ЗЗД/.
Посочената
разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички правни субекти да
не нанасят вреда другиму - както морална, така и материална. Тя има за цел да
обезпечи признатата от Конституцията и законите на
страната закрила на личността, като единство от телесен и духовен интегритет,
на основните права и свободи, както и обществения ред като среда за развитие на
индивида. Несъобразяването с това общо правило за поведение влече след себе си
неблагоприятни последици за нарушителя - санкция, изразяваща се във вторичното
по своя характер задължение за репариране на причинените вреди - било чрез
възстановяване на съществуващото до момента на нарушението фактическо или
правно положение, било чрез престиране на парична
сума, явяваща се, макар и относителен, еквивалент на причинената вреда, в
случай, че възстановяването ѝ в натура е невъзможно поради естеството на
накърненото благо. Това е съдържанието на гражданската отговорност на
подсъдимите, ангажирана в настоящото производство. Задължението за поправяне на
вредите от непозволено увреждане по своята правна природа има обезщетителен характер, като едновременно с това
представлява и едно предупреждение към причинителя на вредата и другите членове
на обществото да не накърняват правата на останалите правни субекти и сочи
последиците от неспазване на това задължение.
В
синтезиран вид, елементите на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде противоправно и
виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. В конкретния
случай следва да се приеме, че всеки един от така посочените по - горе елементи
на гражданския деликт, е налице. Безспорно се
установи, че е налице деяние, което се характеризира с обществена опасност,
същото е противоправно и наказуемо. На К. са нанесени увреждания, описани
по-горе в настоящото изложение, които са в резултат на виновното поведение на
подсъдимите. В резултат на виновното и противоправно поведение от страна на
подсъдимите, пострадалата е претърпяла допълнителна медицинска интервенция по
възстановяване на зъбите. Увреждането на зъбите е довело до изпитване на болка в
продължителен период от време и спазване на специален режим за възстановяването
им. К. не е била отделена от ежедневието си, но фактът на нараняванията се е
отразил на достойнството ѝ, тъй като това е станало в присъствието на
други хора и е имало видими следи от тях в продължителен период от време.
С оглед
гореизложеното, съдебният състав прецени, че приетия за съвместно разглеждане в
рамките на наказателното производство граждански иск е безспорно доказан по
основание и следва да бъде уважен. При обсъждане на вредите, претърпени от
пострадалата, следва да се имат предвид единствено тези от неимуществен
характер, доколкото само такъв иск е предявен. Не е предявен и не се
претендират и претърпени от него имуществени вреди в резултат на деянието,
поради което и не следва да се обсъжда дали е останал без доходи по време на
възстановителния период, съответно колко изчислено в парични средства е
струвало това, както и лечението на пострадалия. Такива вреди не се претендират
с предявения иск и не следва и да се обсъждат от съда. В настоящото
производство се претендира обезщетение за претърпени в следствие на деянието
неимуществени вреди. Такива са безспорно доказани и в този смисъл са
показанията на свидетеля В. И. и изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза. Предвид особения характер на накърненото от деянието благо,
репарирането на причинените вреди може да бъде извършено само в пари. Съгласно
разпоредбата на чл.52
от ЗЗД
размерът на дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост. При
преценка на същото съдът взе предвид обстоятелството, че на пострадалата са били
причинени увреждания, които не са тежки по своя характер. Съдът взе предвид и
младата възраст на пострадалата и способността на организма да преодолее
неблагоприятните последици от инцидента.
По изложените
съображения и на основание чл.52
от ЗЗД
съдът прецени, че подсъдимите следва да бъде осъдени да заплатят солидарно на
пострадалата К. обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди в
размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
причиняване на вредите - 30.09.2018 г. до окончателното изплащане на всички
дължими суми. В останалата му част, до пълния предявен размер от 10 000 лв.,
предявеният от пострадалата граждански иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите да заплатят на Л.Б.К. за разноски по 113.50 лева, на
Районен съд Варна по 120 лева за разноски по делото, както и държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на по 60 лева по сметка на
Районен съд Варна.
Съдът
присъди веществените
доказателства по делото - компактдиск представен с частната жалба и компактдиск
представен от централа на тел.112 да останат по делото, а вещественото
доказателство амбулаторен журнал от 2019 г. да се върне на Д.Я.Т. след влизане
в сила на присъдата.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: