Р Е Ш Е Н И Е №327
Град Несебър, 27.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 547 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по жалба, подадена от С.Б.Д. с ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление № 19-0304-000993 / 27.05.2019г., издадено от П.И.К.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г., с което: 1) на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 30 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, и 2) на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят отрича да е извършил вменените му административни нарушения и счита, че при издаване на обжалваното наказателно постановление (НП) и при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, са нарушени съответно чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, тъй като нарушенията не са описани точно, поради неизлагане твърдения за обстоятелствата, при които са извършени; посочените като нарушени правни норми не съответстват на посочените нарушения. Счита, че е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН поради маловажност на едно от нарушенията, без да конкретизира кое от двете. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата, като излага съображения за недоказаност на нарушението по чл.103 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото гласни доказателства се установило, че жалбоподателят, като водач на МПС, е спрял на подадения сигнал от контролния орган, опитал се е да изпълни нареждането на този орган да представи Свидетелството си за управление на МПС, което е било в багажника на управлявания от него автомобил, но му е било попречено от същия този орган да стори това, като не му е било позволено да слезе от автомобила за тази цел. След като ситуацията се изяснила, той действително е представил документите си на проверяващите. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление в частта осносно това административно нарушение, а при условията на евентуалност моли наложените административни наказания за него да бъдат намалени до законоустановения минимум.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти:
Свидетелите Д.К.Д. и М.Д.Х. – двамата на длъжност “Младши автоконтрольори” към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, изпълнявали служебните си задължения по автопатрул по КАТ за времето от 07:30 часа до 19:30 часа на 16.05.2019г. Около 16:50 часа са се намилари на бензинстанция “Петрол”, на главната алея в к.к. Слънчев бряг, където спирали за проверка автомобилите, движещи се в посока град Несебър, и следели за неправилно изпреварване и неспазване на сигналите на намиращия се в близост светофар. По това време в същата посока на движение са се движили няколко автмобила, а един от последните автомобили е предприел извършване на маневра “изпреварване” на намиращите се пред него автомобили, при което извършване е пресякал непрекъснатата линия на пътното платно, представляваща пътна маркировка “М1”. По този повод свид. Д. е подал със “Стоп-палка” (по образец) сигнал за спиране за проверка на същия този автомобил “Ауди А 6 Лимузина” с рег.№ СВ 7527 АР. Автомобилът спрял от дясната страна на пътя с посока към град Несебър, като е има възможност да спре не точно до мястото на контролните органи, а малко по-напред поради извършваната от него неправилно маневра и след извършването й. Свид. Д. се е приближил към авомобила и водача, като последният, който е пътувал сам в автомобила, е започнал да го упреква с думите “Защо ме спираш, какво искаш – да ударя друг автомобил или мен да ударят?”. Свид. Д. не отвърнал на думите на водача, а му се е представил и е поискал от него да представи документите на водача и на автомобила. Водачът няколко пъти е заявил на свид. Д., че няма да си даде документите, защото проверяващият не е някой от известните политици за да го проверява. След това обаче водачът е решил да си даде документите, които са се намирали в багажника на автомобила, но не е уведомил контролния орган нито за това си намерение, т.е. за промененото си решение да изпълни разпореждането и да съдейства при проверката, нито за мястото, където тези документи се намират, и че за това е необходимо да слезе от автомобила. Направил е няколко опита да слезе от автомобила, като едновременно с това е заявил на свид. Д. за това си желание, при които е бил спиран от него с обяснението, че няма право да излиза от автомобила без разрешение на полицейския орган, а при поредния опит, докато се е изправял, отново е бил спрян от свид. Д., който този път е сложил ръката си на тялото на водача. Поради това водачът на автомобила е решил да се обади на телефон 112, при който разговор, проведен докато се е намирал в автомобила си, е заявил, че спрямо него се прилага полицейско насилие, изразяващо се в блъскане, както и че му се искат пари. Докато водачът на автомобила е започнал да разговаря по телефона и същевременно е поискал някой от началниците на контролните органи да дойде на мястото на когото да представи документите си, покрай мястото на проверката е преминавал със служебен автомобил свид. П.Р.Р. – Началник група ООР при РУ Несебър, на когото свид.Х., който също е бил свидетел на случващото се, е отправил жест за да спре, а в този момент на свид. Д. се е обадил дежурен служител за да го уведоми, че е разбрал за подадения сигнал на телефон 112 и да го попита какво се случва, на когото свид. Д. е заявил, че свид. Р. вече е на място и ситуацията ще се изясни. Свид. Р. се е представил на водача, който междувременно е излязъл от автомобила си, а след кратък разговор между двамата, при който му е било заявено, че действията на полицейските служители са били правилни, защото е възможно да бъде извадено и оръжие срещу тях, водачът на автомобила, който и на свид. Р. е заявил, че е бил блъскан, се е съгласил да си предаде документите за проверка, като за целта е отворил багажното отделение на автомобила, откъдето е извадил личните си документи и тези на автомобила, и ги е предоставил на свид. Д., който пред това време се е отправил и е влязал в служебния си автомобил. Свид. Р. е напуснал мястото, а от представените документи свид. Д. е установил самоличността на водача – жалбподателят С.Б.Д., и е пристъпил към съставянето на АУАН серия Д, бл. № 846357 / 16.05.2019г. Според съдържанието на акта, на 16.05.2019г. около 16:50 часа в к.к. Слънчев бряг, на главната алея, до бензиностанция “Петрол”, жалбоподателят Д. управлява лек автомобил “Ауди А8” с рег.№ СВ 7527 АР, собственост на “Уникредит Лизинг” ЕАД – град София, като: Извършва маневра “изпреварване” при наличие на пътна маркировка – М1; Не изпълнява указания не представител на служба за контрол – отказва да представи СУМПС и контролен талон, слиза от МПС без разрешение. Актосъставителят е квалифицирал описаните от него нарушения в акта по чл.6, т.1 и чл.103 от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставиеля, свидетеля по акта и нарушението и от жалбподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка. При съставянето и връчването на акта жалбоподателят е заявил писмени възражения като е посочил, че не му е била предоставена възможност да си представи документите, защото са били в багажника на автомобила, и отново е заявил, че при опит за слезе от автомобила е бил блъснат от органа на реда, за което е подал сигнал на телефон 112.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава фактическата обстановка, каквато е описана в акта и която се потвърждава от останалите писмени и гласни доказателства, и уточнява, че нарушението по чл.103 от ЗДвП е вменено на жалбоподателя за това, че не е изпълнил указанията да предостави за проверка личните си документи и тези на автомобила, както и да не слиза от автомобила без разрешение на полицейския орган.
Административно наказващият орган е приел, че нарушенията са доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и е наложил санкциите, като също е приел, че са нарушени чл.6, т.1 и чл.103 от ЗДвП.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 11.06.2019г., а жалбата срещу него е подадена същия ден.
Актът за установяване на административното нарушение е предявен на жалбоподателя, на когото е била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите на актосъставителя при съставяне на акта, и той се е възползвал от това, като е вписал собственоръчно възраженията си. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, комуто са делегирани права със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити.
Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба в размер на 30 лева на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.6, т.1 от същия закон.
От показанията на свидетелите – актосъставителя и свидетеля по нарушението – се установява, че жалбоподателят е извършил маневра изпреварване на движещите се пред него пътни превозни средства в участък от пътя с надлъжна пътна маркировка единична непрекъсната линия. Съгласно чл.63, ал.1, т.1 от ППЗДвП на пътните превозни средства е забранено на застъпват и пресичат единичната непрекъсната линия. От даденото в чл.41, ал.2 от ЗДвП определение за маневрата изпреварване следва несъмнения извод, че извършването на такава маневра е забранено в пътен участък от пътя с надлъжна пътна маркировка единична непрекъсната линия. Поради това е правилен извода на наказващия орган, че като е извършил изпреварването в участък от пътя с непрекъсната линия, жалбоподателят не е съобразил поведението с пътната маркировка, с което е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят дори не отрича да е предприемал маневра изпреварване в пътен участък с надлъжна пътна маркировка единична непрекъсната линия, а и доводи в обратна насока не са изложени нито в жалбата, нито се твърдят такива в съдебно заседание. Наказващият орган правилно е квалифицирал деянието и правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП и законосъобразно е наложил санкцията в размер на 30 лева, тъй като този размер е фиксиран от законодателя и не може да бъде намаляван с оглед забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН. По тези съображения в тази му част НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Що се касае до наказателното постановление в частта му за нарушението по чл.103 от ЗДвП, на първо място категорично се установи, че жалбоподателят е заявил отказ да предаде документите си. В тази насока поведението му е било изключително несъобразено с конкретната обстановка, при която униформен служител, съставляващ контролен орган по смисъла на закона, е поискал представяне на документите за извършване на проверка във връзка със съставяне на акт за установеното нарушение по чл.6, т.1 от ЗдВП, а вместо да му ги даде, жалбоподателят е отказал първоначално да стори това, поради недоволството си от това, че е бил спрян за проверка. След като не му е било позволено да излезе от автомобила с намерението да си вземе документите от багажника, едва при пристигането на място на свид. Р. и след разговор с него е предоставил доброволно необходимите за проверката документи, което е следвало иначе да стори веднага при тяхното изискване от страна на свид. Д., като му посочи, че документите се намират в багажника на автомобила за да му бъде позволено да слезе от автомобила и да ги извади оттам.
При квалифицирането на така установеното незаконосъобразно поведение на водача обаче, според съда, както актосъставителят, така и наказващият орган неправилно са съотнесли същото към нормата на чл.103 от ЗДвП. Според съда така извършеното нарушение би следвало да се квалифицира по чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП, която разпоредба съдържа както хипотеза на нарушение, така и санкцията за същото, като сочи, че се наказва водач, който откаже да предаде документите си на органа за контрол, каквото именно поведение е установено в случая. Записаната в АУАН и наказателното постановление разпоредба на чл.103 от ЗДвП касае различна хипотеза, а именно, отнася се за случаите на установено движение на ППС, в който момент се осъществява спиране от страна на контролните органи с подаден сигнал, като задълженията на водача, съгласно тази разпоредба, са при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая след като жалбоподателят Д. се е движел с автомобил, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, същият е спрял на указаното му от тях място. Ето защо и посочването на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП в случая както в АУАН така и в наказателното постановление се явява неправилно и несъответно на действително установената фактическа обстановка. Вярно е, че първоначално не е изпълнил указанията на проверяващите да си представи документите като е заявил отказ, но това, както се посочи по-горе, е нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, а впоследствие, когато е решил да си предаде документите, той не е могъл да стори това именно поради обстоятелството, че е бил спрян от контролния орган, който не му е позволил да слезе от автомобила за да стори това. В тази връзка следва да се отбележи, че действията на контролния орган са били правилни, защото в неговите правомощия е да не позволи на водача на лекия автомобил да излезе от него. Той не разрешил на водача да слезе от автомобила именно защото последният не е заявил целта за това – да си предаде документите за проверка, и че същите се намират в багажника на автомобила му. Обясненията на жалбоподателя в обратна посока – че още в началото е заявил, че документите са му в багажника и че не е заявявал отказ да ги представи и конкретните мотиви за това, първо не представляват доказателствено средство, и второ, съдът не кредитира тази версия, въведена от жалбоподателя едва в края на съдебното производство. Основен мотив за неприемането на тази негова версия е обстоятелството, че още от самата проверка, през цялото административно наказателно производство, както и във фазата по съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП, жалбоподателят поддържа тезата си, че е бил блъскан от контролния орган. Тази теза той изоставя в края на съдебното заседание. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Д., включително и в частта, с която твърди, че жалбоподателят не е заявявал, че документите са му в багажника, а само отказ да ги предостави за проверка.
Неправилното квалифициране на иначе установеното категорично нарушение по ЗДвП се явява съществено нарушение, което според съда налага отмяна на наказателното постановление в частта му, с която на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.103 от ЗДвП, доколкото посоченото несъответствие между установеното поведение и дадената правна квалификация на нарушението се отразява пряко върху адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице.
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП съдържа задължение на водача на моторно превозно средство и да изпълнява указанията на контролния орган след като е бил спрян за проверка. Неизпълнението на това задължение според актосъставителя се изразява в напускане на МПС без разрешение. Според съда това нарушение е недоказано, защото въпреки няколкото опити да излезе от автомобила, по настояване на контролния орган, жалбоподателя е останал в автомобила си, откъдето е започнал обаждане на телефон 112, не му е било позволено да излезе от него до пристигането на място на свид. Р..
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0304-000993 / 27.05.2019г., издадено от П.И.К.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, в частта, с което на основание чл.175, ал.3, т.6 от ЗДвП на С.Б.Д. с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания Глоба в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0304-000993 / 27.05.2019г., издадено от П.И.К.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, в частта, с което на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП на С.Б.Д. с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание Глоба в размер на 30 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: