Определение по дело №69/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на пар.2 от ПЗР на ГПК, във вр. с чл.196 и сл. ГПК / отм./ и е образувено по въззивна жалба на М. И. К. , Л О К. и Н. О. К. и тримата с адрес в Г., У." А. С. " № - ответници в първоинстанционното производство, срещу Решение № 76 от 27.04. 2009 г., постановено по гр.дело № 249/ 2005 г. на районен съд Г. ,само в частта с която двуетажната масивна жилищна сграда ,състояща се от първи етаж - дюкянско помещение и втори жилищен етаж е изнесена на публична продан , на основание чл.288 А.1 ГПК/ отм./ и е отхвърлено искането им за поставянето на имота в техен дял, на основание чл.288 А.3 ГПК.

В съдебно заседание и в писмените бележки на пълномощника им адв. О Я , жалбоподателите поддържат жалбата си . Изложени са подробни съображения за материална незаконосъобразност на решението в тази му част и е направено искане за отмяна му и постановяване на друго решение ,с което да се уважи искането им. .Представят пред въззивния съд удостоверение за наследниците на О П. К.. Оспорват жалбата на другата страна като неоснователна .

По делото е постъпила въззивна жалба и на адв. М. П. -АК Б ,като процесуален представител на ищеца К. П. К. ,с адрес в Г. ,У. " Б." Б. А. , срещу Решение № 76 / 27.04. 2009 г. постановено по гр.д. № 249/ 2005 г. на районен съд П. , в частта с която К. П. К. и ответницата В. П. С. ,са осъдени да заплатят на М. И. К. , Л. О. К. и Н. О. К. сумата 4 906 лв. ,представляваща стойността на извършени от тях подобрения в имота ,предмет на делбата. В жалбата е релевирано оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение в тази му част . Направено е възражение, че съдът е приел за подобрения " строителни дейности", които по същността си не представляват такива ,а освен това са извършени по време на делбения процес. Иска се отмяна на решението в тази му част и постановяване на ново ,с което да се отхвърли искането по сметки от страна на ответниците.

В съдебно заседание въззивникът - ищец ,чрез пълномощника си, поддържа въззивната си жалба .По отношение на въззивната жалба на ответниците по иска е изразено становище , че е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, по съображения, че имота е неподеляем и е налице комбинирана съсобственост, възникнала от наследяване и сключени сделки за част от имота, поради което разпоредбата на чл. 288 А.3 ГПК/ отм./ не намира приложение, съгласно утвърдената съдебна практика . Не представя нови доказателства.

Въззивният съд ,като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното :

Въззивните жалби са процесуално допустими ,като подадени в преклузивния срок по чл. 197 ГПК/ отм./ ,от легитимирани страни в процеса, срещу валидно и допустимо решение , подлежащо на въззивно обжалване.

Районния съд е бил сезиран от ищеца с иск за делба на съсобствен недвижим имот. С влязло в сила Решение № 359 от 22.11.2006 год. по гр.дело № 249/ 2005 г., районен съд П. е допуснал извършването на съдебна делба между ищеца К. П. К. и ответниците М. И. К., Л. О. К., Н. О. К. и В. П. С. , на двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж- дюкянско помещение и втори жилищен етаж, построена в имот пл. № 2459, който заедно с имот пл. № 2458 е отреден за УПИ IV, в квартал 208 по плана на гр. П., при дялове : 4/12 идеални части от дюкянското помещение и 5/12 идеални части от жилищния етаж за ищеца К. П. К. , по 3/12 идеални части от дюкянското помещение и 2/12 идеални части от жилищния етаж за ответниците М. И. К., Л. О. К. и Н. О. К., 5/12 идеални части от дюкянското помещение и 5/12 идеални части от жилищния етаж за ответницата В. П. С..

В първото съдебно заседание, след влизане в сила на решението по допускане на делбата,с писмена молба , ответниците М. К., Н. К. и Л. К. , са направили искане за възлагане на процесния имот в общ дял на тримата ,а на останалите двама съделители да заплатят припадащата им се част в пари. Направили са и искане за сметки между тях и останалите двама съделители ,за сумата 30 000 лв. представляваща стойността на извършени подобрения в имота. Претендират ,че са изградили баня, тоалетна и нова стая на таванския етаж, като разширение на жилищната част ,поставили нова дограма , под и мазилка на цялата жилищна сграда и др. подробно описани подобрения.

Във втората фаза на делбения процес е назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е дало заключение ,че пазарната цена на допуснатия до делба имот - двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от дюкянско помещение и жилищен етаж е общо 55 500 лева.Заключеннието на вещото лице е ,че процесната двуетажна масивна сграда , състояща се от дюкянско помещение и втори жилищен етаж не може да бъде поделена на три самостоятелни обекта на собственост, по начин позволяващ ищецът К. К., ответницата В. С. , и останалите трима съделители да получат реални дялове от делбената вещ.

От разпитаната по делото свидетелка Е Ш - леля на ответницата М. К. се установява ,че от лятото на 1974 г. в къщата е живяло само семейството на починалия О К.- син на общия наследодател П А К., неговата съпруга М. и дъщерите му Л. и Н. К, заедно с майка му Л Ф К., починала през 2006 г. Същата свидетелка установява ,че в периода 1974-1977 г. О и съпругата му М. К са извършили редица подобрения в жилищната част от къщата , както и в дюкянското помещение. Направили баня и клозет в таванския етаж , тъй като в жилищния етаж нямало санитарни помещения , направили още една стая на таванския етаж за децата си , направили мазилки по стените , тъй като старата била порутена . През 2004-2005 г. поставили нова алуминиева дограма на прозорците и направили външна мазилка. .Свидетелката С К - омъжена за братовчед на страните твърди ,че тези подобрения били направени от двамата братя К. и О К още през 1966-1968 г. ,като основно акцентира върху направата на една стая на тавана която се обитавала от Л К. Свидетелката В Т, разпитана пред първоинстанционния съд е установила, че двамата братя К. и О К заедно са извършили ремонт на магазинното помещение , като поставили нова дограма , измазали помещението и поставили настилка на пода .Установява, че съделителите К. К. и сестра му В. С. не живеят в къщата повече от 30 години ,след като се задомили . При така установените факти, съдът е приел ,че част от претендираните от ответниците М. К., Л. К. и Н. К. , подобрения в жилищния етаж и в таванския етаж- смяна на старата дограма с алумниева в цялата сграда през 2007 г. , изграждане на баня и клозет, както и на стая на таванския етаж през 1974-76 г., са направени от тях и от наследодателя им О К. . Съдът основателно е дал вяра на св. Ш и св. Т- последната няма родствени отношения със съделителите, поради което е незаинтересован свидетел . Очевидно е ,че техните показания са достоверни ,тъй като са подробни и съвпадат. Св. С К твърди ,че всички подобрения са направени в периода 1966-68 г., когато обаче не се е произвеждала нито алуминиева дограма, нито PVC плочи за тавана , поради което съдът не дава вяра на нейните показания.

Вещото лице в заключението си / л. 167-л.169/ сочи, че признатите от съда подобрения ,подробно описани в обжалваното решение ,възлизат на стойност 4 906 лв. , след приспадане на овехтяването. Поради това обосновано и законосъобразно районният съд е уважил частично претенцията по сметки на ответниците М. ,Л. и Н. К за сумата 4 906 лв., а в останалата й част, до претендираната сума 30 000 лв. е отхвърлил ,като неоснователна и недоказана. Поради изложеното съдът намира неоснователна жалбата на К. П. К. и я оставя без уважение.

ПО ОТНОШЕНИЕ НАПРАВЕНОТО ИСКАНЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ЖИЛИЩНАТА СГРАДА .

По делото е прието заключение на съдебно- техническата експертиза, от което се установява, че от сградата предмет на делбата , състояща се от един дюкянски и един жилищен етаж и таван , не могат да се обособят три самостоятелни обекта на собственост - по един за ищеца и последната ответница и един общ дял за наследниците на О К.. Сградата е построена през 1946 г. Партерният етаж се състои от едно дюкянско помещение, а вторият жилищен етаж се състои от входно антре, кухня, спалня и дневна, които са преходни . На нивото на етажа няма сервизно помещение . Има изграден клозет с площ 1 кв.м. и височина от 1,20 м. до 1,60 м. на таванското ниво , изградено от леки плоскости и кована врата . На същото ниво има обособена баня ,с площ 2 кв.м. от същите леки плоскости ,без подова и стенна настилка и облицовки.Пода на двете помещения е бетонова настилка върху дървен гредоред. И двете помещения не отговарят на стандартните норми за такива помещения.

Вещото лице инж. М. В, след оглед и измерване на място, отчитайки конкретното техническо състояние на сградата, както и състоянието на пазара на недвижими имоти в централната част на Г. е определила ,че пазарната цена на имота възлиза на сумата 55 500 лева, от която сума – 28 000 лева е стойността на дюкянското помещение и 27 500 лева - на жилищния и таванския етаж.

В първото съдебно заседание ,след влизане в сила на решението по допускане на делбата, съделителите М. К. ,Л. К. и Н. К., са направили искане за възлагане на цялата сграда , по реда на чл.288, А.3 ГПК /отм./ Пред въззивнния съд , както в жалбата си така и в съдебно заседание и в писмените бележки на пълномощника им , обжалват решението на районния съд, само в частта с която е допуснато извършването на делбата на жилищния етаж да стане чрез изнасянето му на публична продан и поддържат искането си за възлагането им в общ дял , само на жилищния етаж. Изразяват становище за материална незаконосъобразност на обжалваното решението в тази му част по съображения, че е налице хипотезата на чл. 288 А.3 ГПК / отм./ ,тъй като съсобствеността на съдетелите в него е възникнала по наследяване от общия наследодател П А К., а за тях -по заместване на починалия си баща О К. от който са наследили процесния имот.

Първоинстанционният съд ,като се е позовал на становището на ВКС дадено в т. 8 от ТР № 1 от 19.05.2004г. на ОСГК на ВКС ,по гр.дело № 1/ 2004 г., е приел ,че в случая възникналата между съделителите съсобственост на делбения имот е комбинирана /смесена/ , тъй като е възникнала в резултат на повече от един юридически факт : за етажа - прекратена съпружеска имуществена общност, наследяване и сделки за части от него , а за дюкянското помещение - наследяване и сделки за части от него. Този извод на първоинстанционния съд се подкрепя от представения по делото нот. акт № 49 т.І рег. № 592, дело № 69 / 1936 г., / л. 8/ , в който е обективиран договор за покупко- продажба на едноетажна масивна постройка - дюкян, сключен между Д М - продавач и общия наследодател П А К.- купувач . Установено е по делото ,че вторият жилищен етаж и тавана, като обща част на сградата са построени от наследодателя П К. и съпругата му Л К през 1946 г., поради което жилищният етаж е придобит при условията на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на общия наследодател. По делото е представен нот. акт № 32 т.ІІІ дело № 651/ 1994 г. / л. 5-л.6 / , с който Л Ф К.- съпруга на общия наследодател П К. ,е продала на своя син К. П. К. и на дъщеря си В. П. К. своите 2/12 ид .части от дюкянското помещение ,заедно с 2/6 ид.- части от жилищния и таванския етаж от сградата, предмет на делбата. Освен това с нот. акт № 56 т.І рег. 0 597, дело № 50/ 2004 г. по описа на нотариус Е Я с рег. № 287 на НК Л К. е продала на дъщеря си В. П. С и 1/12 идеална част от дюкянското помещение.Поради това обосновано районният съд е приел, че съсобствеността на делбения имот не е възникнала в резултат само на наследяване , а е "смесена" съсобственост ,поради което делбата му не може да се извърши на основание чл. 288 А.3 ГПК / отм./ . Допустима е делба само по реда на чл. 288 А.1 ГПК ,чрез изнасяне на делбения имот на публична продан, съгласно посоченото по-горе Т. Р № 1 от 19.05. 2004 г. на ОСГК на ВКС по гр.д. № 1/ 2004 г.- т. 8 , което е задължително за съда . От изложеното настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд не е допуснал материална незаконосъобразност при постановяване на решението си, както се твърди във въззивната жалба на жалбоподателите М., ,Л. и Н. К, поради което същото следва да се потвърди и в тази му част.

С оглед резултата по делото съдът намира ,че не следва да присъжда разноски по делото и на двете страни .

Водим от горното Б окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76 от 27.04. 2009 г. постановено по гр.дело № 249/ 2005 г. на районен съд Г..

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: